РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Враца, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900115 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 8374/13.11.2024 г.
на М. К. А., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощника му
адв.М. Л., с която против „Застрахователна компания УНИКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Възраждане,
бул.“Тодор Александров“ № 18, е предявен осъдителен иск за сумата 48 000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети, възникнали от
събитие – пожар, покрити по Застрахователна полица № 210536Q1406 от
15.09.2021 г., в имот – сграда, представляваща къща на два етажа, с разгъната
застроена площ от 120 кв.м., находяща се в с.М, ул.“***“ № 3, както и на
унищоженото /изгоряло/ движимо имущество в същия имот, съгласно
приложено Описание на къщата, обзавеждането и опис на щетите /вид и
стойност с труд и материали/, ведно със законната лихва от 06.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен Договор
за застраховка на имущество на физически лица /по Общите условия на това
покритие/ плюс застрахователен продукт „У дома и щастлив“ /със
Специалните условия на това покритие/, както и включена клауза „Домашен
асистанс“, като покритите рискове са съгласно пакет „Престиж“. Посочва се,
че за застраховката е издадена Застрахователна полица № 210536Q1406 от
15.09.2021 г. и в същия ден ищецът е заплатил изцяло застрахователната
премия. Сочи се също, че покритието на полицата обхваща, освен останалите
рискове, и застрахователно събитие „Пожар“ за описания недвижим имот и на
обзавеждането в същия.
Според изложеното в исковата молба, на 06.12.2021 г. е възникнало
застрахователно събитие от покритието на полицата, а именно – пожар.
1
Твърди се, че щетите по застрахования имот са цялостни и правят същия
неизползваем, както и че оборудването и обзавеждането са напълно
унищожени, а покривната конструкция е изгоряла и срутена.
Ищецът сочи, че незабавно след като е узнал за събитието е подал до
застрахователя документи за заявяване на щетата. Счита, че е оказал цялото
необходимо документално съдействие, дължимо в качеството му на
застраховано лице и титуляр на застрахователното обезщетение, и е
представил на застрахователя всички документи, касаещи движението на
образуваното досъдебно производство, както и останалите релевантни
отношения – напр. с „ЧЕЗ Разпределение България“, собствеността на имота и
др.
В исковата молба се посочва, че въпреки положените от ищеца усилия
и добросъвестното му поведение по заявяване, съдействие и документално
обезпечаване на настъпилото и покрито от полицата застрахователно
покритие, не е последвало плащане на обезщетение от ответника. Акцентира
се, че от разменената между страните кореспонденция е видно, че
първоначално застрахователят е заявил намерение да изпълни задължението
си по заплащане на застрахователното обезщетение, но по-късно е започнал да
отлага изпълнението и е повдигнал спор относно правото на собственост на
ищеца върху застрахования имот. Според ищеца, този спор няма нищо общо с
дължимостта на обезщетението, но от същия е станало ясно, че ответникът
няма намерение да изпълни задължението си, което поражда правен интерес
от предявяването на настоящия иск.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 9479/27.12.2024
г. от „УНИКА“ АД, подаден чрез процесуалния му представител юрисконсулт
В. К..
Ответникът не оспорва допустимостта на иска, но счита, че същият е
неоснователен.
Не оспорва, че към датата на събитието – 06.12.2021 г. между страните
е било налично застрахователно правоотношение, обективирано в
Комбинирана застрахователна полица „У дома и щастлив“, пакет „Престиж“ с
№ 210536Q1406 и период на валидност от 00:00 часа на 16.09.2021 г. до 24:00
часа на 15.09.2022 г. с адрес на застрахованото имущество – недвижим имот,
находящ се в с.М, ул.“***“ № 3. Не спори и относно обстоятелството, че по
повод на застрахователното събитие на 09.12.2021 г. е подадено уведомление
за настъпилата вреда и е образувана застрахователна претенция №
21260530062. Сочи, че в уведомлението е описан вида на събитието, като по
отношение на увреденото имущество е посочено: „Изгоряла двуетажна къща с
цялостно обзавеждане, включващо: оборудвана кухня, трапезария, килер, две
спални помещения и коридор“, с приблизителен размер на вредата от 80 000
лв.
В отговора се навеждат доводи, че в покритието на застрахователния
договор не са включени движими вещи, а е застрахована само основната
сграда – недвижим имот.
Ответникът посочва, че с оглед окомплектоване на застрахователната
преписка е поискал от ищеца допълнителни документи – акт за собственост на
недвижимия имот и краен акт от образуваното досъдебно производство. Не
оспорва, че ищецът е представил краен акт по пр.пр. № 7344/2021 по описа на
РП-Враца, ДП № 472/2021 г. по описа на РУ-Козлодуй, от който е видно, че е
2
постановено спиране на наказателното производство, образувано за
престъпление по чл.330, ал.1 НК, тъй като не е установен извършителя на
деянието.
Излагат се съображения, че в ОУ на застраховка „Имущество на
физически лица“, раздел „Покрити рискове“, т.2.1 е посочено, че не се
покриват щети вследствие палеж, довел до пожар на застрахованото
имущество. Твърди се, че от установеното по досъдебното производство е
видно, че в случая вредите на застрахованото имущество са причинени от
внесен външен източник на горене, т.е. налице е умишлен палеж, поради което
събитието не представлява покрит риск по застрахователния договор.
Посочва се също, че застрахователят е изискал документи, доказващи
правото на собственост върху увредения имот към датата на
застрахователното събитие, при което ищецът е представил Нотариален акт №
60, т.Х, рег.№ 13490, дело № 972/2021 г. и протокол на нотариус В.М..
Застрахователят счита, че тези документи не доказват право на собственост на
М. А. към датата на настъпване на застрахователното събитие – 06.12.2021 г.
Изтъква, че не са депозирани и документи, от които да се установява право на
собственост на негови покойни роднини, въз основа на които да бъде
установен и кръга на наследниците.
В отговора се излагат съображения, че с исковата молба е депозирано
„Описание на къщата, обзавеждането и опис на щетите“, което обаче не е
подкрепено с никакви разходни документи, фактури, описание на извършен
труд и пр.
Най-сетне ответникът оспорва и началния момент на претендираната
от ищеца лихва за имуществени вреди. Счита, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.497, ал.1 , вр. чл.496, ал.1 КЗ.
Прави се искане за отхвърляне на предявения иск и се претендира
присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
вх.№ 451/20.01.2025 г. от М. К. А., подадена чрез пълномощника му адв.М. Л..
Ищецът намира за неоснователно становището на ответника за липса
на покритие по застрахователен риск пожар, което да е изключено от обхвата
на процесната застрахователна полица. Оспорва приложимостта и
интерпретирането, дадено от ответника, на приложените с отговора
специални условия за липсата на покритие, водещо до недължимост на
застрахователното обезщетение.
Счита за неоснователно и направеното от ответника оспорване на вида
и размера на настъпилите щети.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор вх.№
1616/04.03.2025 г. от ответника ЗК „УНИКА“ АД, подаден чрез юрисконсулт
В. К., в който посочва, че поддържа направените оспорвания в отговора на
исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е
ДП № 472/2021 г. по описа на РУ-Козлодуй, пр.пр.№ 7344/2021 г. по описа на
РП Враца. Допуснати и изслушани са съдебна пожаро-техническа експертиза
/СПТЕ/ и съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, чиито заключения са приети
от съда.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,
3
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 126/18.03.2025
г. съдът е приел за безспорно обстоятелството, че на 06.12.2021 г. е възникнал
пожар в недвижим имот, находящ се в с.М, ул.“***“ № 3.
Не се спори и относно обстоятелството, че към датата на това събитие
между страните е било налично застрахователно правоотношение,
обективирано в Комбинирана застрахователна полица „У дома и щастлив“,
пакет „Престиж“ с № 210536Q1406 и период на валидност от 00:00 часа на
16.09.2021 г. до 24:00 часа на 15.09.2022 г.
Този факт се потвърждава от приложеното по делото заверено копие от
Застрахователна полица № 210536Q1406. От същата е видно, че е подписана
от М. К. А., в качеството на застраховащ/застрахован, и от застрахователен
посредник на ЗК "Уника" АД. В полицата е посочено, че са приложими
Общите условия на застраховка "Имущество" на физически лица, които са в
сила от 21.09.2020 г., Специалните условия на комбинираната застрахователна
полица "У дома и щастлив", които са в сила от 21.09.2020 г. и Клауза
"Домашен асистанс". Покритият риск е съгласно пакет "Престиж". Като
застраховано имущество е посочена основна сграда, с адрес: с.М, ул."***" №
3, къща на два етажа, с разгъната площ 120,00 кв.м. Договорената
застрахователна сума е в размер на 48 000 лв. Договорено е допълнително
покритие за "Късо съединение/токов удар" с лимит на отговорност 5 000 лв.
Застрахователната премия е в размер на 65,77 лв., с данък по ЗДЗД в размер на
1,32 лв., като общо дължимата сума от 67,09 лв. е платима еднократно с падеж
19.09.2021 г.
По делото са приложени относимите към застраховката Общи условия
на застраховка "Имущество" на физически лица на ЗК "Уника" АД и
Специални условия на комбинирана застрахователна полица "У дома и
щастлив".
Не се спори, а и от приложената разписка № 12109150131 е видно, че
дължимата застрахователна премия е заплатена изцяло от М. К. А. на
15.09.2021 г.
При насрочване на делото за безспорно е обявено и обстоятелството, че
по повод на настъпилото събитие от ищеца М. К. А. на 09.12.2021 г. е подадено
уведомление за настъпила вреда и е образувана щета № 21260530062.
Ответникът е представил заверено копие от подаденото уведомление, от което
е видно, че в същото е посочено, че на 06.12.2021 г. е настъпило
застрахователно събитие – пожар в двуетажна къща, 120 кв.м., находяща се в
с.М, обл.Враца, ул."***" № 3. Като увредено имущество е посочено: изгоряла
двуетажна къща с цялото обзавеждане, включващо оборудвана кухня,
трапезария, килер, две спални помещения и коридор. На същата дата -
09.12.2021 г. са съставени и приложени към уведомлението опис на вредите и
констативен протокол, които са подписани от ищеца М. А. и от вещо лице
Милен Златков.
Към исковата молба са приложени заверени копия от проведена
кореспонденция между страните по образуваната щета, от която е видно, че от
страна на застрахователя от М. А. са били изискани служебна бележка от
пожарната във връзка с настъпилото събитие, служебна бележка от органите
на МВР и информация образувано ли е ДП и ако е образувано – крайния акт
4
по същото, документ за собственост на имота. Установява се също, че М. А. е
предоставил на застрахователя документ за собственост, като е извършил
пояснения относно придобивното основание, служебна бележка за образувано
ДП № 472/2021 г. по описа на РУ-Козлодуй и постановление за спиране на
наказателното производство.
От така представената кореспонденция, както и от наведените доводи
от страните в рамките на съдебното производство е видно, че един от
спорните въпроси е свързан със собствеността на имота към момента на
настъпване на събитието.
За установяване правото си на собственост ищецът М. А. е представил
заверено копие от Нотариален акт № 60, т. Х, рег.№ 13490, дело № 972/2021 г.
по описа на В. М. – нотариус, с район на действие РС-Козлодуй, вписан в НК
на РБ под № 373, както и протокол от 23.12.2021 г. на същия нотариус, от
които е видно, че след извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.587,
ал.2 ГПК М. К. А. е признат за собственик по наследство и давностно
владение на недвижим имот, находящ се в с.М, общ.Хайредин, обл.Враца, а
именно: дворно място с площ от 1 300 кв.м., представляващо УПИ V, с пл.№
384, в кв.92 , отреден за жилищно застрояване, по кадастрален и регулационен
план на с.М, общ.Хайредин, одобрен със Заповед № 181 от 01.01.1987 г. на
ОНС-Хайредин, с административен адрес на имота: с.М, общ.Хайредин,
обл.Враца, ул."***" № 3, ведно с находящите се в имота: полумасивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. и паянтова
второстепенна стопанска сграда със застроена площ от 10 кв.м., при граници
на имота: УПИ ІV от кв.92; улица, УПИ VІ от кв.92; УПИ ХV от кв.92 и УПИ
ХVІ от кв.92.
Ответникът е представил справка изх.№ К-1355/1/16.04.2025 г. от
Община Хайредин, от която е видно, че имот с административен адрес: с.М,
общ.Хайредин, обл.Враца, ул."***" № 3, е деклариран от М. А.а Р. с
декларация вх.№ 12851/25.03-.1998 г., без да е приложен нотариален акт. На
29.12.2021 г. партидата на М. А.а Р. е закрита, тъй като е получена
информация от Агенцията по вписванията, че имотът е придобит от М. К. А.
на 23.12.2021 г. и е открита партида на новия собственик. Към тази справка са
приложени копия от подадените декларации по чл.14 ЗМДТ с вх.№
12851/25.03.1998 г. на М. А.а Р. и вх.№ **********/29.12.2021 г. на М. К. А.,
придружена с копие от НА № 60/23.12.2021 г.
Представил е и справка изх.№ 32 /08.07.2025 г., изд. от АВ, СВ-
Козлодуй по партидата на М. К. А., в която са отразени притежаваните от него
недвижими имоти.
Следващият въпрос, който е повдигнат от застрахователя по
разменената кореспонденция в рамките на образуваната щета, е бил свързан с
наличието, движението и крайния резултат на досъдебно производство.
От представеното с исковата молба удостоверение рег.№ 288000-
86/06.01.2022 г., изд. от РУ-Козлодуй, както и от приложеното ДП № 472/2021
г. по описа на РУ-Козлодуй, пр.пр.№ 7344/2021 г. по описа на РП Враца, е
видно, че същото е било образувано след подаден на 06.12.2021 г. около 11:14
ч. в ОДЧ на РУ-Козлодуй чрез телефон 112 сигнал от лицето К.Г.К. за това, че
в с.М, на ул."***" № 3 е установил изгоряла, находяща се на адреса къща –
наследствен имот, собственост на М. К. А.. Досъдебното производство е
образувано на основание чл.212, ал.2 НПК с първо действие по разследването
5
– оглед на местопроизшествие на 06.12.2022 г. След извършени множество
действия по разследване, с Постановление от 30.03.2022 г. на прокурор при
РП-Враца е спряно наказателното производство на основание чл.244, ал.1, т.2
НПК, поради липса на данни, уличаващи определено лице в извършване на
деянието.
Спорни между страните са и въпросите, свързани с вида и размера на
настъпилите щети.
С допълнителната искова молба са представени фактури и приемателни
протоколи към фактури, от които се установява, че в периода от м.04.2009 г. до
м.11.2009 г., както и през м.10.2011 г. М. К. А., в качеството си на ЕТ, е
закупил множество строителни материали.
Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Л.
Г. (без родство и зависимости със страните по делото), С. П. Г. (без родство и
зависимости със страните по делото) и И. К. А. (брат на ищеца).
От показанията на свидетеля Д. Г. се установява, че е ходил в къщата в
с.М, тъй като е правил цялата електрическа инсталация с поставяне на
проводниците и на контактите. Свидетелят посочва, че е слагал също и
гипсокартон на двата етажа на стените, на тавана на втория етаж и на стените
в банята. Не може да си спомни точната квадратура на гипсокартона, който е
поставил, но уточнява, че го е направил на съответната конструкция, като е
използвал гипсокартон, дюбели, окачвачи, снадки за ЦД, профили,
фугопълнител, лента за фугите, ленти за ъглите и метални защитни ъгли.
Уточнява, че това се е случило през 2009 г., като е правил тези работи по
време на отпуска и доколкото си спомня е приключил работа за около 10-15
дни. Заявява, че е получил заплащане за труда си от М. А. на части, но не си
спомня в какъв размер.
От показанията на свидетеля С. Г. се установява, че знае къщата на М.
А. в с. М, тъй като е поставял там дограма, щори и комарници, както и
интериорни и входни врати. Уточнява, че е работил там като съсобственик във
фирма "Г.-92". Заявява, че това е било през 2009 г., поради което не си спомня
точния брой на вратите и прозорците, които са били поставени. Мисли, че на
всички прозорци са били поставени щори и комарници. Пояснява, че
дограмата е била ПВЦ на фирма "Етем", но не си спомня колко камерна е
била. Интериорните врати са били алуминиеви с термомостове, а входните
врати са били две и също са били алуминиеви с термомостове. При монтажа
са използвали стандартните допълнителни материали - дюбели, монтажна
пяна и стъклопакети. Заявява, че са получили заплащане за труда си от М. А.,
но не си спомням в какъв размер.
Свидетелят И. А., който е брат на ищеца, заявява, че през 2009 г. е
правил ремонт на къщата в с.М, в качеството си на строителен техник в "Г.-92"
ООД. Посочва, че при този ремонт е направен покрива, след това стените, а
след това са били сменени дограмата, прозорците, комарници, щори, врати.
Уточнява, че ремонтът е бил цялостен. Първо е бил разграден целия покрив,
след това са били сменени всички носещи греди и старите керемиди са били
върнати обратно. След това ремонтът е продължил вътрешно - първо е
направена ел.инсталацията, на стените е бил поставен гипсокартон навсякъде.
В мокрото помещение е бил поставен теракот, също и на пода в коридора и в
голямото помещение - кухня с трапезария. На първия етаж е бил направен
касетъчен таван, а на втория етаж таванът е бил от гипсокартон. След това е
6
била поставена дограмата - прозорци и врати и ремонтът е финализиран с
боядисване. На втория етаж в стаите е бил поставен ламинат. На външната
стена е била направена мазилка, но от друг майстор. Свидетелят заявява, че
той лично е поставил само ламината, но като строителен техник е намерил
хората, които да извършат ремонта. Не може да каже точното количество на
използваните материали, но в тях са били включени и гипсокартона, боя,
ламинат, гредите за покрива, които са били доста скъпи. Мисли, че сумата,
която е била заплатена е около 50 000 лв., което включва и материали, и труд.
Посочва, че всичко това е било заплатено от брат му М.. Свидетелят заявява,
че къщата, в която е бил извършен ремонта, е на техния дядо, но са се били
разбрали да остане за М., които е заплатил на двамата им братовчеди
полагащия им се дял от къщата, а свидетелят е получил от брат си друга къща.
Посочва, че преди ремонта къщата е била в много лошо състояние.
От заключението на изслушаната по делото СПТЕ се установява, че
пожарът е възникнал на първия етаж в североизточното помещение,
оборудвано като кухня, на 05.12.2021 г. в късния след обяд преди стъмване.
Експертът е посочил какви могат да са възможните причини за възникване на
пожара, но е дал заключение, че не може да се даде категоричен отговор на
въпроса каква е конкретната причина за възникване на пожара. Посочил е
също, че не може да се даде категоричен отговор и на въпроса какъв е
механизмът на пожара. Пояснено е, че пожарът се е развивал в началото
бавно, поради затворените помещения и ограничения приток на кислород,
протичало е непълно горене и се е отделял въглероден окис, дим и сажди.
След прогаряне и счупване на прозорците, притокът на кислород се е
увеличил, горенето се е ускорило и е започнало пълно изгаряне на горимите
материали, отделяйки се въглероден двуокис и топлина. Според вещото лице,
след възникването на пожара в помещението на първия етаж, същият се е
разпространил към съседните помещения на етажа и по-бързо към
помещенията на втория етаж и е обхванал всички помещения на втория етаж,
достигнал е до покрива, при което са прогорели градите над мястото на
възникването му и покривът е паднал. При изслушването му в с.з. на
13.06.2025 г. вещото лице е пояснило, че по делото липсват данни да е имало
счупване на врати и прозорци преди пожара и не може да се установи дали
счупванията са настъпили предварително или от прогаряне. Посочва, че по-
вероятната причина е пожарът да е възникнал вследствие човешка дейност, но
това не може да се потвърди категорично.
От заключението на изслушаната СОЕ се установява, че пазарната
стойност на щетите върху жилищната сграда възлиза на 25 840 лв., а на
щетите върху движимите вещи – на 2 520 лв.
При така установено от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
На първо място, за да възникне правото на застрахователно
обезщетение, е необходимо да бъде установено наличието на валидно
сключен застрахователен договор.
В конкретния случай договорът е сключен в изискуемата от КЗ писмена
форма – чл.344 КЗ и има съдържание, съответстващо на изискването на чл.345
КЗ, като е подписан и от двете страни. Съдържанието му сочи по несъмнен
7
начин, че по своята правна същност това е договор за застраховка на
имущество.
При имущественото застраховане валидността на застрахователния
договор е предпоставена от наличието на предмет на застраховането. Според
чл.399 КЗ такъв може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в
пари.
В приложените по делото ОУ на застраховка „Имущество“ на
физически лица - чл.1 е дадено понятие за предмет на този вид застраховка,
според което това е движимо и/или недвижимо имущество, собственост на
застрахования или за което той отговаря. Посочено е също, че застраховането
на чуждо имущество е действително, ако е налице одобрение на собственика
на застрахованото имущество.
Както бе посочено, в случая застрахователната полица съдържа
изрична конкретизация на вида на застрахованото имущество, а именно –
основна сграда, находяща се в с.М, ул."***" № 3, представляваща къща на два
етажа, с разгъната площ от 120 кв.м. Настоящият съдебен състав намира, че
това съдържание на договора еднозначно сочи, че имущественото
застраховане покрива риска от настъпване на вреди върху конкретен обект на
имуществено право на застрахования по смисъла на чл.399 КЗ, а именно –
недвижим имот. В договора при описване вида на застрахованото имущество
липсва посочване на движими вещи, както общо, така и чрез опис на
конкретни такива вещи. Ето защо настоящият съдебен състав намира за
основателно възражението на ответника, че в покритието на застрахователния
договор не са включени движими вещи, а е застрахована само основната
сграда – къща на два етажа.
На следващо място ответникът ЗК "Уника" АД прави възражение за
липсата на доказателства, че ищецът е бил собственик на този имот към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Това възражение е свързано с наличието на застрахователен интерес
по смисъла на чл.349, ал.1 КЗ, от който зависи валидността на
застрахователния договор - чл.349, ал.2 КЗ, тъй като ако ищецът не е
собственик на имота, то тогава ще е налице застраховане на чуждо
имущество, което е действително само ако е налице одобрение от собственика
на същото – чл.402, ал.2 КЗ.
В случая ищецът М. А. не се позовава на хипотезата на чл.402, ал.2 КЗ,
която е възпроизведена и в чл.1 на приложимите ОУ, касаеща предмета на
договора, а на свое право на собственост върху застрахования имот.
Както бе посочено, за доказване на правото си на собственост върху
имота ищецът е представил съставен на 23.12.2021 г. по реда на чл.587, ал.2
ГПК Нотариален акт № 60, т. Х, рег.№ 13490, дело № 972/2021 г. на Валентин
М. – нотариус, с район на действие РС-Козлодуй, вписан в НК на РБ под №
373, както и протокол от същата дата, от които е видно, че след извършена
обстоятелствена проверка е признат за собственик по наследство и давностно
владение на недвижимия имот, предмет на имуществената застраховка.
Наведените от ответника доводи се свеждат до това, че този нотариален
акт е съставен след датата на застрахователното събитие – 06.12.2021 г.,
поради което не доказва право на собственост на ищеца към релевантния
момент.
Съдът намира тези доводи за неоснователни. За да се легитимира като
8
собственик на имота М. К. А. се позовава на изтекла придобивна давност като
правно регламентиран способ за придобиване на вещно право, съгласно чл.77
ЗС. Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Правната последица – придобиване на вещното право е нормативно свързана
само с тези юридически факти. Според задължителните разяснения, дадени в
т.2 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2012 г., ОСГК,
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл.79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, като при наличие на позоваване правните последици
– придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните свидетели се установи, че ищецът М. А. упражнява
самостоятелна фактическа власт върху имота поне от 2009 г., когато е
извършил ремонт на имота. Свидетелят Ивайло А. потвърждава, че този имот
е бил наследствен, но установява, че към момента на извършване на ремонта
отношенията между наследниците са били уредени и помежду им е имало
уговорка имотът да остане за М. А.. При това положение предвиденият в
хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС срок за придобиване по давност на недвижим
имот въз основа на недобросъвестно владение (в случая не са налице
твърдения и данни за юридическо основание и добросъвестност по смисъла на
чл.79, ал.2 ЗС) е изтекъл през 2019 г. Следователно към момента на
настъпването на застрахователното събитие през 2021 г. са били изтекли
повече от 10 години, през които ищецът е упражнявал фактическа власт върху
имота с намерение за своене. Потвърждаването на наличието на това
намерение на ищеца е извършено чрез позоваване от негова страна на
последиците от придобивната давност, а именно - снабдяване с констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на
придобитото вещно право. Действително това позоваване е извършено след
настъпването на застрахователното събитие, но както бе посочено съгласно ТР
№ 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2012 г., ОСГК, при наличието на
позоваване правните последици, изразяващи се в придобиване на правото на
собственост, се зачитат от момента на изтичане на законовия срок. В случая
този 10-годишен срок е изтекъл през 2019 г., което означава, че към момента
на настъпване на застрахователното събитие на 06.12.2021 г. следва да бъде
зачетено придобитото въз основа на давностно владение право на собственост
на М. А..
При тези съображения съдът приема, че по делото е установено
наличието на първата предпоставка за уважаване на иска, а именно – валидно
застрахователно правоотношение с предмет - основна сграда, находяща се в
с.М, ул."***" № 3, представляваща къща на два етажа, с разгъната площ от
120 кв.м., собственост на застрахованото лице М. К. А..
На второ място, за възникване право на застрахователно обезщетение
е необходимо да бъде установено настъпването на застрахователно събитие
9
при покрит застрахователен риск и в периода на осигуреното застрахователно
покритие.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил твърдението за
настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие. Настъпването на предвиденото в договора
застрахователно събитие „пожар“ следва да се приеме за доказано и въз
основа на данните по представеното удостоверение рег.№ 288000-
86/06.01.2022 г., изд. от РУ-Козлодуй, както и от материалите, съдържащи се в
приложеното ДП № 472/2021 г. по описа на РУ-Козлодуй, и Постановление от
30.03.2022 г. по пр.пр.№ 7344/2021 г. по описа на РП-Враца. Тези документи
имат характера на официални такива, чиято материална доказателствена сила
не е опровергана.
Основното възражение, направено от ответника в отговора на исковата
молба и касаещо наличието на тази втора предпоставка, се свежда до това, че
е налице изключен от застрахователното покритие риск по смисъла на чл.2.1
от ОУ на застраховка „Имущество“, раздел „Покрити рискове“.
Както бе посочено, в случая при сключване на застраховката е
отбелязано, че са приложими Общите условия на застраховка "Имущество" на
физически лица, които са в сила от 21.09.2020 г., Специалните условия на
комбинираната застрахователна полица "У дома и щастлив", които са в сила от
21.09.2020 г. и Клауза "Домашен асистанс", а покритият риск е съгласно пакет
"Престиж".
От приложените по делото Специални условия на комбинираната
застрахователна полица "У дома и щастлив" са посочени конкретните рискове,
които покрива пакет "Престиж", сред които е и пожар - чл.7.1.
В чл.2.1 от ОУ на застраховка „Имущество“ на физически лица е
дадено определение на покрития риск "Пожар", като в изр. последно е
посочено, че не се покриват щети вследствие на палеж, довел до пожар на
застрахованото имущество.
По своята правна същност палежът е умишлено предизвикване на
пожар, което е криминализирано в разпоредбата на чл.330 НК. Тази хипотеза
на умишлено увреждане на чуждо имущество следва да бъде установена само
с присъда или с решение на гражданския съд по чл.124, ал.5 ГПК, а не
инцидентно в производството по иск за присъждане на застрахователно
обезщетение. В това производство съдът е компетентен да преценява
съответното вредоносно деяние единствено по обективните му признаци, без
да може да го квалифицира като умишлено. В противен случай би се стигнало
до недопустимо инцидентно установяване на престъпление по
гражданскоправен спор.
Както бе посочено, налице е Постановление от 30.03.2022 г. по пр.пр.№
7344/2021 г. по описа на РП-Враца, с което е било спряно воденото
наказателно производство на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК. Ответникът се
позовава на това постановление в подкрепа на твърденията си, че е налице
палеж. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че актовете на органите на
досъдебното производство, включително и постановлението на прокуратурата
за спиране на наказателното производство, макар и да са официални
документи по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, не представляват доказателство за
причината за пожара. Същите нямат задължителна сила за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, каквато сила чл.300
10
ГПК придава единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то
само за определени обстоятелства. За пълнота на изложението трябва все пак
да се отрази, че дори и постановлението за спиране да имаше такава
обвързваща сила, в конкретния случай от мотивите му е видно единствено, че
не може да се посочи най-вероятната причина за възникване на пожара, но с
оглед представената информация от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, че в
имота не е имало ел.захранване от 02.03.2021 г., може да се изключи само
възможността причината да е късо съединение.
В заключението на изслушаната по делото СПТЕ експертът е посочил
какви могат да са възможните причини за възникване на пожара, но е дал
заключение, че не може да се даде категоричен отговор на въпроса каква е
конкретната причина за възникване на пожара. Вещото лице посочва, че по-
вероятната причина е пожарът да е възникнал вследствие човешка дейност, но
това не може да се потвърди категорично.
Съдът намира, че само наличието на вероятност за палеж не е
достатъчно, за да се приеме, че ответникът е провел необходимото пълно
доказване на въведеното от него възражение за наличие на изключен риск по
смисъла на чл.2.1 от ОУ на застраховка „Имущество“ на физически лица, а
именно – палеж на застрахованото имущество.
Доколкото не се доказа наличието на посочения изключен риск,
застрахователят може да бъде освободен от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение, само в случай на умишлено причиняване на
застрахователното събитие при условията на чл.408 КЗ – ако умисълът е
свързан с поведението на застрахования или на трето ползващо се от
застраховката лице. Ответникът обаче не е въвел твърдения за извършени
умишлени действия от тези лица, които да се намират в причинна връзка с
настъпилия риск – пожар и увреждане на застрахованото имущество, поради
което не следва да бъде изследвана тази хипотеза на наличието на основание
за отказ за изплащането на застрахователно обезщетение, поради
неизпълнение задължения на застрахования.
При тези съображения съдът приема, че по делото е установено и
настъпването на застрахователно събитие при покрит застрахователен риск в
периода на осигуреното застрахователно покритие
На трето място, основателността на предявения иск предполага
доказване на настъпили вреди, както и наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин,
че вследствие на настъпилото на 06.12.2021 г. застрахователно събитие –
пожар е изгоряло недвижимо имущество, собственост на ищеца А..
В обобщение на изложеното дотук, настоящият съдебен състав приема,
че на основание чл.405, вр.чл.386, ал.1 КЗ за застрахователя възниква
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност (при пълна
увреда), т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 КЗ, или
11
възстановителната стойност на застрахованото имущество (при частична
увреда), т.е. стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ.
Възстановителната стойност се прилага в случаите, когато щетите не са
отстранени към момента на изплащане на застрахователното обезщетение. В
случаите, когато самият застрахован е отстранил щетите, то за застрахователя
възниква задължението да заплати тези направени разходи, които по същество
представляват действително претърпените вреди към деня на настъпването на
събитието.
В разглеждания случай е настъпила частична увреда на застрахованото
имущество и не са представени разходо-оправдателни документи за извършен
ремонт. При това положение обезщетението следва да бъде определено в
посочения от СОЕ размер на действително претърпените щети на недвижимия
имот към деня на настъпване на събитието, а именно - 25 840 лв. В размера на
дължимото обезщетение не следва да бъдат включвани щетите върху
движимите вещи, определени от вещото лице в размер на 2 520 лв., с оглед
направения по-горе в мотивите на съдебния акт извод, че в предмета на
застрахованото имущество не се включват движими вещи.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен до посочения размер от 25 840 лв., а в
останалата част до пълния му предявен размер от 48 000 лв. исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Относно лихвата:
Претенцията за присъждане на обезщетение за забава е с правно
основание чл.409 КЗ.
Посочената разпоредба предвижда, че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
на срока по чл.405 КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 КЗ.
Разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи
заплащане на застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може
да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или 5.
В конкретния случай в чл.50 от ОУ на застраховка "Имущество" на
физически лица е предвидено, че изплащането на застрахователното
обезщетение се извършва в срок от 15 работни дни от получаване на всички
необходими доказателства.
Тази клауза частично кореспондира на разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ,
която предвижда, че застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, като: 1.определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането. С ОУ обаче не е съобразена и не може да бъде дерогирана
разпоредбата на чл.108, ал.2 КЗ, предвиждаща, че когато не са представени
всички доказателства по чл.106 по застраховките по ал.1, с изключение на
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят е
длъжен да се произнесе по един от начините по ал.1 не по-късно от 6 месеца
от датата на предявяването на претенцията.
В конкретния случай претенцията е заявена на 09.12.2021 г. чрез
подаване на уведомление за настъпила вреда. Застрахователят неколкократно е
12
изисквал представяне на допълнителни доказателства по чл.106 КЗ, но в
рамките на 6-месечния срок по чл.108, ал.2 КЗ нито е определил и изплатил
обезщетение, нито е постановил мотивиран отказ за плащане. Последната
разменена кореспонденция между страните е от 27.01.2023 г., когато
застрахователят отново е посочил, че остава в очакване на друг документ за
собственост.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че
застрахователят е изпаднал в забава с изтичането на 6-месечния срок по
чл.108, ал.2 КЗ на 09.06.2022 г., поради което претенцията за присъждане на
законна лихва следва да бъде уважена, считано от 10.06.2022 г., а не от датата
на настъпването на застрахователното събитие – 06.12.2021 г., както е
поискано в исковата молба.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Същият е направил
деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 6
910,00 лв., в т.ч. 1 920,00 лв. – внесена държавна такса, 500,00 лв. – внесен и
изплатен депозит на СОЕ и 4 490,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, което настоящият съдебен
състав намира за неоснователно. С оглед цената на иска, дължимият размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2001 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 4 490,00 лв.
В случая е договорено адвокатско възнаграждение точно в такъв размер,
поради което и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и
обема на адвокатската работа, а именно – изготвяне на искова молба и
допълнителна искова молба, явяването в 3 съдебни заседания, в които са
извършени множество процесуални действия по събиране на доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че договореното и изплатено
възнаграждение не е прекомерно.
При така възприетото, от общо направените и подлежащи на
въстановяване разноски в размер на 6 910,00 лв. на ищеца следва да бъде
присъдена част в размер на 3 719,88 лв. съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е направил деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 1 115,00 лв., в
т.ч. 600,00 лв. – внесен и изплатен депозит за СПТЕ, 500,00 лв. – внесен и
изплатен депозит за СОЕ и 15,00 лв. – внесени държавни такси за съдебни
удостоверения. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
спора, на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва бъде определено и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лв. При това положение
общият размер на разноските възлиза на 1 515,00 лв. От тази сума на
ответника следва да бъде присъдена част в размер на 699,43 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
13
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405 КЗ „Застрахователна компания
УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Възраждане, бул.“Тодор Александров“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 25 840 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за щети, възникнали от събитие –
пожар, покрити по Застрахователна полица № 210536Q1406 от 15.09.2021 г., в
имот – сграда, представляваща къща на два етажа, с разгъната застроена площ
от 120 кв.м., находяща се в с.М, ул.“***“ № 3, ведно със законната лихва
10.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част иска за присъждане на
застрахователно обезщетение до пълния предявен размер от 48 000 лв., както
и иска за присъждане на законна лихва за периода от 06.12.2021 г. до
09.06.2022 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Застрахователна компания
УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Възраждане, бул.“Тодор Александров“ № 18, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 3 719,88 лв., представляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, М. К. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна компания УНИКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Възраждане,
бул.“Тодор Александров“ № 18, сумата 699,43 лв., представляваща направени
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
14