О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
гр. Пловдив, 23 август 2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
административен съд, ХХI състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети август през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
Г. ПАСКОВ
като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев ЧКАНД
№ 2049 по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от АПК във връзка
с чл. 63 г от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по частна жалба на Г.Г.А., ЕГН **********, чрез адв. А.Г.-
пълномощник, срещу Определение № 591/26.05.2022 г. по АНД № 2910/2022 г. на
районен съд-Пловдив.
Административен съд-Пловдив, като прецени
събраните по делото доказателства, счита частната жалба за процесуално
допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок и от
надлежна страна. По съществото й, взе предвид следното:
С обжалвания акт е прекратено производството по АНД № 2910/2022 г. по
описа на ПРС, образувано по жалба на Г.А. срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№ 5575950 на ОДМВР-Пловдив, с който на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 23.01.2022 г. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу
електронен фиш, с която е бил сезиран, следва да се остави без разглеждане и че
производството, образувано пред него, следва да бъде прекратено, поради заплащане на наложената глоба. Съдът е мотивирал акта си с разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН, като е
определил същата като процесуална и поради това и приложима в рамките на висящ
към влизането ѝ в сила процес.
Настоящата съдебна инстанция намира, че изводът на районния съд за необходимост от
прекратяване на делото е незаконосъобразен, поради неправилно тълкуване
на разпоредбата на чл.79б от ЗАНН. Същата, в хипотезата на ал.1, предвижда възможност тогава, когато нарушителят не желае да
обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба да може
да заплати в определения от закона срок от връчване на наказателното
постановление намален размер на глобата. В чл.79б, ал.2 от ЗАНН е предвидено,
че в посочените случаи по ал.1 наказателното постановление влиза в сила в
частта относно наложената глоба от датата на плащането ѝ, а в случай, че
нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в предоставения срок е
заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се
прекратява на основание чл.63г от ЗАНН. Съответно, нормата на чл.79б, ал.3 от ЗАНН указва, че наказателното постановление подлежи на обжалване само в частта
относно размера на кумулативно наложено с глобата друго административно
наказание, разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в
полза на държавата и присъдено обезщетение. Последната ал.4 на чл.79б от ЗАНН
указва, че ал.1-3 се прилагат съответно и при наложена имуществена санкция.
От изложеното относно конкретното съдържание на всички разпоредби на
чл.79б от ЗАНН /от ал.1 до ал.4/, които не могат и не следва да се разглеждат
отделно една от друга, какъвто неправилен подход е имал районният съд, става
ясно, че те се отнасят до случаи, в които наред с наказанието глоба на
нарушителя е било наложено друго по вид кумулативно предвидено административно
наказание, или в съдържанието на наказателното постановление е налице
произнасяне по веществени доказателства, за присъждане на обезщетение, или за
отнемане на вещи в полза на държавата. Нормата, така, както е формулирана, се
отнася изрично до наказателните постановления, като липсва изрично посочване на
електронния фиш като акт, с който се налага административно наказание, така,
както той е изрично визиран в нормата на чл.58д от ЗАНН. Разпоредбата на чл.79б
от ЗАНН в тази връзка не е приложима по отношение на електронните фишове, не
само защото те не са изрично посочени в тази норма, но и предвид факта, че
електронният фиш по ЗДвП е предвиден като акт, с който може да се налага
единствено наказание глоба, без възможност за прилагане на кумулативно наказание
заедно с глобата и това произтича от разпоредбата и на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
доколкото, ако за нарушението наред с наказанието глоба е предвидено лишаване
от право, то ще следва да се издаде акт и наказателно постановление. Освен
това, както става ясно от прочита на разпоредбата на чл.79б от ЗАНН, тази норма
касае именно случаите на едновременно санкциониране на нарушителя с глоба и
друго наказание, респективно освен санкционирането му – произнасяне на
наказващия орган по веществените доказателства, по отнемане вещи в полза на
държавата и по дължимо обезщетение, като в тази връзка следва да се има
предвид, че навсякъде в текста на разпоредбата се говори за частта от
наказателното постановление, с която е наложена глоба, респ. за останалата му
част, сиреч винаги се има предвид, че наказателното постановление има и друга
част, която би могла да подлежи на отделно обжалване, ако жалбоподателят не
желае да оспорва глобата и именно в тази връзка се възползва от възможността да
я заплати в намален размер. Не е законосъобразно позоваването на чл.189, ал.14
от ЗДвП, доколкото не е налице неуреден случай, а с нормата на чл.79б от ЗАНН е
дадена изрична уредба на случаите, в които освен произнасяне за налагане на
глоба в наказателните постановления се съдържа и произнасяне за друго по вид
наказание, както и по други въпроси, свързани с реализиране на
административнонаказателната отговорност. Напротив, по отношение на електроните
фишове по ЗДвП е налице изрична и специфична уредба в чл.189, ал.9 от ЗДвП,
която разпоредба също дава възможност за заплащане на наложената глоба по фиша
с намаление, при това различно от намалението по чл.79б от ЗАНН, в определен
срок, но това заплащане, за разлика от посоченото в чл.79б от ЗАНН, не
съставлява съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на
обжалване, в която именно насока на тълкуване на чл.79б от ЗАНН аргумент е
разпоредбата на чл.63б, ал.4, вр. с ал.1,т.2 от ЗАНН.
Или, в крайна сметка, настоящият съдебен състав намира, че нормата на
чл.79б от ЗАНН не е приложима по отношение на електронния фиш, издаден по реда
на ЗДвП, поради което и заплащането на намаления размер на глобата по същия
няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на жалбата против
електронен фиш.
При това положение частната касационна жалба се явява основателна,
поради което атакуваното определение следва да бъде отменено, като делото се
върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед този изход на производството ще следва да се уважи искането за
присъждане на
разноски на частния жалбоподател в размер на 330 лева- 30 лв.-заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Предвид гореизложеното Съдът,
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 591/26.05.2022 г., постановено по АНД № 2910/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив,
V н.с., с което е било прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на
същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по
подадената жалба Г.Г.А.,
ЕГН **********, чрез адв. А.Г.- пълномощник срещу електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К
№ 5575950 на ОДМВР-Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Пловдив да заплати на Г.Г.А., ЕГН **********
сумата от 330/триста и тридесет/ лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: