Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……………… Година 2016 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На двадесети октомври Година две хиляди и шестнадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мая
Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Жулиета Шопова
Асен Попов
съдебен секретар Н.Й.
прокурор Силвиян И.
като разгледа
докладваното от съдия Попов
ВНОХД № 1226 по описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №277/08.09.2016г. по НОХД
№2090/16г. на Районен съд гр.Варна, с която подсъдимият М.М.Х.
е бил признат за ВИНОВЕН В ТОВА,
ЧЕ: за периода от 01.10.2014 год. до
04.10.2014 год. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, чрез използване на МПС – л.а. „Пежо 605“, с рег. № *****, отнел
чужди движими вещи – 3 бр. пожарогасители „Гарант 6“ и 3 бр. пожарогасители
„Гарант 9“, всичко на обща стойност 247,95 лв., от владението на *****,
собственост на Д.С.М без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на
основание чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1, т.4 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55 ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА, което на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим в условията на затвор.
Производството пред
първата инстанция се е развило задочно по отношение на подсъдимия на осн. чл.269, ал.3, т.1 от НПК, като са събрани
доказателства, че същия е променил адреса си на местоживеене без да уведоми за
това съответния орган, след проверки и изготвяне на справки.
Въззивното производство е
инициирано по жалба от назначения на лицето служебен защитник адв.Й.С. ***. С жалбата се пледира отмяна на присъдата или
алтернативно намаляване размера на наложеното наказание„Лишаване от свобода“
към законовия минимум.
В съдебно заседание представителят
на държавното обвинение изразява становище, че жалбата на защитника е
неоснователна, както по отношение искането за отмяна на присъдата и оправдаване
на Х., така и по отношение искането за редуциране на наложеното наказание.
Жалбоподателят
поддържа направените писмено оплаквания, като счита присъдата за неправилна и
незаконосъобразна тъй като правните изводи не съответстват на доказателствената маса събрана в хода на производството. В
условията на евентуалност пледира за редуциране на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Относимите към престъпното
поведение, респ. отговорността на подсъдимия факти, изложени от държавното
обвинение и възприети от съда, са били следните:
Подсъдимият Х. бил
зависим от наркотични вещества – употребявал хероин. За да си набави наркотика
той вършел кражби, вещите от които продавал за дребни суми достатъчни за
нужните му дози. Така на 01.10.2014г. с л.а."Пежо 605" с рег.№ В 92
21 РК, негова собственост, отишъл в МОЛ ”Варна-Тауърс"
в подземния паркинг до ниво - 1, тяло 2. Слязъл от автомобила и взел 2 бр.
пожарогасители - прахов - м. „Гарант 6" и воден
- м. „Гарант 9", които били монтирани в дървени табла на стените. Отнетите
вещи Х. прибрал в автомобила си и си тръгнал. По този начин през периода от
03.10.2014г. - 04.10.2014 г. Х. извършил кражба на още общо 4 бр.пожарогасители
- два прахови м. „Гарант 6" и два водни м.
„Гарант 9" от подземния паркинг на МОЛ „Варна-Тауърс
. След кражбите подсъдимият продавал пожарогасителите за да си набавя парични
средства. Едно от лицата, купило от Х. 2 бр. пожарогасители бил св.Г.Георгиев,
който не знаел, че са крадени и ги закупил. След извършените кражби на
01.10.2014 г.; 03.10.2014 г. и 04.10.2014 г., св.И. - отговорник охрана в МОЛ „Варна-Тауърс" от фирма „ВИП С.", отговарящи за
реда и охраната на комплекса прегледал записите от охранителни камери и
установил, че и в трите случая л.а."Пежо 605" с рег.№ В 9221 РК влиза
в подземния паркинг, обикаля нива на паркинга и спира в района на кутията,
където са поставени пожарогасителите. Същите констатации направили и
свидетелите Г.С. Д.Д. и П.Т. - охрана към същата
фирма. След като бил установен, като извършител на кражбите, Х. предал сумата
от 247,95 лв., представляваща стойността на откраднатите пожарогасители на
водещия разследването, като сумата била предадена на св. И., който от своя
страна я предал в управлението на МОЛ „Варна-Тауърс".
Съгласно заключението
на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза стойността на отнетите
вещи възлиза на 247,95 лв.
Видно от заключението
на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, подсъдимият страда от Синдром
на комбинирана наркотична зависимост, предимно към хероин. Към периода
01.10.2014г. - 04.10.2014г. на инкриминираното деяние, така и към момента на
изготвянето на съдебно-психиатричната експертиза подсъдимия е в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Психичното му състояние дава възможност да участва в наказателното производство
и дава годни показания.
В депозираната жалба, по която се
развива въззивното производство, се спори по обосноваността
на присъдата. Видно е обаче, че съвкупността от всички събрани в хода на
производството доказателства водят към единствен извод за авторството. В тази
насока впрочем са и действията на подсъдимия, който е възстановил щетите от
стореното. В първоинстанционните мотиви е сторен
анализ който напълно се споделя от настоящата инстанция. Възприета е съвкупност
от косвени доказателства- свидетелски показания, която следва нишката на
отнемане и разпореждане с инкриминираните вещи. Липсва доказателства които да
разколебават този извод за основния факт по делото-авторството на деянието.
Правилно е определена и квалификацията
на стореното, с оглед предходната съдимост на лицето и начина на извършване на
всички деяния от съвкупността.
По отношение оплакването за
прекомерност на наложеното наказание.
След като правилно е ценил събраните
по делото доказателства ВРС е пристъпил към обсъждане вида и размера на
следващото се наказание.
При сторения анализ на относимите обстоятелства, като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимия са възприети: добросъвестно поведение на подсъдимия в
процеса, който възстановил сумата, равностойна на предмета на престъплението в
хода на досъдебното производство, млада възраст, като причина за извършване на
деянието е била необходимостта да си набави парични средства за закупуване на
наркотични вещества, към които, видно от съдебно психиатричната експертиза, е
развил зависимост. Към момента на освидетелстването подсъдимия развил
критичност към извършеното и причините за това, тъй като е престанал да
употребява наркотични вещества. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са
отчетени. В крайна сметка съдът е приел, не просто превес а наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и е приел приложение
разпоредбата на чл.55 от НК, като е наложил наказание далеч под минимума.
Липсата на надлежен протест не дава право на ВОС да влоши положението на
подсъдимия, което обаче не пречи да се изложи становище за прекомерна
снизходителност на присъдата. Най малко следваше да се отчете отношението на
подсъдимия към водения процес, изразяващо се в пълно неглижиране
довело до разглеждането му задочно.
В тази връзка искането на защитата е
меко казано необосновано и при пълна липса на аргументи.
С оглед на изложеното, като не намери
основание за отмяна или изменение на първоинстанционния
акт ВОС намери, че присъдата следва да бъде потвърдена.
Поради което и на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №277/08.09.2016г. по НОХД
№2090/16г. по описа на Районен съд гр.Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: