М О
Т И В И
Към присъда № 5 от 21.02.2011г.
по нохд № 629/ 2010г.
на Окръжен съд гр.**
Подсъдимият Ю.А.А. ***
е обвинен за това, че на 15/16.04.2010г. в гр. **, в частен дом,
находящ се по ул. „***” №5, умишлено умъртвил
лицето Д.С.М. с ЕГН: ********** ***, като деянието е извършено по особено
мъчителен за убития начин, престъпление по чл.116 ал.1, т.6, предл.ІІ-ро във връзка с
чл.115 от НК.
Съдебното производство
протече по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.
372 ал.4 от НПК вр. с 371 т.2 НПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.** поддържа внесеното обвинение. Пледира за признаването на А.
за виновен и налагане на наказание, след като се приложи разпоредбата на чл.
58а от НК от 20 години лишаване от свобода при строг режим.
Конституирана като частен
обвинител е наследницата на пострадалия – Д.С.М. с ЕГН: ********** ***, чрез пълномощника
й адвокат Е. В. – АК **. Предявения граждански иск от същата в размер на
500 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното
от подсъдимия деяние е оставен без
разглеждане на основание чл. 88 ал.2 от НПК.
В качеството на частен обвинител поддържа обвинението така, както е
предявено и пледира за справедливо наказание при превес на отегчаващи вината
обстоятелства, както и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Защитникът пледира за налагане на наказание
около предвидения минимум от 15 години, което след редуцирането му с една
трета, същото да стане под този минимум.
Подсъдимият в право на
последна дума заявява, че съжалява за стореното и моли за по-малко наказание.
Съдът, приема за
установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, а именно:
Пострадалият Д. *** 2010г. е бил разведен. След
развода се прибрал в гр. ** и заживял при баба си – св. Н.В.Г.. Жилището било
апартамент на ул. „***” №9 и бил в съседство с къщата на ул. „***” №5, където
живеел подс. Ю.А.А..
Около две седмици преди произшествието подс. А. минал
покрай къщата на св. Н.М.С., чичо на Д.М.. Тогава подсъдимият започнал да
блъска по портичката и св. С. излязъл. Попитал подс. А. какво искал, но
последният му отговорил, че така искал, напсувал С. и избягал.
Два-три дни преди случая, подс. А. вечерта около 18
часа се приближил до колата на св. Н.С. и тогава му казал да предаде на
племенника си Д.М., че щял да го убие. Това подс. А. изрекъл няколко пъти,
обикаляйки колата на С., след което си заминал.
На 15.04.2010г. Д.С.М. през деня бил да работи.
Вечерта бил у чичо си св. Н.С. и около 22.00 часа тръгнал да се прибира.
Подсъдимият Ю.А.А. *** в изоставен дом на ул. „***”
№5. от месец февруари 2010г. при него заживяла св. Р.Т.. На 15.04.2010г. подс. А.
***. За работата Т.Д. бил дал на А. храна и едно шише от половин литър с ракия.
Вечерта на същия ден около 19.00 часа подс. А. се прибрал в дома, където
пребивавал и заедно със св. Т. се почерпили с ракия. Подс. А. изпил половиния
литър ракия. Около 22.30 часа при подс. А. и св. Т. в дома отишъл Д.С.М.. Подс.
А. възприел, че Д.М. желаел да спи със
св. Т.. От това подс. А. се ядосал и внезапно започнал да нанася удари с юмрук
по главата на М.. Нанесъл му удари по лицето, брадата, носа. Ударите ги нанасял
с дясната си ръка. От ударите М. паднал на земята, а подс. А. продължил да го
рита и удря по гърдите. В стаята, където били имало мивка, а до нея имало сап
от мотика. В един момент подс. А. взел сапа и започнал с него да нанася удари
по тялото на М.. Със сапа подсъдимият нанесъл удари по главата и ръцете на М..
При нанасянето на ударите сапът се счупил. М. лежал неподвижно на земята.
Тогава подс. А. полял М. с вода. Вследствие на това М. се размърдал, но не
станал и не си отворил очите. Все още М. дишал. Подс. А. издърпал М. до
стълбите на входната врата на къщата. След това отишъл до св. Ц.К.А., който
живеел в съседната къща и го повикал. Съпругата на св. А. го събудила и той
излязъл пред дома си. Видял, че го викал подс. А., попитал го какво иска, а А.
му казал да дойдел с него да му помогне да вдигнат един пиян, че много тежал,
за да го изкарат извън стаята. Св. А. му отказал и се прибрал в дома си. След
това подс. А. се колебаел какво да прави. Минало около половин час, заключил
отвън с катинар стаята, където е бил нанесъл побоя над М. и където останала да
спи св. Т.,*** да съобщи за случилото се. Дежурната група около 06.00 часа на
16.04.2010г. отишла в дома на А. и в коридора на земята, служителите от
полицията намерили трупа на Д.М..
Фактите по делото се
установяват въз основа на признанията на подсъдимия, както и събраните по
досъдебното производство доказателства. В
първата фаза на процеса, извършените процесуални действия на разследващите са в
съответствие предписанията на НПК, не се констатират допуснати нарушения, а от
друга страна доказателствените материали са достатъчни по обем и съдържание, за
да се направят безспорни изводи.
В този аспект на първо
място следва да се поставят самопризнанията на Ю.А. в качеството му на обвиняем,
направени в разпит пред съдия по чл.222 от НПК. Изявленията на лицето са
последователни и в тях се съдържат твърдения за неизгодни за него обстоятелства
– за действия, които са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия престъпен резултат – а именно: „ …. посегна да ме удари
…пръв го ударих с юмрук силно в лицето, по брадата, носа, почти навсякъде.
Удрях го само с дясната си ръка. Удрях го, за да излезе навън…. След един от
ударите ми той падна на земята и аз със ритници го ударих по гърдите. До
мивката имаше един сап от мотика, изваден от нея и аз го взех и го ударих с
него по главата и ръцете. Сапът се счупи и стана на трески. Хвърлих и вода
отгоре му, за да го съживя …той обаче не стана и не си отвори очите…. Оставих
го на гръб там до стъпалата, до входната врата…. След като го свалих на земята
тогава го ударих със сапа…”
Чрез СМЕ № 56/2010,
№127/2010 и № 156/2010 г. се установява,
че причина за настъпване смъртта се дължи на травматичен шок в следствие на
множеството травми /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, счупвания на
ребра, разкъсване на слезката/, установени при аутопсията на трупа. В генезата
на смъртта благоприятстваща роля е изиграла и аспирацията на кръв в бронхите. Установените увреждания са резултат на удари с
или върху твърди пъти предмети. При подобен вид действия обичайното време за
настъпване на смъртта е в порядъка на десетки минути, не моментално, през което
време жертвата Д.С.М. е бил в пълно съзнание, чувствал е силни болки и
страдания и е осъзнавал какво се случва с него. Експертно е изключена възможността пострадалият сам да си
причини установените увреждания.
В синхрон с горните
източници са и данните, които се извличат от Протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум.
За поведението на
подсъдимия след деянието, както и това преди извършването му, свидетелстват Н.М.С.,
Ц.К.А., Р.К.Т., Р.Ф.М. еднопосочно и безпротиворечиво.
От СПЕ от 27.06.2010г.се
установява, че подс. Ю.А.А. не страда от
душевно заболяване, личностовата му структура е дисхармонична, в регистрите на
емоционално-нестабилната личност, импулсивен тип. При него е налице
разстройство вследствие употреба на алкохол, с давност повече от 20 години, с
начална личностова промяна, засягаща емоционално-волевите и когнитивните
възможности, като разстройството вследствие употребата на алкохол не е
разстройство на съзнанието в смисъла на закона; при осъществяване на деянието
той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си; мотивите му за извършване на деянието не са психотични,
а в механизма на извършването участват особеностите на личността; не се
установяват психични отклонения, които да бъдат квалифицирани като краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието, както и друго тежко заболяване,
което да е основание лицето да се счита за наказателно неотговорно; не е лишен
от базисните психични годности правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за
тях. От експертното обсъждане
следва да се акцентира още и на това, че
личностовота му структура е диспластична, от групата на емоционално
нестабилните, хедонистично ориентирани, той е с високо ниво на психотизъм,
показва високо ниво на агресивност, има данни за оформен синдром на зависимост
към алкохола, който се базира на анамнестичните данни за продължителна
алкохолна злоупотреба, от началото повишен, а впоследствие понижен толеранс към
алкохола, развитие на абстинентни явления, което води и до злоупотреба на алкохол
в сутрешните часове. В резултат на хроничната алкохолна интоксикация се е
развила алкохолна деградация на личността с изразена социална дезадаптация –
професионална и семейна. Личността му е асоциална, с враждебно отношение към
близките, неустойчиви взаимоотношения с противоположния пол, изразени тенденции
към конфликтни ситуации и асоциални постъпки, импулсивен. Установено е, че
личностовата структура на подсъдимия се наблюдава промяна по типа на
продължителните органични заболявания: нисък праг на раздраза, главно под
влияние на интрапсихични оценки и импулси; грубо скъсяване на волевия
самоконтрол, загуба на възможностите да прогнозира негативните последици;
скъсен диапазон на емоционалните преживявания и емоционално огрубяване; загуба
на способността да се отчита социалната неприемливост. Подчертано е, че преобладаващият мотив за извършването на
деянието е личен, свързан с конфликтни взаимоотношения с жертвата от
емоционален характер, като значим фактор се явява поведението на жертвата
спрямо извършителя – нахлул е в къщата, провокирал го вербално, проявил и дисквалифициращо отношение към него.
Посочено е, че подсъдимият възприема насилствения акт като лично
самоутвърждаване, защита на собственото си Его.
По делото са изготвени
още 2 броя СМЕ на веществени доказателства; 2 броя СХЕ за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия и пострадалия; СМЕ на живо
лице, по която експертът дава заключение, че по тялото и крайниците на
освидетелстваното лице не се установяват травматични увреждания, а по дланите
на същия, дланната повърхност на пръстите, гърба на пръстите предимно на
дясната ръка се установяват зацапвания с кафеникава материя.
Всяка от изготвените по
делото експертизи се явява резултат от наличие на специални знания и се кредитират от съда, като се отчете
изложеното по –долу относно СПЕ.
Съдът намира за нужно да
отбележи, че що се касае до вербалното
предизвикване, действително такива данни
се съдържат в обясненията на обвиняемия
в досъдебното производство, който сочи, че пострадалият го заплашил, че ще го убие същата вечер, когато е
отишъл у подсъдимия и когато е извършено престъплението, тръгнал към него и
посегнал да го удари. Тези действия на пострадалия, обаче не могат да се
квалифицират от съда като такива, от които да са настъпили или да е било
възможно да настъпят тежки последици за А..
Престъплението е
осъществено, като от обективна и субективна страна се установяват всички негови
признаци. На 15/16.04.2010г. в гр. ** подс. А.
умишлено е умъртвил д.С.М. по особено мъчителен за пострадалия начин.
Действията, водещи до умъртвяването му не са били едноактни; множество травми от твърди, тъпи предмети,
довели до смъртта по механизма на травматичния шок е резултат на множество
силни удари като смъртта не е настъпила моментално, а в порядъка на десетки
минути. През цялото време пострадалият е бил в пълно съзнание, чувствал е силни
болки и страдания и е осъзнавал какво се случва с него, изпитвал е ужас от смъртта. От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.
11 ал.2 от НК. При наличие на нормален интелект, при липсата на душевни
заболявания при подсъдимия – същият с
оглед приложената сила и продължителното въздействие с нанасяне на удари спрямо
пострадалия, неминуемо е съзнавал, че
действията му водят до умъртвяването му, че същото е мъчително за последния,
предвиждал е настъпването на смъртта, и
е целял този резултат.
Предвидените, при условията на алтернативност, наказания
за така извършеното престъпление са
лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна. Тоест законодателната оценка е , че степента на обществена опасност на деянието е
изключително висока. И това е безспорно с оглед факта, че се засягат права от
категорията на абсолютните – правото на
живот. От друга страна извършеното престъпление носи характеристиките на
типично, не отличаващо се от други подобни, поради което, а и отчитайки
положителните данни за личността на подсъдимия
(залегнали и в обвинителния акт – чисто съдебно минало, липса на образувани други наказателни производства и
самопризнание), съдът в съответствие с чл. 57 ал.1 от НК прие, че на лицето
следва да се наложи наказание от вида
лишаване от свобода.
Определеното такова в размер от 18 години лишаване от
свобода, съгласно чл. 58а ал.1 (редакция
ДВ бр.26 от 06.04.2010г.) и чл. 54 от НК
се индивидуализира като се отчете изключително тежко посегателство, извършено
срещу лицето, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин.
Съобразно нормата на чл. 58а ал.1 от НК така определената
санкция се намали с една трета, а
окончателно наложеното на подс. А.
наказание е 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода”. Същото на основание
чл.61 т.2 и чл. 60 от ЗИНЗС бе постановено да се изтърпи при
първоначален строг затворнически
режим, в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК се приспадна времето през което подсъдимият Василев е бил
с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 16.04.2010г. до
влизане на присъдата в законна сила.
На осн. чл. 189 от НПК подсъдимият А. бе осъден да
заплати сторените по делото
съдебно-деловодни разноски: сумата от 800 лв. по сметка на РУ „Полиция” гр. **,
сумата от 51 лева по сметка на ОС – **, както
и сумата от 1200 лева на Д.С.М.,
представляваща възнаграждение за защита от един адвокат.
Съдът разпореди веществените доказателства по делото –
три броя картонени пакета с парчета от сап, яке и биологични следи, да се
унищожат след влизане в сила на присъдата.
С оглед изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН: