Р Е
Ш Е Н
И Е № 260906
гр. Пловдив,13.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на десети май,през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова Светлана
Станева
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 758/21г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по въззивна и насрещна въззивна
жалби против решение № 261465/27.11.20г.,постановено по гр.д.№ 3611/20г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.
С въззивната жалба,подадена от „Колегер
инвест“ООД,ЕИК-********* със седалище гр.Кричим се атакува решението в частта
му,с която е признато за установено по отношение на „Колегер Инвест“ ООД,че в отношенията между страните
дължи на Р.Г.Н.,ЕГН-**********,*** и на Р.Г.Н.,ЕГН-**********,***,сумата
от по 1650 евро на всеки от двамата,даден задатък по предварителен договор от
08.09.2017г.,ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаването
на заявлението в съда–08.02.2019г.до окончателното изплащане на вземането,за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК № 1534/19.02.19г.по ч.гр.д.№ 2371/19г. по описа на ПдРС.Дружеството-жалбоподател счита решението в атакуваните му части за
неправилно по подробно изложени в жалбата съображения и иска отмяната му и
постановяване на друго,с което да се отхвърлят исковете и в уважените им
части.Претендира разноски.
Въззиваемите по тази жалба Р.Г.Н. и В.Н.Н. чрез
пълномощника си адв.В.Н. изразяват становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмен
отговор.
С отговора е депозирана и насрещна
въззивна жалба от Р.Г.Н. и В.Н.Н. против решението
в частта,с която са отхвърлени предявените от
Р. и В. Н. искове на осн.чл.93,ал.2 от ЗЗД за разликата над уважените размери
от по 1650 евро на всеки от двамата,до
претендираните от тях 3300 евро за всеки (общо 6600 евро).Излагат се доводи за
неправилност на решението в
отхвърлителните му части и се иска отмяната му и постановяване на решение,с
което да се уважат предявените искове и в отхвърлените им части.Претендират
разноски.
Въззиваемото по насрещната въззивна
жалба дружество „Колегер Инвест“ ООД намира същата за неоснователна,за
което излага съображения в писмен
отговор.
ПдОС,
след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбите, намира за
установено следното:
Пред ПдРС са предявени субективно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.93,ал.2 от ЗЗД.
Ищците,които са съпрузи,твърдят в
исковата молба,че са сключили с ответното дружество на 08.09.17г.писмен
предварителен договор за покупко–продажба на
имот,представляващ самостоятелен обект на собственост с идентификатор
56784.512.117.4.3 по кадастралната карта на Пловдив,ведно с 3.8/112 ид. части
от собствеността върху СОС с идентификатор 56784.512.117.4.6, представляващ
изба № 3 ведно с 15.49 % идеални части от собствеността върху СОС с
идентификатор 56784.512.117. На същата дата ищците предали на ответното
дружество капаро по него в размер от 3300 евро съгласно чл.3,б.“а“ от Договора.
Договорено било окончателния договор между страните да се сключи най-късно в срок до
10.11.17г.включително,като в случай,че до тази дата окончателен договор не бъде
сключен,страните се задължават да се явят на 09.11.17г.в 10 часа в кантората на
избран от купувача и продавача нотариус,независимо от степента си на
готовност,за сключване на окончателен договор.(чл.4 от Договора).Продавачът не
изпълнил задължението си,изпаднал в забава и на 13.11.2017г.изпратил на ищците
уведомление,че разваля договора поради неизпълнение от страна на ищците и
задържа в своя полза платения задатък по предварителния договор.От своя страна
двамата ищци развалили договора и поканили ответното дружество да им върне
задатъка в двоен размер,както било уговорено.Тъй като ответникът не върнал
задатъка в двоен размер,ищците се снабдили със заповед за изпълнение на това
задължение.Срещу заповедта, издадена по ч.гр.д.№ 2371/19г. по описа на ПдРС
ответното дружество подало,а ПдОС приел за основателно,възражение по реда на
чл.423 от ГПК.
Ответникът от своя страна твърди,че развалянето
на договора е по причина, за която отговарят ищците–купувачи,а именно:
неплащане на цената.Тъй като отрича неточно
изпълнение по договора от своя страна,продавачът имал право да задържи
дадения задатък.
По делото не се
спори между страните,че
на 08.09.2017г.са сключили предварителен договор за поемане на обещание за
прехвърляне на имот с идентификатор
56784.512.117.4.6,а и това е видно от представеното копие от договора по
делото.Безспорно е също,че ищците са
заплатили,а отв.дружество е получило като задатък по договора сумата от 3300
евро,като за разписка за получаването служи самия договор ( чл.3 буква „а“).При
тези данни и твърдения на страните спорният въпрос се съсредоточава върху
точността на изпълнението на договора от всяка от страните,включително
ищците,доколкото правото за връщане на задатък в двоен размер възниква само за
изправната по договора страна.
Съгласно
чл.7,ал.1 от Договора,който възпроизвежда разпоредбата на чл.93,ал.2 от ЗЗД,ако
продавачът(отв.дружество) не изпълни задължението си да сключи окончателен
договор по причина,за която той отговаря,купувачът(ищците)могат да се откажат
от този предварителен договор,като в този случай продавачът е длъжен да върне
на купувача получения по чл.3,б.“а“ задатък в двоен размер.
Съгл.чл.7,ал.2 от договора,ако
купувачът (ищците) не изпълни задължението си да сключи окончателен договор по
причина,за която той отговаря,продавачът (ответника) може да се откаже от този
предварителен договор.В този случай полученият по чл.3,б.“а“задатък остава в
полза на продавача.
Следователно ищците следва да докажат съществуването на договор
между страните,предаването на сумата от 3300
евро от ищците на ответника,(и двете обстоятелства са безспорни),и развалянето
на договора по причина,за която отговаря ответника.Ответникът пък следва да
докаже,че причината за разваляне на договора не е по него вина,а на ищците като
купувачи.
Ищците
навеждат доводи,че са изправна страна по договора,а неизпълнението на ответника
се дължи от една страна на разминаването в удостоверените в различни документи
елементи на правото на собственост на продавача,и от друга страна на непосочване
на нотариус,пред който да се явят за сключване на окончателен договор съгл.чл.4
от предварителния договор.Ответното дружество твърди,че договорът не е изпълнен
по вина на ищците,които не разполагали с пари за целта.
Самата
уговорка между страните в чл.4 от
договора обаче е неясна и противоречива относно мястото и времето на сключване
на окончателен договор, поради което подлежи на тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД.Районният
съд е приел това тълкуване в смисъл,че е трябвало сключването на окончателния договор да стане
най-късно на 10.11.2017г., пред избран по взаимното съгласие на страните по
договора нотариус.Настоящата инстанция намира това тълкуване с оглед
формулировката на чл.4 от договора за логично и правилно.
По
делото не са събрани доказателства страните да са постигнали съгласие
относно нотариуса,който да изповяда
сделката.Още на 13.11.17г.,два дни след крайния срок,ответникът е побързал да
развали предварителния договор с нотариална покана,при положение,че 11.11.17г.и
12.11.17г.са неприсъствени дни.Причината за развалянето на договора,на която се
позовава ответника е „поради неизпълнение на задължението на купувачите да
сключат окончателен договор“.
С
нотариална покана от своя страна ищците
са се отказали от договора и са поискали връщането на дадения задатък в
двоен размер поради това,че ответникът не е посочил нотариус за прехвърляне на
собствеността върху имота,предмет на предварителния договор. Поканата е
представена пред нотариус на дата 30.11.2018г, и връчена на ответното дружество
на дата 07.01.2019г.
От
съдържанието на чл.4 от договора може
да се приеме,че в крайна сметка и двете страни-продавач и купувачи,имат
задължението да посочат нотариус,пред
който да се осъществи сделката,но нито едната,нито другата страна са направили необходимото да постигнат съгласие
за това,или поне едната от тях да предложи на другата нотариус.И двете страни
са бездействали,като по този начин и двете страни не са изпълнили задължението
си по договора,посочено в чл.4 от същия,нито към 10.11.17г.,нито в по-ранен
момент.Не се установява да са правили опити за намирането на нотариус,който да
изповяда сделката и който да са предложили на другата страна-нито от
разпитаните свидетели на страните,нито от другите събрани по делото писмени
доказателства.
Следователно
правилен е извода на районният съд,че и двете страни са неизправни.Неправилен е
обаче извода му,че в резултат на тази неизправност следва да се уважат
претенциите на ищците частично,като се признае за установено,че ответникът им
дължи връщането на задатъка,но не в двоен размер.
Ищците
са тези,които претендират връщането на задатъка в двоен размер на
осн.чл.93,ал.2 от ЗЗД.Съгласно тази разпоредба,ако задължението не е изпълнено от страната,която е
получила задатъка,(в случая-продавача),другата страна при отказ от договора
може да иска задатъка в двоен размер.За да претендират обаче връщането на
задатъка в двоен размер,купувачите следва да са изправна страна.От текста на
чл.93 от ЗЗД е ясно,че само изправната страна може да иска връщане на задатъка
в двоен размер,респ.да задържи получения задатък.В случая обаче се
установява,че ищците не са изправна страна,следователно като такава те не могат
да претендират връщане на задатъка.Това връщане
законът е определил в двоен размер,което означава,че не е предвидено
връщането на задатъка така,както е даден по договора-в размер на 3300 евро.След
като ищците,които претендират връщането на двойния размер на задатъка по
чл.93,ал.2 от ЗЗД,не са изправна страна,то исковите претенции и на двамата
следва да се отхвърлят изцяло,а не да се уважават частично,както е направил
районния съд.Без значение е дали продавачът по предварителния договор е
изправна страна или не,тъй като не ответното дружество претендира да задържи
задатъка,а Н. в качеството си на купувачи претендират
връщане на задатъка в двоен размер.
С оглед на горното въззивната жалба на
„Колегер инвест“ООД е основателна.Решението в частта,с която са уважени
частично исковете на Р. и В. Н. следва да се отмени като незаконосъобразно в
тези им части и предявените искове следва да се отхвърлят изцяло,което пък
означава,че решението в отхвърлителните му части е правилно и следва да се
потвърди,а насрещната въззивна жалба се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се
дължат от ищците-жалбоподатели по насрещната въззивна жалба на
ответника-жалбоподател по въззивната жалба.
„Колегер инвест“ООД е направило
разноски в заповедното производство (в производството по чл.423 от ГПК) за
адв.възнаграждение в размер на 750лв.,видно от представения ДПЗС и за ДТ в
размер на 15лв.,или общо 765лв.Пред първата инстанция е представен ДПЗС с
договорено адв.възнаграждение в размер на 920лв.,които обаче са платими по
банкова сметка,*** по банков път.Поради
това на „Колегер инвест“ООД не следва да се присъждат разноски пред
ПдРС.Пред въззивната инстанция
жалбоподателят-ответник е
представил доказателства за направени от него разноски в размер на
1000лв.за адв.възнаграждение (по ДПЗС и списък на разноските) и 129,08лв.за
ДТ,или общо за 1129,08лв.Така общият размер
на дължимите на „Колегер инвест“ООД разноски в заповедното производство
и пред втората инстанция е за сумата от 1894,08лв.,която сума следва да бъдат
осъдени да заплатят Р. и В. Н..
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
261465/27.11.20г.,постановено по гр.д.№
3611/20г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.в
частта му,с която е признато за установено по отношение на „Колегер Инвест“ ООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес
на управление в Кричим,бул Тракия № 8,ет. 1,ап. 1, че в отношенията между
страните дължи на Р.Г.Н., ЕГН-**********,***,
сумата от 1650 евро – даден по предварителен договор от дата 08.09.2017г
задатък, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението в съда – 08.02.2019г до окончателното изплащане на вземането,за която
сума е издадена заповед за плащане по ч.гр.д.№ 2371/19г. по описа на ПдРС,както и в частта му,с която е признато
за установено по отношение на „Колегер Инвест„ ООД,ЕИК-*********,че в отношенията
между страните дължи на В.Н.Н.,ЕГН-*********,***, сумата от 1650 евро – даден
по предварителен договор от дата 08.09.2017г задатък, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда – 08.02.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
плащане по ч.гр.д.№ 2371/19г. по описа
на ПдРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Н.Н.,ЕГН-********* и Р.Г.Н.,ЕГН-**********,***
против „Колегер
инвест“ООД,ЕИК-*********,гр.Кричим субективно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.93,ал.2 от ЗЗД за признаване за установено
по отношение на „Колегер инвест“ООД,че дружеството им дължи сумата от по 1650
евро на всеки от тях,представляващ даден по предварителен договор от 08.09.2017г.задатък,ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда –
08.02.2019г до окончателното изплащане на вземането,за която сума е издадена
заповед за плащане по ч.гр.д.№ 2371/19г. по описа на ПдРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261465/27.11.20г.,постановено по гр.д.№ 3611/20г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.в частта му,с която са отхвърлени предявените
от В.Н.Н.,ЕГН-********* и Р.Г.Н.,ЕГН-**********
против „Колегер
инвест“ООД,ЕИК-*********,субективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК във вр.с чл.93,ал.2 от ЗЗД за разликата над 1650 евро за всеки от тях до
пълните претендирани размери от по 3300 евро.
ОСЪЖДА В.Н.Н.,ЕГН-********* и Р.Г.Н.,ЕГН-**********,да заплатят на „Колегер инвест“ООД,ЕИК-********* разноски в заповедното и настоящото производство в размер на 1894,08(хиляда осемстотин
деветдесет и четири лв.и 08 ст.)за адв.възнаграждение и ДТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: