Решение по дело №1805/2018 на Районен съд - Плевен

                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                          

                                                           №

 

                                          гр. Плевен, 19.10.2018г.

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         

          Плевенският районен съд, V граждански състав, в публично заседание на 21.09.2018г., в състав:

                                                        

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1805 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взема предвид:

 

          ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 403 АЛ. 2 ОТ ГПК.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от ЕТ „Г.Б.“ против „Т.“ ООД-гр.Долни Дъбник, в която се твърди, че по т.д. 196/2015г. на ПлОС, по искане на „Т.“ ООД е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнително дело 265/2015г. на ЧСИ Т.К., по което дело ответникът е взискател, а ищецът – длъжник. Твърди, че впоследствие предявеният и обезпечен иск е отхвърлен като неоснователен, а обезпечението е отменено. Твърди, че вследствие на наложеното обезпечение е претърпял вреди в размер на законната лихва върху паричните суми, които са били събрани в изпълнителното дело в размер на 41246.83лв, които суми е можело да му бъдат върнати или да бъдат преведени на заложния кредитор, в полза на който е учредил особени залози - „К.“ЕООД. Сочи, че е претърпял вреда в размер на 8 000лв. - законна лихва за периода 22.04.2016г. – 17.01.2018г., от която вреда предявява претенция частично за 500лв.

          Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че олихвяването е определено спекулативно като дата от ищеца. Заявява, че събраната по изп.дело сума не може да се върне на ищеца, както той твърди, т.к. с нея е следвало да се удовлетвори самият той. Сочи, че има насрещно вземане за сумата от 117 087лв. по представени изпълнителни листове, за които прави възражение за прихващане с исковата сума от 500лв., като в съдебно заседание уточнява, че желае прихващането да бъде направено с главницата от 31 566.24лв. по изпълнителен лист № 345 от 16.07.2015г., изд. по т.д. № 25 от 2015г. на ПлОС.

          Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а това се подкрепя и от представените съдебни актове по в.гр.д.№ 370 от 2015 г. на ВТАС, в.гр.д.№ 72 от 2016 г. на ВТАС, определение по т.дело № 196 от 2015 г. от 21.04.2016 г., решение от 29.07.2016 г. по същото дело, решение по в.т.д.№ 290 от 2016 г. на ВТАС и определение № 689 от 18.12.2017 г. по т.д.№ 1010 от 2017 г. на 2-ро търговско отделение на ВКС, както и от представените удостоверения от ЧСИ Т.К., рег.№ 815 по изп.д.№ 20158150400265 – от 23.01.2018 г. и от 19.04.2018 г.,

че ответника по делото - „Т.” ООД - е бил взискател по посоченото изп.д.№ 20158150400265 с длъжник ЕТ „Г.Б.Б.”. Изпълнителното дело е било образувано по молба от 09.04.2015 г. на „Т.” ООД въз основа на изпълнителни листи от 01.04.2015 г. по ч.гр.д.№ 90 от 2015 г., ч.гр.д.№ 91 от 2015 г. и ч.гр.д.№ 92 от 2015 г., и трите на РС – Червен бряг, и изпълнителен лист от 16.07.2015 г. по т.дело № 25 от 2015 г. на ПлОС, всичките срещу длъжника ЕТ „Г.Б.”. Не е спорно по делото, че по изпълнението е била събрана сумата от 41 246.83 лв. по сметка на ЧСИ, а от актовете на ВТАС по действията по изпълнителното дело, е видно, че заложен кредитор на длъжника по изпълнението е било дружеството „К.77” ЕООД, за  който е налице нотариално заверено заявление за пристъпване към изпълнение. Не е спорно между страните и обстоятелството, че заложния кредитор „К.77” ЕООД е привилигирован кредитор по това изпълнение на базата на чл.459, ал.2 в вр. с ал.1 от ГПК. От приложеното определение от 21.04.2016 г. по т.дело № 196 от 2015 г. и издадена обезпечителна заповед на 22.04.2016 г. на ПлОС се установява, че ответника „Т.” ООД е предявил иск срещу ЕТ „Г.Б.Б.” за установяване недопустимост на вписване по неговата партида на особен залог върху търговското му предприятие със заложен кредитор „К.77” ЕООД, по който иск  е налице наложена обезпечителна мярка -спиране на изпълнението по изп.дело № 20158150400265 на ЧСИ Т.К.. Съдът е постановил издаване на обезпечителната заповед след внасяне на парична гаранция в размер на 5000 лв., която е била внесена от „Т.” ЕООД по сметката на ОС-Плевен с платежно нареждане от 22.04.2016 г. /лист 40 от делото/. След внасяне на гаранцията е издадена обезпечителна заповед, а след представяне на тази обезпечителна заповед съдебния изпълнител, който на 14.04.2016г. е издал разпореждане от събраната при него сума да се предаде сума в размер на 40 256.91 лв. по банковата сметка на депозитаря на „К.77” ООД, е спрял преводното нареждане за кредитен превод на посочената сума по сметката на депозитаря м.а.г./лист 66 от делото/.

          Не е спорно между страните, и че предявения от „Т.” ООД иск по чл.29, ал.1 от ЗТР, обезпечен чрез спиране на изпълнителното производство, е отхвърлен с решение № 96 от 29.07.2016 г. по т.дело № 196 от 2015 г. на ПлОС, потвърдено с решение № 288 от 22.12.2016 г. по в.т.д.№ 290 от 2016 г. на ВТАС, последното недопуснато до касация съобразно определение № 689 от 18.12.2017 г. по т.д.№ 1010 от 2017 г. на ІІ т.о. на ВКС.

          От представеното определение № 68 от 17.01.2018 г. по т.д.№ 196 от 2015 г. на ПлОС се установява, че на същата дата е отменено допуснатото обезпечение на иска по чл.29, ал.1 от ЗТР, чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело. Не са налице данни кога е влязло в сила това определение, но видно от разпореждане № 361 от 19.02.2018 г. по посоченото търговско дело, ПлОС е разпоредил, че уведомява ЕТ „Г.Б.”, че следва в срок до 13.03.2018г. вкл. да представи доказателства за предявен иск по чл.403 от ГПК срещу „Т.” ООД за вреди от допуснатото по делото обезпечение, във връзка с искането за освобождаване от паричната гаранция от 5000 лв. С последващо определение № 279 от 15.03.2018 г. по същото дело, ПлОС е оставил без уважение молбата на „Т.” ООД за освобождаване на внесената парична гаранция от 5000 лв. въз основа на допуснатото обезпечение, на базата на представени доказателства от ЕТ „Г.Б.” за предявяване на настоящия иск за вреди от допуснатото обезпечение.

          Във връзка с направеното по делото възражение за прихващане, ответникът е представил изпълнителните листи, въз основа на които той е бил взискател по изпълнителното дело, спряно с обезпечението по т.д.№ 196 от 2015 г. на ПлОС. На лист 52 – 55 са представени изпълнителни листи: № 237 от 01.04.2015 г. по ч.г.д.№ 90 от 2015 г. на РС-Червен бряг, с който ЕТ „Г.Б.” е осъден да заплати на „Т.” ООД главница в размер на 7380.77 лв., законна лихва върху главницата от 21.02.2015 г. до окончателното и изплащане, мораторна лихва в размер на 1725.88 лв. за периода 04.11.2012 г. до 20.02.2015 г. и разноски 585 лв.; № 240 от 01.04.2015 г. по ч.г.д.№ 91 от 2015 г. на РС-Червен бряг, с който ЕТ „Г.Б.” е осъден да заплати на „Т.” ООД главница в размер на 7254.91 лв., законна лихва върху главницата от 21.02.2015 г. до окончателното и изплащане, мораторна лихва в размер на 1784.50 лв. за периода 22.09.2012 г. до 20.02.2015 г. и разноски 583.65 лв.; № 239 от 01.04.2015 г. по ч.г.д.№ 92 от 2015 г. на РС-Червен бряг, с който ЕТ „Г.Б.” е осъден да заплати на „Т.” ООД главница в размер на 24 356.18 лв., законна лихва върху главницата от 21.02.2015 г. до окончателното и изплащане, мораторна лихва в размер на 5908.40 лв. за периода 04.10.2012 г. до 20.02.2015 г. и разноски 1205.30 лв.; № 345 от 16.07.2015 г. по т.д.№ 25  от 2015 г. на ПлОС, с който ЕТ „Г.Б.” е осъден да заплати на „Т.” ООД главница в размер на 31 596.24 лв., законна лихва върху главницата от 23.02.2015 г. до окончателното и изплащане, мораторна лихва в размер на 7521.65 лв. за периода 23.10.2012 г. до 23.02.2015 г. и разноски 3 522.72 лв. Ответникът е представил и удостоверение изх.№ 16464 от 19.04.2018 г. по изп.д.№ 20158150400265 на ЧСИ Т.К., съгласно което по четирите изпълнителни листи, общия размер на задължението на длъжника ЕТ „Г.Б.” към взискателя „Т.” ООД, е в размер на 117 087.00 лв. По отношение на това удостоверение в съдебно заседание от 11.07.2018 г. по делото е открито производство по оспорване на истинността – съдържанието му. Въпреки дадената възможност на ищеца да внесе депозит по допусната съдебно-счетоводна експертиза във връзка с направеното от него оспорване, поради невнасяне на депозита, такава не е изготвена по делото. Ищецът ЕТ „Г.Б.”, като оспорваща страна, в чиято тежест е да докаже неистинността на документа не е ангажирала никакви доказателства във връзка с откритото производство. Поради горното, както и с оглед представените четири броя изпълнителни листи, в които са посочени изискуемите суми и по всеки от тях е налице присъдена законна лихва от конкретна дата до датата на изплащането на вземането, съдът намира, че се доказа, че представеното удостоверение на ЧСИ Т.К. е истински документ, сочещ цялата сума на задължението на ЕТ „Г.Б.” към „Т.” ООД към 19.04.2018г., че производството по оспорване истинността на този документ не е проведено успешно и същия следва да се цени като истински. Представените изпълнителни листи съдържат и съдебно установено вземане, с който е заявено съдебно прихващане - предмет на настоящето производство, а именно - главница от 31 596.24 лв. по изпълнителен лист № 345 от 16.07.2015 г. на ПлОС, която сума ищецът по настоящето производство ЕТ „Г.Б.” дължи на ответника „Т.” ООД.  

          При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Обезпечаването на иска цели да осигури осъществяване на правните последици на решението, които ищецът търси с предявения иск. Затова и то се допуска само когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен, а ако предявеният иск не бъде уважен, обезпечаването на иска се оказва едно ограничаване на правната сфера на ответника, което той не е трябвало да понесе. Гаранцията, от чието внасяне съдът може да обуслови издаването на обезпечителната заповед, се явява в този случай обезпечение на бъдещия иск за вреди, който ответника би предявил срещу ищеца.  Притезанието за обезвреда, уредено от чл. 403 от ГПК, почива на плоскостта на отговорността за непозволено увреждане, но за разлика от нея тя е безвиновна, обективна, като на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от обезпечението съгл.чл. 51, ал. 1 ЗЗД. За да се реализира отговорността по чл. 403 от ГПК е необходима кумулативната наличност на следните предпоставки: наличие на реално наложено обезпечение, вреди в определен размер, причинно-следствена връзка между наложеното обезпечение и претърпените вреди. Пропуснатите ползи, които се претендират в настоящето производство, се дефинират от теорията и съдебната практика като неосъществено увеличаване на имуществото, в резултат на увреждащото действие. Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи може да е само за тези вреди, които са в пряка и непосредствена последица с неоснователно допуснатото обезпечение. Без установяване на увреждане, изразяващо се в засягане на права на увреденото лице, съдът не може да установи пряката и непосредствена последица на неоснователно неувеличаване на имуществото. Пропуснатата полза може да се изразява само в неоснователно неувеличение на патримониума на твърдящото, че е увредено лице и следва да се изразява в такова неосъществяване на материално състояние на лицето, което е сигурно и закономерно, а не хипотетично и определяемо със способи за вероятност/Решение № 67 от 22.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 28/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 63 от 30.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 1512/2014 г., II т. о./ По делото се представиха доказателства, че поисканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство с взискател – ответника и длъжник – ищеца, действително е била наложена. Установи се, че периодът на нейното действие е бил в рамките на исковия период – 22.04.2018г. – 17.01.2018г. Установи се също така, че искът, който е бил обезпечен с тази мярка, е бил неоснователен, поради което е отхвърлен с влязло в сила решение. Спорен по делото е въпросът – налице ли са вреди от неоснователно наложеното обезпечение за ищеца и в какво се състоят те. В случая, при наличието на двама кредитори в изпълнителното производство, неоснователно се явява твърдението, че сумата, събрана по изпълнителното производство би могла да бъде върната на длъжника по банковата му сметка - явно е, че понастоящем ответникът по настоящето дело, като взискател по изпълнителното такова, не е удовлетворен за своите вземания от общо 117 087.00 лв., а е налице и заложен кредитор на длъжника - „К.77” ООД. Друг е въпросът обаче, че за времето на спиране на изпълнителното производство, при неудовлетворяване на нито един от кредиторите в този период, на длъжника, от когото е събрана съответна сума пари, се начислява законна лихва върху вземанията до окончателното изплащане, която е в негова тежест. ВКС, в редица свои актове /Решение № 156 от 18.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК, Решение № 101 от 5.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1029/2012 г., I т. о., ТК и др./ възприема, че при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението, приложение намира общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗЗД - причинителят отговоря за всички преки и непосредствени вреди, които са в причинно-следствена връзка с неоснователно допуснатото обезпечение, и че вредата в хипотезата на  чл. 403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху сумата за периода, като пряка и непосредствена последица от същото това обезпечение. При това положение, съдът намира, че твърдяното вземане на ищеца от ответника съществува по основание, но до размер на 7301.51лв. за периода 22.04.2016г. – 17.01.2018г., не в исковия размер на 8000лв., доколкото законната лихва върху сумата от 41 246.83лв. за посочения период, изчислена с ел. калкулатор - calculator.bg е именно 7301.51лв. Периодът е с начална дата 22.04.2016г., т.к. на тази дата е издадена обезпечителната заповед, и едва от тази дата е можело да бъде спряно производството, а и е спряно, видно от доказателствата по делото. Датата 17.01.2018г. е крайната дата, посочена в исковата молба, т.к. на тази дата е постановена отмяната на обезпечението, и независимо че по делото не са събрани доказателства кога изпълнението по изп.д. 20158150400265 на ЧСИ Т.К. действително е било възобновено, то това не би могло да бъде преди датата на отмяната на обезпечението. Претендирания частичен иск от 500лв., при установяване на съществуване на вземане от 7301.51лв., се явява основателен и доказан.

          Същевременно приетото по делото в условията на евентуалност възражение на ответника за съдебно прихващане на исковата сума с насрещно негово съдебно признато вземане за главница от 31 566.24лв. по изпълнителен лист № 345 от 16.07.2015г., изд. по т.д. № 25 от 2015г. на ПлОС, също се явява основателно и следва да се уважи. Сумата от 500лв., предмет на настоящия иск, се явява дължима от „Т.” ООД на ЕТ „Г.Б.”, но дължима от ЕТ „Г.Б.” на „Т.” ООД е и сумата от 31 566.24лв. по изпълнителен лист от 16.07.2015г. И двете вземания отговарят на изискванията на чл. 103 от ЗЗД – те са за парични суми, ликвидни и изискуеми са, налице е изявление по чл. 104 от ЗЗД от страна на ответника, поради което вземанията, до размер на по-малката сума – 500лв., дължима от ответника „Т.” ООД, следва да се считат погасени чрез прихващане. Недължима е претендираната от ищеца законна лихва върху сумата от 500лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, доколкото вземането на ответника е било ликвидно и изискуемо към 16.07.2015г., а вземането на ищеца се счита, че е възникнало на 22.04.2016г., а съгласно разпоредбата на чл. 104 ал. 2 от ЗЗД, двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.

          Поради гореизложеното, съдът намира, че частичната претенция на ищеца се явява погасена чрез прихващане, и като такава следва да се отхвърли.

При този изход на делото, при констатираната първоначална основателност на предявения иск, ответника следва да бъде осъден да  заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски по настоящото производство в размер на 550.00лв. /в т.см. Определение №150/04.06.2015 по дело №2349/2015 на ВКС, ГК, II г.о./.

Воден от горното, съдът:

 

                                                 Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Г.Б.”, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 403 ал. 2 от ГПК, срещу „Т.” ООД с  ЕИК *********, за заплащане на сумата от 500.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане,  представляваща част от общо дължимата сума от 7301.51лв. - вреди от неоснователно обезпечение по т.д.№ 196 от 2015 г. на ПлОС, чрез спиране на изпълнението по изп.д. 20158150400265 на ЧСИ Т.К., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ до размера на по-малкото вземане от 500лв., със сумата от 31 566.24лв. по изпълнителен лист № 345 от 16.07.2015г., изд. по т.д. № 25 от 2015г. на ПлОС.

 

ОСЪЖДА „Т.” ООД с  ЕИК *********, да заплати на ЕТ „Г.Б.”, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 550.00 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: