№ 188
гр. Благоевград , 15.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във вр. чл. 121 от ГПК.
Инициирано е въз основа на частна жалба, подадена от Етажна собственост на сграда
„К.К.“, находяща се в гр. Б., ул. „К.д.“ № 5, представлявана от управителя А.Т.А. срещу
Определение № 504544 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1370/2019 г. по описа на
Районен съд – Разлог. С оспорения съдебен акт производството по делото е прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – С..
В жалбата са изложени подробни доводи, според които определението на
първостепенния съдебен състав е неправилно. Твърди се, че упълномощаването на
процесуален представител от ответника, което упълномощаване е станало след иницииране
на исковия процес, не е основание за прилагане на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ГПК и за
изпращане на делото по постоянния адрес на пълномощника на пасивно легитимираната
страна. На следващо място се сочи, че дори и да е приложима нормата на чл. 107, ал. 2 от
ГПК, в настоящия случай по делото липсват доказателства, от които да е видно, че
действително постоянният адрес на пълномощника е в С.. Настоява се постановеното
определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от Районен съд –
Разлог.
В постъпилия отговор на частната жалба се защитава тезата, че правилно районният
съд е уважил направеното своевременно възражение за неподсъдност на спора.
Частната жалба е допустима – подадена е от страна в процеса, която има правен
интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. За да се
произнесе по съществото на жалбата, окръжният съдебен състав съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1370/2019 г. е образувано по искова молба, с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, подадена от А.Т.А. - управител на Етажна
собственост на сграда „К.К.“, находяща се в гр. Б., ул. „К.д.“ №5, чрез пълномощника
адвокат М.П., против З. Р., роден на *., гражданин на С.М.. От направена справка в НБД-
население се е установило, че ответникът има постоянен адрес в Република България, а
именно: гр. К., ул. „А.К.“ № 5, вх. Б, ет. 3, ап. 16, както и че неговият настоящ адрес е в
Република С.М.. Ответникът е търсен многократно на постоянния адрес, като в съобщенията
1
за връчване на препис от исковата молба е отразено от връчителя, че адресатът от около две
години не живее на посочения адрес. Съобщения са изпращани и по адрес на имота, за който
се твърди че е собственост на ответника и по повод на който са предявени облигационните
искове, като не са открити лица, които да ги приемат. Впоследствие, посредством търговско
дружество, чийто прокурист е ответникът, на последния е връчена препис от исковата
молба. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, представляван от адвокат, е депозира отговор,
с който своевременно е направено възражение за местна неподсъдност на делото. В тази
връзка се твърди, че е приложима разпоредбата на чл. 107 ал. 2 от ГПК, понеже З. Р. не
живее постоянно на територията на Република България, а същевременно има
пълномощник, чийто постоянен адрес е на територията на съдебния район на Районен съд –
С.. Към отговора е приложено и пълномощно, издадено от ответника в полза на адвокат
А.Ч..
Районният съдебен състав е приел, че тъй като ответника не е открита на неговия
постоянен адрес в Република България, въпреки многократните опити там да му бъдат
връчени съдебни книжа и предвид факта, че неговият настоящ адрес е извън пределите на
страната, в случая е приложима нормата на чл. 107, ал. 2 от НПК. Поради това и приемайки,
че пълномощникът на З. Р. е с постоянен адрес в гр. С., Районен съд – Разлог е уважил
възражението за местна неподсъдност на спора и е изпратил делото на компетентния съд в
С..
Разгледана по същество частната жалба е основателна, а съображенията за това са
следните:
Съгласно текста на чл. 107, ал. 2, във вр. ал. 1 от ГПК, иск срещу лице, което не живее
в пределите на Република България на постоянния си адрес, се предявява по постоянния
адрес на неговия пълномощник, а ако няма такъв – по постоянния адрес на ищеца. Когато
ответникът не живее на своя постоянен адрес, ищецът може да инициира делото по
постоянния адрес на пълномощника на ответната страна, а ако и тази предпоставка не е
налице – пред съда по своя постоянен адрес. В чл. 120 от ГПК изрично е разписано, че
настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства,
обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Съгласно
установената съдебна практика, правилото на чл. 120 от ГПК намира приложение и в
случаите, при които ответник, който няма постоянен адрес в Република България или макар
да има такъв, не живее в пределите на страната, упълномощи защитник след депозирана на
исковата молба. В този смисъл са Определение № 95 от 29.01.2013 г. на ВКС по ч.т.д. №
670/2012 г., I т. о., ТК, а така също и Определение № 35 от 10.01.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
4092/2013 г., I т. о., ТК, в които изрично е посочено, че настъпилата промяната във
фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, която промяна се изразява в
упълномощаване на процесуален представител на ответника, не представлява основание за
изменение на местната подсъдност. Фактите, обуславящи подсъдността, подлежат на
съобразяване единствено към момента на предявяване на иска.
В настоящия казус от приложената по делото справка от НБД-население се установява,
че постоянният адрес на ответника З. Р. е в Република България, но неговият настоящ такъв
е в Република С.М.. В същото време от приложените по делото обратни разписки е видно, че
ответникът не е намерен на постоянния му адрес, въпреки многократните опити да му бъдат
връчени съдебните книжа. В една от обратните разписки е и посочено, че по данни от
съседи, лицето от две години е напуснало жилището, което преди това е обитавало.
Изложеното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че З. Р. не живее в
пределите на Република България на постоянния си адрес. Това е и предпоставка делото да
бъде образувано по постоянния адрес на неговия процесуален представител.
2
За да бъде делото разгледано по постоянния адрес на пълномощника, необходимо е
обаче този адрес да е определен още преди подаване на иска в съда, респективно –
ответникът да е издал пълномощно преди датата на иницииране на процеса. Когато
пълномощното бъде издадено след постъпване на исковата претенция в съда, на основание
чл. 120 от ГПК е недопустима промяна на местната подсъдност. В настоящия случай в
пълномощното /лист 63 от първоинстанционното дело/, посредством което З. Р. е
упълномощил адвокат Ч., е цитиран номерът на делото пред Районен съд – Разлог, което
означава, че при всички положения упълномощаването е станало след като исковата молба е
била подадена в съда. Поради тези съображения и предвид нормата на чл. 120 от ГПК,
делото не е следвало да бъде изпращано по подсъдност на съда, където е постоянния адрес
на пълномощника.
Само за пълнота трябва да се отбележи, че в кориците на делото не се съдържат
доказателства, удостоверяващи факта, че постоянният адрес на процесуалния представител
на ответника е в град С.. В договора за правна защита и съдействие и в пълномощното са
посочени адрес на упражняване на дейността и адрес на кантората, но не и постоянен адрес
на адвоката. Това е допълнително аргумент, който води до извод, че възражението за метна
неподсъдност, направено с отговора на исковата молба, е неоснователно.
При така установените от съда факти и изложени правни доводи, искът правилно е
предявен пред Районен съд – Разлог. Действително, ищецът Етажна собственост на сграда
„К.К.“, находяща се в гр. Б., ул. „К.д.“ № 5, представлява неперсонифициран правен субект.
Доколкото обаче някои искови производства могат да бъдат инициирано въз основа на
искови молби, подавани от етажната собственост /каквато е и исковата молба, въз основа на
която е образувано делото пред районния съд/, следва да се приеме, че адресът на ищеца е
там, където се намира етажната собственост. Доколкото етажната собственост е в град
Банко, поопадащ в района на действие на Районен съд – Разлог, именно последният се явява
като местно компетентен да разгледа спора по същество.
Изложеното налага извод, че атакуваното определение е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, а делото да се върне на Районен съд – Разлог за продължаване на
следващите се съдопроизводствени действия.
С определението на въззивния съд е разрешен процесуалния спор за подсъдност на
предявения иск и с него не се слага край на делото, поради което няма основание при
постановяването му да се присъждат разноски на страните. Въпросът за правото на
жалбоподателя по частната жалба на разноски за производството по чл. 274, ал. 1 от ГПК
следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на спора при постановяване на крайния
съдебен акт. В този смисъл е Определение № 1102 от 07.12.2012 г. на ВКС по ч.т.д. №
695/2012 г., II т. о., ТК. Поради тези съображения въззивната инстанция на този етап не
дължи произнасяне по претенциите за съдебни разноски, сторени в хода на настоящото
въззивна частно гражданско дело.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 504544 от 12.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1370/2019
г. по описа на Районен съд – Разлог, с което производството по делото е прекратено и
делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – С..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Разлог за продължаване на следващите се
3
съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4