№ 1597
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100514206 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и следв ГПК във връзка с чл.344,
ал.1 КТ.
Подадена е въззивна жалба от А. С. В. /ищец в производството пред
СРС/ срещу решение № 13118 от 26.07.2023 г. по гр.д.№ 50077 по описа за
2022 г. на СРС, 59 състав, с което са отхвърлени предявените от ищцата
срещу „А.****“ ЕАД, искове по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ и в нейна тежест са
възложени разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Счита за неправилен извода за наличие на реално съкращение в
щата. За да достигне до този извод, СРС бил игнорирал показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и не обсъдил установените факти
ведно със събраните писмени доказателства. Съпоставката между трудовите
функции на длъжността „спортен организатор“ , която била заемала ищцата и
новосъздадената „заместник-управител“ била формална и буквална. Сочи, че
съгласно съдебната практика на ВКС не било налице реално съкращение в
щата в случаите, в които съществените за длъжността трудови функции са
1
запазени в новата длъжност, независимо от това дали има предвидени и
допълнителни трудови задължения, ако те не били определящи за характера и
съдържанието на работата. За несъстоятелен намира довода на ответника в
отговора на исковата молба, в която било посочено, че длъжността „спортен
организатор“ е съкратена, защото функциите на спортен организатор нямало
да се изпълняват за в бъдеще. Това противоречало на предмета на дейност на
ответното дружество –управление на спорната база и съоръженията основно
чрез отдаването й под наем. Това било установено и от показанията на
свидетеля Т.. Най-важните функции на длъжността „спортен организатор“
била изработване на графици за използване на игрищата, залите, съответно
съблекалните и баните към тях с цел максимална ефективност на ползването
на базата. След съкращаването на длъжността „спортен организатор“ никой
нямал задължения за изготвяне на графиците. Заместник-управителят имал
само задължение да следи тези графици. Това означавало, че и след
съкращението на длъжността „спортен организатор“ продължават да се
изготвят графици. СРС не бил съобразил извода си за реално съкращение на
щата с показанията на свидетеля Д. -управител на СК „Академик“, че
длъжността „заместник-управител“ не била заета, а трудовите функции на
съкратената длъжност се изпълняват от работещите на други длъжности,
които нямали подобни трудови функции в длъжностните си характеристика.
СРС не бил обсъдил доводите на ищцата за липса на мотиви в заповедта за
прекратяване на ТПО със същата- не било конкретизирано правното
основание – предл.1 или предл.2 на чл.328, ал.1,т.2 КТ; неизвършването на
подбор по чл.329 КТ, което било задължително с оглед наличието на други
щатни бройки за същата длъжност в други обекти на работодателя; довода че
е налице обективна необходимост от извършването на трудовите функции на
спорен организатор, които доводи СРС неправилно бил приел, че са
преклудирани, тъй като били заявени с писмената защита. По този начин СРС
бил допуснал процесуално нарушение, тъй като не бил изготвил доклада си в
съответствие с чл.146 ГПК.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да
постанови друго, с което претенциите по чл.344, предл.1 КТ да бъдат
уважени. Претендират се разноските.
Постъпил отговор от „А.****” ЕАД /ответник пред СРС/, в който
2
отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на съдебното решение на СРС. Не били допуснати сочените от
въззивницата процесуални нарушения. Цитираната от въззивницата съдебна
практика била неотносима, тъй като в случая се касаело до съкращение в
щата в хипотеза в която всички или част от задълженията на една длъжност
по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата
длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Правилен бил извода
на СРС, че е необходимо да се съпоставят същностните характеристики на
длъжността по новия и по стария щат. Във всички случаи, когато липсва
пълно съвпадение, било налице съкращаване в щата, независимо дали
едновременно с променените в трудовите функции има и намаляване на
бройките по щат. СРС бил цитирал и приложил съответната на тази хипотеза
съдебна практика. СРС бил извършил детайлна съпоставка между трудовите
функции на длъжността „спортен организатор“ и „заместник-управител“
поради което довода във въззивната жалба в обратния смисъл, бил
неоснователен. Извършена била съпоставка и с останалите длъжности.
Обстоятелството, че не било ясно кой извършва съставянето на графиците не
било релевантно за изхода на спора. Доводите, които не били разгледани от
СРС, действително били прекрудирани.
Иска се от настоящата инстанция да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 04.10.2023
г.Въззивната жалба е подадена на 18.10.2023 г.
Следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
С първоинстанционното решение, което се обжалва, предявените от
ищцата /въззивник/ искове по чл.344, ал.1,т.т.1-3 КТ не са уважени, затова
съдът счита, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение постановено във валиден и допустим процес.
3
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищцата
твърди уволнението си за незаконосъобразно, тъй като не й било отправено
предизвестие преди връчването на заповедта за прекратяване на ТПО, както и
неосъществяване на посоченото от работодателя основание – чл.328, ал.1,т.2
КТ. Неспазването на срока за предизвестие, респ. неотправянето на такова не
било основание да се приеме, че прекратяването на ТПО е
незаконосъобразно. По отношение наличието на чл.328, ал.1,т.2 КТ, посочено
като основание за прекратяване на ТПО, СРС е приел, че, тъй като в заповедта
не било конкретизирано което от двете основания е налице, а в исковата
молба не бил въведен довод, че ищцата не е могла да разбере на кое от
основанията е прекратено ТПО, следвало да бъдат разгледани и двете
хипотези. По отношение наличието на съкращение в щата, сочено от
ответника като основание за прекратяване на ТПО, СРС е приел, че следва да
извърши проверка за това налице ли е реално съкращение в щата. В
конкретния случай страните не спорели, че преди прекратяване на ТПО
ищцата била заемала длъжността „спортен организатор“. Установено било, че
преди решението за закриване на длъжността, която била заемала ищцата,
било взето друго решение с което били открити нови длъжности
„зам.управител“ и „домакин“. При анализ на длъжностната характеристика на
длъжността „спортен организатор“ се установявало, че основните трудови
функции са свързани с организация, координация и контрол на графиците за
посещение в обекта, както и организация и участие в разработване на
вътрешни графици и правила за посещаемостта на спортния обект съвместно
с управителя на обекта. При извършена съпоставка между длъжностните
характеристика на длъжността „спортен организатор“ и „зам.управител“
съдът е достигнал до извода, че само една от функциите на закритата
длъжност е била разпределена на новооткритата длъжност „зам.управител“, а
именно: контрол на графиците за посещение в обекта. Това, обаче, не
означавало, че длъжността, която е заемала ищцата е продължила да
съществува и след нейното уволнение, макар и с различно наименование.
Съществените функции на длъжността „зам.управител“ били да се подпомага
управителя на обекта в цялостната му дейност по ръководство, организация и
контрол на обекта, като само едно от множеството му задължения било да
4
следи спазването на разработените от управителя графици за посещаемост на
спортните зали. При съпоставката на длъжностните характеристики на
закритата длъжност и тази на „домакин“ съдът не е намерил каквото и да е
съвпадение в трудовите функции. Последните били свързани с материалната
база. Не се установило и съществените функции на длъжността „спортен
организатор“ да са включени в длъжностните характеристики на останалите
длъжности: „управител“, „технически сътрудник“, „електротехник“,
„работник поддръжка и портиер“, „работник поддръжка“ и „хигиенист“.
Затова и СРС е достигнал до извода за наличието на реално съкращение в
щата. Останалите доводи на ищцата за липса на мотиви в заповедта за
прекратяване на ТПО със същата- не било конкретизирано правното
основание – предл.1 или предл.2 на чл.328, ал.1,т.2 КТ; неизвършването на
подбор по чл.329 КТ, което било задължително с оглед наличието на други
щатни бройки за същата длъжност в други обекти на работодателя; довода че
е налице обективна необходимост от извършването на трудовите функции на
спорен организатор, СРС е приел, че са преклудирани, тъй като не били
заявени с исковата молба като се е позовал на решение № 158 от 01.07.2013 г.
по гр.д.№ 1008 по описа за 2012 г. на ВКС, Четвърто ГО. Налагал се извод, че
иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен. Обусловените от изхода по иска
по чл.344, ал.1, т.1 КТ, искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ също били
неоснователни.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно искът по чл. 344, ал.1,т.1 КТ:
Видно от съдържанието на исковата молба от ищцата се твърди
незаконност на прекратяването на ТПО поради неотправяне на предизвестие
от страна на работодателя, както и, че не е налице реално съкращение в щата,
тъй като заеманата от нея длъжност съществувала, но с друго наименование,
както и на нея бил назначен друг служител, който изпълнява същите
задължения, които изпълнявала тя.
Именно това са били доводите за незаконност на прекратяването на
ТПО с ищцата, които е следвало да бъдат разгледани и са разгледани от
първоинстанционния съд.
5
Останалите доводи са били въведени от процесуалния представител на
ищцата с писмената защита поради което правилно не са били разгледани от
СРС; не ще бъдат разгледани и от настоящата инстанция.
Това е така, защото с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът -
всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното
му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба, така и в решение № 665 от 01.11.2010 г.
по гр. д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр. д. №
1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 1242 от 03.10.2011 г. ІV г.о.; решение № 149
от 13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г.
по гр. д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр. д. №
1532/2010 г. ІV г.о. ВКС и РЕШЕНИЕ № 160 ОТ 01.06.2016 Г. ПО ГР. Д. №
222/2016 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
По своевременно заявените от ищцата доводи за незаконност на
прекратяването на ТПО:
Тежестта за доказване законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение /ТПО/ се носи от работодателя- въззиваем в
настоящето производство /ответник в производството пред СРС/.
Спорно по делото е обстоятелството налице ли е посоченото в
заповедта за прекратяване на ТПО правно основание за това- чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ- съкращение в щата.
Не се спори по делото, а и от данни се установява, че ищцата е заемала
длъжността „спортен организатор“. Действително, нейните трудови функции
и задължения са да организира, координира и контролира графиците за
посещение в обекта, да организира и участва в разработването на вътрешните
графици и правила за посещаемостта на спортния обект съвместно с
управителя на обекта, при необходимост да предлага промени в графиците на
Управителя на обекта, отговаря за правилното използване и опазване на
6
спортната база, участва при подготовката за провеждане на различни
мероприятия, отговаря за безопасността и противопожарната безопасност на
групите посещаващи обекта и при инциденти уведомява управителя на обекта
и при необходимост органите на МВР и РС „ПБС“, виж л.28 от делото пред
СРС.
При така формулираните трудови функции се достига до извода, че
длъжността, която ищцата е заемала преди прекратяването на ТПО с
ответника, е изпълнителска.
Създадената с новото длъжностна разписание щатна длъжност
„зам.управител“ има ръководни функции: подпомага управителя в цялостната
му дейност по ръководство, организация и контрол в обекта, замества
Управителя на обекта, взима участие в разработването на годишните планове,
заедно с Управителя следи за срочното изпълнение на договорните
отношения с наематели и външни фирми, изготвя графиците на служителите
на посменен режим, следи за спазването на вътрешния трудов ред, за
нормалното протичане на работния процес и за спазването на правилата за
безопасност на труда.
Само две от функциите съответстват на тези на ищцата, а именно:
следи за спазването на разработените от Управителя графици за посещаемост
в спортните зали, която функция не се спори, че е била съществена за
длъжността, която е заемала ищцата, и „при нужда съдейства за
организацията на мероприятия от различен характер“, виж л.31 от делото
пред СРС.
Видно от длъжностната характеристика за длъжността „управител“
/преди и след 12.07.2022 г./ нему е вменено задължение да осъществява
контрол по изготвяне на графиците за ползване на обектите, л.203 и л.227 от
делото пред СРС.
Видно от заявеното от свидетеля Д., управител на стадион „Академик“,
където ищцата е била „спортен организатор“ графиците за ползване на обекта
се подават от наемателите в деловодството на „А.****“ и се съгласуват с
управителя на обекта. Въпреки, че към момента на разпита зам.управител не е
назначен, „всичко си върви идеално“. Университетите ползват само това, за
което имат сключен договор. Групата, която иска да спортува се обажда на
него.
7
Действително, свидетелят, разпитан на страната на ищцата – С. Т. е
изразил становище за необходимост от длъжността „спортен организатор“.
Същият, обаче, е предходния управител на обекта, както и е бил освободен
м.07.2022 г., т.е., когато е била освободена и ищцата. А от друга страна
изразява собствено мнение.
При така обсъдените доказателства, настоящата инстанция споделя
извода на СРС, че съкращението в щата е
реално.
Реалното съкращаване на щата предполага фактическото премахване на
щатната бройка за съответната длъжност. То би било налице, когато едни
щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови
длъжности с различни от предходните трудови функции, както и когато
съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност,
в която се запазват всички или част от задълженията на
трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени
трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане,
поради което се създавала нова трудова функция и нова длъжност.
Изброените форми на трансформиране на длъжности, при които е
налице основание за уволнение поради съкращаване на щата са обединени от
един общ признак - съответната длъжност с досегашното й съдържание
следва реално да престане да съществува и на мястото на съкратената
длъжност се създавала нова длъжност с различен предмет на трудова дейност
и с нова трудова функция.
Именно втората хипотеза е налице в случая.
Затова и съдебното решение на СРС, В ЧАСТТА по иска с правно
основание чл.344, ал.1,т.1 КТ е правилно и като такова ще следва да бъде
потвърдено.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ обуславя
неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ.
Затова и съдебното решение на СРС, В ЧАСТТА по иска с правно
основание чл.344, ал.1,т.2 КТ ще следва да бъде потвърдено.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
8
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ при незаконно
уволнение: / 1./ работникът или служителят има право на обезщетение /2/ от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа /3./поради уволнението, но не повече от 6
месеца.
След като се прие, че не е налице незаконно уволнение, то този иск
също е неоснователен.
Затова и съдебното решение на СРС, В ЧАСТТА по иска с правно
основание чл.344, ал.1,т.3 КТ ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция решението на СРС
в частта относно разноските се явява правилно.
Пред въззивната инстанция:
Въззивницата е направила искане за присъждане на разноски, но
такива не й се следват.
Въззиваемата страна претендира разноски за юриск.възнаграждение и
съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя такова в размер на 100 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13118 от 26.07.2023 г. по гр.д.№ 50077 по
описа за 2022 г. на СРС, 59 състав, изцяло.
ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН **********, гр.София, ж.к.“*******, *******,
съдебен адрес: гр.София, бул.“*******- адв.Д.С., да заплати на „А.****“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Гео
*******“, ******* сумата в размер на 100 лв.- разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на
9
чл.280, ал.1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10