Решение по адм. дело №568/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.107 ал.2 от Закона за автомобилните превози.

Образувано е по жалба на П. К. Н. с [ЕГН] от [населено място], бул.“...“ №..., ет..., ап...., представляван от процесуалния представител адвокат В. Е. с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет..., ап...., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4225/25.08.2025 г. на главния инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ С. И. в частта, с която на основание на чл.107 ал.1 във връзка с чл.106а) ал.1 т.1 буква а) и т.4, буква б), ал.2 т.3, както и ал.8 от Закона за автомобилните превози му е наложена принудителната административна мярка по чл.106а) ал.1 т.4, буква б) и ал.2 т.3 от същия закон „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняването на нарушението, но за не повече от една година“. Изложените от жалбоподателя твърдения са за нейната незаконосъобразност поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и противоречие с материалния закон. Твърди се, че не е спазена установената форма за нейното издаване.

В законния срок ответникът е посочил, че жалбата е неоснователна. Посочените нарушения при издаването на оспорения акт не са допуснати. Настоява се за отхвърлянето на жалбата и се прави евентуалното възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че процесната заповед в обжалваната част е незаконосъобразна; на първо място е станало ясно, че административният орган е осъществил точно толкова законосъобразно правомощията, колкото с нашумелия случай на шофьорите на Р. У. - един кара колата, а на пътника, който си е платил за превоза, вземат книжката; загадка остава и каква е била икономическата облага на жалбоподателя от въпросния превоз, като по делото не са ангажирани доказателства, които да въпроизвеждат данни в тази посока; тезата на административния орган, че щом П. К. Н. сам си е признал, че е платил 150 евро, значи е получил облага от превоза, не е достойно да бъде коментирана в съд; противната страна не е направила необходимото, за да изясни релевантната фактическа обстановка, респективно кой се облагодетелствал от въпросния превоз; вместо това е упражнила правомощията си произволно; настоява за отмяна на процесната заповед в обжалваната част и присъждането на всички разноски, направени във връзка с настоящото производство, съгласно представения списък.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно т.I.5. от издадената на основание на чл.107 ал.1 от Закона за автомобилните превози Заповед №РД-01-67/29.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ главните инспектори в областните отдели „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ са оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а) от Закона за автомобилните превози. Процесната заповед е издадена от главния инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ С. И. и не е нищожна.

Спазена е писмената форма за издаването на акта. Заповедта съдържа необходимите реквизити и е мотивирана в съответствие с чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за липсата на конкретно индивидуализиране на административното нарушение, тъй като административният орган е описал ясно и точно конкретното деяние на водача, обусловило прилагането на процесната принудителна административна мярка, както и обстоятелствата, при които е извършено.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като принудителната административна мярка е наложена въз основа на редовно съставен акт за установяване на административно нарушение, който е бил връчен редовно на водача. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е бил уведомен за започнатото административно производство и не са били изпълнени задълженията на административния орган по чл.35 и чл.36 от АПК, касаещи изясняването на всички обстоятелства – по делото не се спори, че на 22.08.2025 г. служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са установили именно П. К. Н. да извършва превоз на пътници през ГКПП Дунав мост; надлежно са снети обяснения от пътниците в автомобила; още на същата дата е издаден акт за установяване на административно нарушение, който веднага е връчен и подписан от жалбоподателя; на 25.08.2025 г. П. К. Н. в заявление е посочил, че не е съгласен с констатациите в акта, тъй като не е шофирал процесния автомобил, а просто си е предоставил шофьорската книжка за проверка; на 25.08.2025 г. е издадена и оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4225/25.08.2025 г., в която са взети предвид направените дотогава констатации.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно чл.6 ал.1 от Закона за автомобилните превози обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършването на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършването на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

За нарушаването на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, посочени в глава IX от същия закон. Според чл.106а) ал.1 т.4 буква б) от Закона за автомобилните превози за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който извършва обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози обществен превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Според §1 т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози превозът е международен, когато се преминава през държавна граница. Превозът на пътници е посочен в §1 т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози като дейност на лице, което извършва услуги по превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Икономическата облага е определена в §1 т.56 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози като икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – за да избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. От значение за обективното осъществяване на обществен превоз на пътници е неговото заплащане или получаването на икономическа облага, формирането на печалба или спестяването на разходи. В настоящия случай от събраните по делото доказателства (намиращите се на лист 14 – 15 от делото писмени обяснения) се установява, че двама от пътуващите в автомобила пътници (С. В. Й. и Д. Д. Г.) са заплатили по 200 евро за превоза, което представлява икономическа облага. По делото е безспорно установено, че за управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и то не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от Министерството на транспорта и съобщенията. Дадените по време на проверката писмени обяснения от пътуващите в автомобила са годно доказателствено средство и правилно административният орган се е съобразил с тях. В съответствие с чл.171 ал.1 от АПК редовно събраните в производството пред административния орган доказателства имат сила и пред съда. Затова са налице кумулативно изложените предпоставки по чл.106а) ал.1 т.4 буква б) от Закона за автомобилните превози и е извършен обществен превоз на пътници с моторно превозно средство без необходимите документи за това. Правилно административният орган е упражнил властническите си правомощия с налагането на принудителна административна мярка, като същият действа при условията на обвързана компетентност. Неоснователни са първоначалните твърдения на жалбоподателя (обективирани например в заявлението му пред органа от 25.08.2025 г.), че не той е управлявал автомобила – според показанията на разпитания и в съдебно заседание свидетел С. В. Й. (пътник в автомобила) именно П. К. Н. ги е превозил през Дунав мост. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с обстоятелството, че няма събрани доказателства за получена от него икономическа облага. Икономическата облага обаче не е необходимо да бъде доказвана в отношенията между собственика на автомобила и водача, извършил превоза, а единствено между пътниците и собственика/водача на автомобила. Безспорно в случая такава се установява между пътниците и собственика на автомобила Д. Р., което е достатъчно за определянето на процесния превоз като обществен.

По изложените съображения обжалваната заповед е правилна и законосъобразна в оспорената част, постановена при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 от АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. К. Н. с [ЕГН] от [населено място], бул.“...“ №..., ет..., ап.... срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4225/25.08.2025 г. на главния инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе при Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ С. И. в частта, с която на основание на чл.107 ал.1 във връзка с чл.106а) ал.1 т.1, буква а) и т.4, буква б), ал.2 т.3, както и ал.8 от Закона за автомобилните превози му е наложена принудителната административна мярка по чл.106а) ал.1 т.4 буква б) и ал.2 т.3 от същия закон „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняването на нарушението, но за не повече от една година“.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от връчването му на страните.