РЕШЕНИЕ
Гр. София, 04.11.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, IV б състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Йорданка Петрова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 4926 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20046511/18.02.2021
г. по гр.д. № 21438/2020 г. по описа на СРС, 156 състав ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД е
осъдено да заплати на „ЗД „Е.И.“
АД сумата от 792,08 лева, представляващи регресно застрахователно обезщетение и
обичайни ликвидационни разходи по застрахователна преписка (именувана щета) №
**********/19.08.2019 г. за това, че на 16.08.2019 г. около 21.00 часа лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК“ с рег. № ******се движи в гр. Аксаконо по ул. „Георги
Петлешев“ и в района на бл. 1 водачът предприема маневра за паркиране като
виновно и противоправно нарушава чл. 40 от ЗДвП и чл. 20 ЗДвП, поради което
настъпва ПТП с паркирания от дясната му страна лек автомобил Мерцедес ЦЛК 320 с
рег. № ******, по който били нанесени имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 02.06.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 792, 08 лева до
предявения размер от 798,86 лева.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба вх. № 25041137/08.03.2021 г., подадена от ЗАД „Д.Б.: Ж.и
з.“ АД в частта, с която предявеният иск е уважен за горницата над сумата от
624,20 лева до уважения размер от 792,86 лева. В жалбата са изложени съображения
за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство заявява, че е извършил плащане на сумата от
672,23 лева, от които 624,20 лева – главница . 609,20 лева – обезщетение и 15
лева ликвидационни разходи и сумата от 48,20 лева – лихва върху сумата от
624,20 лева за периода от 02.06.2020 г. до 05.03.2021 г. Поддържа, че решението
в обжалваната част е неправилно, тъй като не били налице фактически основания
за присъждане на обезщетение в такъв размер. Обосновава възражението си като
поддържа, че в хода на първоинстанционното производство било установено, че
увредения заден десен стоп, багажник, броня задна не са увредени при процесното
ПТП. Вещото лице от съдебно-техническата експертиза било заявила, че
увреждането им не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, но въпреки
това районният съд е уважил иска. Заявява, че установените вреди е извършено
плащане съобразно калкулацията на ищеца. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната му част. Претендира направените по делото разноски съразмерно с
обжалваната част и отхвърления иск.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25064127/09.04.2021
г. (пощенско клеймо – 02.04.2021 г.), подаден от въззиваемия З. „Е.“ АД.
Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд
е съобразил всички факти по делото и не е допуснал съществено процесуално
нарушение. Посочва, че в съдебно автотехническата експертиза било прието, че
единствено увреждането на десен стоп не е в резултат на ПТП, но той не е и
включен при пресмятане на процесните увреждания. Моли решението да бъде
потвърдено в обжалваната част и претендира направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 21438/2020 г. по описа на СРС, 156 състав е образувано по искова
молба, подадена от З. „Е.“ АД против ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45
от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че на 16.08.2019 г. в
гр. Аксаково, на ул. „Георги Петлешев“, пред бл. 1, управлявайки лек автомобил
„Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ******, водачът му нарушавайки виновно правилата
за движение по пътищата, като паркирал и се движел на заден ход, без да се
убеди, че пътят зад него е свободен, удря паркиралия лек автомобил „Мерцедес Це
Ел Ка“ с рег. № ******, в резултат на което били нанесени щети по паркирания
автомобил. Твърди, че по отношение на лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег.
№ ****** била сключена застраховка „Каско“
и във връзка с настъпилото застрахователно събитие, била образувана
преписка по щета № **********/19.08.2019 г.
и било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 783,86 лева на 27.08.2019 г. Твърди,
че виновния за ПТП водач към датата на ПТП е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД. Твърди, че
изпратената регресна покана била получена от ответика на 30.09.2019 г., но
обезщетението не било възстановено. Моли ответникът да бъде осъден за заплати
сумата от 798,86 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за нанесени на лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с
рег. № ******, вследствие на виновно противоправно деяние на застраховано по
застраховка „Гражданска отговорност“ лице при ответника, която сума включва и
15 лева обичайни разноски за неговото определяне. Претендира законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски и възнаграждение за защита по
делото.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.и з.“ АД, с
който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ******. Оспорва
механизма за настъпване на ПТП, както и вината водача на лек автомобил „Мерцедес
Це Ел Ка“ с рег. № ******. Оспорва причинно-следствената връзка между щетите,
получени върху процесния лек автомобил и деянието, извършено от водача на лекия
автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ******. При условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли предявеният иск за
бъде отхвърлен като претендира направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие
са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и приета съдебно
– автотехническа експертиза.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства вещото лице от допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза е възприело следния механизъм за настъпване
на ПТП, а именно на 16.08.2019 г. около 21.00 часа лек автомобил. „Мерцедес Це
Ел Ка“ с рег. № ******се движел по ул. „Георги Петлешев“ и в района на бл. 1,
водачът предприел маневра за паркиране, при която е реализирал ПТП с паркирания
от дясната му страна лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ******.
Посочва, че щетите по лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ****** с изключение на стоп десен, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.08.2019
г. произшествие в гр. Аксаково. Установява, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ******, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 777,08 лева. Вещото
лице посочва, че по задната броня, дясна лайсна, заден десен калник, предна
дясна врата няма деформации, но е нарушена целостта на бронята и на лаковото
покритие, като тези щети са получени при минимално съприкосновение между
задната дясна част на бронята на лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ******с
изброените детайли на лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ******.
Инициираното съприкосновение е било между двете задни брони на процесните
МПС-та под ъгъл не по – голям от 15 градуса. Вещото лице изрично посочва, че увредени вследствие на процесното събитие са: задна броня, лайсна задна
броня, заден десен калник, лайсна заден десен калник, дясна врата и лайсна
дясна врата и джанта задна дясна, като по джантата са налице и следи от друго събитие (съприкосновение),
като за възстановяването им са били определени за най-ниска степен на
възстановяване – боядисване.
Не е спорно между страните, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие е действал договор за застраховка „Каско, сключен
между С.М.М.и З. „Е.“ АД, по силата на който застрахователят е поел задължение
да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие относно лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“ с рег. № ******.
Въз основа на уведомление от застрахованото лице, при застрахователя З. „Е.“
АД е образувана преписка по щета № **********/19.08.2019 г. Представител на
застрахователя е извършил оглед на застрахования автомобил и е отразил
констатираните вреди в опис заключение по щета. Въз основа на извършен оглед и
оценка на вредите, причинени на застрахования автомобил, е определено
обезщетение в размер на 783,86 лева.
Установява се от платежно нареждане от 27.08.2019 г., че ищцовото
дружество е платило дължимото обезщетение на застрахованото лице.
Не е спорно между страните, че при ответника е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Мерцедес Це Ел Ка“
с рег. № ******.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в
обжалваната част като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид
имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение
срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно
обезщетение при настъпване на определен риск.
Съгласно
разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и
срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
С
въззивната жалба са въведени доводи за неправилност на първоинстационното
решение само в частта, с която съдът е определил размерът на застрахователното
обезщетение. Настоящият съдебен състав намира, че правилно при постановяване на
решението си районният съд е възприел установените въз основа на събраните по делото
доказателства факти, свързани с установяване на размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства вещото лице от допусната съдебно-автотехническа експертиза е
посочило, че всички щети по лекия автомобил с изключение на заден стоп са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като изрично е посочено, че
стойността на тази част не е включена в стойността на щетите по тяхната пазарна
оценка към момента на настъпване на застрахователното събитие. Размерът на
обезщетението е определен по тяхната действителна стойност към релевантния момент
и тя е тази, която е възприета и от първоинстанционния съд. Следователно
неоснователни са фактическите и правни доводи на жалбоподателя, че следва да
бъдат изключени от стойността на обезщетение и други увредени елементи.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния
съд с тези на Софийски районен съд, 156
състав, решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК въззивника следва да
бъде осъден за заплати на въззиваемия сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20046511/18.02.2021 г. по гр.д. № 21438/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 156 състав в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка
с ал. 8 от ГПК ЗАД „Д.Б.:
Ж.и з.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на ЗАД „Е.“
АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.