Решение по дело №6698/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5005
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20193110106698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 19.11.2019г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и трети октомври  две хиляди и деветнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 6698по описа за 2019 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е  иск  с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ   от  К.Т.Т.   срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца  сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица, липса на справедливост, влошено психическо състояние и прекъсване на образованието му, причинени в резултат на разглеждане на ДП №***. по описа на Пето РУ на МВР пр.пр.№***. по описа на ВРП, извън разумния срок по чл. 6,пр.1 КЗПЧОС.

  В исковата молба се твърди, че от месец януари **. ищецът като непълнолетен е с наложена мярка „Задържане под стража“ по ДП №***. по описа на ВОП, по което е образувано НОХД №***. по описа на ВОС. Имало образувани няколко ДП, които били висящи и към настоящия момент вече две години. Излага се, че по повечето от тях не можело да се постигне присъда, тъй като били маловажен случай. Сочи, че многократно е сезиран Инспектората към ВСС за бездействието на органите на ВРП, с които се нарушавало правото на   непълнолетния за разглеждане  и решаване на делата в разумен срок и въпреки това без основание същите се спирали и след подаване на жалби се възобновявали, тъй като поради малозначителност те следвало да бъдат прекратени. Едно от тях било за сумата от 20 лева.

Излага се, че по ДП №***. не били извършени никакви процесуално-следствени действия, а материалите били предявени на останалите непълнолетни обвиняеми, въпреки това било изискано от административния ръководител на ВРП удължаване на срока до края на месец юни. Всички действия на прокурор М.били е единствената цел умишлено да се утежни положението на подсъдим по друго наказателно производство.

Сочи се, че съгласно чл.242,ал.2 НПК срока за прекратяване, спиране на НП, внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност или повдигане на обвинение е обвинителен акт бил изтекъл, като материалите били предявени на 27.06.**. и тогава прокурорът получил делото.

Счита, че извън разумния срок по чл.6,пр.1 КЗПЧОС и до настоящия момент ДП №***. по описа на Пето РУ производството не било приключило в разумния срок, а напротив задържало се умишлено висящо с цел да се утежни положението на ищеца, от което той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица и липса на справедливост.   

Твърди се, че вследствие на продължителния престой в арестното помещение поради неизменение на мярката му „Задържане под стража“ , тъй като имал множество висящи производства, едно от които било процесното, му били причинени неимуществени вреди като влошено психично състояние.  Бил настанен за експертиза в Първа психиатрична болница при УМБАЛ “ Света Марина“ за срок от един месец. През престоя в болницата бил без достъп до чист въздух, изолиран и без контакти с външния свят, за което имало съставен доклад на НПМ при Омбудсмана на Р.България. Съгласно този доклад в болничното заведение по отношение на ищеца били използвани белезници в противоречие на чл.114 ЗИНЗС, което представлявало подлагане на болните лишени от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение.

Отделно от това наказателната репресия от органите на ДП и прокуратурата му били причинили неимуществени вреди – прекъсване на образованието му.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна Прокуратура на република България    е депозирала отговор по иска, в който се изразява становище за неговата неоснователност.

Излага се, че липсват конкретни доказателства, че за ищеца са произтекли конкретни вреди, а само общо и декларативно са заявявало, че са произтекли такива. Твърди се, че фактът, че срещу се води друго наказателно производство, което в съдебна фаза на разглеждане – ДП №***. по описа на ВОП, по което е образувано НОХД №***. по никакъв начин не касаело разследването по  ДП №***. по описа на    Пето РУ и още по-малко сроковете, в които се провеждало разследването. По ДП №***. по описа на    Пето РУ нямало взета мярка за неотклонение по отношение на ищеца, престоя в арестното помещение също не касаел това ДП.

Излага се, че твърденията, че ДП №***. по описа на    Пето РУ се задържало умишлено са голословни и противоречащи и не намирали опора в предоставените от ищеца доказателства. Видно било от Становището на Инспектората от **., че не са установени нарушения при провеждане на разследването.

От приложените от ищеца документи и становището на Инспектората се установявало, че производството  било образувано на основание чл.212,ал.2 НПК на 02.09.**. от разследващ орган с първото действие по разследването за извършено престъпление по чл.194,ал.1 НК. Твърди се, че към днешна дата продължителността му не била надхвърлила разумните срокове по смисъла на Конвенцията. От проверката на Инспектората ставало ясно, че по ДП са били извършени множество различни по вид процесуално-следствени действия, което допълнително сочело, че за този срок от време разследването се е провеждало  активно, което било пряка индикация за фактическата и правна сложност на делото и за липсата на нарушаване на правото за разглеждането му извън разумния срок. Материалите по делото били предявени на обвиняемия на 27.06.**., като от страна на защитника му били направени искания за събиране на нови доказателства, които били уважени от наблюдаващия прокурор.  Тези искания включвали изготвяне на нова ССчЕ, издирване на лице, което да бъде разпитан окато свидетел. Прокуратурата била с нагласа за финализиране на ДП още на 27.06.**. При проверката на  ИВСС било констатирано, че в периода 03.09.**. – 17.12.**. до приключване на проверката обвиняемия бил превеждан в Затвора – В. и в Затвора –Б., което допълнително затруднило съдопроизводството поради неговото отсъствие.

Отправя се искане за отхвърляне на иска.             

         Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

         Към доказателствения материал са приобщени материалите по ДП №***. по описа Пето РУ гр.Варна, от които се установява следното :

         - ДП №***. по описа Пето РУ гр.Варна е образувано на 02.09.**.  на основание чл.212,ал. 2 НПК срещу неизвестен извършител затова, че на 02.09.**. в гр.Варна, м-ст“Траката „са отнети чужди движими вещи – сумата от 5650 лева и стек цигари „Карелия“ от владението на Ст. И. Г., без нейно съгласи, с намерение за противозаконно присвояване- престъпление по чл.194,ал.1 НК.

         -На 02.09.**. е извършен оглед на местопроизшествието – магазин „С. М.“ на адрес м-ст“Траката“, ул.“** „ 14, обективиран в протокол от същата дата; разпитана е свидетелката Ст.Г.

         -На 04.09.**. са разпитани свидетелите Р.С. и Д. М.

         -На 05.10.**. са разпитани свидетелите Д.Р., Р.Ст., Д.М. и В.Ст., снети са обяснения от К.Т. и В.  П.

         - с Постановление от 18.12.**. е назначена експертиза за стойността по пазарни цени на движимите вещи стек Карелия и пари 5650.45 лева към момента на деянието. Експертизата е изготвена на същия ден -18.12.**.

         -На 21.12.**. е изготвена докладна записка за проведени ОИМ – преглед от запис на видеохранителни камери на магазина, възложено с Постановление от 05.09.**.

           -На 29.01.**. е разпитан свидетеля А.И. и с Постановление е назначена комплексна психологична и психиатрична експертиза на К.Т..

         -На 31.01.**. е разпитан свидетеля Д.Ш.

         -На 26.02.**. е разпитан свидетеля П.П.

         - На 23.04.**. е разпитан свидетеля Т.Ц., за който при извършване на действия по призоваването му  са събрани  сведения по делото, че е напуснал РБ на 07.09.**.

         -На 20.04.**. са разпитани свидетелите Р. Ст. и Ст. Г.и е извършено разпознаване на лице, обективирано в съответните протоколи за разпознаване.

         -На 03.05.**. е разпитан свидетеля Я. Я.

- С Постановление от 27.06.**. К.Т. е привлечен като обвиняем за извършено на 02.09.**. престъпление по чл.195,ал.1, т.3, пр.2 вр.чл.194,ал.1 вр. чл.63,ал.1, т.3 НК. Постановлението е предявено на 27.06.**. и К.Т. е разпитан в качеството му на обвиняем. На тази дата е съставен и протокол за предявяване на разследване, в който са обективирани направените от процесуалните представители на обвиняемия доказателствени искания.

-На 27.06.**. е направено предложение за продължаване  от разследващия полицай за продължаване на срока на разследването, на основание чл.234, ал.3 НПК с два месеца, считано от 02.07.**. поради необходимостта от извършване на допълнителни процесуално –следствени действия. На 09.07.**. е направено искане от наблюдаващия прокурор за продължаване на срока на разследването.  Искането е уважено с Постановление от 09.07.**. на зам. р. прокурор при ВРП като срокът е продължен до 02.09.**. 

-с Постановление от 09.08.**. на прокурор при ВРП исканията на процесуалните представители на обвиняемия са уважени – с Постановление от 19.11.**. е назначена повторна счетоводна експертиза, която е изготвена на 07.12.**.

-На 27.10.**. е разпитан свидетеля Р. В.

         -На 23.01.2019г. с постановление наблюдаващия прокурор е дал указания за извършване на действия по разследването в срок до 02.03.**. 

-С разпореждане от 22.01.2019г. е разпоредено  К.Т. да бъде приведен от Затвора –гр.Б., където е задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“  по сл.д.№***. по описа на ОСлС  –гр.Варна в Затвора гр.В. за периода **. – 22.02.**.

-С разпореждане от 12.02.2019г. е разпоредено  К.Т. да бъде приведен от Затвора –гр.В., където е задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“  в Затвора гр.В.  за периода 18.02.**. – 28.02.**.

-Съгласно постъпила информация от УМБАЛ“Света Марина“Варна К.Т. е хоспитализиран в болничното заведение в периода 11.02.**. -11.03.**. за изготвяне на съдебно психиатрична експертиза, приложена е епикриза.

-На 03.06.**. е съставен протокол от разследващия полицай затова, че на 27.05.**. е провел тел.разговор с адв.Б., който му заявил, че е в болнични ; на 30.05.**. при телефонен разговор адв.Б. направил искане да се чуят на 03.06.**., за да види графика си ида се разберат за дата за явяване в Пето РУ; на 03.06.**. при разговор с адв.Б.в се уговорили за среща на 07.06.**. за ново привличане и разпит на К.Т..

-С Разпореждане от 06.06.**. на наблюдаващия прокурор е разпоредено привеждането на К.Т. *** до сградата на Пето РУ.   

-На 07.06.**. е разпитана свидетелката В. И.

-С Постановление от 07.06.**. К.Т. е привлечен като обвиняем за извършено на 02.09.**. престъпление по чл.195,ал.1, т.3 , пр. 2 вр.чл.194,ал.1 вр. чл.63,ал.1, т.3 НК. Постановлението е предявено на 07.06.**. и К.Т. е разпитан в качеството му на обвиняем. На тази дата е съставен и протокол за предявяване на разследване, в който са обективирани направените от процесуалните представители на обвиняемия доказателствени искания.

         -С Постановление  от 18.06.**. на наблюдаващия прокурор исканията на процесуалния представител на обвиняемия са оставени без уважение.  

         -На 21.06.**. е съставено заключително постановление – обвинително заключение.

         -На 28.06.**.  е внесен обвинителен акт срещу К.Т. за престъпление за извършено на 02.09.**. престъпление по чл.195,ал.1, т.3 , пр. 2 вр.чл.194,ал.1 вр. чл.63,ал.1, т.3 НК, за което е образувано НОХД №**. по описа на ВРС.

         В с.з. проведено на 25.09.**. по НОХД №**. е одобрено споразумение по реда на чл.382,ал.7 НПК.

 

Адв.К.Д.  е депозирала молба за ускоряване на досъдебното производство по ДП №***. по описа Пето РУ гр.Варна пред Председателя на ВРС с твърдения, че не са извършвани никакви процесуално –следствени действия, а материалите по делото са предявени на 27.06.**.   

По делото е представено становище на Инспектората към ВСС по подаден сигнал от адв.К. Д., съобразно което действията по разследване  в   ДП №***. по описа Пето РУ гр.Варна са извършване ритмично и няма виновно бездействие от страна на прокурорите, което да е довело до неоснователно забавяне на разследването. 

Представен е Доклад на Омбудсмана на Република България във връзка с жалба на адв.К.Д., съсржаща оплаквания за задържане на непълнолетно лице, на което е назначено извършване на психиатрична експертиза в УМБАЛ“Света Марина „Варна.

Представена е комплексна психиатрична и психологична експертиза, възложена по НОХД №***. по описа на ВОС.

  Представени са и други писмени доказателства, които съдът намира за неотносими към предмета на делото, поради и което не следва да бъдат обсъдени.

Свидетелят Т. В. Т. /баща на ищеца/ излага, че К.Т. е задържан с мярка за неотклонение „Здържане под стража“ от месец януари **., която не била изменена въпреки направените многократни искания. Било важно процесното ДП да мине по съкратената процедура, тъй като ищецът още от самото начало се признал за виновен, но за съжаление на ВП й отнело две години и това дело никъде не вървяло. Били подавани многократни искания чрез адв.Б.за ускорение на това производство, но там всичко се потулвало и затова ги входирали в районния съд. Имали уговорка с  прокурор М., дори били уговорили параметрите, за да могат да поискат изменение на мярката в по-лека. Изведнъж получили обвинителен акт, който бил за след два месеца. При свижданията ищецът питал защо не се сключи споразумение, защо се бездейства и каква  е причината.  При свижданията и обажданията ищецът плачел, имал суицидни мисли и даже във Враца искал да си счупи ръката и имал медицински документ за това. Имало четири експертизи за психичното му състояние. Това му се отразило много тежко и щяло да мине много дълго време, за да се оправи. От  прокуратурата чували, че той е най-страшния престъпник.  Излага, че като влязъл за експертиза бил със завързани с белезници ръце и крака, отвън имало двама, които го пазели 24 часа , което било под надзора на прокуратурата, която допуснала мъчения и изтезания. Твърди, че за да можела да се измени мярката за неотклонение, трябвало да има поне едно приключено производство и те се надявали, че това ще стане. Той бил от това уплашен. Не проумявал кака две години се бави всичко. Четирите експертизи, които били изготвени установили разстройство на психиката му, заради условията, в които е бил. Бил осем месеца в ареста, сам, изолиран, без да работят психолози с него както изисквал закона, тъй като бил непълнолетен.  

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, съгласно разпоредбата на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.

         Ангажирането  на  отговорността на държавата в тази хипотеза се преценява като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

         За начало на разумния срок се приема момента, в който е предявено  обвинението, за крайният момент на разумния срок се приема момента, в който се слага край на несигурността в правното положение на лицето.

         Видно от материалите по ДП №***. по описа Пето РУ гр.Варна е, че същото е образувано на 02.09.**., като е приключило с внасяне на обвинителен акт в съда на 28.06.**. Първоначално ДП  е образувано срещу неизвестен извършител. На 27.06.**. обвинението е предявено на ищеца.

         Твърденията на ищеца се свеждат до това, че по досъдебното производство не са извършвани никакви процесуално-следствени действия и приключването му необосновано е продължило в срок от две години с цел да се утежни положението на подсъдимия по друго наказателно производство без да се съобрази факта, че обвиняемият е непълнолетен и въпреки неговите самопризнания. На следващо място се излага, че въпреки многократното изразено желание от ищеца и защитника му за пълно възстановяване на щетите и сключване на споразумение, наблюдаващият прокурор умишлено забавил производството като внесъл обвинителен акт. Твърди се също, че поради неприключване на ДП не можело да се измени взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по друго ДП.

                  Главното предназначение на разследването в досъдебното производство е събиране и проверка на достатъчно доказателствен материал и подготовка на обвинението с оглед изясняване на предпоставките за повдигане на обвинение, съставянето на обвинителен акт и внасянето му в съответния първоинстанционен съд. При презумпцията за невиновност тежестта за доказване на обвинението пада върху разследващите органи и прокурора. В този смисъл направеното самопризнание съобразно чл.116,ал.2 НПК не освобождава органите да събират доказателства по делото.

         От събраните по делото доказателства и приобщените за послужване материали по досъдебно производство и наказателното производство се установява, че в периода 02.09.**. – 28.06.**. са извършени множество процесуално следствени действия по събиране на относими за доказване на обвинението доказателства – разпитани са 12 свидетели, иззети са записи от охранителна видеокамера, назначена е и е изготвена   счетоводна експертиза, назначена е и е изготвена комплексна психиатрична и психологична експертиза, извършено е разпознаване на лица, което е осъществено в рамките на 10 месеца от образуване на досъдебното производство. В този период разследващият полицай е отправял надлежни предложения за продължаване на срока за разследване, които са били мотивирани  с оглед необходимостта от събиране на нови доказателства, които са били уважавани от прокурора.  На 27.06.**. на К.Т. са предявени обвинението и разследването, като видно от протокола за предявяване на разследването от 27.06.**. процесуалните му представители са направили искания за извършване на допълни действия по разследването, които са уважени от наблюдаващия прокурор. След извършване на тези действия е установено, че обвиняемият е настанен в психиатрична клиника за изследване, което е обосновало от своя страна изискване на информация в тази връзка и назначаването на комплексна психиатрична и психологична експертиза. На 07.06.**. след събраните нови доказателства е предявено обвинението и разследването, като на отново процесуалните представители са направили искания за събиране на доказателства, които не са уважени от наблюдаващия прокурор. Последвало е внасяне на обвинителен акт в съда на 28.06.**.

         С оглед изложеното съдът намира, че действията по разследване в досъдебното производство са извършвани своевременно и последователно като не се установява необосновано забавяне при събиране на съответните доказателства, каквото е и становището от извършената проверка от Инспектората към ВСС. Разследването се е провеждало активно  без продължителни периоди на бездействие. Сроковете за разследване са били продължавани своевременно по съответния ред. След първоначално повдигнатото обвинение на 27.06.**. производството е продължило за събиране на поисканите от обвиняемия допълнителни доказателства.   Установява се също, че в периода след първоначално повдигне на обвинението обвиняемият е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“  по ДП №***. на ВОП, изпълнението на която е била в Затвора в Б. и в Затвора В., а в последствие е бил настанен за психиатрично изследване в УМБАЛ “Света Марина“ Варна, което е довело удължаване на срока за  последващото предявяване на обвинението.

         Що се касае до твърденията, че неприключването на досъдебното производство е станало причина да не бъде изменена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по –лека, то съдът намира същите за недоказани и необосновани. Липсват основания, въз основа на които да се приеме, че налице причинно –следствена връзка между твърдените факти при съобразяване на предпоставките на чл.63, ал.2 и ал.3 НПК.

          На следващо място твърденията, че обвиняемият многократно изразил желание за пълно възстановяване на щетите и сключване на споразумение, но наблюдаващият прокурор умишлено забавил производството като внесъл обвинителен акт са несъстоятелни с оглед предмета на настоящото дело. Въпреки това следва да се отбележи, че  липсват изявления на обвиняемия в тази връзка, които  да са закрепени в досъдебното производство. Сключването на споразумение е правна възможност, а не право на обвиняемия и е правна възможност, а не правно задължение на прокурора, като преценката за това е изцяло във волята на последния, която преценка  не подлежи на съдебен контрол.  

          Съобразно всичко изложено предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         Воден от горното съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.Т., ЕГН : ********** с адрес *** иск  с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ    срещу Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да заплати на ищеца  сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, чувство на безизходица, липса на справедливост, влошено психическо състояние и прекъсване на образованието му, причинени в резултат на разглеждане на ДП №***. по описа на Първо РУ на МВР пр.пр.№***. по описа на ВРП, извън разумния срок по чл. 6, пр.1 КЗПЧОС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ :