Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………….,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при участието на секретаря
Ангелина Георгиева и прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното
от председателя касационно адм. нак. дело
№ 2127 по описа за 2020 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
227 от АПК във вр. с чл.63, ал.1,
предл.2 от ЗАНН след постановяване на решение № 1759/25.11.2020 г. от
Административен съд гр. Варна с предмет
разглеждане на жалба на „с.94“ ООД, *****, със съдебен адрес *** , против наказателно постановление /НП/ №
23-0000468/12.08.2019 г., издадено от началника на областен отдел на ИА4
Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на дружеството за нарушение на
чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр. е наложена имуществена санкция в размер на 3
000 лева.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на издаденото нак. постановление поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Твърди се нарушено правото на защита, тъй като нормата на чл. 96г от ЗАвтП е
санкционна, а не материалноправна и в издадено НП няма посочване на нарушената материалноправна норма . Освен това „допустителството“ не
съставлява административно нарушение. Според подателя на жалбата липса на
компетентност на наказващия орган. На тези основания иска цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява, но депозира писмено становище за основателност на жалбата
предвид събраните писмени
доказателства. Претендира се присъждане
на съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна – Областен отдел
на ИА „Автомобилна администрация“ - Варна, чрез процесуален представител , изразява
становище за неоснователност на подадената жалба по аргументи, които са подробни изложени в
съпроводителното писмо на жалбата до съда.
Контролиращата страна
, чрез пълномощник изразява позиция за неоснователност
на подадената жалба от „с.94“ ООД.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Комплексна документална проверка
от контролните органи на ИААА на превозвача „с.94“ООД, притежаващ лиценз за
обществен превоз на товари на територията на Р България №08938 , е установила ,
че на 23.08.2018 г. дружеството е допуснало извършването на обществен превоз на
товари с товарен автомобил марка „Волво“ кат. №3 с рег. Н ***с водач Н.И.Б.,
който не е имал издадено валидно удостоверение за психологическа годност.
Превозът бил установен чрез
проверка на информация от дигиталната карта на водача, пътен лист и
товарителница за дата 23.08.2018 г., а липсата на валидно удостоверение за
психологическа годност на водача – при извършена служебна проверка в Регистъра
на психологическите изследвания, при която се установило, че към момента на
превоза водачът не притежава такова.
На 26.06.2019 г. е
бил съставен АУАН на дружеството -. превозвач за допуснало нарушение на чл. 96г
ал. 1 пр. 2 от ЗАвПр., връчен на законния представител на дружеството . В
законоустановения тридневен срок възражение срещу акта не е постъпило , поради
което направените с него констатации били изцяло възприети и възпроизведени в НП № 23-0000468/12.08.2019 г.,
издадено от началника на Областен отдел на ИААА гр. Варна
Изложените по-горе фактически
данни се базират на непротиворечивите
показания на разпитаните свидетели и на приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени документи , съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок , поради което съдът приема същата за
процесуално допустима , а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
По
повод оплакването на жалбоподателя за
липса на „персонална „ компетентност на
издателя на НП съдът съобрази, че в правната доктрина не съществува
подобно понятие. Видовете компетентност са по материя, по степен, териториална
и времева. Поради тази причина и в предвидените от законодателя случаи на
учредяване на законова делегация се прехвърлят правомощия не на конкретни
физически лица. Адресати на подобно оправомощаване са длъжностни лица . В подкрепа на това становище е и относима за
случая разпоредба на чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, според която наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на
наказателните постановления по чл. 93а,
които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните
постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от
кмета на съответната община или от оправомощени от него лица.
Събраната
по делото заповед №РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията , издадена на основание чл. 92, ал.2 от ЗАвПр овластява началниците на областни отдели „
Автомобилна администрация “ да издават
НП по повод установени нарушения на ЗАвПр.
Обжалваното
в настоящия случай НП е издадено на 12.08.2019 г. от началника на областен
отдел на ИААА гр. Варна , подписано от К.Р.П.. Към тази дата посочената
длъжност е била заемана от К.Р.П.предвид заповед № 292/15.05.2015 г. на изп. директор на ИААА , с която К.Р.П.е
преназначен на длъжност „ началник на
отдел „ в областен отдел на ИААА- Варна /л. 30 от делото/ и заповед №
467/29.01.2020 г. на същия издател, с която К.Р.П.е бил преназначен поради утвърдено ново длъжностно разписание
на длъжност „ началник на областен отдел “ Автомобилна администрация “ – Варна
/л.31/.
В
контекста на гореизложеното обжалваното НП изхожда от компетентен орган с оглед
относимата разпоредба на чл. 92, ал.2 от ЗАвПр.
АУАН
и НП са съставени в законоустановените срокове и отговарят на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Несъстоятелно е възражението на наказаното дружество за неспазване на чл. 57,
ал.1 т. 6 от ЗАНН за посочване на
виновно нарушените законови разпоредби, тъй като в обстоятелствената
част на НП освен подробно изложение на възприетите юридически факти , има и изрично позоваване
на чл. 7а, ал.2 от ЗАвПр. Новелата на тази правна норма гласи, че лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност
за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата.
Тази
разпоредба , въвежда правно задължение
за превозвачите да извършват
обществен превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност. Неспазването на това задължение е административно нарушение по чл. 96г, ал.1
от същия закон , която разпоредба също е посочена в НП. В този контекст НП съдържа пълна
информация както от фактическата, така и от правна страна за извършеното адм.
нарушение.
Лишено
от основание е оплакването на нарушителя за допустителство, което не подлежи на
санкциониране. Новелата на чл. 10 от ЗАНН гласи, че при административните
нарушения подбудителите, помагачите и укривателите както и допустителите се
наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ.
Съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 96г, ал.1 от ЗАвПр който назначи
на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.
Цитираната
правна регламентация сочи, че една от формите на изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 96г, ал.1 от ЗАвПр е
допустителство, за което законодателят е предвидил налагане на
имуществена санкция т.е. изрично в закон е предвидено наказание за
допустителство.
От представените с
административната преписка писмени доказателства, а именно пътен лист
№0000835/23.08.2018г. е видно, че лицето Николай Балакчиев в интервала от 08:20
ч. до 12:55 часа е управлявал товарен
автомобил марка „Волво“ кат. №3, с рег. №***, собственост на санкционираното
лице. Правилно административнонаказващия орган е ангажирал отговорността на
дружеството , съотнасяйки възприетите юридически факти към разпоредбата на чл. 96г, ал.1 от ЗАвПр. Законосъобразно е
наложена и имуществена санкция съобразно фиксирания размер на цитираната правна
норма.
„с.94“ ООД е допуснало превоз на
товари за собствена сметка от водач, който няма удостоверение за психологическа
годност. Водачът Николай Балакчиев към датата на установяване на нарушението не
е притежавал удостоверение за психологическа годност. Лицето е притежавало
такова, но валидността на удостоверението е изтекла на 10.04.2017г., т.е.
година и четири месеца преди извършеното нарушение. Този продължителен период
на бездействие по спазване на законовите правила от превозвача
изключва възможност за квалифициране на
деянието като маловажен случай . Пасивността на нарушителя е причина една година и четири месеца водачът
да извършва обществен превоз без да е надлежно установена неговата
психологическа годност . По този начин
са били застрашени не само неговия живот и здраве, но и на останалите участници
в пътното движение. Подобно поведение не
може да се счита за маловажно. Поредното доказателство за системно незачитане
на нормативните правила от страна на нарушителя са установените факти при
проверката на контролните органи и за други извършени адм. нарушения . В
контекста на изложеното конкретното правонарушение не е изолиран случай и
поради тази причина дружеството не може
да се ползва от привилегирования състав на чл. 28 от ЗАНН.
В обобщение жалбата на „с.94“ ООД е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение .
При този изход на
делото с оглед отмяната по касационен ред на
решението на БРС по нахд. № 4649/2020 г. и произнасянето на съда в
насока отхвърляне на жалбата на „с.94“ ООД срещу НП , то на ответника се
дължи юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции – по 80 лв. за всяка ,
на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от ЗПП.
С оглед на изложеното по-горе, на
основание чл.227 от АПК, приложим на основание чл.63, ал.1 изр.ІІ-ро от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №23-0000468/12.08.2019г. на началника на областен отдел
„Автомобилна администрация“- Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ , с което на „с.94“ ООД, *****, със седалище и адрес на
управление област Варна, с. Войводино, УПИ ХII-201, кв. 31, представлявано от И.А.В.,
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл. 96г,
ал.1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози .
ОСЪЖДА „с.94“ ООД, *****, със седалище и адрес на
управление област Варна, с. Войводино, УПИ ХII-201, кв. 31, представлявано от И.А.В., да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“
юриск. възнаграждение в размер на 160 ,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.