Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260352
07.06.2022
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на дванадесети май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9552 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, с адрес на управление във Ф., гр. П. чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от законния си представител Д.
Д. против Д.Я.И., ЕГН **********, с
адрес ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е
сключен договор за потребителски паричен кредит ******* от 07.05.2015 г., по
силата на който на ответника е предоставен заем в размер на 8000 лева за срок
от 60 месеца, считано от подписване на договора до 20.05.2020 г., съгласно
погасителен план. Договорено било кредита да бъде изплатен на 60 равни
погасителни вноски, всяка в размер на 298,41 лева, като в договора била
посочена общата стойност на плащанията по кредита.
На ответника бил определен годишен процент на
разходите въз основа на индивидуален кредитен профил. Кредитополучателят
заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на
пар. 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и
срокове. Таксата се заплащала при усвояване на кредита, като се удържала от
общия му размер. Лихвения процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускане, че
годината има 365 дни независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като
страните изпълняват точно задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора била преведена по банкова
сметка ***. На осн. чл. 3, вр. с чл. 4 от договора за ответника възникнало
задължение да погаси заема на 60 месечни вноски по 298,41 лева всяка, като
съгласно чл. 5 от договора при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.04.2017 г., като към тази дата останали непогасени 22
месечни вноски.
Съгласно чл. 5 от договора, вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен
размер ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в случая била на
20.05.2017 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в пълен
размер, за което ищеца изпратил изрично уведомление на ответната страна.
Тъй като длъжникът не извършвал погашения по дълга,
ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК в съда, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 3155/2020 г. Съдът издал заповед за изпълнение за следните
суми: 6709,55 лева главница, 4626,85 лева възнаградителна лихва за периода от
20.04.2017 г. до 20.05.2020 г., 1513,73 лева мораторна лихва за периода от
20.05.2017 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда.
В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът
предявява иск за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумите, за
които е издадена процесната заповед за изпълнение по горецитираното ч.гр. дело.
В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на
предявения установителен иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на вземането по кредита, ищецът моли за осъждане на ответника да заплати сумите
по заповедта, като приеме че предявяването на иска има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претендира присъждане на направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Д.Я.И., чрез назначения
му особен представител – адв. И.К. е постъпил писмен отговор, с който се взема становище
за неоснователност на предявените главен и евентуален иск.
Въвежда се с отговора възражение за недействителност
на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Твърди се, че нито в представения по делото договор, нито в исковата
молба е посочено какви са отделните компонентни включени в годишния процент на
разходите като вид и размер, а единствено процентното им съотношение – 46,85%.
В тази връзка счита, че при недействителен договор за кредит потребителят дължи
само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по същия,
поради което извършените плащания следва да бъдат отнесени към главницата.
Прави се възражение за прихващане на изплатените от
ответника суми за лихви и допълнителни разходи с остатъка от неизплатената
главница.
Оспорва се и размера на предявените искове. Възразява
срещу твърдението на ищеца, че кредитът надлежно е обявен за предсрочно
изискуем, като се твърди, че към
20.05.2017 г. кредиторът не е отправял волеизявление до длъжника за
настъпване на предсрочна изискуемост и счита, че неоснователно са включени в
заявлението и се цели установяване на
суми за вноски, чиито падеж не е настъпил. Оспорва и размера на
възнаградителната и мораторната лихва, претендирани от ищеца.
Въз основа на гореизложените твърдения моли за
отхвърляне на предявения установителен и на
евентуалния осъдителен иск, при положение, че бъде разгледан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 3155/2020 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с., в полза на ищеца е издадена
заповед № 1833 от 13.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: главница в размер на 6709.55 лева, дължима по договор за кредит от
07.05.2015 г.; възнаградителна лихва в размер на 405.98 лева за периода от
20.04.2017 г. до 20.05.2017 г.; мораторна лихва в размер на 1513.73 лева за
периода 20.05.2017 г. – 11.02.2020 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.02.2020 г.
до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 172.59
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на ищеца било указано да
предяви настоящите искове за установяване на вземането, което той направил в
предвидения срок. Ето защо, предявените установителни искове, се явяват
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото са приети като писмени доказателства: Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № *******от
07.05.2015 г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответника; Сертификат
№ ********** от 07.05.2015 г.; Служебна бележка, относно номера на банковата
сметка на ответника; Заявление за пълно предсрочно погасяване на договор № *****;
Удостоверение № **** от 29.04.2015 г., издадено от „Кредисимо“ АД;
Удостоверение за липса на кредитно задължение от 16.04.2015 г., издадено от „Ай
ти еф груп“ АД; Удостоверение за липса на кредитно задължение от 29.04.2015 г.,
издадено от „Неткредит“ ООД; Удостоверение за липса на задължения от 05.05.2015
г., издадено от „Фератум България“ ЕООД; Извлечение по кредит *****; Последна
покана, отправена до ответника за погасяване на задълженията по договор *****.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, по която в. л. е установило, че по силата на Договор за
потребителски паричен кредит № ******* от
07.05.2015 г., на кредитополучателя Д.И., е предоставен кредит в размер на
сумата от 8000 лева. Погасителният план по кредита е от 60 броя месечни
погасителни вноски, всяка от 298,41 лв., с падежи 20-то число на месеца,
считано от 20.06.2015 г. до 20.05.2020 г., с краен срок за погасяване на
кредита – 20.05.2020 г. Със сумата на кредита, намалена с дължимата такса
ангажимент от 280 лв., т.е. със 7720 лв., е заверена сметката на
кредитополучателя в П. б., кл. П. на 07.05.2015 г. В. л. е посочило, че в
регистрите и документите на ищцовото дружество са налични данни за извършени
плащания по процесния договор общо в размер на 6604,20 лв. С платените суми са
погасени, както следва: 1290,45 лв. – главница; 5277,75 лв. – възнаградителна
лихва; 36 лв. – разноски за събиране. За периода 20.05.2017 г. – 11.02.2020 г.
върху размера на цялата остатъчна главница от 6709,55 лв. е начислена лихва за
забава/мораторна лихва в размер на 1863,73 лв., част от която е платена с
постъпило от ответника плащане в размер на 350 лева на 04.03.2018 г. Посочено
е, че към 25.02.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
неплатени са всички вноски за главница с номера от 22 до 60, съгласно
погасителния план с общ размер от 6709,55 лв., всички вноски за лихва с номера
от 23 до 60, съгласно погасителния план с общ размер 4626,85 лв. и мораторна
лихва в размер на 1513,73 лв. /1863,73-350/. В. л. е посочило, че дългът по
кредита към 25.02.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
възлиза на сумата от общо 12850,13 лв., формирана както следва: 6709,55 лв. –
главница; 4626,85 лв. – възнаградителна лихва и 1513,73 лв. – обезщетение за
забава.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Доколкото заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3155/2020 г. по описа на ПдРС, ХІV гр.
с. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и установителните
искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК и имат за предмет същите вземания – главница в размер на
6709,55 лева, възнаградителна лихва в размер на 405,98 лева за периода от
20.04.2017 г. до 20.05.2017 г. /след уточняване на иска с молба с вх. № 262959
от 01.09.2020 г./ и мораторна лихва в размер на 1513,73 лева за периода
20.05.2017 г. – 11.02.2020 г.
Следва да се посочи, че независимо,
че се твърди настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за
кредит, безспорно по делото се установи, че към датата на постановяване на
съдебното решение, е настъпил крайният падеж на договора /крайният срок на
договора е на 20.05.2020 г./, факт, настъпил в рамките на производството и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразен при решаване на делото,
поради което предявените установителни искове се явяват допустими. В този
смисъл съдът намира, че производството по предявените при условията на
евентуалност искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените
по-горе суми е недопустимо. С ТР №
8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че по предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по
договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, ако същата не е била
обявена на длъжника е допустимо искът да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж. Ето защо предявяването на осъдителен иск за тези вземания е
безпредметно, доколкото с иска по чл. 422 от ГПК се дава защита в пълен обем на
претендираните от ищеца права, включително и в случай, че не се установи
наличието на посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
основание за дължимост на исковите суми, а именно предсрочна изискуемост на
договора /в т.см. и Определение от 06.12.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2453/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив, VІІІ гр. с./. Поради което, в посочената част исковата
молба следва да бъде върната, а производството
по делото – прекратено.
По делото е безспорно, че
между „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който на последния, в качеството му на
кредитополучател е отпусната сумата от 8000 лв. От заключението на в. л. по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че кредитът
е усвоен, като кредитодателят е превел по банковата сметка на ответника в П. б.
– кл. П., сумата от 7720 лв. /8000 лв. – главница намалена със сумата от 280
лв. – такса ангажимент/ на дата 07.05.2015 г. Във връзка с изложеното, съдът
намира, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума.
Ответникът, чрез назначения
му особен представител прави възражение за недействителност на договора, тъй
като не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изискваща договорът
за потребителски кредит да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон – ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно разпоредбата на
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
Съдът намира, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
представения по делото договор за кредит, е посочен размер на лихвен процент от
37,04%, както и размер на ГПР от 46,85%, като липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 46,85% /, още
повече, че освен главницата, ответникът се е задължил да заплати и такса
ангажимент в размер на 280 лв. Освен това е заплатил и сумата от 36 лв. –
разноски събиране /видно както от представеното от ищеца извлечение по кредита,
така и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза/,
като абсолютно неясно е дали същите са включени или не в посочения в договора
ГПР.
Съгласно разпоредите на
ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В
конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/,
както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора. Липсата на ясно разписана методика на формиране
на ГПР /кои компоненти са включени в него и как се формира същия/, води до
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следва да се посочи, че след като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва
да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи или не. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което от своя страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването на
договора, поради което и същият се явява недействителен.
Следва да се посочи, че съгласно
трайната практика на ВКС, за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо
дали страните са навели такива възражения или не /съгласно т.д. № 3686/2014 г.
на ВКС, І т.о., възражението на потребителя за неравноправния характер на
договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл. 131 ГПК/, като служебното начало следва да се приложи и при
преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Ето защо и с оглед пълнота
и изчерпателност на изложението следва да се посочи, че уговорената в договора такса ангажимент в размер на сумата от 280 лева е недължима, съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита е изрично забранено, поради което и посоченото допълнително
възнаграждение се явява нищожно поради противоречие с императивна правна норма,
следователно същото е и недължимо. Същото важи и за начислените и събрани разноски за събиране на вземането в
размер на 36 лева, като следва да се
добави и че клаузите на договора, уговарящи такса при изискуем кредит, /която
представлява по своя характер обезщетение за неизпълнение/, е неравноправна
клауза. Таксата за извънсъдебно събиране
на вземането се явява в противоречие и с чл. 33, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 143,
ал. 2, т. 20 вр. с ал. 1 ЗЗП.
По отношение на възнаградителната лихва, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран
– 37,04%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. В договора не
е посочена база, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница, като остава неясно как е
разпределян посочения лихвен процент във времето – за какъв период, върху
цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става
ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо същата възлиза на
претендирания размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за
прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В този смисъл съдът намира, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която също е
императивна. В допълнение на изложеното, съдът намира и, че уговореният в договора
размер на възнаградителната лихва е нищожен. Действително в ЗПК няма предвидено
ограничение на договорната лихва, за разлика от размера на ГПР, но съдебната
практика на българските съдилища трайно приема, че противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва /решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. и
решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г., двете - на ВКС, ІІ г. о. и
мн. др./. В настоящия случай, уговореният размер на възнаградителната лихва от
37,04%, надхвърля законната, поради което и съдът намира, че уговорката относно
този размер на възнаградителната лихва противоречи на общоприетите правила и
норми за добросъвестност, поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД, се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не
произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
ответника.
Съгласно разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но не дължи лихви,
неустойки, такси или други разходи по кредита. Предвид изложеното, ищцовото
дружество може да претендира от ответника връщане само на претендираната
главница по кредита. Същата, съгласно приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, от лице с необходимата квалификация, отговарящо пълно и ясно на
поставените въпроси и неоспорено от страните, възлиза на сумата от 6709,55 лв.,
в какъвто размер претенцията на ищеца спрямо ответника е основателна.
С отговора на исковата
молба е направено възражение за
прихващане. Същото, представлява процесуален способ за защита срещу
предявения иск. То е надлежно заявено в хода на висящия процес и е допустимо,
независимо дали вземането по възражението е ликвидно и изискуемо. Съдът намира,
че в настоящия случай няма пречка да се извърши съдебно прихващане с решението,
което установява основанието и размера на вземането по възражението и по този
начин го прави ликвидно и изискуемо, като погасителният ефект настъпва след
влизане в сила на съдебния акт. Освен изложеното, доколкото между страните по
делото са налице еднородни, заместими и изискуеми насрещни вземания, няма
пречка да се извърши прихващане до размера на по-малката сума измежду дължимите
вземания на ответника за платени суми по нищожните клаузи по договора за лихва
и допълнителни разходи, с вземането на кредитора за главница. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че длъжникът е извършил
следните плащания по кредита: 1290,45 лв. – главница по кредита; 5277,75 лв. –
възнаградителна лихва; 36 лв. – разноски за събиране и 350 лева – мораторна
лихва /плащането е извършено от ответника на 04.03.2018 г./. Дължимата главница
в размер на сумата от 6709,55 лв. следва да се намали със сумата от общо
5663,75 лв. /сбор от платените от ответника суми за лихви и разноски/, като
дължима остава главница в размер на сумата от 1045,80 лв., до който размер
предявеният иск ще бъде уважен, а в останалата част до пълната претенция,
предявеният иск следва да се отхвърли като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника.
С оглед изложеното,
основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва върху
главницата от 1045,80 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 25.02.2020 г. до окончателното плащане на вземането, като законна последица
от уважаване на иска за главница.
Предявените установителни
искове за сумата от 405,98 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г.
– 20.05.2017 г. и 1513,73 лв. – обезщетение за забава за периода 20.05.2017 г.
– 11.02.2020 г., следва да бъдат отхвърлени – като неоснователни, тъй като
същите не са дължими от потребителя, съгласно посочената по-горе разпоредба на
чл. 23 ЗПК.
По
отговорността за разноски:
При този резултат и двете страни имат право на
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът претендира и е представил доказателства за
направени разноски в заповедното производство в размер на 172,59 лв. – държавна
такса. В исковото производство ищецът претендира разноски, които с оглед заявените
претенции /след стореното уточнение с молба с вх. № 262959 от 01.09.2020 г.,
досежно размера на възнаградителната лихва/, са в размер на сумата от 206,34
лв. – държавна такса, 915,51 лв. – депозит за особен представител и 150 лв. –
депозит за вещо лице, като се претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело
следва да бъдат определени съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се
дължи такова от 300 лева за настоящото производство, предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за заповедното. В полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част на исковете в размер на 26,98
лева. В исковото производство съразмерно на уважената част от исковата
претенция следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 190,50 лева – разноски. Общият размер
на разноските е 217,48 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Я.И., ЕГН **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, с адрес на управление във Ф., гр. П. чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от законния си
представител Д. Д., СУМАТА от 1045,80
лева /хиляда четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки/ - главница, дължима по Договор за
потребителски паричен кредит № *******от 07.05.2015 г., сключен с „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2020 г. до окончателното й
погасяване, за която сума в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, с адрес
на управление във Ф., гр. П. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б., е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1833 от 13.03.2020
г. по ч. гр. д. № 3155/2020 г. на ПдРС, ХIV гр. с., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата за главницата над уважения до пълния
предявен размер от 6709,55 лева, като погасен ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на ответника в общ размер на
сумата от 5663,75 лева – платени суми по договора за възнаградителна лихва,
разноски за събиране и мораторна лихва.
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, с адрес на управление във Ф., гр. П. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост“
4, Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от законния си представител Д. Д. против Д.Я.И., ЕГН **********, с адрес ***
установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните,
че Д.Я.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, с адрес на управление във Ф., гр. П. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от законния си представител Д. Д., сумата
от 405,98 лева /четиристотин и пет
лева и деветдесет и осем стотинки/ - възнаградителна лихва за периода 20.04.2017
г. – 20.05.2017 г., дължима по Договор за потребителски паричен кредит № ******* от
07.05.2015 г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, чийто правоприемник
е ищецът, както и сумата от 1513,73 лева
/хиляда петстотин и тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ – мораторна
лихва за периода 20.05.2017 г. – 11.02.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1833 от 13.03.2020 г. по
ч. гр. д. № 3155/2020 г. на ПдРС, ХIV гр. с.
ОСЪЖДА Д.Я.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, с адрес на управление във Ф., гр. П. чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон Б., със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от законния си представител Д.
Д., СУМАТА от общо 26,98 лева /двадесет
и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ – разноски в заповедното производство
по ч. гр. д. № 3155/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав,
както и СУМАТА от общо 190,50 лева /сто
и деветдесет лева и петдесет стотинки/ – разноски за производството по гр. д. №
9552/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр. с.
ВРЪЩА
искова молба с вх. № 46734 от 05.08.2020 г. В ЧАСТТА относно предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, с адрес на управление във Ф., гр. П. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк, сгр. 14, представлявано от законния си представител Д.
Д. против Д.Я.И., ЕГН **********, с
адрес ***, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 6709,55
лева главница, дължима
по Договор за потребителски паричен кредит № *******от 07.05.2015 г., сключен с
„БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът; 405,98 лв. –
възнаградителна лихва за периода 20.04.2017 г. – 20.05.2017 г. и 1513,73 лв. –
обезщетение за забава за периода 20.05.2017 г. – 11.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 05.08.2020 г.
до окончателното изплащане и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта относно прекратяване на
производството – само от ищеца, с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.