ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№779/10.12.2019
гр.Варна
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр. дело № 591/2019г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.С.Д., чрез процесуален представител адв.П.
против определение № 2921/09.10.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
143/2017г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост
на предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл.135 ЗЗД и същата е
осъдена да заплати на ответната страна следващите се съдебни разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
така обжалваното определение. Твърди се, че с оглед настъпилата смърт на
ответницата М. Г. и последвалия отказ от наследството й от страна на
призования към наследяване неин син, както и отказа на О.Л., наследник на
сестра й С. Л., съдът е следвало да даде срок, в който
жалбоподателката, в качеството й на наследник от трети ред, да заяви дали
приема наследството. Поради това и неправилно е приел, че е налице приемане,
водещо до сливането на качеството ищец-ответник и до липса на правен интерес от
предявения иск. В тази връзка оспорва и изводите на първоинстанционния съд, че
са налице изявления от нейна страна, сочещи на приемане на наследството.
Навежда твърдения за извършен отказ от наследството и от нея, вписан в
особената книга при ВРС под № 626/2019г. Иска се от настоящата инстанция да
отмени атакувания съдебен акт и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.К., в който
се излага становище за неоснователност на жалбата. Счита изводите на
първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни, като с оглед поведението
на жалбоподателката съдът не е бил длъжен да й дава срок за приемане на
наследството. В тази връзка оспорва вписания отказ от наследство, направен от
нея като недействителен с довода, че по делото са налице предшестващи го нейни
изявления, сочещи на приемане на наследството на М. Г..
Частната жалба е депозирана в срок,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
жалбоподателката Д.Д. против М. С. Г. и М.С.К. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за
прогласяване за недействителен, по отношение на ищцата, сключения между
ответниците договор за дарение, обективиран в нот.акт № 44/2016г. Твърденията
на които се основава исковата претенция са, че процесната сделка е сключена
преди вписване на исковата молба по предявен от ищцата срещу М. С. иск с правно
основание чл.227 б.“в“ ЗЗД, но след отправянето на покана до нея за даване на
издръжка. В тази връзка счита, че извършеното с нот.акт № 44/2016г. дарение в
полза на М.К. уврежда правата й на кредитор, тъй като осуетява връщането на имота.
В хода на процеса ответницата М. Г. е починала, поради което и на
основание чл.227 ГПК окръжният съд е конституирал като страна в процеса
правоприемника й С. К., явяващ се призован към наследяване наследник от първи
ред. След представени от него доказателства за вписан под № 330/2019г. отказ от
наследството, съдът е конституирал следващ по ред на призоваване наследник, а
именно С. С. Л. – сестра. Същата е починала на
02.07.2019г., след наследодателката си. Наследник по закон на С.Л., съобразно представеното по делото удостоверение за наследници е синът й О.Д.Л.,
който е бил конституиран като нейн правоприемник с определение от 24.07.2019г.
Същият обаче е представил доказателства за извършен отказ от наследството на М. Г., на основание чл.57 ЗН. С оглед на това първоинстанционният съд е приел,
че доколкото ищцата Д.Д. също се явява наследник по закон на Марийка Георгиева,
призована към наследяване заедно със С. Л., и доколкото не е оспорила, че е
наследила починалата си сестра, то е налице сливане на качествата
ищец-ответник, респ. кредитор-длъжник, поради което и предявеният иск по чл.135 ЗЗД е недопустим. Прието е, че наличието на още един ответник не обуславя
правен интерес от иска и неговата допустимост, тъй като страните по атакуваната
сделка имат положението на задължителни необходими другари, а поради сливането
на качеството кредитор-длъжник ищцата няма да може да се снабди с изпълнителен
титул за вземането, по повод на което и е предявен иска по чл.135 ЗЗД.
Следователно безспорно е установено, че с оглед извършения от С. К. /наследник от първи ред/ отказ от наследството на М. Г. жалбоподателката Д.Д. и сестра й С. Л. се явяват следващите по ред призовани към наследяване лица. Последната е
починала преди приемане на наследството, поради което и с оглед извършения в
хипотезата на чл.57 ЗН отказ от същото от страна на прекия й наследник О.Л.,
към датата на постановяване на обжалваното определение Д.Д. се е легитимирала
като единствен призован към наследяване наследник.
Безспорно е и това, че наследството се придобива с неговото приемане, което
може да бъде изрично или мълчаливо, но с извършването на действия, несъмнено
сочещи за неговото приемане /чл.49 ЗН/. Когато правоприемството е настъпило в
хода на висящ процес и по делото няма безспорни данни дали призованият към
наследяване е приел наследството, съдът по искане на заинтересованата страна,
на основание чл.51 ЗН определя срок, в който същият да заяви дали приема
наследството или не. При смърт на ответника заинтересован по предприемането на
действия по продължаване на процеса е ищецът, т.е. той се явява и заинтересован
по см. на чл.51 ЗН /в т. см. Решение № 101/08.10.2019г. по гр.д. № 2260/2018г.
на ІV г.о. на ВКС/. В случая, при отчитане постановените откази ищцата се явява
и единствения призован към наследяване наследник, поради което и даването на
срок, в който да заяви дали приема или не наследството е безпредметно, тъй като
същата не е лишена от процесуалната възможност да заяви дали е приела или се е
отказала. По тези съображения и наведените в частната жалба оплаквания за
допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи
се в недаването й на срок, в който да посочи дали приема или не наследството на
сестра й са неоснователни.
Независимо от това, настоящият състав намира, че следва да бъде съобразено
представеното с частната жалба удостоверение, установяващо вписан в книгата по
чл.49 ЗН отказ на жалбоподателката от наследството на М. Г.. Макар и вписването му да е след датата на постановяване на обжалваното
прекратително определение, то същият има действие от момента на откриване на
наследството, поради което и съставлява относимо към спора обстоятелство, което
следва да бъде отчетено /по арг. и от разпоредбата на чл.235 вр. чл.278 ал.4 ГПК/.
Възраженията за недействителност на този отказ, направени в отговора на
частната жалба, не могат да бъдат споделени, тъй като по делото липсват
извършени лично от жалбоподателката действия, предпоставящи направата на извод
за приемане на наследството в хипотезата на чл.49 ал.2 ЗН. Изявленията на
процесуалния й представител, направени в с.з. и в молба от 04.10.2019г. в
смисъл, че М. Г. се наследява от Д. Д., не могат да се приемат като изявление за приемане
/доколкото липсва изрично упълномощаване за това/, респ. признание за вече
извършено приемане на наследството.
Ето защо, при зачитане и на извършения от жалбоподателката отказ от
наследство следва и извода, че към настоящия момент кръга на правоприемниците
на починалия в хода на процеса ответник М. Г.. не е установен, което обуславя и неоснователност на извода за сливане
качеството ищец-ответник и постановеното прекратяване на производството по
иска.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и такова сливане
да беше налице, то настоящият състав намира, че правният интерес от
продължаването на процеса само срещу приобретателя по оспорваната на основание
чл.135 ЗЗД сделка не е отпаднал. Изводът за това, съдът основава на
обстоятелството, че в случая този иск обезпечава непаричното притезание на
кредитора за връщане на имота, произтичащо от отказаната издръжка на
дарителката /ищцата/ и постановената съдебна отмяна на извършеното от нея в
полза на починалата ответница дарение. Правния интерес от продължаване на
предявения иск по чл.135 ЗЗД само срещу приобретателката по оспорваната сделка,
безспорно извършена преди вписване на исковата молба по чл.227 б.“в“ ЗЗД следва
от това, че евентуалното му уважаване ще има за резултат възстановяване по
отношение на страните, вкл. и спрямо приобретателя на първоначалното правно
положение, в т.ч. и отпадане на постановената в чл.227 ал.5 ЗЗД
противопоставимост на придобитите преди вписването на исковата молба права от
страна на приобретателката М.К.. Тази последица жалбоподателката ще може да
претендира в един бъдещ процес срещу приобретателката, основан на
възстановените й права върху имота въз основа на конститутивния иск по чл.227 ЗЗД, независимо от обстоятелството, че уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не
прави приобретателя длъжник по материалното правоотношение между кредитора и
неговия длъжник-прехвърлител, както и независимо от обстоятелството, че поради
сливането на качеството кредитор-длъжник жалбоподателката няма да може да
предяви иск срещу себе си за връщане на имота. Аналогична е и последицата при
уважен иск по чл.135 ЗЗД в полза на кредитор по предварителен договор за
прехвърляне на недвижим имот, респ. по развален договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане.
Изложеното в мотивите на първоинстанционния съд досежно отпадането на
правния интерес е относимо в хипотезите, когато искът по чл.135 ЗЗД обезпечава
парично вземане на кредитора.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено,
а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от стадия по установяване кръга на
правоприемниците на починалата ответница М. Г...
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение № 2921/09.10.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
143/2017г. И ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.