Определение по дело №208/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260198
Дата: 14 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Агнеса Борисова Ставарова
Дело: 20211400200208
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Врачанският окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        Председател: АГНЕСА СТАВАРОВА

 

с участието на секретаря Миглена Костадинова

и прокурора Николай Лалов,  като разгледа докладваното от Агн. Ставарова

ЧНД N 208 по описа за  2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба от Р.Б.Н., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора-Враца, с искане да бъде условно-предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода. В молбата навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му наказание и е придобил право за условно-предсрочно освобождаване.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения Р.Н..

В съдебно заседание осъденият поддържа молбата.

Упълномощеният от началника на Затвора гр. Враца инспектор "РД"  С. М., със Заповед № Л-2638/03.12.2020 г. изразява становище за неоснователност на искането. Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца дава становище да не се уважава молбата.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

От приложената справка от ОЗ-Враца е видно следното:

С определение от 10.03.2020 г. по НОХД № 139/2020 г. на РС-Лом е наложено общо наказание "Лишаване от свобода" от 5 месеца, при първоначално определен "строг" режим на изтърпяване по правилата на чл.25-23 НК определени по НОХД 118/2020 г. и НОХД № 139/2020 г. - и двете на РС-Лом. С Определение от 15.09.2020 г. по НОХД № 139/2020 г. на РС-Лом е определено общо наказание от 5 месеца "Лишаване от свобода" при първоначален "общ" режим, като с допълнително определение от 27.02.2020 г. по НОХД № 118/2020 г. на РС-Лом на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказание по НОХД № 536/2016 г. на РС-Лом от 11 месеца "Лишаване от свобода", при "общ" режим на изтърпяване - изтърпяно в периода от 10.03.2020 г. до 30.12.2020 г. с помощта на 80 работни дни.

Начало на наказанието 30.12.2020 г. Фактически изтърпял - 3 месеца и 14 дни. От работа - 27 дни.  Всичко изтърпял - 4 месеца и 11 дни. Остава за изтърпяване - 19 (деветнадесет) дни.

            Доказателствата сочат, че осъденият Н. П. е изтърпял повече от изискуемото се по закон наказание, съгласно изискванията на чл. 70,  т. 1 НК.

От представените доказателства по делото от администрацията при ОЗ-Враца се установява,че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности - 62 т. Причините  за извършване на престъплението са ниско правно съзнание и некритично отношение към предишните си криминални действия от страна на лишеният от свобода. Рискът от вреди е среден спрямо обществото,извежда се от характера на настоящото престъпление и криминалното му минало, свързано  с присъда за разпространение на високорискови наркотични вещества, за което е осъден на основание чл. 354а НК. Рискът от вреди е насочен към широк кръг потенциални жертви в обществото - непълнолетни лица и наркозависими. Последното престъпление, за което лишеният от свобода Н. изтърпява наказание "Лишаване от свобода" е за користно престъпление - чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК.

             Като цели в плана на присъдата са заложени формиране на самокритичност и възлагане на конкретни трудови задачи. Осъзнаване на последствията и формиране на трайни трудови навици чрез включване в трудов процес. Рискът от извършване на бягство се приема,че е среден поради факта, че лишения от свобода Н. е склонен към импулсивни и безразсъдни действия.

Анализът на риска от рецидив показва повишаване на числовите стойности от 62 т. на 65 т. в следните проблемни зони, диференцирани в първоначалната оценка. В маркираната зона "умения за мислене" се наблюдава повишаване на вероятността от извършване на ново престъпление, поради регистрираната ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от престъпните си действия. Също така, лишеният от свобода Н. е допуснал да бъде дисциплинарно санкциониран от затворническите власти. Друга съществена дефицитна зона е "отношение към правонарушението". Лишеният от свобода Н. няма критично отношение към извършеното престъпление и не проявява разкаяние. Предишното осъждане за престъпление по чл. 354а НК показва, че лишения от свобода Н. представлява сериозен обществен проблем, поради факта, че продължава с противоправното си поведение. Налице са самооправдателни нагласи, липса на сензитивност и омаловажаване на престъплението.

В условията на затворническото общежитие през изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от рецидив запазва средните си стойности, но с увеличение от 3 т. в регистрираните проблемни зони. Със Заповед № Л-361/09.02.2021 г. лишения от свобода Н. е наказан с "писмено предупреждение" на основание чл. 101, т. 1 ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 2, т. 5, вр. с ал. 1 ЗИНЗС. Въз основа на тгорното се прави извод за много ниска мотивация за промяна и преосмисляне на криминалното  поведение от осъденото лице Н.. Рискът от вреди спрямо служителите от НОС и лишените от свобода се повишава от нисък на среден риск, с оглед нарушаването на реда и дисциплината в пенитенциарната институция. Рискът от вреди спрямо обществото продължава да бъде среден, с оглед характера и спецификата на извършените престъпления. Лишеният от свобода Н. е назначен на работа в обслужващата сфера към затвора. Справял се е добре с възложените трудови задачи, но поради нарушаване на ЗИНЗС и трудовата дисциплина е спрян от работа. Положителната тенденция в поведението на лишения от свобода Н. няма стабилен и труден характер. Дори и в местата за лишаване от свобода осъденият Н. не демонстрира добро поведение, а в живота на свобода води престъпен начин на живот, несъвместим с добрите нрави и общочовешки ценности. Лишеният от свобода  не е склонен под влияние на околните и на многобройните си осъждания - 5 бр. да промени вижданията и принципите си. Уменията му за мислене не са необходимото ниво, поради факта, че системно повтаря едни и същи грешки. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, вследствие преживените ограничения в затворническото общежитие. Средният риск от вреди за обществото се обуславя от криминалното минало и настоящо престъпление, а осъжданията за идентични престъпления показват, че лишения от свобода Н. е носител на реални рискове и проявява склонност към самоутвърждаване в обществото с противообществените си прояви.Не осъзнава тежестта на извършените закононарушения и няма критично отношение към престъпните си действия. Не са налице убедителни и неопровержими доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради което индивидуалната работа с него според ръководството на затвора трябва да продължи в поска повишаване степента на отговорност на поведението си и формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване на вероятността от извършване на ново престъпление. Шансовете за реинтеграция в обществото са минимални, с оглед проявената престъпна упоритост, извършването на режимни нарушения в условията на контрол и склонността към рецидивиране.

            Доказателствата сочат, че по делото е налице само една от двете законови предпоставки за УПО, затова че е изтърпял фактически необходимия минимум от наложеното му наказание. Съществува дефицит в предпоставките, свързани с изискването за добро поведение и поправяне. Макар и да е  показвал изолирано положителни тенденции,те са били мимолетни,заменени с рецидив от негативни проявления ,отчетени и съответно наказан. Категориите за видовете риск не са променени положително,дори имаме увеличаване по стойност на видовете риск . Не е дал достатъчно категорични доказателства за трайна промяна в  личен план, по начин, че да се направи неоспорим извод, че в условията на свобода, извън контролирана среда няма да допусне други правонарушения.През целия престой в затвора до момента не е оценено да има дължимо поведение,което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила,които следва да спазва там.не показва трайна тенденция за положително повлияване,след като е настъпил регрес при отчитане на по-високи стойности на рецидив.Шансовете за реинтеграция  в обществото са минимални. Има обременено съдебно минало и за формирането му като поправена личност е необходимо да продължи корекционната дейност до пълното му поправяне за постигане на целите по чл. 36 НК.Не е дал категорични данни за дълбока,устойчива и трайна нагласа за законосъобразен начин на живот,както в затвора така и извън условията на затвора,които имат въздържащ характер.

            Това е в основата за постановяване на отказ за условно предсрочно освобождаване.

            На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р.Б.Н. - роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, понастоящем в Затвора гр. Враца, с ЕГН ********** да бъде условно-предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му с определение от 10.03.2020 г. по НОХД № 139/2020 г. на РС-Лом, с което е определено общо наказание "Лишаване от свобода" от 5 месеца, при първоначално определен "строг" режим на изтърпяване на осн. чл.25-23 НК наложени по НОХД 118/2020 г. и НОХД № 139/2020 г. - и двете на РС-Лом, с остатък в размер на 19 (деветнадесет) дни.

ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок, от влизане на определението в сила, в който лишеният от свобода Р.Б.Н. не може да подаде нова молба за УПО.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

           

 

 

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: