Решение по дело №1729/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Р. Г. Б. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат В. П. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в РУМВР Несебър.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000185/11.07.2023г., издадена от полицейски инспектор в РУМВР Несебър. Със заповедта спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се правят немотивирани оплаквания за наличието на основания за оспорване. Допълнително в съдебното производство жалбоподателят е формулирал твърдения за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложен материален закон. По-конкретно се твърди, че Б. се е явил да даде кръвна проба съобразно указанията по издадения му талон. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се нови доказателства.

Ответникът не взема участие в производството, представя преписката по случая.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представен е обжалвания административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000185/11.07.2023г., издадена от полицейски инспектор в РУМВР Несебър. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на съставен АУАН № [рег. номер]/11.07.2023г.

В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 11.07.2023г. около 15 часа в [населено място], по ул.Д. Б. управлявал лек автомобил БМВ 530 ХД с рег. № [рег. номер], при което бил спрян за проверка. Пред органите на реда Б. отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване на наркотични вещества в кръвта. При проверката е издаден талон за медицинско изследване и вземане на кръвна проба. Наред с това органът приел, че Б. не изпълнил даденото с талона предписание да даде кръвна проба за анализ. По делото е представен препис от посочения в заповедта АУАН, в които е описана идентична фактическа обстановка с тази посочена в оспорената заповед.

Представен е и талон за изследване № 132000, чието връчване на 11.07.2023г. в 15 часа е удостоверено с подписа на Б., който заявил писмено, че желае да даде кръвна проба. С талона е дадено указание на жалбоподателя в срок до 45 минути да се яви във ФСМП [населено място] за даване на кръвна проба.

Между материалите по преписката, представени от органа, не са налични доказателства, сочещи дали Б. е изпълнил даденото му предписание.

В съдебното производство жалбоподателят е представил допълнителни доказателства – удостоверение от д-р П., от което се установи, че на 11.07.2023г. е взета кръвна проба за анализ относно наличието на наркотични вещества от Р. Б., в присъствието на полицейски служител М. Х..

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със заповед № 251з-3805/28.08.2021 г. на директора на ОДМВР Бургас, копие от която е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването и. В обстоятелствената част ясно са посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Приложима правна норма в случая е чл.171 т.1 б.Б от ЗДП, съгласно която принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Така цитираната норма допуска приложението на принудителната административна мярка само в случаите, когато с поведението си проверяваното лице е довело до невъзможност да бъде установено наличието на наркотични вещества в кръвта му, т.е. едновременно е отказало да бъде тествано и е отказало да даде кръвна проба за анализ. Затова от съществено значение при издаването на заповедта е компетентният орган да изясни и двете обстоятелства. В случая не е спорно и е било установено по преписката, че Б. е отказал да бъде тестван с техническо средство. Наред с това органът приел, че Б. не се е явил да даде кръвна проба. Тази последна фактическа констатация на решаващия орган е необоснована, тъй като не са били събрани доказателства за такова неизпълнение. Липсата на събрани доказателства е съществено процесуално нарушение на изискванията по чл.35 и чл.26 от АПК, тъй като липсата на служебна активност за изясняване на случая е довела до неправилно приложение на материалния закон – ПАМ е приложена при доказателства за явяване и даване на кръвна проба за анализ в указания срок от водача. Налице са основания за оспорване на административния акт по ч.146 т.3 и 4 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е основателна, при което на основание чл.172 ал.2 от АПК заповедта следва да се отмени.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от А. О. Бургас следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер 710лв.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Г. Б. от [населено място], [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000185/11.07.2023г., издадена от полицейски инспектор в РУМВР Несебър.

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Р. Б. 710лв. разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.