Решение по дело №2146/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2233
Дата: 13 май 2024 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20241110202146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2233
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20241110202146 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба на Г. Ц. И. от хххххх с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление
№ 23 – 4332 – 010512, издадено на 28.07. 2023г. от Началник сектор в СДВР,
отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за административно нарушение по чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, свързани с процесуално правната
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление.
Навеждат се оплаквания, че жалбоподателят не е извършил описаното в акта
деяние, тъй като метеорологичната обстановка е била влошена, управляваният
от него лек автомобил е поднесъл на пътната настилка и липсва субективната
страна на нарушението. Също така се акцентира върху допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на защита на
лицето. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания акт като незаконосъобразен. Претендрита се разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят Г. И., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник, поддържа и моли същата да бъде
уважена, ведно с произтичащите законови последици. Развиват се подробни
съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В писмено становище от упълномощен юрискорсулт до съда се оспорва
жалбата като се предлага на съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 04.05.2023г., около 12:04ч. в град София, на бул.,,Тодор
Александров“, с посока на движение от бул. ,,Константин Величков“ към бул.
,,Вардар“, жалбоподателят Г. И. управлявал лек автомобил хххххх,
регистриран на търговското дружество хххххх. Пред номер 64, спрял на
червен забранителен сигнал, отразяват от редовно работеща светофарна
уредба в дясната пътна лента при трилентов пътен участък. При привеждане
в движение, водачът преднамерено извел автомобила извън контрол,
довеждайки го до загуба на сцепление на гумите с пътя. При тази маневра,
управляваното МПС, на няколко пъти навлезло със задната си част частично
в съседната средна лента, с което бил застрашен живота и здравето на
останалите участници в движението и намиращите се на тротоара до пътната
лента граждани. Гореописаното се случило пред движещите се
непосредствено зад жалбоподателя И. полицейски служители хххххх. След
като възпрели случващото се, двамата свидетели последвали водача на
автомобила, спрели го, установили самоличността му и съставили АУАН,
който му бил връчен и отказан да бъде подписан. Въз основа на съставения
акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
2
и доказана от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на полицейските служители ххххххх е, че и
двамата са били непосредствени очевидци на изпълнителното деяние, като са
възприели цялостното поведение на жалбоподателя към момента на
привеждане на управлявания от него лек автомобил. В своите показания
свидетелите са категорични, че процесното МПС се е намирало на
кръстовище и при привеждането му в движение, а не вследствие на
усложнена метеорогична пътна обстановка, водачът е направил
т.нар.,,дрифт", вследствие на което и на няколко пъти задната част на
автомобила навлязла в съседна пътна лента, създавайки предпоставка за
възникване на ПТП. Косвено техните показания се потвърждават и от
дадените от жалбоподателя обяснения пред съда при упражняване на правото
му на лична защита. В тях се признава, че при сменянето на придавките на
скоростта, се е получило разклащане на волана, което довело до нежелано
маневриране. Освен непосредствени показания, актосъставителят хххххх
изготви и докладна записка по случая, в която описал цялостното поведение
на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Макар и разминаващи се
относно броя на поднасянето на автомобила, които в случая са били минимум
два, в оставналата им част се намират в логическо единство и категоричност
както по отношение на механизма на изпълнителното деяние, така и на
поведението на водача на автомобила преди, по време и след неговото
реализиране. В показанията си свидетелят ххххх заявява, че пътят, по който
жалбоподателят се есвижел, е бил сух, независимо от представеното като
писмено доказателство писмо от Националния институт по метеорология и
хидрология, че на датата на изпълнителното деяние - 04.05.2023г., от 06:30ч.
до 11:30ч. е вялало дъжд и минималната температура на въздуха е била 8.0
градуса.
Показанията на свидетелите следва да бъдат ценени като правдиви и
като подкрепящи се от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
3
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият
орган правилно е санкционирал Г. Ц. И. за извършено административно
нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Деецът е извършил неправомерна маневра като е
използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съставът
на нарушението изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за
обществено ползване по предназначение – за превоз на пътници и товари, и
не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерността на
деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС
следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел
места. В закона не се съдържа легална дефиниция относно "ползването на
пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с
конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид
нарушения в практиката се е наложило понятието "дрифт". Общоприето е
разбирането, че под понятието "дрифт" следва да се има предвид
специфичната техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда даденото превозно средство извън контрол чрез "презавиване", което
води до загуба сцеплението на задните гуми. По време на това движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и
инерционния момент. В случая, както в АУАН, така и в НП, ясно са описани
всички елементи от състава на нарушението, а именно: преднамерено
извеждане на автомобила извън контрол, довеждайки го до загуба на
сцепление на гумите с пътя, с което водачът е създал опасност за другите
участници в движението и пътната инфраструктура. Съзнателното опасно
4
шофиране посредством привеждането на автомобила в движение и
последващото му маневриране в различни посоки, не представлява
използване на пътя в съответствие с основната цел за това - превоз на хора и
товари. Поведението на жалбоподателя е било осъществено посредством
неколкократни технически манипулации върху управляваното МПС, което е
поставило в риск живота и здравето на околните.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
по никакъв начин водачът на управлявания автомобил не е следвало да
предприема въпросната маневра, а с оглед нейния характер на извършване и
липсата на безспорни данни за влошени метеорологични условия на пътя, не
може да се приеме че деянието е случайно по смисъла на чл.11 от ЗАНН във
вр. с чл.15 от НК.
Съдът не споделя оплакването на защитата, че едан от причините за
извършената маневра, е влошената метеорологична обстановка. Независимо,
че жалбоподателят твърди, че пътният участък е бил мокър, което не
кореспондира с показанията на свидетеля хххххх и същевременно се
потвърждава от приложеното писмо от Националния институт по
метеорология и хидрология. В случая дори и да се приеме, че пътният учаскът
все още е бил мокър, приблизително половин час след като е било спряло да
вали, положителните температури, влажността на въздуха и сезона, през
който възниква събитието, не са в достатъчна степен за да доведат до извода,
че пътинят участък е бил заледен, което е довело до дейстиве, независещо от
поведението на водача на автомобила. Още повече, че както беше установено
в хода на съдебното следстиве, дейстивето се развива на кръстовище и при
привеждане на управляваното МПС в движение от стартова позиция. Поради
тази причина съдът не възприема, че пътинятт участък е имал някаква връзка
с предприетите от жалбоподателя маневри. Също така липсата на описване на
следи от автомобила по пътния участък, не следва да се приема като
съществен пропуск, свързан с доказателствената съвкупност, тъй като в
случая са налице показания на двама свидетели очевидци, а и не е налице
възникнало ПТП, за което да бъде съставян нарочен протокол. По
отношение на наказанието санкциониращата разпоредба на чл. 175a., ал. 1
пр.3 от ЗДвП предвижда за извършване за този вид административни
нарушения глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да се управлява
МПС за срок от 12 месеца. Поради строго регламентирания вид и размер на
5
наказанията, същите не подлежат на последваща редукция.
При извършване на служебна проверка не бяха констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната
на наказателното постановление на процесуално основание. Цитираната в
жалбата съдебна практика има препоръчителен за съда характер и се явява
неотносима, доколкото както в АУАН, така и в обжалваното НП, са посочени
всички минимални изискнвания, описващи вмененото на жалбоподателя
нарушение. Също така правото му на защита по никакъв начин не е било
накърнено, тъй като и самият деец е отказал да подпише и респ. да получи
екземпляр от съставения му АУАН, което се удостоверява с подпис на
свидетел върху разписката за получаване на препис от акта. На следващо
място видно от показанията на разпитания в съдебно заседание
актосъставител ххххххх се посочва, че съдържанието на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, по недвусмислен
начин конкретизират цялостните действия на жалбоподателя, което не
обусловя неяснотата относно механизма на вмененото му нарушение.
Предвид горните съображения обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираните разноски съдът намира, че с оглед
изхода на делото жалбоподателят Г. Ц. И. следва да бъде осъден да заплати на
СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 23 – 4332 – 010512,
издадено на 28.07.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на Г. Ц. И. от ххххххх, с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
6
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН ОСЪЖДА Г. Ц. И. от
ххххххх, с ЕГН: ********** да заплати оп сметка на СДВР сумата от 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на
СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба на ххххх от хххххх, с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление
№ 23 – 4332 – 010512, издадено на 28.07. 2023г. от Началник сектор в СДВР,
отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за административно нарушение по чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, свързани с процесуално правната
незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление.
Навеждат се оплаквания, че жалбоподателят не е извършил описаното в акта
деяние, тъй като метеорологичната обстановка е била влошена, управляваният
от него лек автомобил е поднесъл на пътната настилка и липсва субективната
страна на нарушението. Също така се акцентира върху допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на защита на
лицето. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалвания акт като незаконосъобразен. Претендрита се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят хххххх, редовно призован, се
явява лично и чрез упълномощения си защитник, поддържа и моли същата да
бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици. Развиват се
подробни съображения в нейна подкрепа. Претендират се разноски.
Административно – наказващият орган Началник сектор в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В писмено становище от упълномощен юрискорсулт до съда се оспорва
жалбата като се предлага на съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира присъждане на юрискосултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 04.05.2023г., около 12:04ч. в град София, на бул.,,Тодор
Александров“, с посока на движение от бул. ,,Константин Величков“ към бул.
,,Вардар“, жалбоподателят хххххх управлявал лек автомобил хххххх,
регистриран на търговското дружество ххххх. Пред номер 64, спрял на червен
забранителен сигнал, отразяват от редовно работеща светофарна уредба в
дясната пътна лента при трилентов пътен участък. При привеждане в
движение, водачът преднамерено извел автомобила извън контрол,
довеждайки го до загуба на сцепление на гумите с пътя. При тази маневра,
управляваното МПС, на няколко пъти навлезло със задната си част частично
1
в съседната средна лента, с което бил застрашен живота и здравето на
останалите участници в движението и намиращите се на тротоара до пътната
лента граждани. Гореописаното се случило пред движещите се
непосредствено зад жалбоподателя ххххх полицейски служители ххххххххх.
След като възпрели случващото се, двамата свидетели последвали водача на
автомобила, спрели го, установили самоличността му и съставили АУАН,
който му бил връчен и отказан да бъде подписан. Въз основа на съставения
акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на полицейските служители ххххххх е, че и
двамата са били непосредствени очевидци на изпълнителното деяние, като са
възприели цялостното поведение на жалбоподателя към момента на
привеждане на управлявания от него лек автомобил. В своите показания
свидетелите са категорични, че процесното МПС се е намирало на
кръстовище и при привеждането му в движение, а не вследствие на
усложнена метеорогична пътна обстановка, водачът е направил
т.нар.,,дрифт", вследствие на което и на няколко пъти задната част на
автомобила навлязла в съседна пътна лента, създавайки предпоставка за
възникване на ПТП. Косвено техните показания се потвърждават и от
дадените от жалбоподателя обяснения пред съда при упражняване на правото
му на лична защита. В тях се признава, че при сменянето на придавките на
скоростта, се е получило разклащане на волана, което довело до нежелано
маневриране. Освен непосредствени показания, актосъставителят ххххх
изготви и докладна записка по случая, в която описал цялостното поведение
на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. Макар и разминаващи се
относно броя на поднасянето на автомобила, които в случая са били минимум
два, в оставналата им част се намират в логическо единство и категоричност
както по отношение на механизма на изпълнителното деяние, така и на
поведението на водача на автомобила преди, по време и след неговото
реализиране. В показанията си свидетелят ххххх заявява, че пътят, по който
жалбоподателят се есвижел, е бил сух, независимо от представеното като
писмено доказателство писмо от Националния институт по метеорология и
хидрология, че на датата на изпълнителното деяние - 04.05.2023г., от 06:30ч.
до 11:30ч. е вялало дъжд и минималната температура на въздуха е била 8.0
градуса.
Показанията на свидетелите следва да бъдат ценени като правдиви и
като подкрепящи се от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
2
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият
орган правилно е санкционирал ххххххх за извършено административно
нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез действие. Деецът е извършил неправомерна маневра като е
използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съставът
на нарушението изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за
обществено ползване по предназначение – за превоз на пътници и товари, и
не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерността на
деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС
следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел
места. В закона не се съдържа легална дефиниция относно "ползването на
пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с
конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид
нарушения в практиката се е наложило понятието "дрифт". Общоприето е
разбирането, че под понятието "дрифт" следва да се има предвид
специфичната техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда даденото превозно средство извън контрол чрез "презавиване", което
води до загуба сцеплението на задните гуми. По време на това движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и
инерционния момент. В случая, както в АУАН, така и в НП, ясно са описани
всички елементи от състава на нарушението, а именно: преднамерено
извеждане на автомобила извън контрол, довеждайки го до загуба на
сцепление на гумите с пътя, с което водачът е създал опасност за другите
участници в движението и пътната инфраструктура. Съзнателното опасно
шофиране посредством привеждането на автомобила в движение и
последващото му маневриране в различни посоки, не представлява
използване на пътя в съответствие с основната цел за това - превоз на хора и
товари. Поведението на жалбоподателя е било осъществено посредством
неколкократни технически манипулации върху управляваното МПС, което е
поставило в риск живота и здравето на околните.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
по никакъв начин водачът на управлявания автомобил не е следвало да
предприема въпросната маневра, а с оглед нейния характер на извършване и
3
липсата на безспорни данни за влошени метеорологични условия на пътя, не
може да се приеме че деянието е случайно по смисъла на чл.11 от ЗАНН във
вр. с чл.15 от НК.
Съдът не споделя оплакването на защитата, че едан от причините за
извършената маневра, е влошената метеорологична обстановка. Независимо,
че жалбоподателят твърди, че пътният участък е бил мокър, което не
кореспондира с показанията на свидетеля ххххх и същевременно се
потвърждава от приложеното писмо от Националния институт по
метеорология и хидрология. В случая дори и да се приеме, че пътният учаскът
все още е бил мокър, приблизително половин час след като е било спряло да
вали, положителните температури, влажността на въздуха и сезона, през
който възниква събитието, не са в достатъчна степен за да доведат до извода,
че пътинят участък е бил заледен, което е довело до дейстиве, независещо от
поведението на водача на автомобила. Още повече, че както беше установено
в хода на съдебното следстиве, дейстивето се развива на кръстовище и при
привеждане на управляваното МПС в движение от стартова позиция. Поради
тази причина съдът не възприема, че пътният участък е имал някаква връзка с
предприетите от жалбоподателя маневри. Също така липсата на описване на
следи от автомобила по пътния участък, не следва да се приема като
съществен пропуск, свързан с доказателствената съвкупност, тъй като в
случая са налице показания на двама свидетели очевидци, а и не е налице
възникнало ПТП, за което да бъде съставян нарочен протокол.
По отношение на наказанието санкциониращата разпоредба на чл.
175a, ал. 1 пр.3 от ЗДвП предвижда за извършване за този вид
административни нарушения глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 12 месеца. Поради строго
регламентирания вид и размер на наказанията, същите не подлежат на
последваща редукция.
При извършване на служебна проверка не бяха констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната
на наказателното постановление на процесуално основание. Цитираната в
жалбата съдебна практика има препоръчителен за съда характер и се явява
неотносима, доколкото както в АУАН, така и в обжалваното НП, са посочени
всички минимални изискнвания, описващи вмененото на жалбоподателя
нарушение. Също така правото му на защита по никакъв начин не е било
накърнено, тъй като и самият деец е отказал да подпише и респ. да получи
екземпляр от съставения му АУАН, което се удостоверява с подпис на
свидетел върху разписката за получаване на препис от акта. На следващо
място видно от показанията на разпитания в съдебно заседание
актосъставител ххххххх се посочва, че съдържанието на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, по недвусмислен
начин конкретизират цялостните действия на жалбоподателя, което не
обусловя неяснотата относно механизма на вмененото му нарушение.
4
Предвид горните съображения обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираните разноски съдът намира, че с оглед изхода
на делото жалбоподателят хххххххх следва да бъде осъден да заплати на
СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
5