Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… 2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІV тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
Й. ДИМОВ
при секретаря Светлана С.а
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Й. Димов КАД № 2110/2021 г. по описа на Административен
съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите
от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.Л.Ч., ЕГН **********,*** срещу Решение №441/01.08.2021 г., постановено по АНД №1890/2021 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление №21-0819-000616/08.03.2021 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение а чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушаване на чл.103 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалният закон и процесуалните правила. Твърди се, че в процесният АУАН поради техническа грешен е вписан не действителният съставител на акта, а друго лице. Сочи, че поради тази причина следва да се приеме, че в самият акт отсъства посочване на актосъставител и на практика такъв реквизит на АУАН липсва. Намира, че този недостатък на АУАН би следвало да се отстрани по пътя на процедура за отстраняване на фактическа грешка, като сочи, че би следвало да се анулира издаденият АУАН и да се състави нов. Сочи, че по същата причина е опорочено и НП, тъй като посоченият в АУАН актосъставител е автоматично пренесен в НП. Намира, че това следва да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила. Изтъква и други пропуски при съставянето на АУАН и НП. Сочи, че не е посочено местоположението на пътен знак Г-2, като намира, че това води до липса на съставомерен факт от нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Не е посочено местоположението на служителя подал сигнала със стоп палка. Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че му е подаван знак със стоп палка. Сочи, че не може да му се налага санкция във връзка с неспазване на знак от групата на тези указващи задължително предписание, какъвто е знак „Г-2“. Намира, че няма точно фактическо описание на нарушението в НПV намира, че следва да бъдат посочени всички обстоятелства свързани с процесното нарушение. В този смисъл счита, че няма пълно описание на пътната обстановка при констатиране на нарушението. Намира, че описанието в НП “водачът не спира на подаден ясен, точен и своевременен сигнал със стоп-палка по образец на униформен служител“ е недостатъчно. Намира, че описанието на нарушението е следвало да съдържа информация относно това в коя лента се е намирал автомобила, имало ли е други МПС пред или зад него, както и в другата лента. Намира, че липсата на тези факти ограничава правото на защита на наказаното лице. Сочи, че не е посочена причината защо полицейските органи са предприели спиране на водач. Намира, че спорен нормата на чл.58, ал.1 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията на осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение това може да става само в точно определени случаи. Твърди, че не е ясно спазени ли са изискванията на чл.61 и чл.67 от посочената инструкция. Сочи, че в НП не са обсъдени всички относими обстоятелства свързани с маловажността на посоченият случай, като намира, че произнасянето на административно-наказващия орган в тази част е бланкетно. Намира, че извършеното деяние може да се прецени като маловажно. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение. Моли да му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски
От страна на
ответника по касационната жалба – ОД на МВР – Варна са депозирани писмени
бележки преди съдебно заседание. В тях се заема и становище по същество на
спора, като се сочи, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с материалния и
процесуалния закон. Намира, че при постановяване на решението са спазени, както
изискванията на материалният закон, така и са спазени относимите процесуални
правила. Намира, че са правилни констатациите на въззивният съд, че НП и АУАН
са издадени от компетентни органи, спазени са процесуалните срокове за
издаването им и същите съдържат всички формални реквизити предвидени в ЗАНН.
Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено. Налице е пълно съответствие между правното и фактическото
описание на нарушенията. Нарушенията са описани в достатъчна степен със своите
съставомерни признаци. Намира, че са правилни основанията на въззивният съд, за
да не се приеме, че в конкретния случай следва да се приложи нормата на чл.28,
б. „а“ от ЗАНН. Моли да бъде присъдено следващото се юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните не изпращат представители и не заемат становища.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което се явява допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Предмет на обжалване пред ВРС е било Наказателно постановление по силата на което жалбоподателят в качеството си на водач при управление на лек автомобил е извършил две нарушения на закона за движението по пътищата – не е съобразил поведението си с пътните значи и маркировка – като е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и не е спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е нарушил чл.103 от ЗДвП.
Районният съд
е приел от фактическа страна, че на 10.02.2021 г., около 11.45 ч. дежурен автопатрул при сектор ПП към ОД на
МВР-Варна в състав - св. К.С. и св. К.К. осъществявал контрол на движението по
бул. Трети март в посока към пощенски клон в жк „Владислав Варненчик“, в
участъка с кръстовището на булеварда с ул. Мургаш в гр. Варна. Полицейските
служители се намирали на бул. Трети март, в близост до търговския обект
„Алаги“. По същото време, въззивникът управлявал л. а. Фолксваген Пасат с ******по
ул, Мургаш, в посока към кръстовището с бул. Трети март. В посочения участък,
ул. Мургаш била означена със знак Г-2, забраняващ извършване на завой наляво. В
нарушение на посочения знак, въззивникът предприел маневра завой наляво, като
за целта навлязъл в кръстовището. Възприемайки поведението на водача св. К.
навлязъл в средата на платното в посока жк Владиславово, състоящо се от две
пътни ленти, и подал на жалбоподателя знак да спре по бул. Трети март с
вдигната високо ръка , в която се намирала стоп-палка като с жест посочил с другата
ръка на водача мястото, където да спре, а именно - пред служебния полицейски
автомобил, находящ се по булеварда след кръстовището, в посока към жк
Владиславово. Въззивникьт не спрял плавно в дясната част на платното, а
продължил движение с управляваното от него МПС. Полицейските служители го
последвали със служебния автомобил с включен светлинен и звуков сигнал и го
настигнали и спрели в жк „Владислав Варненчик“ до бл. № 4. След като била
извършена проверка на документите на водача и му била снета самоличността, св. К.
му съставил АУАН за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Св. К. се
подписал на акта като свидетел на съставянето му и на установяване на
нарушението. При изготвяне на акта, поради допуснат пропуск, св. К. ползвал
служебния таблет с акаунта на св. С., поради което името на последния било
изписано като актосъставител освен като свидетел на акта, докато реално актът
бил съставен от св. К. и той се подписал в това качество. При приключване на
смяната си, полицейските служители установили техническата грешка, която била
допусната при изписване имената на актосъставителя и на същата дата изготвили
докладни до Началника на сектор „Пътна полиция“ - Варна, в които посочили, че
актосъставител е св. К..
От правна страна въззивният съд е
констатирал, че административно-наказателното производство е образувано и НП е
издадено в преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН, както
и че в хода на административо-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани. Счетено е, че в НП деянието по чл. 6 ал.1 от ЗДвП, НП
съдържа описание на обстоятелствата, касаещи съставомерните признаци на
извършеното деяние, а именно посочване на знака, чието предписание е нарушено,
а именно - Г-2 и поведението, с което е дерогирано това предписание, а именно
извършване на завой наляво от ул. Мургаш по бул. Трети март в посока жк „Владислав
Варненчик“. Подобна е преценката и за нарушението на нормата на чл.103 от ЗДвП,
за което е прието, че описанието на нарушението е напълно достатъчно, като обстоятелството
къде се е намирал полицейския служител към момента на подаване на сигнала със
стоп-палка, лентата от която водача е предприел маневрата завой наляво, както и
поводът за предприетото спиране на въззивника от полицейските служители не
касаят съставомерни признаци на деянието, поради което липсата на посочените
факти в НП не ограничава правото на защита на наказаното лице. Изясняването и
доказването на тези обстоятелства би могло да има значение единствено за
обосноваността на издаденото НП.
Обсъдени са били и всички останали
направени от въззивния жалбоподател възражения, много от които са дословно
повторени в касационната жалба.
Обсъдено е, че предвид целите на
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване
на дейностите по контрол на пътното движение, а именно да осигури ефективен и
качествен контрол на движението по пътищата, съотв. с оглед
вътрешноведомствения характер на акта, доколкото съдържа правила за поведение,
адресирани към служителите в системата на МВР, нарушаването на разпоредбите на
същата не води до опорочаване на административно-наказателното производство на
самостоятелно основание.
Обжалваното решение е
правилно постановено. Настоящият тричленен състав на Административен съд –
Варна споделя в пълнота достигнатия от районния съд краен правен извод за
законосъобразност на наказателното постановление. Следва да се подчертае, че
изтъкваният най-сериозен пропуск при съставянето на АУАН, а именно, че
последният е съставен като са разменени качествата на свидетел и актосъставител
и съответно двамата полицейски служители са положили подписи под различно от
съответното за тях качество не може да се разглежда като съществено процесуално
нарушение, което засяга интересите на санкционираното лице и възможността на
последният да изгради защитата си. Това е така, доколкото от доказателствата по делото се установява, че
подписът срещу актосъставител е именно на св. К., като посочения факт не се
оспорва и от процесуалния представител на въззивника, съответно въз основа на
материалите по АНП и по-конкретно от приобщените по делото докладни на
полицейските служители се установява, както характера на допуснатата грешка
като техническа такава, така и индивидуализиращите данни на актосъставителя,
което е позволило ефективното осъществяване на съдебен контрол и защита на
въззивника в рамките на съдебната фаза, включително чрез призоваване на св. К.
и провеждане разпит на същия относно релевантните по случая факти.
Касационният състав напълно споделя правните изводи в обжалваното решение на въззивната инстанция и не намира необходимост същите да бъдат преповтаряни, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Предвид изложеното по-горе не се установиха твърдените от
касатора пороци на обжалваното решение, с оглед на което следва да се приеме,
че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено
сила.
Предвид изрично направеното от страна на ответника по касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва такова да бъде присъдено като бъде определено в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение №441/01.08.2021 г., постановено по АНД №1890/2021 г. по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление №21-0819-000616/08.03.2021 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР – Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение а чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушаване на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Л.Ч., ЕГН **********,*** , да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.