Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 249 /27.05. Година 2019 Град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти
наказателен състав
На девети април
Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00141 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
наказателно постановление № 14-0000569 от 31.10.2018 г., изд. от директор Д
“ИТ” - Перник, на “***- Е“ ЕООД, гр. Перник, е наложена имуществена санкция, в
размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв., на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414,
ал.3 от КТ, за това, че на 01.10.2018г., при извършване на проверка по спазване
на трудовото законодателство в обект на контрол – заведение за хранене „****“,
находящ се в гр. Перник, ул. **** между
бл.** и **, стопанисван от “***-
Е“ ЕООД, гр. Перник, и по документи - в сградата на Д “ИТ”, Перник, се
установило, че ЮЛ, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР
на КТ, не е уредил Като трудови
правоотношенията при предоставяне
на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С.Ц.С., преди постъпването й на
работа на длъжност „***“ - нарушение на
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, извършено на
01.10.2018г.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “***- Е“ ЕООД,
гр. Перник, представлявано от управителя А.
К. К., с която оспорва законосъобразността и обосноваността на
издаденото наказателно постановление, като поддържа, че соченото в материалите
по административнонаказателната преписка лице не е предоставяло работна сила в
обекта и помежду им не имало трудово-правна обвързаност, а облигационна такава,
произтичаща от наличен граждански договор, представен при проверката по
документи в Д “ИТ”. Навеждат се и възражения за това, че след като са приели
съществуването на трудово правоотношение контролните органи не са обявили
съществуването му с постановление по чл.405а КТ, за да е възможно работодателят
да упражни правото си на жалба.
В
съдебните прения законният представител на дружеството - жалбоподател - управителят А. К., поддържа жалбата и
предоставя на съда да реши спора.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
– ю.к. М., оспорва жалбата и изразява становище, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и
правилно. В съдебните прения представител
на страната не е участвал.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 01.10.2018г., около 14.00 часа, свидетелите Е.А.Т.
и Б.С.М. - ст. инспектори в Д”ИТ”, Перник, извършили проверка за спазване на
трудовото законодателство в обект на
контрол – заведение за хранене „****“, находящ се в гр. Перник, ул. ****
между бл.* и *, стопанисван от “***- Е“
ЕООД, гр. Перник. Проверката се извършила по повод постъпил на 25.09.2018г. в
Д“ИТ“ сигнал от бивш работник в дружеството за претърпяна злополука по време на
работа и последвало прекратяване на
трудовото му правоотношение.
При отиването на адреса инспекторите констатирали, че обектът
работи, имало клиенти и персонал – барман и две работнички в кухнята, едната
които свид. С.С.. Двете били облечени в
работни престилки и приготвяли обяд. След като се легитимирали, на основание
правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, инспекторите поискали от
тях писмено да
декларират факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В тази
насока предоставили декларации, които били
попълнени лично от лицата. В своята декларация свид. С.С. попълнила личните си
данни и вписала, че работи в обекта на „***- Е“ ЕООД от три дни, посочила
длъжност /”***”/, работно време /от 10.00 – 16.00 ч./, почивни дни /“по
график“/, едночасова почивка в работния ден, а относно получавано трудово възнаграждение вписала „20
лева на ден“/. В графата относно наличие на сключен писмен трудов договор
вписала, че няма такъв.
Тъй като управителят на фирмата не присъствал в обекта
и на инспекторите в Д “ИТ”, Перник, не били предоставени други документи,
даващи им възможност да проверят спазването на изискванията на трудовото
законодателство, до работодателя била оставена призовка, да се яви на 04.10.2018
г. в Д”ИТ” и да представи допълнителни документи необходими за финализиране на
проверката, в точа число трудовите досиета на работниците – трудови договори,
справки за регистрация в ТД на НАП, заповеди за прекратяване на правоотношения;
ведомости за заплати, ПВТР, инструктажни книги и др.
При явяването си
в Дирекцията, А. К., в качеството си на едноличен собственик и управител на “***-
Е“ ЕООД, гр. Перник представил изисканите документи, в т.ч. трудови договори за
две от заварените в обекта работнички, които обаче били регистрирани в ТД НАП
след проверката, а за свид. С.С. представил
граждански договор от 28.09.2018г.
Въз основа на констатациите си от проверката, обективирани
в протокол, връчен на 04.10.2018 г., и въпреки представения граждански договор,
контролният орган приел, че работодателят е извършил нарушение на чл.62, ал.1,
във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, тъй като не е сключил писмен трудов договор с С.Ц. С. преди постъпването й на работа. Въз основа
на този извод образувал срещу “***- Е“ ЕООД, гр. Перник административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН № 14-0000569 от 04.10.2018г. На същата дата
актът бил предявен на собственика за запознаване и подписване, при което същият
не вписал обяснения и възражения срещу констатацията за нарушение на трудовото
законодателство.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и
допълнителни писмени възражения.
На 31.10.2018
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ
ангажирал административнонаказателна отговорност на работодателя – “***- Е“ ЕООД, гр. Перник за нарушение по чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ, налагайки имуществена санкция в размер 1500 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид: показанията на
свидетелите Е.А.Т., Б.С.М. и С.Ц.С., както и приетите писмени доказателства: съставеният
АУАН № 14-0000569 от 04.10.2018 г.,
протокол за извършена проверка, № ПР1834077 от 04.10.2018 г., граждански
договор от 28.09.2018г., декларация по чл.402 от КТ, заповед №1260/18.12.2017 г. и заповед № 3-0035/29.01.2014г. на
изпълнителен директор при ИА “ГИТ”, сигнал № 18107734 от 25.09.2018г., трудов договор №13/28.09.2018 г., уведомление
по чл.62, ал.5 от кодекса на труда.
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съдът намери, че съставеният вследствие извършената проверка от инспекторите
към Д “ИТ” Перник акт за установяване на административно нарушение от 04.10.2018
г., и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят
съответно на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, не са допуснати
съществени нарушения на административнонаказателната процедура, поради което и
делото следва да се разгледа по същество.
Възражения в
тази насока не са направени и от страна на жалбоподателя.
По същество:
Именно в тази насока е и основното възражение на
жалбоподателя, което се свежда до това, че към момента на проверката от
инспекторите при Д “ИТ”, Перник, свидетелката С. С. не е била в трудово-правни отношения с – “***-
Е“ ЕООД гр. Перник, а е изпълнявала конкретно възложена й работа на основание
сключен между страните граждански договор /за извършване на работа чрез личен
труд/, представен още в извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство. Поддържа се, че събраните доказателства са оценени неправилно от
актосъставителя и наказващия орган, в резултат на което са формирали
необоснован и незаконосъобразен от материално-правна страна извод за наличие на
фактическо трудово правоотношение, несъобразено с изискванията в чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Преценявайки направеното възражение и
изложените правни доводи в негова подкрепа, съдът го намира за неоснователно,
по следните съображения:
Изводът
си за осъществяване на административнонаказателния състав по чл.414, ал.3, във
вр. с чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, актосъставителят е формирал въз основа
на обстоятелството, че при извършване на проверката в обекта на контрол – заведение
за хранене „****“, находящ се в гр. Перник, ул. **** между бл.* и *, инспекторите
при Д “ИТ”, Перник са заварили свид. С.С. да извършва дейност като работник в
кухня, като за същата не се представил трудов договор. Основавайки се на
непосредствените си възприятия за естеството на извършваната дейност и
обстоятелствата, при които се случвало това, на данните попълнени лично от
лицето в декларацията по чл.402 от КТ, както и на събраните в хода на
документалната проверка писмени документи, контролните органи приели, че С. е
приета на работа в нарушение на изискванията на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ – без предварително сключен писмен трудов договор .
Извършвайки съвкупен анализ на доказателствата по
делото, съдът намира този извод за обоснован и правилен, доколкото по делото са
събрани достатъчно и убедителни доказателства за наличието на отношения по
предоставяне на работна сила, необективирани в писмен трудов договор, в
нарушение на нормите, гарантиращи закрилата на работниците по КТ. Доказателствените
материали по делото налагат несъмнен извод за наличието на същностните елементи
на този вид правоотношение, а именно: предоставяне на работна сила за
изпълнение на определен вид работа при определено работно време и място, при
регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу договорено
трудово възнаграждение с постоянен характер.
Гласните
и писмените доказателства събрани по делото еднопосочно установяват именно това.
Свидетелите Е.Т. и Б.М. са категорични, че при тяхното отиване на обекта са
възприели свид. С. да работи в кухнята на заведението, облечена в работна
престилка, като приготвяла храна в изпълнение на поръчки на клиенти в
заведението. Първата посочва, че пред
тях С. направила устно изявление, че работи в обекта от три дни срещу възнаграждение, че и по-рано е работила в
него, а и на други места като кухненски
работник, като изрично заявила, че не е подписвала никакъв договор. Същото установява
и свидетелката Б.М.. Двете са категорични, че С. саморъчно и без тяхна намеса е
декларирала обстоятелствата в предоставената й за попълване бланка на
декларация, в която вписала, че няма трудов договор. Същевременно не направила
изявление относно друг начин на уреждане на взаимоотношенията си с
жалбоподателя, обясняващи присъствието й в обекта му. Изявленията на свид. Т. и
М. са последователни, непротиворечиви и логични, даващо основание за извод, че
фактите и обстоятелствата от значение за делото се излагат обективно и
добросъвестно.
В синхрон с тях са и записите в попълнената и
подписана от свид. С.С. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. Изявлението й в
документа относно липса на трудов
договор не е било опровергано в хода на документалната проверка, тъй
като на този етап управителят на дружеството е представил граждански договор от
28.09.2018 г. Същият е с предмет: „Да извърши
дейности по белене на
картофи, миене на чинии и почистване на
кухнята”, определен е срок на изпълнение 31.10.2018г., а относно заплащането е договорено „възложителят” да заплати за
услугата възнаграждение, „в това число осигуровки“, размер 200 лева, като
заплащането „ще става“ в брой на изпълнителя. Съдържа се и клауза, че
възложителят ще осъществява текущ контрол за изпълнението на договора. Всичко
това е абсолютно несъвместимо с естеството на една облигационна обвързаност. Явно
е, че предмета на процесния договор не касае изпълнение на конкретна работа в
рамките на определен срок, и възнаграждението не е обвързано с нейното
изпълнение, а напротив – касае се за извършване на работа с постоянен характер,
изискваща престиране на труд. Предвид естеството на възложеното, свързано с
една постоянна престация, абсурдно е
обвързването на изпълнението й с
конкретен срок, както е договорено.
За естеството
на съществуващите отношения между страните следва да се съди не от формата, в
която същите са обективирани /от наименованието на постигнатото съглашение/, а
от действително им фактическо съдържание. Клаузите на сключения граждански
договор сочат, че в действителност волята на страните е била не за
облигационна, а за трудовоправна връзка, което убедително се извлича от показанията на свид. С. и от писмено декларираните
от нея обстоятелства пред контролните
органи.
Съдът приема, че представения граждански договор е
изготвен заради проверката, тъй като ако е бил наличен, това обстоятелство е
било резонно да бъде съобщено от С. и именно договореностите по него да бъдат
вписани в декларацията. Записите в последната нямат нищо общо с клаузите на
гражданския договор, за който се твърди, че е бил сключен три дни по-рано.
Такава връзка не може и да има, тъй като в показанията си пред съда
свидетелката Св. С. чистосърдечно
съобщава, че е подписала този договор след
проверката, като с тази именно цел била повикана от управителя. Твърдението й
се приема за достоверно, тъй като от показанията й дадени пред състава на съда
е очевидно, че клаузите на гражданския договор са й непознати, но тъй като
такава е тезата на жалбоподателя, се
опитва да нагоди изявленията си към нея, мотивирана от съществуващата
понастоящем обвързаност помежду им /“Понастоящем работя в заведението към
фирмата по трудов договор“/. Видно е, че съобщените от свидетелката факти и
обстоятелства във връзка с предмета и изпълнението на това съглашение явно се
разминават с обективираните в съдържанието на облигационния договор. В
контекста на изявленията на С. изобщо не може да се говори за някаква самостоятелност
в изпълнението на възложените й задачи, както и за възнаграждение, обвързано с изпълнението. Напротив,
същата съобщава, че с управителя на фирмата са имали уговорка да ходи в обекта
и да помага в кухнята – да мие чинии, да помага в дейностите на другите
работещи за по няколко часа, за което при тръгването си, независимо от
времетраенето на престоя и отработените часове, е получавала заплащане на ръка
по 20 лева. Въпреки че отрича да е имала точно определено работно врече, изявленията
й: „когато ходех да помагам ми казваха - няма повече работа, свършила си си
работата, можеш да си вървиш … Те
наблюдаваха моята работа“, са показателни за зависимостта й от другата страна
по договора при изпълнението му, което е абсолютно несъвместимо с естеството на
една облигационна обвързаност, същностен белег на която е свободата и
самостоятелността на изпълнителя при
изпълнение на възложената му работа.
Въпреки опита на свидетелката да внуши, че част от записите
в декларацията, която попълнила при проверката, не са отразявали действителното
положение, пред съдебния състав заявява, че ги е вписала сама, без ничия намеса
/„Инспекторката … ми каза да попълня
графите в декларацията, но всъщност не ми е казвала какво конкретно да пиша в
тях“/. Тези данни, наред с непосредствените възприятия на свид. Т. и М. за естеството на извършваната
от свидетелката дейност, за обстоятелствата, при които се е случвало това и за
направените пред тях изявления, убедително налагат извод, че отношенията
между работодателя и свид. С. са били такива по престиране на труд
в изпълнение на конкретно възложена на работничката трудова функция. Тези
отношения са съответствали на собственото й желание за такава именно
обвързаност „…бях безработна и имах нужда от парични средства“, а очевидно и на
необходимостите на работодателя: „назначиха ме по трудов договор няколко дни до
месец след като приключи проверката“.
В
контекста на тези данни, съдът приема, че свидетелката С.С. е била наета на работа с определени трудови
функции, място на работа и работно време, срещу трудово възнаграждение с
постоянен характер, т.е., налице са били отношения по предоставяне на работна
сила, които съгласно изричната регламентация в чл.1, ал.2 от КТ се уреждат само
като трудови, подлежащи на обективиране в писмен трудов договор. Дори в
случаите, когато няма необходимост, възможност или желание между страните за
трудово-правна обвързаност за неопределено време /каквито твърдения се навеждат
в жалбата/, работодателят не е освободен
от задължението да сключи трудов договор в писмена форма с лицето, което
фактически приема да престира труд в обекта му. Кодекса на труда дава
достатъчно възможности да бъдат съобразени взаимните потребности и ангажименти
на страните по трудовото правоотношение /чрез срочен трудов договор, договор за работа в определени дни от месеца,
договор за допълнителен труд/.
Затова съдът приема, че представеният граждански
договор, независимо дали е сключен на датата посочена в него или е изготвен за
целите на процеса, по същество прикрива наемане на работна сила по трудово
правоотношение. Вътрешната противоречивост в твърденията на свид. С., следствие
от поставянето й в трудната ситуация неубедително да нагажда обърканите си
изявления към тезата на жалбоподателя, не само че не ползват следваната от него
защитна линия, напротив - дават допълнително основание за категоричното й
отхвърляне. .
По
тези съображения и с оглед безспорния
между страните факт за липса на сключен писмен трудов договор, съдът приема, че
е осъществен административнонаказателния състав по чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2
от Кодекса на труда, поради което законосъобразно и обосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на работодателя.
Доводите
в жалбата за необоснованост и
незаконосъобразност на правните изводи на
актосъставителя и АНО,
аргументирани с това, че въпреки установеното фактическо положение инспекторите
при Д”ИТ” – Перник не са обявили съществуването на трудово правоотношение с
постановление по чл.405а от КТ, са неоснователни, тъй като бездействието в
горната насока не е в причинно-следствена връзка с крайния извод за наличие или
липса на нарушение от вида по-горе. Неиздаването на постановление по реда на
чл.405а от КТ не е относимо към съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение, особено
предвид данните, извличащи се от показанията на свид. С., че след проверката
работодателят сам й е предложил сключване на трудов договор и такъв е подписан
между страните.
По отношение
наложеното административно наказание:
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3
от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния
случай, административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция в
минималния предвиден в закона размер, а именно 1500 лв., която е счел за
съответна на характера и тежестта на нарушението и достатъчна за постигане
целите на административното наказване. При конкретните обстоятелства, доколкото
е наложена минималната възможна санкция и производството е образувано по жалба
на наказания, съдът не е оправомощен да въздейства спрямо нейния размер, поради
което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
14-0000569 от 31.10.2018 г., изд. от директор Д “ИТ” - Перник, с което на “***-
Е“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
„***“ бл.***, представлявано от управителя А. К. К., на основание чл.416, ал.5,
във вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция, в размер 1500
/хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса
на труда, извършено на 01.10.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно
с оригинала
ИЗ