№ 523
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Кр. Стоева Йоаниду
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Пенка Кр. Стоева Йоаниду Гражданско дело
№ 20215300101017 по описа за 2021 година
Евентуално съединени искове по чл.62,ал.5 от СК.
Ищецът Х.Г.Х.., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** адв.С.Р., моли съда да
признае за установено по отношение на ответниците Т.Х.С.., ЕГН **********, с адрес: ***
Х.И.Н.., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка
Т.С., с вече посочения адрес, и И.Н.П.., ЕГН **********, гр.***И.Н.П., че И.Н.П.. не е
биологичен баща на детето Х.И.Н.., роденото на **.**.**г., в гр.***, от майката Т.С., както
и че той е баща на същото дете, като е основал исковете си на обстоятелствата, че : Макар
бракът на отв.Т.С. с отв.И.П. да е прекратен по взаимно съгласие с Решение №486/24.08.20г.
по гр.д. №1582/20г. по описа на РС-Казанлък, от декември на 2019г. отв.С. е заживяла на
съпружески начала с него в квартира под наем, в гр.***, разделена от съпруга си, и именно
по време на неговото съжителство с тази ответница, през април на 2020г., е било заченато
детето Х., родено от нея на **.**.**г. в гр.***, на което отв.И.П. е бил вписан като баща в
акта за раждане единствено въз основа на установената от СК презумпция, че за баща на
детето, родено до 300 дни след прекратяване на брака, се счита съпругът на майката. Счита,
че в най-добър интерес на детето е да се установи истината относно действителния му
биологичен произход, за което интерес има и той, като твърди да е негов баща, каквато
възможност законът му е дал, а след уважаване и на двата иска, моли съда да постанови
промяна в бащиното и фамилно име на детето, съобразно действителния негов произход от
бащата, като се именува вече Х.Х.Г..
Пледира по същество за уважаване на исковете като основателни и доказани и моли
съда, доколкото двамата с отв.Т.С. живеят заедно и отглеждат заедно роденото от нея дете
1
Х., да не се произнася по въпросите за неговата издръжка, упражнавяне на родителските
права и режима на лични отношения, защото за същите няма спор между него и майката. Не
претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК отв.И.Н.П.. не е подал отговор на исковата молба.
Не взема участие в производството и не ангажира становище по исковете, нито
пледира по същество. Не претендира разноски.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК от отв.Т.С.- лично и като законна представителка на
детето Х. П. е подаден отговор на исковата молба с вх.№5509/05.06.21г. /виж на л.26-л.28/, с
който от свое име и от името на представляваното от нея дете е взела становище, че
предявените искове са както допустими, така и основателни, тъй като признава верността на
фактите, посочени от ищеца, че тя е заживяла на съпружески начала с него през декември
2019г., след като още през октомври 2019г. се била разделила фактически със съпруга си, и
че детето Х., което родила на **.**.**г., е заченато в рамките на това съжителство, през
април 2020г., като и сега заедно живеят и отглеждат роденото дете, за което нямат съмнение
относно бащинството му, като такова в лицето на ищеца. Счита също, че в най-добър
интерес на детето е и от правна страна да се установи действителния му биологичен
произход от бащата.
По същество пледира за уважаване на исковете и не търси разноски в
производството.
Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Карлово е изготвила по делото социален
доклад с вх.№12793/19.10.21г. /виж на л.39-л.40/, съгласно който, при събраната с доклада
информация моли съда да постанови решение, с което да защити по най-добрия начин
интереса на малолетното дете, страна в производството.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че и двата
предявени иска са допустими, а разгледани по същество са основателни и следва да се
уважат, воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Обстоятелствата, на които ищецът е основал исковете си за оспорване и установяване
на произхода на детето Х. съответно от бившия съпруг на майката Т.С. и от самия него,
поставят исковете му в хипотезата на чл.62,ал.5 от СК, съгласно която трето лице, което
твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една
година от узнаването на раждането, като този иск задължително се съединява с иск за
установяване на произход.
2
В случая ищецът твърди, че е такова трето лице и искът му е предявен на **.**.**г.,
при раждане на детето на **.**.**г.- т.е. в едногодишен срок от узнаване на раждането,
станало му известно поради соченото съвместно съжителство с майката. Спазено е и
изискването на цитираната разпоредба за задължителното съединяване на иска за оспорване
на бащинство с иск за установяване на бащинство, което прави и двата иска допустими, при
надлежна активна и пасивна легимация на страните в производството по тях, с оглед
нормата и на чл.63 от СК, изискваща задължително участие и на детето в производството по
иска за оспорване на бащинството му от установения баща.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 02.11.21г. съдът е приел без възражения от явилите се страни като
окончателен проекта за доклад, съобщен им с Определение №494/06.07.21г., с
допълнението, че ще счита за целите на производството за общоизвестен факта, щото
нормалната бременност при жената трае 40 гестационни седмици или девет лунарни месеца,
като е поставил в тежест на ищеца оборването на презумпцията по чл.61,ал.1,предл.2 от СК,
приложима в случая, както и установяването на релевантния факт, че роденото от майката
Т.С. дете Х. е било заченато от него /виж протокола от с.з. на л.54-л.56 и Определение №494
на л.30-л.32 от делото/.
2.Установи се в производството, че:
2.1.С окончателно Решение от 24.08.20г. по гр.д. №1582/2020г. на Районен съд-
Казанлък е прекратен с развод брака, сключен на 14.11.1999г. в гр.***** **** между Т.Х.
П.а, ЕГН ********** и И.Н.П.., с ЕГН **********, като е одобрено постигнато помежду им
споразумение, съгласно което съпругата ще носи след прекратяване на брака предбрачното
си фамилно име С. и е видно, че нямат родени от брака си деца /виж решението на л.5-л.6/.
2.2.На 14.01.2021г., в гр.***, от майката Т.Х.С.. е родено детето Х., с ЕГН
**********, за раждане на което е съставен акт №****/**.**.** на Община ***, за баща на
което е вписан И.Н.П.., ЕГН ********** /виж удостоверението за раждане на л.7/.
2.3.Представената медицинска документация за проследяване на бременността на
Т.С. и непосредствено след раждането на **.**.**г. сочи, че при констатиране на
бременността на 22.07.20г., майката е посочила като дата на последна редовна менструация
11.04.20г., че бременноста, завършила с раждане на живо дете на **.**.**г. е втора желана
бременност при майката, като първата е завършила на 12.05.20г. с лъжливо раждане преди
изтичане на 37 гестационни седмици, както и втората и бременност е протекла при
усложнение- миома на матката /виж на л.42-л.53/.
2.4.Доведената от ищеца и разпитана в с.з. от 02.11.21г. свидетелка Р.В. негова
сестра, е дала показания, съгласно които брат и и отв.С. заживяли заедно ноември-декември
на 2019г. в **** ***** и откакто това станало, С. нямала никакви контакти с бившия си
съпруг, с когото се развела, а детето, което С. родила през януари 2021г., било „одрало
кожата“ на брат и, тъй че нито брат и, нито някой друг от семейството му имали съмнения,
че той е негов баща, като ищецът и отв.С. и досега живеят заедно и заедно отглеждат детето
3
Х. в гр.*******, родното място на Т., при перфектни условия /виж показанията на л.55лице/.
3.Въз основа на тези събрани доказатества, съдът намери, че:
3.1.По иска за оспорване на бащинството на отв.П. по отношение на роденото от
отв.С. дете Х..
Предявеният иск следва да се уважи като основателен, тъй като събраните
доказателства оборват категорично установената от чл.61,ал.1,предл.2 от СК презумпция за
бащинство на отв.П..
Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено преди изтичането на триста
дни от неговото прекратяване.
По силата на тази установена от СК презумпция, доколкото бракът на отв.П. и отв.С.
е прекратен с влязло в сила на 24.08.20г. решение на съда, а до **.**.**г. не са изтекли 300
дни от прекратяването на брака им, които изтичат на 24.06.2021г., в акт аза раждане на
детето Х. като баща е бил вписан бившия вече съпруг на майката.
Зачеването на същото дете с участието на този баща обаче се отрече, доколкото по
делото се събраха категорични данни, че след ноември-декември 2019г., а по този начин- и в
евентуалния период на зачеването му, при последна редовна менструация през април 2020г.,
той е нямал никакви контакти с майката.
Поради това, искът за оспорване на бащинство следва да се уважи като се признае за
установено, че детето Х. не произхожда от бащата И.П..
3.2.По отношение на иска за установяване на бащинството на ищеца по отношение
на роденото от отв.С. дете Х..
С надлежното оборване на установения произход на детето Х. от бащата И.П. се
открива правната възможност за установяване на неговия същински /биологичен произход,
тъй че са налице предпостваките за разглеждане на евентуалния иск за установяване на
бащинство, съединен за общо разглеждане в случая, както изисква чл.62,ал.5 от СК.
Този иск е също основателен и следва като такъв да се уважи, доколкото се установи,
че ищецът е живял на съпружески начала с майката в периода на евентуалното зачеване на
роденото от нея на **.**.**г. дете и това го прави заинтересовано да установи биологичния
му произход лице, в качеството на негов предполагаем баща.
В косвено потвърждение на основателността на иска е признанието му от отв.С.,
както и признанието и на твърдените от ищеца факти, кореспондиращи на показанията на
св.В., както и на данните от изготвения и приет по делото социален доклад, съгласно който
ищецът и ответницата С. заедно отглеждат роденото от отв.С. дете, което ги разпознава с
оглед възрастта си като лица от семейния кръг и като и двамата показват активна
родителска позиция и обич по отношение на детото.
3.3.Уважаването и на двата предявени иска, е според съда в интерес на детето, както
законът изисква, доколкото съответствието между юридическия и биологичен статус по
детето, по отношение на неговото бащинство, е гаранция за оформяне на правилната му
4
идентичност и нормалното функциониране в семеен, а по-късно – и в по-широк социален
кръг.
3.4. При изричното изявление и искане в пледоарията на ищеца, щото той и отв.С.
нямат спорове и противоречия във връзка с детото Х., което отглеждат заедно, съдът
намира, че независимо от разпоредбата на чл.70 от СК не дължи служебно произнасяне по
въпросите при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските
права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата
издръжка, защото и според цитираната разпоредба, в случая се прилага съответно чл. 59 от
СК, а от него личи, че до тези мерки съдът прибягва при липсата на налично споразумение
между родителите по същите въпроси, каквато липса не е налична в случая.
3.5.След влизане на решението в сила, съобразно оборения и установен с него
произход на детето Х. от бащата, следва да се извършат служебно следните промени в
съставения за раждането му акт №****/**.**.** на Община **.*****, а именно:
Да се заличи като баща И.В.П.., ЕГН **********
Да се впише като баща Х.Г.Х.., ЕГН **********
Бащиното и фамилното име на детето Х., вместо И.Н.., съобразно 13 и чл.14 от ЗГР,
както и на искането на ищеца в исковата молба, като фамилно име на детето да се запише
неговото бащино, а не неговото фамилно име, да се запишат като Х. Г..
В частта за разноските.
Никоя от страните не претендира присъждане на разноски, поради което и за съда не
стои въпроса дали и кому се следват такива, тъй че не се произнася.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Уважава на основание чл.62,ал.5 от СК исковете на Х.Г.Х.., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** адв.С.Р., срещу ответниците Т.Х.С.., ЕГН **********, с адрес: *** Х.И.Н.., ЕГН
**********, малолетен, действащ чрез своята майка и законна представителка Т.С., с вече
посочения адрес, и И.В.П.., ЕГН **********, гр.***И.Н.П.,
Като признава за установено по отношение на И.В.П.., ЕГН **********, Т.Х.С.., ЕГН
********** и Х.И.Н.., ЕГН **********, че И.В.П.., ЕГН **********, не е биологичен баща
на детето Х., родено на **.**.**г., в гр.**.*****, от майка Т.Х.С.., ЕГН **********, за
раждането на което е съставен акт №****/**.**.** на длъжностното лице по гражданско
състояние при Община **.*****;
Като признава за установено по отношението на Т.Х.С.., ЕГН ********** и Х.И.Н..,
ЕГН **********, че Х.Г.Х.., ЕГН **********, е биологичен баща на детето Х., родено на
5
**.**.**г., в гр.**.*****, от майка Т.Х.С.., ЕГН **********, за раждането на което е
съставен акт №****/**.**.** на длъжностното лице по гражданско състояние при Община
**.*****.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати служебно на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Ст.Загора, за извършване на
следните промени в съставения от него за раждане на детето Х.И.Н.., ЕГН **********, акт
№****/**.**.**г., а именно:
Да се заличи като баща И.В.П.., ЕГН **********
Да се впише като баща Х.Г.Х.., ЕГН **********
Бащиното и фамилното име на детето Х., вместо И.Н.., да се запишат като Х. Г..
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6