РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 985
гр. Пловдив, 31
май 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Пловдив, Първо
отделение, XIV състав, в публично съдебно заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдия Георгиева адм. дело № 793 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.145 и следв. от АПК
във връзка с чл.172 ал. 5 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Л.И.Р. с ЕГН **********,***, чрез
адв. Р., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000267/19.02.2022
г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, с
която на основание чл.171 т.2а
б."а" на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – колесен трактор ТК-80 чрез
отнемане на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *** и 1
брой рег. табела с № ***.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения,
противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се,
че процесното ППС е земеделска техника и самоходна машина съгласно §1 т.2 от РД
на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/,
на което движението по пътищата отворени за обществено ползване се разрешава по
изключение съгласно чл.140 ал.7 от ЗДвП и по реда , предвиден в Наредба № 15 от
07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване
на колесните трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника,
регистрирана, съгласно ЗРКЗГТ. Твърди също така, че управляваното от него ППС е
самоходна машина, съобразно разпоредбата на §1 т.12 от ДР на ЗРКЗГТ, поради
което счита, че притежава валидно свидетелство за правоспособност, издадено от
Министерство на земеделието, праните и горите за категория Твк. На следващо
място сочи, че в обжалваната заповед, наказващият орган не е посочил срок, за
който се налага мярката, което по своята същност представлява съществен порок в
оспорения административен акт, което е самостоятелно основание за отмяната му. Иска
се отмяна на акта и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Р., който поддържа жалбата, като излага доводи по същество.
Ответникът – началник сектор при ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полоция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила
е молба-становище от него вх. № 5841/25.03.2022 г., с което се представя
административната преписка и в която се излагат подробни доводи по
неоснователността на жалбата.
Административен съд - Пловдив, като взе предвид становищата
на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен
за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Със заповед № 22-1030-000267/19.02.2022 г. началникът сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е наложил на Л.И.Р. принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС чрез отнемане на СРМПС № № *** и 1 брой
рег. табела с № ***, на основание чл.171 т. 2а б."а"
от ЗДвП, за това, че на 19.02.2022 г. около 16:10 ч. в с. Калофер, на
ул. „Калофер войвода“ до № 14, като водач на МПС – колесен трактор ТК-80 с рег.
№ *** управлява колесен трактор ТК-80, негова собственост,
като не притежава свидетелство валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС –категория „Ткт" и не носи СУМПС и контролен
талон към него.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 07.03.2022
г., видно от саморъчно положение подпис на разписката от ЗППАМ.
От данните по административната преписка се установява, че на
19.02.2022 г. срещу водача Л.И.Р. с ЕГН **********, е съставен АУАН серия АД № 227668
за това, че на 19.02.2022 г. около 16:10 ч. в с. Калофер, на ул. „Калофер
войвода“ до № 14, като водач на МПС – колесен трактор ТК-80 с рег. № ***
управлява колесен трактор ТК-80, негова собственост,
като не притежава свидетелство валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС –категория „Ткт" и не носи СУМПС и контролен
талон към него. Деянията са квалифицирани като нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП
и чл.100 ал.1 т.1 от с. з., като едновременно със съставянето на акта са иззети:
свидетелство за регистрация на МПС – част II № РВ *** и 1 бр. рег. табела
с № ***. АУАН е подписан от Р. без възражение, но в срока по чл.44 ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ последния е депозирал
и писмено такова до началник сектор „Пътна полиция“ с вх. № 10-3000-3736/21.02.2022
г.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: -
справка за нарушител/водач, АУАН № 227668/19.02.2022 г., възражение вх. №
10-3000-3736/21.02.2022 г., копие на свидетелство за управление на МПС, копие
на свидетелство за правоспособност на Р. за категория Твк, 2 броя докладни
записки, заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив,
както и две заповеди на министъра на вътрешните работи, договор за услуга от
01.10.2022 г., сключен между ЗКПУ „К.К. войвода-94“ ЕИК *********, възложител,
и Л.И.Р., изпълнител.
От приложените към жалбата и представени в хода на съдебното
производство доказателства се установява, че водачът Л.И.Р. притежава
свидетелство за управление на МПС от категория В, издадено от ОД на МВР – Пловдив
на 01.07.2003 г., подновявано периодично, като последното такова е подновено на
22.01.2014 г., и е придобило категории В, М, С, АМ, В1, видно от представената
справка за водач/нарушител, а от представеното
свидетелство за правоспособност № *** за работа със земеделска, горска и
мелиоративна техника (регистрационен № 0044293), издадено на 17.07.2014 г., валидно
до 26.08.2024 г., за категория Твк.
В хода на
съдебното производство е разпитано като свидетел лицето K= И.И., от чийто
показания се установява, че познава Л. посредством съвместната им работа. Сочи,
че Р. има трактор, ПСП, колесен, а той, като председател на кооперация, наема някой
за допълнителна работа, защото не им
достигали машините. Свидетелят твърди, че имали сключен договор за извършена
услуга. И на 19.02.2022 г., денят на Левски, за това помни датата, се разбрали
какво ще работи, закачил плуга, поприказвали малко и от двора, който излизал от
тяхната врата и пресича само пътя. Сочи, че пътят е градски - главната улица на
Калофер, пресича я, хваща второстепенен път и след 200-300 метра е на нивата,
на която ще работи. Л. му звъннал след 7-8 минути и му казал да отиде, че искат
да му свалят номерата, а така нямало да може да извършва дейността, за която се
договорили, защото без регистрация не можел да се движи. Органите на МВР били
там, помолили го да свали номерата, казали му, че може само да се придвижи до
вкъщи, за да прибере машината. По този начин той нарушавал договора, а те
търпели щети. Свидетелят твърди, че и той е изкарал същите категории. Счита, че
Л. имал необходимите документи да управлява този трактор, показвал му е документ - Твк категория, която
се изкарва с курс или от селско-стопански професионални гимназии. Посочва, че
трябвало да има поне В категория, иначе нямал право да изкара Твк категория.
Сочи също, че трябва да е запознат със ЗДвП. Полицаите обаче му казали, че няма
право да се кара с тази книжка. Твърди, че с тази категория има право да се
придвижват от дома до полето и да влизат на бензиностанция. Според свидетеля, Л.
не е нарушил нищо. Твк е категория, която се кара само трактор ППС с прикачен
инвентар, но не може да се управлява с ремарке. Тогава се води транспорт, за
което е нужна Ткт категория, каквато има и свидетелят.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правно страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице
по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП, съгласно приложените
по делото: заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив,
заповед № 8121к-1524/09.12.2016 г. и заповед № 8121К-12530/17.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, в необходимата писмена форма. В заповедта е
цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане
на ПАМ - чл.171 т.2а
б."а" от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали
административния орган да я издаде, включително чрез препращане към
съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна част от
административната преписка.
Заповедта е обаче е издадена в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Органите на МВР са компетентни да прилагат принудителни
административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП, когато превозното средство
представлява земеделска техника, управлявана по пътища, отворени за обществено
ползване.
Аргументи в
подкрепа на това становище се извличат от разпоредбите на Наредба №
15/07.04.2008 г., издадена от министъра на земеделието и продоволствието,
министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Тази наредба е издадена на основание законовата делегация на
чл.140 ал.6 от ЗДвП и с нея се определя редът за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга
самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). В чл.1 ал.3 от същата наредба изрично
е предвидено, че движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се
извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
Закона за пътищата (ЗП), на ЗРКЗГТ и издадените на тяхно основание подзаконови
нормативни актове, като съгласно чл.17 ал.1, контролът по спазване правилата и
изискванията на тази наредба се осъществява съобразно предоставените законови
правомощия на органите, упълномощени от ЗДвП – т.1; органите, упълномощени от
ЗРКЗГТ – т.2 и органите, упълномощени от ЗП – т. 3. Следователно, движението на
регистрирана по ЗРКЗГТ земеделска техника се осъществява при паралелното
действие на няколко специални законови режима, всеки един от които, охранява
различни правоотношения, като компетентността на контролните органи се определя
според вида на нарушената правна норма. Ако изпълнителното деяние съставлява
нарушение на ЗДвП, то компетентни да прилагат предвидените в този закон
административни наказания и принудителни административни мерки са органите на
МВР по силата на чл.165 от с. з.
Следва да се
има предвид, че в ЗДвП не се прави разграничение между пътните превозни
средства според вида на регистрацията им (по ЗДвП или по ЗРКЗГТ), когато става
дума за прилагане на принудителни административни мерки, в т. ч. и на
принудителни административни мерки по чл.171 т.2а от ЗДвП, каквато е
процесната. Единственото условие е да е налице управление на пътно превозно
средство по път, отворен за обществено ползване, от неправоспособен водач, без
съответното валидно СУМПС и т. н.
Законовото определение на понятието пътно превозно средство е
дадено в § 6 т.10 от ДР на ЗДвП и това е съоръжение, придвижвано по пътя на
колела и използвано за превозване на хора и/или товари, като в изречение второ
от същата точка изрично е посочено, че към пътните превозни средства се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по
пътищата. В § 6 т.15 е дефинирано понятието "трактор", а именно:
моторно превозно средство, предназначено за извършване на специфични дейности,
както и за теглене на товарни ремаркета, което е понятие по смисъла на чл.3 т.8
от Регламент (ЕС) № 167/2013, а тази норма гласи, че "трактор"
означава всяко оборудвано с двигател колесно или верижно земеделско или горско
превозно средство, притежаващо най-малко две оси и максимална конструктивна
скорост не по-малка от 6 км/ч, чиято основна функция е свързана с неговата
теглителна сила, и което е специално проектирано да тегли, бута, превозва и
задвижва определено сменяемо оборудване, проектирано да извършва земеделска или
горска работа, или да тегли ремаркета или прикачна техника, използвани в
селското или горското стопанство; то може да се приспособи да превозва товар
при работа в селското или горското стопанство и/или може да бъде оборудвано с
една или повече седалки за пътници. В движението по пътищата се допускат само
колесните трактори. Към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита.
Обстоятелството, че в ЗДвП се съдържат легални определения на колесен трактор и
друга самоходна техника, еднозначно сочи, че той се прилага и по отношение на
тях, когато се използват по пътищата, отворени за обществено ползване. Щом това
е така, то и органите на МВР са компетентни да осъществяват контрол по
спазването на закона в случаите, в които се касае за управление на земеделска и
горска техника, независимо че тя подлежи на регистрация по друг специален закон
(ЗРКЗГТ).
С оглед горното, съобразявайки, че съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица, както и видно от цитираните по-горе
заповеди, издадени от директора на ОД на МВР – Пловдив и от министъра на вътрешните
работи, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на
неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което
е издадена ПАМ, е извършено на територията на ОД на МВР - Пловдив.
Заповедта
съдържа необходимите реквизити и при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Посочени са фактическите
основания за издаване на заповедта – управление на МПС от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление, данните за собственика на ПС, трите имена на
лицето, което е управлявало ПС, както и АУАН, с който е констатирано
нарушението, във връзка с което е издадена процесната заповед.
Мярката е наложена по реда на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП.
Съгласно чл.171 т. 2а б."а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година;
В случая, признаците на състава, налагащи издаване на ЗППАМ
по смисъла на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, са: лицето, на което се
налага мярката, да е собственик на МПС и МПС да е управлявано от лице, което
към момента на управлението не притежава валидно свидетелство за управление.
Какво следва да е свидетелството за правоуправление на МПС
дава отговор разпоредбата на чл.14 от Наредба № 15/07.04.2008 г., съгласно
която, при движение на колесни трактори и
друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е
длъжен да носи валидно свидетелство за управление на МПС за категория,
позволяваща управлението на конкретното превозно средство. Следователно, не
всяко свидетелство за управление на МПС е приложимо в тези хипотези, а само
това, което позволява управлението на конкретното МПС, което в случая е именно
свидетелството за управление на МПС от категория Твк регистрационен № *** от 17.07.2014
г., издадено от Министерство на земеделието, храните и горите.
От систематическото, езиковото и логическото тълкуване на
приложимата нормативна уредба следва изводът, че, за да може да управлява колесен трактор по път, отворен за
обществено ползване, водачът трябва да разполага не само със свидетелство за
правоспособност за работа от съответната категория по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗРКЗГТ във връзка с чл.2 ал.1 от Наредба
№ 15/07.04.2008 г., но и със свидетелство за управление на моторни превозни
средства (МПС) в съответствие с изискванията на ЗДвП. Тук не става дума за
колизия между специален и общ закон, защото единият закон урежда изискванията
за работа със земеделска техника, а другият - изискванията за управление на
МПС, в т. ч. и колесни трактори, по пътищата, отворени за
обществено ползване. Налице са две отделни правнорегламентирани дейности
(правоспособности), които макар и да са свързани с едни и същи превозни
средства, се отличават една от друга по своя вид и обем и се подчиняват на
различен правен режим на придобиване и отнемане. Действително, с Наредба №
15/07.04.2008 г. са уредени специфични правила относно движението на колесните трактори по пътищата, отворени
за обществено ползване, но те не изключват, а само допълват изискванията на
ЗДвП. И това е така, защото самата наредба е издадена на основание чл.140 ал.7 от ЗДвП и е подзаконов
нормативен акт по неговото приложение, а не по приложението на ЗРКЗГТ. ЗДвП
позволява колесни трактори и друга самоходна
техника, регистрирани съгласно ЗГКЗГТ, да се движат по пътищата, отворени за
обществено ползване, само по изключение и именно тези изключения са уредени в
Наредба № 15/07.04.2018 г., която доразвива детайлно реда и условията, при
които това е допустимо, без да противоречи на закона. Следователно, в случая не
се касае за два конкуриращи се начина на придобиване на правоспособност за
управление на колесни трактори и прикачена към тях
техника, а за две алтернативни условия по отношение на водачите на колесни трактори, липсата на което и да е
от тях ги прави неправоспособни да управляват колесни
трактори по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице е
паралелно действие на два специални законови режима – по ЗДвП и ЗРКЗГТ, всеки
от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което
единият не може да е основание за неспазването на другия.
В конкретния казус, налице е първата предпоставка, а именно, Л.И.Р.
е собственик на ППС, управлявано от него самия, който притежава валидно
свидетелство за правоуправление на МПС № *********/08.01.2014 г. и свидетелство
за правоспособност за категория Твк № ***, издадено на 17.07.2014 г. от Министерство
на земеделието, храните и горите, с регистрационен № 0044293, т. е. липсва
втората предпоставка - управлението от
неправоспособно лице. В подкрепа на горното са и дадените от свид. И.
показания, които съдът кредитира като безпристрастни и кореспондиращи със
събраните по делото доказателства.
С други думи, в случая безспорно се установи притежаването на
валидно свидетелство за управление на МПС от категория Твк от страна на водача,
което налага извод за незаконосъобразно и неправилно налагане на ПАМ по
отношение на собственика на трактора на основание чл.171 т.2а
б."а" от ЗДвП.
На следващо място, основателно е възражението на
жалбоподателя в насока наличие на съществен порок в оспорения акт, предвид
липсата на посочен срок на прекратяване на регистрация на ППС.
Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл.59 ал.2
т.5 от АПК, административният акт следва да съдържа разпоредителна част, с
която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението,
т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации
е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви
доказателства. В случая, ЗППАМ следва да е мотивиран по отношение срокът на
изпълнение на наложената принудителна мярка. Изискването за мотивировка,
изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за
законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на
страните в административното производство, още повече, „че в самия текст на
разпоредбата, с която е наложена мярката е посочен срок в определени граници.
Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора
им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над
административните актове.
От изложеното по-горе, съдът намира, че е нарушен принципът
на съразмерност по чл.6 от АПК, както и, че актът е несъответстващ с целта на
закона. Актът е несъразмерен и противоречащ с целта на закона спрямо
оспорващия. От съществено значение е, че мярката "прекратяване на
регистрацията на ППС" е с преустановителен характер и това изрично е
посочено в разпоредбата на чл.171 от ЗДвП. Следователно, целта на закона е да
се пресече извършването на нарушение. Принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. Разглежданата в настоящото производство заповед не отговаря на целите на
сочения от ЗДвП текст.
По изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена.
При този изход на спора и предвид претенциите на ответника за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 610.00 (шестстотин и десет)
лева, представляващи – 10.00 лв. държавна такса и 600.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.И.Р. с
ЕГН **********,***, заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-1030-000267/19.02.2022 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а б."а" на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на ППС – колесен трактор ТК-80 чрез отнемане на свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство № *** и 1 брой рег. табела с № ***.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив
да заплати на Л.И.Р.,***, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, разноски
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: