Р Е Ш Е Н И
Е
14.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО,
V-ти
Районен съд –
Дупница състав
13.02. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 2354 2019
дело № по описа за г.
Л.Е.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, е предявил
срещу „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”,
представлявано от синдика Б.Л.Б., обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и
отмяна на Заповед № РД-12-22/09.09.2019 г. на управителя на ответното
дружество, с която, на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за дисциплинарно нарушение
по чл. 187, т. 1 от КТ, и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение между страните, както и за възстановяване на заеманата
от ищеца преди уволнението длъжност „бункерист, той и РОСС“ в участък „Бобов
дол 1“ на рудник „Христо Ботев“ при ответното дружество. Претендира разноски.
Ищецът счита, че заповедта, с която му е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение,
е незаконосъобразна, а освен това е и немотивирана. Твърди, че въпреки
записаното в заповедта, преди нейното издаване не му е поискано писмено
обяснение. Сочи, че за да постанови оспорваната заповед, работодателят е приел,
че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1 от КТ, като не
се е явил на работа на 08.08.2019 г. и на 09.08.2019 г. Обективно погледнато,
това е така, но поради обстоятелството, че от 27.10.2017г., с определение на
Районен съд Дупница по ЧНД № 1532/2017г., по отношение на него била взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража”. Ищецът останал задържан до 08.10.2018г.,
когато с определение на Районен съд Дупница по НОХД № 570/2018г. мярката за
неотклонение била променена в „Домашен арест”. Такава е мярката му за
неотклонение по НОХД № 570/2018г. на ДРС и към момента на подаване на исковата
молба. Докато търпял взетите по отношение на него мерки за неотклонение, ищецът
бил в невъзможност да ходи на работа. Излага подробни правни съображения за
незаконосъобразност на уволнителната заповед.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответното дружество. С молба вх. № 1678/06.02.2020г., подадена преди
датата на откритото съдебно заседание по делото, синдикът на ответното
дружество е поискал съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли
предявения иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по
свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а е видно и събраните
по делото писмени доказателства: Трудов договор № 4/13.01.2016г., Уведомление
до НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ, молба за назначаване с вх. № 3075/29.12.2015г.,
подадена от Л.Д., длъжностна характеристика за длъжността „Бункерист, той и
работник обслужващ спомагателни съоръжения/добив и обогатяване на суровини/“, че
към момента на уволнението ищецът е заемал посочената длъжност в участък „Бобов
дол 1“ на рудник „Христо Ботев“ при ответното дружество, за неопределен срок,
при пълно работно време.
Със Заповед № РД-12-22/09.09.2019г., управителят
на ответното дружество е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”
за това, че не се е явил на работа на 08.08.2019г., и 09.08.2019г., продължило
и след последната дата, без да уведоми прекия си ръководител и без да представи
оправдателен документ, с което е осъществил нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, и със същата заповед е прекратил
трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Заповедта
е връчена на ищеца в деня на издаването й.
Видно от приетото като доказателство по делото определение
от 27.10.2017г. на РС-Дупница по ЧНД № 1532/2017г., потвърдено с определение от
01.11.2017г. по ВЧНД № 573/2017г. на ОС-Кюстендил, по отношение на ищеца е била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Видно от определение от
08.10.2018г. на РС-Дупница по ЧНД № 570/2017г., мярката за неотклонение била
променена в „Домашен арест”.
Видно от съдържащия се в ЛТД на ищеца „Доклад“ от 02.09.2019г.,
подаден от ръководител-участък Пламен Александров Гюндерски до началника на
рудник „Христо Ботев“, на 08.08.2019г. и на 09.08.2019г. ищецът не се е явил на
работа по неясни причини, а след това, до 02.09.2019г., не се е явявал на
работа. Следва Доклад рег. № 3148/03.09.2019г. от началника на рудник „Христо
Ботев“-Милчо Симеонов Вучков до управителя на ответното дружество, с който се
предлага на ищеца да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за
безпричинното му отсъствие от работа.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Не е спорно и се установява от доказателствата по
делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по което ищецът
е работил на длъжност „бункерист, той и РОСС“ в участък „Бобов дол 1“ на рудник
„Христо Ботев“ при ответното дружество. С оспорваната заповед управителят на
ответното дружество е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” за
това, че не се е явил на работа на 08.08.2019г., и 09.08.2019г., както и след
това, без да уведоми прекия си ръководител и без да представи оправдателен
документ, с което е осъществил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, и със същата заповед е прекратил трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Безпротиворечиво се приема в теорията и съдебната практика, че по трудови спорове за защита срещу незаконно уволнение доказателствената тежест лежи върху
работодателя, който следва да установи, че законосъобразно е упражнил потестативното си право на уволнение, в това число изпълнението на задължението си да
поиска обяснения, писмени или устни, за конкретното деяние. В изпълнение на
задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят следва да поиска от
работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави
разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане
може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е
направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето
от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на
работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга, или по всеки друг
начин, допустим съобразно общите правила, уредени в глава шеста, раздел първи
на ГПК – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на
чл. 193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му
е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда
спора по същество-презумира се, че наказанието с наложено без да са преценени
всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение (Решение №
137/02.03.2010г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г.о.). Съгласно разпоредбата
на чл. 193, ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ не се прилага,
когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени
по негова вина. Такова виновно поведение на работника или служителя,
препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице,
когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на
работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът
или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не
се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си
обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193,
ал. 3 от КТ, е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без
извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи
писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже
да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме
действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на
работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен
от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми
работодателя си за това и пр. (решение по гр. дело № 985 по описа за 2011г. на
ІV ГО). Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за
извършеното от него дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед
обстоятелствата на всеки конкретен случай. Нормите на чл. 193 ал. 1, чл. 194 и
чл. 195 ал. 1 КТ са императивни и съдът следи служебно за прилагането им (Решения
№№ 1506/10.12.99 г. на ВКС по гр.д.
№ 408/99r., III г.о.; 432/20.04.2000г. на ВКС по гр.д. №
1358/99г, III г.о.). Разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ се счита за изпълнена,
ако от препращащи в заповедта и познати па ищеца документи може да се установи,
че същият е разбрал за какви нарушения се искат обяснения (Решение №
232/20.07.2012 г. на ВКС по хр. д. № 1008/2011 г., III г.о. - постановено по
реда на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай, съдът намира, че работодателят не е спазил императивното
изискване на чл. 193 от КТ след извършване на нарушението на трудовата
дисциплина да изиска обяснения от работника или служителя във връзка с
конкретното нарушение, и с оглед тези обяснения да оценени всички релевантни
доказателства и едва тогава да наложени дисциплинарното наказание. Въпреки, че
в оспорваната заповед е посочено, че на Л.Д. е поискано писмено обяснение, в
личното му трудово досие не се съдържат писмени доказателства да е изпращана
покана до него за даване на обяснения, а ответното дружество не е ангажирало
каквито и да било други доказателства за това и дори не е направило твърдения в
тази насока. Напротив, видно от съдържащите се в ЛТД на ищеца документи,
непосредствено след докладите на прекия му ръководител-началник-участъка
Гюндерски и началник-рудника Вучков, е последвало налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ с оспорваната заповед на управителя на ответното
дружество.
Съобразно чл. 193 ал. 2 КТ, съдът следва да отмени атакуваната заповед само
на процесуално основание, без да разглежда спора по същество, поради което предявеният
иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
За пълнота следва да се добави, че както сочи ищецът в исковата си молба,
работодателят е следвало да събере доказателства и да изясни какви са причините
Д. да не се явява на работа, след което би могъл да прекрати трудовото
правоотношение, но на друго основание, предвидено в КТ - чл. 328, ал. 1, т. 12
от КТ, поради „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор” Това
основание има предвид появата на законна пречка, извън волята на страните по
трудовия договор, работникът или служителят да изпълнява работата по трудовото
правоотношение-например осъждане за престъпление, което е несъвместимо с
изпълняваната работа, налагане на мярка за процесуална принуда, какъвто е и
конкретния случай (Вж. решение № 946 от 14.05.2002 г. на ВКС по гр. д. №
1289/2001 г., III г. о. и т.н. В този смисъл е също и решение № 2169
от 11.03.2005 г. на ВКС по гp. д. № 3223/2002 г., III г.
о. и др.).
Предвид изхода на процеса относно главния иск,
следва да бъде уважен и акцесорният, обусловен от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „бункерист, той и РОСС“ в участък „Бобов дол 1“ на
рудник „Христо Ботев“ при „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД /в несъстоятелност/.
С оглед на този изход от спора и на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът дължи държавна такса в общ размер на 100.00 лв. по двата
неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ, които
следва да внесе по сметка на РС – Дупница.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид
направеното искане, ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 560.00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
Заповед № РД-12-22/09.09.2019г. на управителя на „ВЪГЛЕДОБИВ
БОБОВ ДОЛ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров”, общ. Бобов дол, обл.
Кюстендил, с която, на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6, във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ, т.е. поради
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е прекратено трудовото правоотношение
на Л.Е.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Е.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на
заеманата преди уволнението длъжност „Бункерист, той и РОСС“, в участък
„Бобов дол 1“, на рудник „Христо Ботев“ при „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов
дол, ул. „Георги Димитров”, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил.
ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги
Димитров”, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил,
представлявано от синдика Б.Л.Б., да
заплати на Л.Е.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 560.00 (петстотин
и шестдесет) лева, представляваща направените разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.
ОСЪЖДА „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Георги
Димитров” общ. Бобов дол, обл. Кюстендил,
представлявано от синдика Б.Л.Б., да
заплати по сметка на Районен съд – Дупница държавна такса в размер на 100.00
(сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: