№ 915
грС., 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110115188 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца В. Д., ЕГН **********, частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗД „А. Б.“ АД, ЕИК ....., да
заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща част от вземане в размер на
34 434, 52 лв. по щета № .., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 23.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че спорът вече е решен със СПН с решение № ... от 31.01.2023 г.
по гр.д. № 17444/2021 г., в което е бил предявен частичен иск за сумата от 25 000 лв.,
представляваща част от вземане в размер на 34 434, 52 лв. по щета № ... Ищецът сочи,
че на ....2020 г. на път II-84, 101,5 км, Община Р., при управление на л.а. „Фолксваген“
модел „Тигуан“ с рег. № ... поради влошени метеорологични условия водачът Г. И. В.
загубил управление над автомобила и настъпило ПТП. Съставен бил протокол № ... от
....2020 г. Към датата на ПТП процесният автомобил бил застрахован с договор за
застраховка „Каско“ при ответника. Застрахователно обезщетение не било изплатено
от ответника. Поради което моли съдът да осъди ответника да заплати процесната
сума, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че вземането на ищеца е погасено с
изплащането на сумата от 25 000 лв., която е била предмет на горецитираното дело.
Оспорва стойността на щетите. Счита, че ПТП е настъпило поради проявена груба
небрежност от водача, който се движел с несъобразена скорост. Евентуално
претендира съпричиняване. Оспорва претенцията за законна лихва. Моли съда да
отхвърли предявения иск, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с наведените доводи от ищеца и
становището на ответника, намира следното от фактическа страна:
По делото е представено решение № ... от 31.01.2023 г. по гр.д. № 17444/2021 г.,
по описа на СРС, 64-ти състав, с което е осъден ответникът „ЗАД „А. Б.““ АД, ЕИК ...
да плати на ищеца В. Д., ЕГН **********, на основание чл.405 КЗ сумата от 25000
1
лева – частичен иск при пълен размер на вземането от 34434,52 лева – застрахователно
обезщетение за щети върху л.а. „Фолксваген“ модел „Туган“ с рег. № ... нанесени при
ПТП от ....2020г. на път II -84, 101,5 км, община Р., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 29.03.2021г., до окончателното изплащане.
По делото е прието основно и допълнително заключение на САТЕ на вещото лице
инж. Й. Д. Й.. В основното заключение експертът сочи, стойността необходима за
възстановяване на уврежданията на лек автомобил „Фолксваген“ модел „Тигуан“ с рег.
№ ... изчислена на база средни пазарни цени (цени на официален сервиз на марката
„Фолксваген“ към датата на застрахователното събитие е 17 106,83 лева. В
допълнително заключение на САТЕ при отчитане на представените писмени
доказателства – опис на увредените детайли, вещото лице е дало заключение
стойността необходима за възстановяване на уврежданията на лек автомобил
„Фолксваген“ модел „Тигуан“ с рег. № ... изчислена на база средни пазарни цени (цени
на официален сервиз на марката „Фолксваген“ към датата на застрахователното
събитие е 34 434,52 лева. Съдът кредитира изцяло като обективно изготвеното
допълнително заключение на САТЕ и посочената в него стойност, тъй като същото е
съобразено с изготвения от застрахователя опис на увредените детайли.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника ЗД „А. Б.“ АД, ЕИК ....., да заплати на ищеца сумата от 1 000
лв., представляваща част от вземане в размер на 34 434, 52 лв. по щета № .., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Това е искът, който застрахованият има срещу застрахователя при настъпване на
застрахователното събитие, като в същото време претендираното застрахователно
обезщетение представлява дължимата престация по договор за застраховка, а нейното
неплащане – договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска е да докаже следните предпоставки за основателност
на иска: 1) сключване на договора за застраховка с твърдяното от него съдържание; 2)
настъпване на застрахователното събитие; 3) изпълнението на задълженията си по
договора, както и тези, във връзка с настъпилото застрахователно събитие; 4)
процесуалната си легитимация по исковете.
В тежест на ответника като застраховател е, ако твърди, да докаже изплащане на
застрахователно обезщетение или основанията за отказ да се изплати застрахователно
обезщетение.
В настоящето производство е предявен частичен иск с правно основание чл. 405
КЗ за парично вземане, като се търси 1000 лева разлика до пълния размер на
паричното вземане в размер на 34 434, 52 лв., произтичащо от предявен частичен иск за
парично вземане с правно основание чл. 405 КЗ с влязло в сила решение № ... от
31.01.2023 г. по гр.д. № 17444/2021 г., по описа на СРС, 64-ти състав.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22....19 г. по т. дело № 3/2016 г. на
ВКС, ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието
2
на вземането и правната му квалификация.
Както е посочено и в определение № 533 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 2874/2018 г.,
ГК, ІІІ ГО на ВКС формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин.
Съгласно цитираното ТР № 3/22....19 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК при
отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да
предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила
решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Посочено
е, че силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск
разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на
материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия
пълен обем според твърденията на ищеца.
В конкретния случай предявеният частичен иск в производството по гр.д. №
17444/2021 г., по описа на СРС, 64-ти състав е уважен за сумата от 25 000 лева – част
от застрахователно обезщетение в размер на 34 434, 52 лв.
За преценка на обхвата на СПН на посоченото решение на СРС следва да се
вземат предвид и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. №
2/2020 г. ОСГТК на ВКС. В ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г. се доразвива
възприетото в ТР № 3/22....19 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК относно СПН
при частичния иск, като в т. 3 се сочи, че силата на пресъдено нещо има
правоустановяващо действие, като обхваща основанието и размера на признатото с
решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може
да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С
решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото
субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на
пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето
право, останала извън процеса.
Доколкото в конкретния случай между страните е постановено съдебно решение,
с което е уважен частичен иск на ищеца – застраховано лице срещу застрахователя, с
оглед разясненията, дадени в двете посочени тълкувателни решения, следва да се
приеме, че със СПН са установени правопораждащите факти на вземането на ищеца и
неговото основание, както и предявеният му размер – 25 000 лева.
Следователно, с оглед данните по делото, и СПН на решение № ... от 31.01.2023 г.
по гр.д. № 17444/2021 г., по описа на СРС, 64-ти състав, между страните по делото е
установено съществуването на договор за застраховка Каско с обект л.а. „Фолксваген“
модел „Тигуан“ с рег. № ... Установява се настъпило ПТП на ....2020 г. на път II-84,
101,5 км, Община Р., при което са нанесени увреждания на л.а. „Фолксваген“ модел
„Тигуан“ с рег. № ... застрахован към датата на събитието при ответника, както и
съставен протокол № ... от ....2020 г. За застрахователното събитие е образувана
застрахователна преписка – щета, надлежното уведомяване на застрахователя, датата
на представяне на всички документи по застрахователната преписка и отказа на
застрахователя за заплати застрахователно обезщетение.
Както е посоченото и в доклада по делото, в настоящото производство не
подлежат на разглеждане, като преклудирани всички правоизключващи възраженията
на ответника, свързани с основанието на вземането на ищеца, засягащи валидността на
договора за застраховка, обектът на същата, правото на собственост на ищцовото
дружество върху застрахованото имущество, отговорността на застрахователя,
3
настъпване на застрахователното събитие, съответно изпълнение на задълженията на
застрахованото лице.
В обхвата на доказване е размера на исковата претенция, доколкото СПН по
предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния размер на
застрахователното обезщетение.
Поради това в настоящото производство е прието основно и допълнително
заключение на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Застрахователното обезщетение в случая се определя от действителната пазарна
стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното
събитие, доколкото не се установява да е предвидено друго в договора за застраховка,
съгласно чл. 400, ал. 3 вр. с, ал. 1 от КЗ. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ при
имущественото застраховане за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а посочената
по-горе стойност е именно пазарната (така решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, I ТО, решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО
и др.).
Според допълнителното заключение стойността на застрахованото МПС възлиза
на 34 434,52 лева като същата е съобразено и с описа на увредените детайли изготвен
от застрахователя.
С цитираното решение на СРС от 31.01.2023 г. е уважен иска по чл. 405 от КЗ за
сумата от 25 000 лева – част от застрахователното обезщетение. Следователно, в
рамките на настоящото производство, се установява, че ищецът има вземане в размер
на 9434,52 лева(34 434,52 лева – 25 000 лева). В настоящото производство е предявен
частичен иск за сумата от 1000 лева от общо 34 434,52 лева док която сума следва да
бъде уважен предявения иск с оглед принципа за диспозитивно начално в гражданския
процес. До този размер искът е основателен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът. На същия следва
да се присъдят такива в общ размер от 450 лева (държавна такса 50 лева, и 400 лева
депозит САТЕ депозит за вещо лице). На адв. Б. К., предоставил безплатна правна
помощ на ищеца, видно от представения договор за правна защита и съдействие,
следва да се присъди претендираната сума от 400 лева, която е равна на минималния
размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД „А. Б.““ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление :
грС., бул. „К. А. Д.“ № да плати на В. Д., ЕГН **********, съдебен адрес : грС., ул.
„Г.С. Р.“ № ет. – адв. Б. К., на основание чл.405 КЗ сумата от 1000 лева – частичен иск
при пълен размер на вземането от 34434,52 лева – остатък от дължимо застрахователно
обезщетение за щети върху л.а. „Фолксваген“ модел „Туган“ с рег. № ... нанесени при
ПТП от ....2020г. на път II -84, 101,5 км, община Р., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 23.03.2023 г., до окончателното изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 450 лева – разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление : грС.,
бул. „К. А. Д.“ № да плати на адвокат Б. К., член на САК, адрес на упражняване на
дейността : грС., ул. „Г.С. Р.“ № ет., на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 400,00 лева
4
– адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5