Решение по дело №13/2022 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 29
Дата: 2 март 2022 г.
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20227280700013
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     29/2.3.2022г.

 

гр. Ямбол

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

                                        2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря Красимира Юрукова-С. и с участието на прокурора Димитър Люцканов, разгледа докладваното от съдия Вълчев  КАНД № 13 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство пред Административен съд -Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр. посл. ЗАНН и във връзка с чл.208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.Ж.О.-Г. ***, чрез адвокат М.К.С. от АК-Стара Загора за проверка на Решение №83/08.12.2021 г. постановено по анд № 20212310200303 по описа на Районен съд-Елхово за 2021 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0261-000022/25.01.2021 г. издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово, с което на Г.Ж.О.-Г. за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, т.к. в конкретния случай преписа от акта е дотолкова нечетлив, че следва да се приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на чл.43, ал.5 от ЗАНН и Г.О. е била лишена от възможността да прецени дали описаното от актосъставителя нарушение съвпада с това, описано в съставеното въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление, поради което е налице невъзможността да бъде упражнено правото на защита веднага след съставянето на АУАН, водещо до нарушаване на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно само на това основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество. На следващо място е налице неяснота в наказателното постановление по отношение на използваните в него понятия, което не е обсъдено от районния съд, като това не е сторено и по отношение на посоченото в АУАН и НП място на извършване на нарушението, явяващо се задължително съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Претендира се за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление и за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява и не изпраща  процесуален представител, като с писмена молба подържа жалбата и направените искания.

Ответника по касация не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Участващият в процеса прокурор намира атакувания съдебен акт за законосъобразен и обоснован, поради което моли да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение №83/08.12.2021 г. по анд № 20212310200303/2021 г. Районен съд-Елхово е потвърдил Наказателно постановление № 21-0261-000022/25.01.2021 г. издадено от Началника на РУ на МВР гр.Елхово, с което на Г.Ж.О.-Г. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

В решението си въззивната инстанция посочва, че не констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП, т.к. административнонаказателната отговорност на Г.О.-Г. е ангажирана в напълно редовно възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП; актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуални изисквания и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН; в АУАН, съответно възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба, т.е. даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл.42, т.4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването и откриване на нарушението.

Относно материалноправната законосъобразност съдът се мотивира, че в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че на 06.11.2020 г. около и след 22.30 часа Г.О.-Г. е управлявала предоставеното от собственика на нейния съпруг Р.Г.МПС „Ф.г.“ с рег.№ ******** и управлявайки го, Г.О.-Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, наказуемо по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за което са наложени предвидените в закона наказания в съответстващия им размер и не може да се обсъжда въпроса за намаляването им. Коментиран е и въпроса, че управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, касае се за значително превишаване на разрешената скорост на движение, поради което не може да се приеме, че случаят е маловажен, с оглед на което състава е приел, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна отговорност  и като не е приложил чл.28 ЗАНН наказващият орган не е нарушил закона.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно е становището на Районен съд-Елхово, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на издаденото наказателно постановление, а от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил вмененото му административно нарушение.

В тази връзка посочените в касационната жалба доводи са обсъдени от съда и направените изводи съответстват на установените факти и приложимия закон, поради което не следва да се повтарят.

В случая безрезервно е установено допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП забраняваща на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава съответните стойности на скоростта в km/h, като нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

В тази насока районния съд подробно се е аргументирал и е обсъдил детайлно доводите на касатора в т.ч. и по отношение четливостта на АУАН, действията на страните в тази връзка и разполагаемите възможности, правните последици от тях и отражението върху законосъобразността на оспореното наказателно постановление, за което правилно е приел, че не е налице нарушаване правото на защита и основание за отмяна, които мотиви се възприемат от касационния състав.

Не може да бъде споделено и изложеното в касационната жалба за наличие на неяснота при описание на нарушението, т.к. в АУАН и НП точно и прецизно са посочени както скоростта на движение и действащото ограничение, така и превишаването му след извършените в полза на водача корекции, вследствие на които е определена скоростта, явяваща се материалноправната предпоставка за налагане на конкретната санкционна норма.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, т.к. е безспорно че скоростта е засечена при движение в гр.Елхово като населено място с точно посочване на местонахождението, което се установява и от съставения Протокол рег.№ 261р-244557/11.12.2020 г. за използване на автоматизирано техническо средство или система на 06.11.2020 г. Последния като официален документ се ползва с материална доказателствена сила, която не е оборена с легални доказателствени средства и удостоверява отразените в него факти и обстоятелства.

В съответствие с това и вменената му доказателствена тежест административно-наказващия орган е установил наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

Във връзка с това основателно съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

С оглед изхода на делото следва да бъде отхвърлено искането на касатора за присъждане на направените разноски.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,  съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №83/08.12.2021 г. постановено по анд № 20212310200303/2021 г. по описа на Районен съд-Елхово.

ОТХВЪРЛЯ  искането на Г.Ж.О.-Г. ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат М.К.С. от АК-Стара Загора за присъждане на направените по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете

 

 

 

 

    

                                       ЧЛЕНОВЕ:1.: /п/ не се чете                 

 

 

 

 

                                                             2.: /п/ не се чете