№ 1206
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203915 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е Наказателно постановление № 36-0000303 от 21.04.2021г. на
Директора на РД“АА“ Пловдив, с което на „БИГА КОМЕРС“ ЕООД ,
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Мортагон“ № 3, представлявано от С.Х. К. ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл.34, т.5, б.“г“ от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
представляващия дружеството „БИГА КОМЕРС“ ЕООД, поради което в срок
с жалба го обжалва с доводи за неизвършителство на нарушението посочено в
НП. Към жалбата е приложено копие на снимка на два броя стикери с
валидност до 11.01.2021г. и до 13.01.2022г., както и копие на страница от
паспорт на електронен таксиметров апарат с фискална памет /ЕТАФП
ЕЛИТАК – ТА 100/F1.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от неговият **** С.К. който поддържа жалбата. Не ангажира
1
нови доказателства. В пледоарията си представи доводи за неизвършителство
на твърдяното нарушение а именно за в срок представен електронен
таксиметров апарат за проверка.
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, в съдебно заседание
не се представлява. Преди даване ход на делото представя писмено
становище с което се счита жалбата за неоснователна и представят доводи за
правилно и законосъобразно издадено НП. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 05.03.2021г. от свидетел ИВ. Г. СТ. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия А-2020 № 285050 против Бига
Комерсиал ЕООД ЕИК ********* представлявано от С.К. – **** за това, че
на 11.01.2021г. около 09:00 часа в гр.Пловдив, ул.Мортагон № 3
регистрираният търговец „Бига Комерсиал“ ЕООД притежаващ
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №
**/09.11.2004г. извършва следното нарушение: 1. Регистрираният търговец не
е осигурил представянето на електронен таксиметров апарат с фискална памет
№ ЕС 021822, монтиран в лек таксиметров автомобил „Шевролет Нубира“ с
рег. № **** включен в списъка към удостоверение за регистрация за проверка
от сервизен специалист след изтичане на една година от предишна проверка
на Е.Т.А.Ф.П. извършена на 09.01.2020г., видно от Паспорт на Е.Т.А.Ф.П. №
ЕС 021822 и Пътна книжка сер. 020 №0473/20.10.2020г. и Пътен лист №
000066 от 11.01.2021г. В съставения АУАН е посочено че актът е съставен в
РД „Автомобилна администрация“ гр.Пловдив около 13:20 часа след
приключване на комплексна проверка на фирмата, както и че е нарушена
разпоредбата на чл.34, т.5, буква “г“ от Наредба № 34 на МТ /ДВ 109/1999.
Актът е съставен в присъствието на упълномощено от дружеството лице, по
2
силата на изрично пълномощно с право да подписва и получава АУАН, което
го е подписало след ръкописно вписване „нямам възражения“. Актът е
подписан и от другите посочени в него лица. В законоустановения срок пред
АНО не са били представени писмени възражения от представляващия
дружеството или упълномощено лице относно съставения АУАН и
посоченото в него нарушение.
С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на
дружеството като му е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл.34, т.5, буква “г“ от Наредба №
34 от 06.12.1999г. на МТ.
Издаденото НП е било връчено на дружеството на 04.06.2021г. В срок пред
Районен съд гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел актосъставителят И.С. посочи че като служител на
ИА АА, на длъжност старши инспектор в РД Пловдив е участвал в проверка
на дружеството – жалбоподател, както и че нарушението е установено на
датата на съставяне на акта, когато са били представени от дружеството
пътните книжки на водачите, с попълнени пътни листове. Свидетелят посочи
че акта е съставен в присъствието на един свидетел, който е участвал в
проверката на дружеството.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично
доказана от събраните и приложени по делото доказателства, каквито са
показанията на свидетел С., документите съдържащи се в приложената
административнонаказателна преписка. Съдът кредитира с доверие
посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и вътрешно
непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за
гореизложената фактическа обстановка.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на
жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно
- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли
извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно
нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не
се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно -
наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно -
наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички
3
допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи.
По приложението на процесуалния закон: Проверяваният акт е издаден
4
от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед РД – 08 – 30 от 24.01.2021г. приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповед
АУАН също е съставен от компетентен служител. По отношение на
нарушението, описано в наказателното постановление, съдът приема, от
правна страна следното:
Дружеството – жалбоподател е с основен предмет на дейност
таксиметров превоз на пътници и притежава Удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз № ** от 09.01.2004г. Разпоредбата на
чл.34, т.5, б.г от Наредба № 34 определя задължение за дружеството –
жалбоподател да осигурява представянето на електронния таксиметров
апарат с фискална памет за проверка от сервизен специалист след: изтичане
на една година от преминала проверка на таксиметровия апарат. В конкретния
случай против дружеството е повдигнато обвинение за извършено нарушение
на посочената правна норма по отношение на Електронен таксиметров апарат
с фискална памет с № ЕС021822 /ЕТАФП/. По делото се установи че
дружеството ползва ЕТАФП ЕЛИТАКС – ТА100/F1 с фабричен номер 021822
и индивидуален номер на фискална памет № 089822, който таксиметров
апарат е монтиран на лек автомобил марка Шевролет Нубира с рег. № **** и
е включен в списъка към удостоверение за регистрация за проверка от
сервизен специалист. Лицата, които използват средствата за измерване,
отговарят за тяхното съответствие с изискванията към тях. Те са длъжни да ги
заявяват за последваща проверка. Последващата проверка се извършва
периодично или след ремонт на средствата за измерване. Периодичността на
проверките е определена в Заповед А-233 от 29.05.2014г. на председателя на
ДАМТН., заменена с Заповед № А-616 от 11.0.2018г., която в т.34
определяща го на една година, който срок е приет и с разпоредбите на
Наредба № 34/1999г. на МТ. Последващата проверка се удостоверява със знак
за последваща проверка, определен в Приложение № 52 на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Когато
носителят на знака е оловна пломба, знакът се изобразява върху метални
матрици с диаметър 10 mm. Върху едната страна на пломбата се изобразява
индивидуалният номер на проверителя, а върху другата - горната част на
знака за последваща проверка. Когато носителят на знака е поансон, върху
него се изобразяват само последните две цифри на годината на извършване на
5
първоначалната проверка. Когато носителят на знака е печат, под
изображението от горната част на знака се изобразява само индивидуалният
номер на проверителя. В полето под „ВАЖИ ДО:“ се нанасят трайно месецът
и последните две цифри от годината на валидност на проверката.
По отношение на посочения ЕТАФП по делото е представен негов паспорт
където са направени вписвания за извършени последващи проверки на
09.01.2020г. и на 13.01.2021г. С жалба до РС Пловдив представляващия
дружеството е представил снимка на два броя стикери/печати/ за извършени
последващи проверки на ЕТАФП с отметка важи до: 11.01.2020г. и важи до
13.01.2022г. При така изложеното съдът счита че неправилно е прието от
страна на АНО за осъществено нарушение от страна на дружеството
жалбоподател по отношение срока за представяне на ЕТАФП на последваща
проверка, тъй като съгласно съдебната практика приема че след като е
породено задължение от една година до посочена дата, то няма как то да е
възникнало на по предна дата от посочената до която важи този срок. Т.е
знака за последваща проверка важащ до дата 11.01.2021г., с валидност една
година не може да е породено на друга дата предхождаща 11.01.2020г., за
която дата твърди представляващия дружеството като дата на която е
поставен знака за извършена последваща проверка. Тори изложеното съдът
счита НП като издадено в протовирочение с материалния закон и като
неправилно следва да бъде отменено изцяло.
Съдът счита, че следва да посочи че дори да се приеме че правно
релевантно е вписването в паспорта на ЕТАФП на датата на последващата
проверка като начало за едногодишния срок, то в настоящия случай
представянето на таксиметровия апарат за проверка от дружеството и
направената такава, удостоверено с вписване в паспорта и издаване на знак за
извършена такава от 13.11.2021г. определя заключение за приложимост
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че разпоредбите на чл.34/199г. на МТ, както и посочените
Заповеди на Председателя на ДАМТН имат за цел създаване на условия за
ползване на технически изправни средства при осъществяване на
таксиметрова дейност във всеки един момент. От друга страна обаче,
доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички
възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите
правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения.
6
Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл.28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като изследва конкретната фактическа обстановка. Следва да се
отбележи, че този решаващ извод на наказващия орган подлежи на съдебен
контрол. В конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания
доказателствен материал може да се направи единствено възможния правен
извод, че описаното нарушение попада в категорията на така наречените
„маловажни случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Понятието „маловажен
случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от
легалната дефиниция на чл.93, т.9 от Наказателния кодекс като се вземат
предвид особеностите на административно-наказателното производство. По
смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който
извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от
съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на
простото извършване, при които не са предвидени вредни последици,
различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в
настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла
да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда
направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на
нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. В случаите, когато
деянието представлява маловажен случай на административно нарушение,
наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил
посочената норма административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон и е издал незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно
ТР №1/12.12.2007г. на ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според цитираната
съдебна практика когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, административно-наказващия орган следва да
приложи чл.28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка на
законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
7
постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. В
контекста на изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита, че както
конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на
обществена опасност, налагащи ангажирането на административно-
наказателна отговорност. Нарушителят до момента, видно от приложените
доказателства, не е санкциониран за противоправни деяния от категорията на
процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен характер, а не
носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на
законодателството регламентиращо осъществяването на таксиметрова
дейност. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че
посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без
да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на
малозначителността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В
тази насока е налице и многобройната съдебна практика. Ето защо, с оглед на
гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло. Страните не правят искане за присъждане на разноски поради което
и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
В предвид на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000303 от 21.04.2021г.
на Директора на РД“АА“ Пловдив, с което на „БИГА КОМЕРС“ ЕООД ,
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Мортагон“ № 3, представлявано от С.Х. К. ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложена имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл.34, т.5, б.“г“ от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред
Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
8
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9