№ 175
гр. Варна, 29.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600223 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор П..
Жалбоподател-подсъдим Й. ИВ. Й., редовно призован, явява се лично и
с адв. Н. В. Н. от АК - Шумен, редовно упълномощен.
Жалбоподател-подсъдим ЗДР. П. Й. , редовно призована, явява се лично
и с адв. Н. В. Н. от АК – Шумен, редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. Н. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към разпит на подсъдимите.
1
ПОДС. Й. – Съгласен съм да дам обяснения и да отговоря на зададените
ми въпроси.
ПОДС. Й. – Съгласна съм да дам обяснения и да отговоря на зададените
ми въпроси.
СЪДЪТ предявява на подс. Й. Договор за продажба на машини и
съоръжения от 01.07.2013 г., находящи се в т.2, л. 8 от досъдебното
производство.
На въпроси на съда:
ПОДС.Й. – Не мога да кажа от къде е взет този договор. Съществува
само един договор, по който съвета на директорите продава машини и
съоръжения на фирма „Йове“ ЕООД, като на договора са положени
подписите на членовете на съвета на директорите.
Виждам мой подпис, но навсякъде съм давала оригиналния договор, с
който борда продава машините. Този договор не ми е ясно откъде е попаднал
в делото. Това е просто ксерокопие.
Печатът е на дружеството.
СЪДЪТ предявява на подс. З.Й. Договор за продажба на машини и
съоръжения от 01.07.2013 г., находящ се в т.10, л.10 от досъдебното
производство.
ПОДС Й. – Това е оригиналният договор. На този договор има три
подписа на всички членове от съвета на директорите.
Приложеното в т.2, л.8 е копие на договор, подписът прилича на моя.
Нямам яснота това ксерокопие на договор откъде е попаднал в материалите
на досъдебното производство. Навсякъде сме представяли този договор,
който е единствен договор и съществува и в оригинал. Подписът прилича на
моя.
СЪДЪТ предявява на подс. Й.Й. Договор за продажба на машини и
съоръжения от 01.07.2013 г., приложен в т.10, л.10 от досъдебното
производство.
ПОДС. Й. – Това е мой подпис. На този договор има три мои подписи, аз
съм го заверил и за вярност.
СЪДЪТ предявява на подс. Й.Й. Договор за продажба на машини и
съоръжения от 01.07.2013 г., находящ се в т.2, л. 8 от досъдебното
производство.
ПОДС. Й. – Аз не знам за друг договор, който да е еднолично подписан
от Здравка. Единственият договор, който е сключен е този, на който са трите
2
подписа на съвета на директорите на завода.
В Досъдебното производство изискваха от нас да представяме документи
и не са ми показали този договор, находящ се в т.2.
Ние твърдим, че оригиналният договор е този, на който са положени
трите подписа на съвета на директорите.
Въпроси на съда: Понеже Вие сте сключвали от фирмата на „Лида“ АД
нотариалните договори за покупко-продажби със свид. Г. можете ли да си
спомните колко сделки за недвижими имоти сте имали с него било то като
физическо лице, било то като представляващ „Лида“ АД?
ПОДС. Й. – Първата сделка е където Г. купи така наречената столова
мисля, че аз ходих при нотариус. Сделката стана чраз з „Явлена“ мисля, че аз
изповядвах сделката.
Въпроси на съда: Помните ли дали тя беше предхождаща
инкриминираната сделка от 2015 г?
ПОДС. Й. – Продажбата на столовата беше първата. Имаше и идеална
част прехвърлена от земята. Тя беше под ипотека на ОББ – сграда плюс земя.
Със съгласието на ОББ направихме сделката и както е ипотекирано по същия
начин е в нотариалния акт за прехвърлянето. Там също съм бил като
представляващ дружеството „Лида“.
Като физически лица сме имали мисля една сделка с Г.. Продадохме си
идеалната част от двора и от сградите, които бяха наша лична собственост –
на мен и съпругата ми. Има и една малка част, която е дарение. Имахме и
продажба и дарение едновременно. Нотариусът така е решил за дарението.
Страните заявяват, че нямат въпроси към подсъдимите.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. Н. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
СЪДЪТ счете, че не се налага извършването на нови съдебни следствени
действия, поради което председателят на състава обяви съдебното следствие
за приключено и се пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз Ви моля да оставите
без уважение така депозираната жалба, с която безалтернативно се прави
искане за оправдаване на двамата подсъдими, като невиновни по възведените
им обвинения.
3
Тъй като вече веднъж съм пледирала пред друг състав на Апелативен съд
– Варна, писала съм и съображения към депозирания касационен протест аз
няма да повтарям неща, които вече са част от делото. Поддържам всичко,
което съм считала и намирам и към днешна дата, че е налице – като
установени обстоятелства по делото и съответно доказана вина на всеки от
подсъдимите за деятелността, която е инкриминирана чрез така внесения пред
Шуменски окръжен съд обв. акт.
Депозирано е в края на месец септември допълнение от защитата на
подсъдимите към жалбата. Не считам, че има нещо ново в това допълнение.
Направен е съответния анализ, разбира се през призмата на тяхното виждане
и най-вече съобразно констатации и изводи на ВКС в решението, с което е
отменена присъдата на предходния състав. Аз няма да вземам нарочно
отношение по така депозираното допълнение, то е много подробно според
мен, в него са налице и вътрешни противоречия свързани най-вече с заемите,
които според подсъдимите и тяхната защита са били в тежест на АД „Лида“,
съответно както по отношение на ЕООД „Йове“ на подс. Й., така и по
отношение на физическите лица. Допълнението не е номерирано, но на пред,
предпоследната страница на същото защитата е посочила установените по
делото общо четири заема, от които един, единствен е в полза на ЕООД
„Йове“, който е от месец декемри 2014 г. Друг заем, който да е обективиран в
документацията по делото към това ЕООД, а и според самата защита
очевидно няма, то тези договори са и коментирани от вещите лица, въобще
били са обект на обсъждане от всички съдопроизводствени органи до
момента. При това положение се оказва, че към началото на месец юли 2014
г., въпреки липсата на каквито и да е документирани задължения на АД към
ЕООД, въпреки тази сделка, която се осъществява на 01.07.2021 г., въпреки
наемният договор, който също е в тежест на АД „Лида“ макар и в размер на
въпросните 100 лв. на месец като наемна цена, дори и тези около осем хиляди
лева, като стойност на всички тези работещи съоръжения и машини на АД не
е постъпила по сметка на АД, тъй като се прави от подс. З.Й., от нея лично
като изпълнителен директор, без предварително съгласие на колективен
орган, а се прави и се взема решение, и се прави това прихващане въпреки, че
правно основание за такова прихващане липсва.
За мен единственият проблем по това дело, аз съм го казала още при
първото разглеждане на делото, споменала съм го и в протеста, е била за мен
порочната правна структура на обвинението срещу З.Й., за разлика на това
срещу подсъдимия и това е много подробно обсъдено от ВКС, така че аз
изцяло се солидаризирам с виждането на ВКС въпреки по-другото ми
виждане преди. Да така стоят нещата както е приел ВКС. В интерес на
истината и аз не бях забелязала този втори, идентичен договор от 01.07.2013
г., който аз обаче обвързвам и с последващите три документа, които следват
по следващите два календарни дни от началото на месец юли 2014 г., а това
са не само фактурата, а най-вече въпросния договор за наем и договор за
4
прихващане, като по този начин според мен наистина в случая е налице
безспорно присвоително поведение. Аргументи няма да привеждам защото
там твърде подробно е взел отношение ВКС и каквото и да кажа ще бъде
някак своего рода повторение.
За мен при това положение обвинението следва да остане в тази форма
по чл.202 за присвояване в големи размери във връзка с чл.201, като ако се
съобразят указанията, които е дал ВКС за параметрите на фактическото
обвинение и при съблюдаване правото на защита на тази подсъдима би могло
тя да бъде призната и за виновна в стойностите, които съдът ще приеме като
реално ощетяване на юридическото лице. Считам, че тя би била и е виновна
независимо дали е действала само като член на съвета на директорите или
като изпълнителен директор и представляващ дружеството. За мен по-скоро
става въпрос, имайки предвид и следващите три документа, както и
безспорната липса на предварително съгласие на съвета на директорите за
тази сделка, считам, че тя е действала по-скоро като изпълнителен директор.
Предварително съгласие, че няма, няма, това е ясно, но аз не знам
доколко въпросният дублиращ договор /така да го нарека/, в смисъл, че те са с
еднакво съдържание, който е подписан обаче от членовете на съвета на
директорите доколко той би могъл да изиграе същата роля на предварително
съгласие, като пак казвам, че наемните отношения и след това прихващането
и на сумата от около осем хиляди лева са решения, които са взети и
документално оформени от подс. З.Й..
По отношение на подс. Й. мисля, че там някакви допълнителни
аргументи за неизгодността на въпросната сделка от месец ноември 2015 г.
просто няма смисъл да привеждам защото тук преценките за разлика от
доводи в допълнението към жалбата в крайна сметка се правят само с оглед
на това нужна ли е била тази сделка и така, както тя е направена за АД и за
съответните акционери в това дружество. Тук фактът, че цената е
многократно по-ниска от определената от вещите лица не е единственият
аргумент в полза на извода. Това, което мен лично много ме впечатли и за
това двукратно съм определила обвинението срещу подс. Й. като
минимализирано, това, което ме впечатлява е, че след всички предходни
сделки с този свидетел, комуто точно година по-рано е продаден имот, който
е абсолютна собственост на АД и след даренията, които са осъществени от
двамата подсъдими вече през месец ноември 2015 г. се продават три имота, от
които двата са в идеална съсобственост, но единият също в абсолютна
собственост на АД. Извън цената обаче в тези 40 000 лв. това, което ме
впечатлява е че този имот само два месеца и половина по-рано е бил
ипотекиран както току-що каза и подс. Й., като стойността на въпросния
овърдрафт е била 70 000 лв. Аз не съм чувала за банка, която би обезпечила
вземане за 70 000 с имот, който струва 40 000 лв. към този момент – това
първо. Второ, това, което е впечатляващо в случая е че и тези 40 000 лв.,
5
които са платени от Григориян по доверителната сметка са били наредени
незабавно, на физическото лице Й., тоест по негова лична сметка въпреки
липсата на задължение на АД към физическото лице Й. към месец ноември
2015 г. или най-малко в размер над 15 000 лв., тъй като единственият заем,
който фигурира към този момент от физическото лице Й. към АД „Лида“ е
заем в размер на 15 000 лв. от месец август същата 2015 г. След това вече от
2016 г. е налице още един заем в размер на 1 000 лв., но така или иначе
разликата в сумите е доста над два пъти е очевидна. Да не говорим, че в
случая е липсвало решение на съвета на директорите било за прихващане или
за друг начин на лично удовлетворяване на подс. Й. от тази определена
продажна цена от самия съвет на директорите в размер на 40 000 лв.. Аз не
виждам как би могла тази сделка да бъде определена също както и другата от
01.07. като полезни и нужни на АД след като и от двете сделки реално в АД
не постъпва нито лев по причини, които вече казах. Заемите са четири,
колегата ги е написал и там ясно е посочено, че става въпрос за четири заема
– първият е бил в далечната дори спрямо периода на обвиненията 2008 г. от
З.Й., един от месец декември 2014 г. и два в общ размер от 16 000 лв. от
физическото лице Й., както казах от месец август 2015 г. и ако се не лъжа
март 2016 г. Така че за мен, независимо от всички останали действия на
подсъдимите, защото през цялото време се акцентира как едни лоши хора,
въпросните миноритарни акционери в АД са виновници за всичко, което се е
случило. Да не забравяме, че тези хора са водили и дела, че са имали
закъснели наеми, че са имали претенции по наемите, на които ръководството
на АД не е реагирало след 2010 г. и че те много време преди месец юли 2014
г. са знаели за намеренията, които са били доведени до тяхно знание от
въпросните съсобственици. Ясно е, че изпълнителното дело образувано месец
декември 2014 г. и че всъщност абсолютно всички кредитори на АД „Лида“ са
били удовлетворени с тази една, единствена продажба, която ЧСИ е
осъществил и дори при главница от 40 000 лв., които са постъпили в активите
на АД. За мен в случая липсва оправдание за взетите от двамата подсъдими
заеми поотделно и търговски решения. По мое мнение те просто са се
опитвали през цялото това време да вземат всичко, което могат от АД, да
удовлетворят собствените си интереси, без да се интересуват от това какво ще
се случи с въпросното дружество, бивша кооперация, което както е ясно
всяка една кооперация всъщност най-голямото и богатство са това, което тя
има като недвижимости и машини и съоръжения.
АДВ. Н. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам въззиваната жалба
против присъдата на Шуменски окръжен съд.
Представил съм два броя допълнителни изложения към нея – първата
още с първоначалната жалба, след това другите бяха във връзка със
забележките, които имаше ВКС относно присъдата на ВАпС по предходното
дело. Поддържам изцяло тези допълнителни възражения.
6
По отношение на присъдата считам, че е незаконосъобразна,
необоснована, неправилна. Допуснати са процесуални нарушения, които
водят до ограничаване процесуалните права на подзащитните ми. Липсват
каквито и да било доказателства за извършени от подзащитните ми
престъпления и за тяхната вина. Считам, че присъдата почива само на
предположения, догадки, съмнения, а не на доказателства и по тази причина
тя е постановена в противоречие с разпоредбата на чл.303 от НПК.
Само да вметна във връзка с това, което каза представителят на
обвинението относно правната същност на дружеството. АД „Лида“ не е
бившата кооперация „Лида“. АД „Лида“ си е АД, създадено е 1997 г.
Кооперация „Лида“ продължаваше да съществува още известно време
самостоятелно и след измененията на закона за кооперациите, когато
трябваше да бъде пререгистрирана, тя не е пререгистрирана и е заличена.
Няма нищо общо между кооперация „Лида“, чиито председател е свид. Б. и
АД „Лида“. Да действително машините, съоръженията, сградния фонд са
закупени от АД от тази кооперация. Приложени са достатъчно документи по
делото, от които се вижда кога и на какви цени са закупени, но от правна
гледна точка липсва каквото и да е било правоприемство между едното и
другото юридическо лице.
Считам, че липсват и не са събрани доказателства за виновността на
подсъдимите, дори считам обратното, че са събрани убедителни
доказателства, които установяват точно обратното, че подсъдимите не са
извършили деянията, за които са обвинени. Тези доказателства са
многобройните счетоводни документи, които са приложени по делото и които
установяват цялостната дейност на дружеството и неговото финансово
състояние през годините, така и документите, които са във връзка с тези
конкретни машини и съоръжения, дълготрайните материални активи, кога са
закупувани, от кого, характеристика, година на пускане в експлоатация,
тяхното моментно състояние. Такива документи са вътрешните актове,
касаещи дейността на управителните органи на дружеството като устава и
правилата за работа на съвета на директорите. Други такива доказателства,
които първоинстанционният съд е игнорирал са нотариалните актове за
извършените продажби на идеални части от същите тези имоти и като се
вижда какво е било движението на пазарните цени през различните години.
Такива доказателства са и заключенията на счетоводните и икономически
експертизи на вещите лица Д. Д. и П. А., които първоинстанционният съд е
коментирал само бегло, без да се задълбочи в тях. Такива доказателства за
невиновността на подсъдимите се съдържат и в многобройните свидетелски
показания, които не са коментирани от първоинстанционния съд в детайли в
неговата присъда.
Тази първоинстанционна присъда се основава само и единствено на
заключенията на някой от съдебно оценителните експертизи за дълготрайните
7
материални активи и такава за недвижимите имоти. Изразили сме сериозни
резерви в жалбата си относно стойността на тези експертизи, най-малкото
защото едно от вещите лица е участвало и в двете експертизи и според нас не
е имал право да извършва оценка и не е вписан в камарата на независимите
оценители и съгласно закона за независимите оценители няма такова право да
извършва експертизи и оценки. Отделно от това, това вещо лице, при самият
разпит се установи, че не притежава съответна квалификация и
компетентност. Установи се също така от неговия разпит, че той е използвал
нерегламентирани способи за събиране на информация относно ДМА, като се
е свързал по телефона със свидетеля П. Б. П., който му е дал някаква
информация, която както се установи в последствие от представените
писмени доказателства не е достоверна и няма нищо общо с действителното
състояние на тези машини и съоръжения. Считам, че получаването на такава
информация, по този нерегламентиран начин е също нарушение на
процесуалните правила и съдът следваше да ги забележи, но за съжаление не
го стори.
В заключение ще кажа, че липсват каквито и да било други
доказателства за виновността на подсъдимите. Няма да повтарям изложеното
в двете допълнения, включително и тези касаещи забележките на ВКС. Моля,
като намерите, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, да отмените
същата и постановите оправдателна такава и по отношение на двамата ми
подзащитни.
Моля за произнасяне в този смисъл.
ПОДС. Й. – Потвърждавам това, което каза адвоката ми. Фактически
ние сме работили по всички закони на РБ. Като борд, легитимно сме избрани,
всички наши решения са легитимни, АД е капиталово дружество, където не се
гледа дали си мъж или жена. В Търговския закон категорично е упоменато
кои могат да бъдат членове на борда на директорите и съответно З.Й., Й.Й.
притежават 70,4 % от капитала на АД. АД е с едностепенна система на
управление – има борд има и общо събрание. Този капитал, който притежават
З. и Й.Й.и им дава основание те да бъдат в борда, дава им основание и да
ръководят и цялостностната стопанската дейност на дружеството. При всички
взети решения – говорим за две конкретни решения на колективен орган,
съобразени със закона, с изискванията на ТЗ, чл.236, с устава, с правилата на
работа на борда и не се разбра докрай едно нещо, че всъщност тези машини и
съоръжения са продавани с цел да не бъдат запорирани от тези, които съдят
АД, защото съдия-изпълнителят можеше и да ги спре машините въобще да не
работят. В това време към 30.06.2013 г. дружеството си има задължения,
които много подробно са описани в експертизите на П.А. и Д.. Въобще тези
експертизи никой не им обръща внимание, като те икономически разглеждат
много подробно цялото състояние на фирмата, разглеждат и всички покани и
уведомления, които са давали съсобствениците и те стигат до извода, че вече
8
това дружество е поставено при такава ситуация, че то не може да работи, че
няма сграден фонд където да осъществява своята дейност. Всъщност тези
машини са продадени и са веднага са върнати със символичен наем от фирма
„Йове“, за да може да се работи и съответно да се погасяват всички
задължения. Тук се смесват договори, твърди се, че АД нямало задължения.
Всички документи са представени по делото. Й. един път е дал 15 000 лв.,
когато се преподписва овърдрафта, след това, след като вече запорират
банкова сметка и всичко ние работим през сметка, която е дадена от фирма
„Йове“. Направена е експертиза, където доказва, че той не само се разплаща,
но цялата финансова дейност се извършва през тази сметка и тя съществува
до 2016 г.
Другото решение за продажба на идеални части на сгради борда е взел
конкретно решение, с конкретни параметри и Й. Й. отива и изповядва тази
сделка като се спазват всички параметри на тази сделка. В тези експерти пише
кои са свързаните лица преди продажбата на недвижимите имоти са Здравка и
Й. Й. и навсякъде във всички одити е казано, че АС дължи 84 000 лв.на тези
свързани лица. Тези 84 000 лв. са ги дали ФЛ и с тях са разплатени всички
задължения на АД, благодарение на тези заеми, които са давани. В крайна
сметка дружеството, след като З.Й. е заличено от регистъра на 16.11.2017 г.
като изпълнителен директор, дружеството е прекратило дейност с активи и
остават дължими суми в размер на 29 395,25 лв. на тези свързани лица
Здравка и Йордан.
Точно на първи юли като се продадоха тези машини и съоръжения те си
остават там, работи се, погасяват се всички задължения, това го потвърждават
и икономическите експертизи и точно на първи юли З.Й., която е член на
борда на директорите и същевременно е изпълнителен директор, точно как
ощети дружеството? След като продадохме тези машини Й.Й. можеше като
управител на фирма „Йове“ да ги изнесе тези машини и фирмата да остане
със задълженията. Точно на тази дата просто не ми е ясно как ощетих самото
дружество. Когато се погасяват задълженията не може да се подлага на
съмнение задължение – това са счетоводни документи, това са документи за
одитиране на дружеството, като експерт-счетоводителят е представител на
държавата, той не е подчинен на мен и всички документи са представени по
делото. Освен това в Търговският регистър фигурират всички отчети, те са
приети на Общо събрание, публикувани са, влезли са в сила, така че не
виждам как някой може да казва няма задължения или има задължения, това е
много несериозно.
Другото което е и акционерите знаят, че този акционер който се е жалвал,
плюс другият акционер много ясно си личи в тези уведомления и покани, че
искат от АД да се освободят сградите и да се махнат машините. Те веднъж
съдят АД, веднъж искат да си получат сградите и след това били ощетени. В
експертизите е посочено, че такъв вид сгради въобще няма в района или ако
9
има такива няма продажби. Сградите са продадени защото АД „Лида“ няма
дейност, няма кой да тегли масрафите на тази фирма, защото като са
продадени сгради, земи и т.н. нито един от съсобствениците не е извадил
нито един лев да даде за охрана, за ток, за данъци, за такси. Много ясно, че
ще се продадат за да могат да намалеят и за да няма разходи. То си пише
преди продажбата какви са били разходите, това също в икономическата
експертиза на П.А. по пера го е дал човека. Има счетоводни документи след
продажбата на тези сгради как са спаднали разходите на 3 000 лв. Първата
сделка е П. Б. дава дарение на сина си и той започва да купува на цени от 3 до
45 пъти по-ниски от прословутите данъчни оценки и те искат да те изгонят от
имота, което си го постигат, а след това подават жалби, че ние сме ги
ощетили акционерите. Не знам по какъв начин можем да ги ощетим като те
през цялото време работят сами срещу своите интереси. Дружеството всеки
може да го погледне, в ТР е с активи. Как сме ощетили дружеството не мога
да разбера и смятам, че аз съм невинна, същото смятам и за Й. Й..
ПОДС. Й. – Съгласен съм с казаното от адвоката ни и от съпругата ми.
Моля да бъдем оневинени.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Й. – Моля да ни оправдаете.
ПОДС. Й. – Моля съда да ни оправдае.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание се произнесе с присъда, която обяви на
страните публично и им разясни срока и реда за обжалване пред ВКС на РБ.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10