РЕШЕНИЕ
№ 4631
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110140693 по описа за 2021 година
Д. П. П. е предявила срещу В. Н. В. и Г. Н. В. отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици
на ½ ид. ч. от следните недвижими имоти: сграда-вилна, с идентификатор
**************.1, разположена в имот с идентификатор **************,
при съседи на поземления имот № *************, **************,
****************, ****************, с административен адрес:
г/административен адрес/и гараж, с идентификатор **************.2,
разположена в имот с идентификатор **************, при съседи на
поземления имот № *************, **************, ****************,
**************** ,с административен адрес: г/административен адрес/
Ищецът твърди, че се явява наследник на баща си П.Г.П. починал на
09.02.1994 г., а по заместване и на дядо си Г. П.А. починал на 05.10.2033 г.,
като се явява и наследник на баба си Д.Д.А.. Г. и Д.А. имали още едно дете –
Ю.Г.В., която починал на 04.03.2015 г. и чийто наследници се явяват
ответниците. Посочва се, че на основани Постановление № 21 на ЦК на БКП
и МС на Народна Република България за развитието на животновъдството в
личните стопанства на кооператорите и използване на нестопанисваните земи
край населените места на Г. А. е предоставен за ползване имот с пл. № 438,
заснет през 1988 г. и нанесен в кадастрален лист Б-14-6-Б, съгласно скица
копие неодобрен кадастрален план на /административен адрес/ поземлен имот
отразен в КККР ма СО- район Нови Искър, с. /населено място/ с
идентификатор **************. В този имот Г. и Д.А. извършили
1
подобрения, като построили процесната сграда и гараж, като в имота заедно с
родителите на ищцата били извършени и други подобрения. С молба Г. А. с
вх. № ******/27.05.1992 г. е поискал закупуване на мястото. Твърди се, че с
решение № ********* от 25.07.2014 г. на ОСЗ – Нови Искър било признато
правото на собственост на наследниците на С.С.И. върху новообразувани
имот **************. Посочва се, че с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № 129 от 21.11.2017 г., том I, рег. №
370, дело 40 от 2017 г. ответниците били признати за собственици на
процесната сграда и гараж. Твърди се, че ответниците не са владели имота и
не са били във фактическа власт на същия, поради което не са могли да го
придобият по давност. Посочва се, че ответниците не са били собственици на
½ ид. ч. от имотите, тъй като те били собственост на ищцата по силата на
наследствено правоприемство. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба заседание
и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, в която оспорват предявените искове. Посочва се, че след смъртта на
Г. А. имотът е бил изцяло владян от майката на ответниците, а в последствие
и лично от тях, като владението било непрекъснато и необезпокоявано.
Посочва се, че имотът бил поддържан от тях, като още през 2014 г. майката на
ответниците започнала процедура за признаване правото на собственост на
имота, като след нейната смърт ответниците продължили владението.
Оспорва се ищцата да е била във владение на имота. Моли за отхвърляне на
исковете претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа подадения отговор на исковата молба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено удостоверение за наследници с изх. №
*********** от 01.03.2019 г. издадено от Столична община, от което е видно,
че Г. П.А. е починал като вдовец на 05.10.2003 г., като е оставил наследници
по закон П.Г.П. – син почина ла 09.02.1994 г. и заместен от Д. П. П., и Ю.Г.В.
дъщеря починала на 04.03.2015 г., която е оставила за наследници В. Н. В. и
Г. Н. В..
Представена е служебна бележка с изх. № ** от 19.03.2009 г. от кметство
/населено място/, район „Нови Искър“, съгласно която Г. П.А. притежавал
място по 21 ПМС в /административен адрес/
Представена е скица на поземлен имот № ***** от 29.12.2017 г., на
поземлен имот с идентификатор **************, с/административен адрес/
площ 876 кв. м., трайно предзначение: урбанизиране.
По делото е представен акт от 17.06.1982 г., СНС, „Девети септември“,
както и наказателно постановление № III-51 от 30.11.1982 г., с което на Г.
П.А. му е наложена глоба за извършване на строителство без разрешение и
одобрен архитектурен проект, като строежът се намирал извън регулация,
2
местността „Русия“, с. /населено място/, както и квитанция от 12.01.1983 г. за
плащане на глоба в размер на 100 лв.
По делото е представена декларация по параграф I от преходните и
заключителни разпоредби на ПМС № 4 от 12.02.1983 г. от Г. П.А., както и
молба от Г. П.А. от 27.05.1992 г. от до ОбНС – „Нови Искър“ за извършване
на оценка на процесната сграда.
Представено е писмо с изх. № НС-619 от 14.02.2004 г., от Столична
община, район „Нови Искър“ до ищцата, съгласно което я уведомяват, че във
връзка с подадена декларация от 26.01.2004 г. за процедура по узаконяване на
незаконно изграден строеж може да бъде предприета след снабдяване с
документ за собственост за притежавания имот.
Представено е решение № ********* за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници
в землището на с. /населено място/, съгласно което е признато правото на
собственост на наследниците на Стоян Иванов Стоянов в съществуващи
стари реални граници на нива от 1 дка., находяща се в терен по параграф 4 на
с. /населено място/, местност „Прелозите“.
Съгласно заповед № РНИ17-РД56-13 от 08.06.2017 г. на кмета на район
„Нови Искър“ е възстановено правото на собственост на наследниците на
Стоян Иванов Стоянов върху новообразуван имот № ************** в
местност „Прелозите“, в землището на с. /населено място/, район „Нови
Искър“, с площ 877 кв. м.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот № 168 от 14.11.2018 г., том I, рег. № 2338, дело № 136 от
2018 г., Иван Илиев Джалов и Мария Иванова Илиева продават на
съсобственика си Стефан Иванов Илиев общо притежаваните 2/3 ид. ч. от
следния съсобствен недвижим имот, а именно: новообразуван имот №
************** в местност „Прелозите“, в землището на с. /населено място/,
район „Нови Искър“, с площ 877 кв. м.
Съгласно решение от 18.06.2009 г. постановено по гр. д. № 20711/2006 г.
по описа на СРС, 76 състав е отхвърлен предявени от Д. П., Г. Петров и
Д.С.П. срещу Ю. В. и Н. В. иска за делба на недвижими имоти: дворно място,
с площ 673 кв. м.м находящо се във с. /населено място/, район „Нови Искър“,
представляващо имот пл. № 438, попадащ в кадастралните листове Б-14-6-В,
ведно с построената в дворното място масивна вилна сграда, застроена на два
етажа и приземен етаж, със застроена площ 65 кв. м. С решение № 5428 от
24.11.2010 г. постановено по гр. д. № 10059/2009 г. по описа на СГС е
потвърдено решение от 18.06.2009 г. постановено по гр. д. № 20711/2006 г. по
описа на СРС, 76 състав.
По делото са представени скица на сграда № 15-865630 от 05.08.2021 г. с
идентификатор **************.1, с адрес на сградата с. /населено място/,
район „Нови Искър“, със застроена площ 45 кв. м., 2 етажа, като сградата
била разположена в имот с идентификатор **************. Представена е и
скица на сграда № 15-865632 от 05.08.2021 г. с идентификатор
**************.2, с адрес на сградата с. /населено място/, район „Нови
3
Искър“, със застроена площ 18 кв. м., 1 етаж, като сградата била разположена
в имот с идентификатор **************.
Съгласно представени нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 129 от 21.11.2017 г., том I, рег. № 370, дело №
40 от 2017 г. се установява,че В. Н. В. и Г. Н. В. са признати за собственици
по давност и наследство /при равни квоти – 1/2/ ид. ч. за всеки от тях/, върху
следните недвижими имоти, а именно: вилна сграда, находяща се в с.
/населено място/, сграда с идентификатор **************.1, с адрес на
сградата с. /населено място/, район „Нови Искър“, разположена в поземлен
имот с идентификатор **************, със застроена площ 45 кв. м., брой
етажи 2 и на гараж, находящ се в с. /населено място/, сграда с идентификатор
**************.2, с адрес на сградата с. /населено място/, район „Нови
Искър“, разположена в поземлен имот с идентификатор **************, със
застроена площ 18 кв. м., брой етажи 1.
По делото е представено и самото нотариално дело № 40/2017 г. по описа
на нотариус Михаил Воденичарски въз основа, на който е издаден нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 129 от
21.11.2017 г., том I, рег. № 370, дело № 40 от 2017 г.
Представени са единадесет броя квитанции издадени от Столична
община от 27.10.1998 г., 07.06.2004 г., 16.06.2008 г., 19.03.2009 г., 19.03.2010
г., 22.07.2011 г., 27.08.2012 г., 04.07.2013 г., 02.04.2014 г., както и от
26.02.2019 г. за заплатени данъци за земя и сграда в с. /населено място/, район
„Нови Искър“.
Представено е удостоверение от 01.08.2012 г. от СДВР издадена на Ю. В.
затова, че нейни данни през неизвестен период от време до 07.07.2012 г., е
установила липса на ел, кабел до електромер до стълб захранващ с
електричество вила, находяща се в с. /населено място/, местност „Пролазите“.
Представено е писмо с изх. № ******* от 07.08.2012 г. от СДВР, с което
Ю. В. е уведомена, че работата по преписката във връзка с подадения от нея
сигнал е приключена с мнение за отказ.
Представена е молба-декларация с вх. № 7215000 от 30.06.2014 г., от Ю.
В. до нотариус, чрез кмет на район „Нови Искър“ за признаване правото на
собственост върху процесния недвижим имот.
Представени са молба с вх. № 1-ДР-54 от 03.07.2014 г. от Ю. В. до
Столична община, район „Нови Искър“ във връзка с процесния имот, както и
писмо с изх. № 04-17-53/4/ от 17.10.2017 г. на Столична община, район „Нови
Искър“.
Представен и констативен протокол № 1376353 от 05.09.2012 г. на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД издаде на Ю. Г.ева за подмяна на средство за
търговско измерване в с. /населено място/.
По делото са представени определение от 10.02.2021 г. постановено по
гр. д. № 24966/2020 по описа на СРС и определение от 30.09.2020 г.
постановено по гр. д. № 45983/2020 г. по описа на СРС, с което са оставени
без разглеждане поради липса на правен интерес жалбите на ищцата и на
4
ответниците срещу заповед № РНИ17-РД56-13 от 08.06.2017 г. на кмета на
район „Нови Искър“.
По делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 06-4113
от 21.08.1998 г., Г. П.А., съгласно която е декларирана процесната сграда.
Представено е определение № 1239 от 15.04.2009 г. по адм. д. №
2566/2009 г., с което е прекратено производството поради липса на правен
интерес.
По делото е приета преписка с вх. № НС-619 от 26.01.2004 г. на Столична
община, район „Нови Искър“, от която е видно, че е подадено заявление от
26.01.2004 г. от ищцата с искане за узаконяване на процесната жилищна
сграда.
По делото е представено решение от 19.02.1997 г., постановено по гр. д.
№ 2955/1996 г. по описа на СРС, съгласно което е прекратен брака между Н.
В.ов В. и Ю.Г.В. и е утвърдено споразумението по чл. 101 СК /отм./, като е
представено и самото споразумение.
Разпитван е свидетелят А. В., която посочва, че се познавала с ищцата от
детството, като се познавала и с нейните родители. Посочва, че знаела за
имот в с. /населено място/, като свидетелката била ходила там и знаела, че от
родители й, че била предоставена земя, на която била построена вила.
Посочва, че за първи път била ходила, когато имотът имал добре поддържана
сграда, хубава градина, което било през 1991-1992 година, като последно била
посещавала имота преди пандемията. Имотът представлявал къща на два
етажа, имало помещение с гаражна врата, като при последното си посещение
влизала само в двора. Посочва, че към 1991-1992 г. къщата вече била
построена, като бащата на ищцата бил участвал в строежа на къщата от
самото начало с труд и със средства, като това го знаела от майката на
ищцата, която се казвала Д.. Твърди, че бащата на ищцата бил починал
някъде около 1994 г., като след неговата смърт знаела, че ищцата заедно с
майка си ходили в имота, като свидетелката, ходила след като се сближила с
майката на ищцата през 2003-2004 г. твърди, че това което била запомнила от
първоначалното си посещение не го била видяла след 2002-2004 г. Посочва,
че била ходила с ищцата и майка й до общината, за да извадят документи, за
да узаконят къщата, тъй като те държали да узаконят къщата и тогава били
посетили имота, като свидетелката останала пред портата, а ищцата и майка й
влезли в имота. Посочва, че след това била посещавала имота, тъй като
майката на ищцата държала да наглежда имота, за да не се настанели
бездомници. Посочва, че имотът бил в занемарен вид, като незнаела някой да
бил правил нещо по имота. Твърди, че майката на ищцата й споделяла, че
цветя били нейни посаждения. В къщата били ходили и други роднини на
ищцата, нейната леля и чичо, за да си правят зимнина. Посочва, че не са
имали затруднения да влизат в имота, като била ходела в детството си, тогава
се влизали свободно, а впоследствие били влизали в имота през една порта
или през една дупка в мрежата. Посочва, че ищцата била ползвала фирма за
геодезически услуги, по повод документи за с. /населено място/. Посочва, че
последният път когато била посетила имота в двора продължавало да има
5
бурени и различни растения, като не била влизала в къщата и се виждали се
течове по къщата, имало срутени стълби, изгнили греди на покрива.
Като свидетел по делото е разпитван Г.Г., която посочва, че познавала
ответниците, като знаела, че притежават имот в с. /населено място/, местност
„Прелозите“, като имотът представлявал масивна сграда около 40 кв.м., един
основен етаж, полуетаж и гараж. Имотът бил даден на баба им и дядо им, като
къщата била строена от бабата и дядото, баща им, и майка им, като малко
участвал при строителството и братът на майка им. Посочва, че притежавала
вила в съседство и когато станело нещо била първата която се обаждала, като
се обаждала само на Г., тъй като нямало на кого друг да се обади. Твърди, че
имотът се бил посещавал основно от майката и бащата на ответниците, след
като починали техните баба и дядо и не била виждала някой друг да посещава
имота. Посочва, че през годините имало много посегателства над имота и
винаги съм се обаждала на Г. и на В., те си били наемали някой да чисти, като
ги била и виждала да пренА.т мебели, като ги внА.ха в къщата, което било
станало преди около 10 години. Посегателствата върху имота се изразявали в
това,че била разбита цяла стена и прозореца на гаража, като даже ответниците
били изградили стената. Също така им били прекъснати кабелите за
електричеството и пак се обадила на ответниците. Вилата била построена през
1985-1986 г, а бабата и дядото имали две деца – П. и Ю., като П. бил участвал
отчасти, тъй като починал много рано.
По делото е разпитван свидетелят В.М., която посочва, че познавала
ответниците, тъй като била приятелка с тяхната майка Ю.. Посочва, че знаела,
че притежавали имот в с. /населено място/, като преди да почине Ю. често
била посещавала имота с нея, като тя била починала през 2015 г. Имотът се
намирал на ъгъл, представлявал дворно място с постройка, гараж, първи етаж,
който имал една тераса, като кухня която била свързана с дневна, втори етаж
със скосени тавани и две спални, като едната спалня била с тераса. Посочва,
че когато била ходила не знаела някой да е живял за постоянно в имота,
веднъж била заварвала майката и бащата на Ю., като други хора не била
виждала. Посочва, че поддържала контакт с ответниците и те рядко ходели в
имота, като знаела, че правели частични ремонти, като това го знаела от тях,
но не знаела някой да живее там. Посочва, че Ю. имала брат П., който
познавала лично, както и неговата съпруга Д..
Като свидетел по делото е разпитван и Д.К., който посочва, че бил
израснал при бабата и дядото на ответниците. Знаел, че родителите на
ответниците притежавали имот в с. /населено място/. Този имот бил даден на
дядо им, като свидетелят помагал в изграждането на имота, помагал за
изкопаването на основите на къщата, и бил направил електрическата
инсталация на имота. Твърди, че в началото строежът бил направен от бабата
и дядото на ответниците, а след това Н. В. бил направил цялата вила.
Посочва, че бил посещавал имота докато Н. В. бил жив, ходели в имота, като
след това Н. В. се бил развел с жена си Ю.. Твърди, че В. В. го бил извикал в
имота около 2015 г.-2016 г., тъй като имали проблем с тока, били им съборили
стената и били срязали кабелите за тока, като свидетелят посетил имота, за да
му помогне с тока. Твърди, че бащата на В. В. постоянно живеел в имота, а
6
след като Н. В. починал имотът го поддържали Г. и В., като В. по-често се
грижел за имота. При посещенията на свидетеля в имота не е имало никой
там. Последният път когато посетил имота му било отключено от Н., а след
като починал, само В. имал ключ. Обстоятелството, че само Н. В. имал ключ
го знаел от него. Посочва, че Ю. В. била починала през 2015 г., Н. В. бил
починал някъде около 2008 г.-2009 г., като няколко години преди това се
развели. След развода Н. В. се бил оженил повторно и имал друго дете. Не
бил сигурен Ю. да има брат или сестра, освен един П., но не бил сигурен.
Твърди, че дори и след развода, Н. В. бил посещавал имота. Имотът бил около
40 кв.м., отдолу бил голям гараж с голяма врата, след това имало стълби и се
стигало до първия етаж, като горният етаж бил със скосени тавани, имало
мебели в къщата, била обзаведена, но в имота нямало вода.
Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
имотът бил дворно място с построена в него жилищна сграда и гараж, като
жилищната сграда, поради денивелацията от юг е на три етажа, а от север на
два, от южната страна имало гараж, като жилищната сграда и гаражът
представлявали едно цяло. Сградата била измазана с варо-циментова мазилка,
с дървена двукатна дограма, на част от прозорците имало метални решетки, с
дървена входна врата с решетка. Съгласно заключението покривът бил
двустакен с дървена покривна конструкция, покрит с керемиди, гаражът бил
измазан с варо-циментова мазилка, входната врата е метална има и страничен
дървен прозорец. Вещото лице посочва, че на приземния етаж имало
кухненски бокс, гараж и стълбище, на първия етаж имало стълбище и две
стаи, свързани и тераса, в стаята дясно от стълбите имало кухненски бокс с
трапезария, има кухненски шкаф с мивка, нямало вода, на втория етаж имало
две стаи, стълбище и балкон, като от едната спалня се излиза на балкон.
Имотът бил в лошо състояние - обрасъл с бурени, храсти, къпини, паднали
дървета, оградата на места била наклонена, входната порта била демонтирана
и подпряна на къщата, достъпът до двора бил през прорез в мрежата. Вещото
лице посочва, че сградите били в задоволително състояние, като мазилката на
сградата била здрава, имало нарушена мазилка на част от балкона /отдолу от
към първи етаж/ и на места олющен фасаген, в едната спална имало следи от
влага, но при огледа било сухо, причината била отстранена. Частично
покривът бил ремонтиран /сменени керемиди/, единият скат от където на
втория жилищен етаж имало следи от теч, като дървената дограма била
здрава, нямало счупени прозорци, предпазени били с метални решетки.
Терасите били с дървени парапети, на места някой дъски били спукани, като в
сградата имало ток.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от
него и оспорено от ищеца право съществува. По иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците е да установят правото си на
собственост върху ½ ид. ч. описаните имоти, придобито на наведеното
оригинерно основание, т.е. че са упражнявали в продължение на 10 години
непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху имота с намерение да
7
го своят, което са манифестирали спрямо ищеца и с едностранни действия са
превърнали държането на чуждата идеална част във владение.
В случая ответниците В. Н. В. и Г. Н. В. съгласно представения
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №
129 от 21.11.2017 г., том I, рег. № 370, дело № 40 от 2017 г. се легитимират
като собственици по давност и наследство /при равни квоти – 1/2/ ид. ч. за
всеки от тях/, върху следните недвижими имоти, а именно: вилна сграда,
находяща се в с. /населено място/, сграда с идентификатор **************.1,
с адрес на сградата с. /населено място/, район „Нови Искър“, разположена в
поземлен имот с идентификатор **************, със застроена площ 45 кв.
м., брой етажи 2 и на гараж, находящ се в с. /населено място/, сграда с
идентификатор **************.2, с адрес на сградата с. /населено място/,
район „Нови Искър“, разположена в поземлен имот с идентификатор
**************, със застроена площ 18 кв. м., брой етажи 1. Съгласно
разрешенията дадени с тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. №
11/2012 г. на ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава
е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Тъй като
нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на
правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има
правен интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик. Оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на
тези на титуляря на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право
се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярят не е бил или е престанал да бъде собственик.
По делото не се спори, че процесните къща и гараж, находящи се в с.
/населено място/ са били изградени от общия наследодател Г. П.А., като
същите били изградени върху място предоставено по реда на Постановление
№ 21 на ЦК на БКП и МС на Народна Република България в
/административен адрес/ Не се спори, а видно и от удостоверение за
наследници с изх. № *********** от 01.03.2019 г., че общият наследодател Г.
П.А. е починал като вдовец на 05.10.2003 г., като е оставил за наследници по
закон П.Г.П. – син починал на 09.02.1994 г. и заместен от Д. П. П., и Ю.Г.В.
дъщеря починала на 04.03.2015 г., която е оставила за наследници В. Н. В. и
Г. Н. В.. Също така не се спори, че процесните сгради са изградени през 1982
г., доколкото по делото са представени акт от 17.06.1982 г., СНС, „Девети
септември“, както и наказателно постановление № III-51 от 30.11.1982 г., с
което на Г. П.А. му е наложена глоба за извършване на строителство без
разрешение и одобрен архитектурен проект, като строежът се намирал извън
регулация, местността „Русия“, с. /населено място/. В този смисъл са и
показанията на свидетелите Г. и К., който посочват, че къщата била изградена
8
от бабата и дядото на страните върху имота, който им бил предоставен за
ползване. В този смисъл са и показанията на свидетелката В., която посочва,
че към 1991-1992 г., когато посетила за пръв път имота, къщата вече била
построена.
В случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Според чл. 68 ЗС,
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Два са основните признака на
владението-упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.
По отношение на владелеца трябва да са налице кумулативното и на двата
елемента от фактическия състав на чл. 68 ЗС - корпус и анимус. Настоящият
състав намира, че в случая не са налице кумулативното предвидените
елементи на фактическия състав за придобиване по давност на процесните ½
ид. ч. от процесните вила и гараж от страна на ответниците. В случая
ответниците се позовават на обстоятелството, че след смъртта на общия им
наследодател Г. П.А. същите са установили своето владение върху
процесните сгради първо чрез Ю.Г.В. майка на ответниците и впоследствие
лично от тях след нейната смърт настъпила на 04.03.2015 г. В същото време
по делото от събраните доказателства не се установява да са предприели
такива действия, които от своя страна да изключат съвладението с ищцата,
която основава своето владение в резултата на приемане на наследството
владението, като част от имуществото на наследодателя Г. П.А., и което
владение било продължило по право, независимо от това, че имотите се
ползвали и от другите наследници. В случая, за да придобият по давност
правото на собственост върху целите сгради, включително и върху идеалните
части за които претендира ищцата, ответниците следва да превърнат с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
демонстрира намерението за своене и на процесните идеални части, като те
трябва да бъдат доведени до знанието на ищцата, за да се обезпечи
възможността последната да предприеме действия за защита на правата си,
освен ако това е обективно невъзможно, като във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което в настоящият
случай не е сторено. Обстоятелството, че свидетелите Михайлова и Г.
посочват, че имотът бил посещаван от ответниците, както и че при
посегателства над имота през годините свидетелката Г. се обаждала на
ответницте, в който смисъл са и показанията на свидетеля К., който посочва,
че възстановил тока след неговото прекъсване, са годни да установят
единствено ползване на порцесната сграда, но не доказват намерение за
своене на идеалните части на ищцата и превръщане на държането на същите
във владение. Такива доказателства не представляват и представените
единадесет броя квитанции издадени от Столична община за заплатени
данъци за земя и сграда в с. /населено място/, район „Нови Искър“ за периода
от 27.10.1998 г. до 26.02.2019 г., които са годни да установят единствено
9
плащането на задълженията за данъци и то по партидата, която се води на Г.
П.А.. Като дори след неговата смърт не е променен титуляря на партидата,
като по делото е представена само една декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
06-4113 от 21.08.1998 г., съгласно която Г. П.А. е декларирал процесната
сграда. Също така свидетелката В. посочва, че ищцата заедно с майка си
периодично след 2004 г. са посещавали имота, за да установят състоянието на
къщата и дали не са се настанили бездомници, като последното посещение на
свидетелката с ищцата било преди пандемията. Също така свидетелката В.
посочва, че била придружавала ищцата и майка й до общината, за да извадят
документи, за да узаконят къщата, тъй като те държали да узаконят къщата.
Като показанията на свидетелката в тази им част се подкрепят и от
представените писмени доказателства, а именно преписка с вх. № НС-619 от
26.01.2004 г. на Столична община, район „Нови Искър“, от която е видно, че е
подадено заявление от 26.01.2004 г. от ищцата с искане за узаконяване на
процесната жилищна сграда. Настоящият състав намира, че не следва да
кредитира показанията на свидетеля К., в частта, в която посочва, че ключ от
къщата имал само Н. В., което обстоятелство знаел от него, доколкото в тази
им част показанията на свидетеля не установяват лични впечатления, а
възпроизвеждат твърдения на друго лице. Още повече, че този свидетел в
тази връзка твърди, че Н. В. постоянно живеел в имота, което не се
установява от другите доказателства по делото, доколкото с решение от
19.02.1997 г., постановено по гр. д. № 2955/1996 г. по описа на СРС е
прекратен бракът между Н. В.ов В. и Ю.Г.В., а и самите ответници не се
позовават да са установявали владение преди смъртта на Г. П.А. на 05.10.2003
г. Доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства, от който да
е видно, че ответниците са извършили действия, с които да демонстрират
пред ищцата по категоричен начин намерението си да своят и по отношение
на ищцата ½ ид. ч. от процесните сгради, с които да са превърнали във
владение държането на същите, то предявеният отрицателен установителен
иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
По отношение на искането с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за
частичната отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 129 от 21.11.2017 г., том I, рег. № 370, дело № 40 от
2017 г., то същото следва да бъде уважено в съответствие с приетото в
тълкувателно решение № 3/2012 г. от 29.11.2012 г. на ВКС, ОСГК, доколкото
предявеният отрицателен установителн иск срещу ответниците се явява
основателен. Следователно, легитимиращото действие на констативния
нотариален акт отпада, след като по делото е установено, че титулярите не са
станали изключителни собственици на процесните сгради, поради което
искането следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като на ищецът следва да се присъдят сумите от 50 лв. държавна
такса и 400 лв. депозит за вещо лице. При този изход на спора на ответниците
не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. П. П., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, срещу В. Н. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Х.Х. и Г. Н.
В., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв.
Х.Х., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, че В. Н. В. и Г. Н. В. не са собственици на ½ ид. ч. от следните
недвижими имоти: сграда-вилна, с идентификатор **************.1,
разположена в имот с идентификатор **************, при съседи на
поземления имот № *************, **************, ****************,
****************, с административен адрес: г/административен адрес/и
гараж, с идентификатор **************.2, разположена в имот с
идентификатор **************, при съседи на поземления имот №
*************, **************, ****************, **************** ,с
административен адрес: г/административен адрес/
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № 129 от 21.11.2017 г., том I, рег.
№ 370, дело № 40 от 2017 г. на нотариус М. В., с рег.№ 292 на НК и район на
действие Софийски районен съд, в частта, в която В. Н. В., ЕГН **********
и Г. Н. В., ЕГН ********** са признати за собственици на ½ ид. ч. от
следните недвижими имоти: сграда-вилна, с идентификатор
**************.1, разположена в имот с идентификатор **************,
при съседи на поземления имот № *************, **************,
****************, ****************, с административен адрес:
г/административен адрес/и гараж, с идентификатор **************.2,
разположена в имот с идентификатор **************, при съседи на
поземления имот № *************, **************, ****************,
**************** ,с административен адрес: г/административен адрес/
ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Х.Х. и Г. Н. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Х.Х., да заплатят на Д. П.
П., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата в размер на 450 лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11