Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ,
20.12.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на седми
декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Р. Баева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1020 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази :
Облигационен
иск за заплащане на сумата в размер на 5 000 лева по договор за заем с
правно основание чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Б.П.С. ***, чрез пълномощника си
адв.Б. *** против Н. ***, в която изтъква, че на 29.06.2015
год. дала
в заем на ответника Н.Д.Н. сумата от 3 500 лева, която
изтеглила от банката с уговорката, че до края на годината 31.12.2015 год.
ответникът ще й върне заетата сума, ведно с лихва върху нея.
Твърди, че на
09.07.2015 год. по молба на ответника му дала
допълнително още 2 000 лева, с което
общо сумата станала 5 500 лева с падеж за
връщане 31.12.2015 год.
С течение на
времето ответника започнал да се крие и да отлага връщането на
дадената му в заем сума. За да гарантира, че ще си
получи парите му предложила да подпише договор за заем,
който той категорично отказал, уверявайки я, че няма нужда
от такъв договор и че той ще й върне парите, тъй като са
роднини. Въпреки обещанията му до настоящият
момент той не й е върнал парите, поради което
тя потърсила съдействие от органите на РУ на МВР. По случая била
образувана преписка.
Отделно
от цитираната по-горе сума изтеглила заем в размер на сумата
5 000 лева от „Пощенска банка”АД, който предоставила на
ответника и по който заем, бащата на ответника Д. Н. изплаща ежемесечно по 110 лева.
Уточнява, че спрямо този заем няма претенции. Предвид на
изложеното дотук за нея са поражда правният интерес от сезиране на съда с
настоящата искова претенция.
Моли за
произнасянето му с осъдително решение срещу ответника Н.Д.Н.,
ЕГН-********** и адрес за призоваване : гр.Ловеч,
ул."Васил Левски"№201, който да й върне
дадената в заем сума в размер на 5 500 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на
исковата молба.
Във връзка с
твърденията й в исковата молба за предоставена в заем на ответника сума ищцата
е подала до съда заявление вх.№6471/13.06.2017 год., с което
представя Нареждане-разписка от SOCIETE GENERALE-ЕКСПРЕС
БАНК, клон Ловеч, от който се установява, че в 9.20 часа на
29.06.2015 год. е изтеглена сумата 5 000 лева, дадени в
заем на ответника. Представя и личните си подробни обяснения, в които е
посочила участниците в събитията, чиито имена и адреси не уточнява, вярвайки, че
ако ответника признае иска /все пак и нейн племенник и са в
много добри родствени отношения/, разпитът им ще се окаже допълнително
натоварване на процеса.
Ответниът се е
възползвал от правото си по чл.131, ал.1 от ГПК и в законният
едномесечен срок е представил писмен отговор, чрез пълномощника се адв.П. ***. Последният от името
на доверителя си възразява против исковата молба и намира иска за изцяло
недопустим, неоснователен и недоказан. Счита, че от твърденията в депозираната
искова молба, с изложените в нея обстоятелства и направените доказателствени
искания е очевиден фактът, че липсват каквито и да е основания, които да
предполагат наличието на облигационна връзка между страните по делото. Освен
това при липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по договор за
заем, се позовава на нормата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, според която е налице
забрана за разпит на свидетели, ако с показанията им се цели установяването на
заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. С
настоящият писмен отговор категорично заявява, че ответникът никога не е давал,
не дава и няма да дава изрично съгласие за допустимост на свидетелски
показания. Подчертава, че представените от ищцата доказателства – нареждане
разписка от „Сосиете женерал Експресбанк” от 29.06.2015 год. и от 09.07.2015
год. сами по себе си не са достатъчни, за да се направи обоснован извод за
сключен договор за заем между страните по делото. Освен това липсват и каквито
и да е доказателства, че ищцата е предала на ответника
изтеглените суми, както и че последния ги е получил. Въз основа на изложеното моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно
заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с адв.Б., който от името на доверителката си поддържа
исковата молба и на основание чл.214, ал.1 от ГПК, прави изменение на иска,
който вместо за сумата 5 500 лева да се счита предявен за сумата
5 000 лева. По искането му съдът се е произнесъл положително и с
протоколно определение от 29.09.2017 год. го е допуснал като е останал сезиран
с искова претенция за сумата в размер на 5 000 лева. По същество моли съда
да уважи иска за претендираната сума от 5 000 лева, които доверителката му
на 29.06.2015 год. е дала в заем на ответника Н.Д.Н.. Позовава се на
показанията на св.К. К., от които се установява, че доверителката му е
изтеглила от банката парична сума, която е предоставила на ответника и му е дала
възможност той да се разпорежда с тази сума срещу обещание, че ще я върне до
31.12.2015 год.
Ответникът,
редовно призован, се явява лично и с адв.П., който от името на доверителя си
изцяло оспорва исковата молба. Счита, че тя е неоснователна и недоказана и като
такава моли съда да я отхвърли със законните последици. Счита, че с оглед
реалния характер на договора за заем, ищцата носи пълната и главна отговорност
да докаже установените факти за изясняване на делото. Твърди, че в процесния
случай не е доказан нито един от елементите на фактическия състав на двустранната
правна сделка, произтичаща от договора за заем.
Районният
съд като взе предвид становището на процесуалните представители на страните,
както и събраните по делото писмени и гласнси доказателства, по вътрешно
убеждение и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
на основание чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установени следните факти :
На
20.07.2015 год. във Финансов център ФЦ Ловеч между „Юробанк България”АД и Б.П.С.
е сключен договор за разплащателна сметка на физически лица, по силата на който
Банката приема да открие и води безсрочна разплащателна сметка в BGN на името
на титуляра, със съответно посочени IBAN ***. Усвояването на кредита в размер
общо на сумата 5 303,85 лева е станало на 21.07.2015 год., като на касата
е изплатена сума на получателя Б.П.С. в размер на 4 820 лева, видно от
извлечението от сметка.
Издадени
са два броя нареждане разписки от „Сосиете Женерал Експресбанк” на името на
наредителя Б.П.С. с дата 09.07.2015 год. за теглена на касата на сума от сметка
в размер на 2 000 лева, както и с дата 29.06.2015 год. със същия наредител
за теглене на касата на сума в размер на 5 000 лева.
От
служебно изисквана от ОД на МВР-гр.Ловеч, РУ-гр.Ловеч преписка
№176200-4627/2016 год. по описа на РУ-гр.Ловеч се установява, че е образувана
по повод постъпила жалба от Д.Т. ***, в която той заявава, че жалбата е
свързана с две заплахи за физическа саморазправа, отправени към него и майка му
Б.П.С. от Н.Д.Н. на 27.12.2015 год. Съставен е протокол за предопруждение от
22.07.2016 год., на основание чл.65 от ЗМВР, с който е предупреден Н.Д.Н. да не
отправя закани и заплахи към Д.Т.Т. и Б.П.С., както и да не упражнява физически
и психически тормоз върху същите. При неспазването им лицето е предупредено за
отговорността по чл.144, ал.1, чл.146, ал.1 от НК. Снети са и обяснения от Н.Д.Н.
на 22.07.2016 год. и сведения от жалбоподателя и лицата, срещу които са
отправени заплахите.
Поради
това, че ищцата, чрез пълномощника си намали цената на иска от 5 500 лева
на 5 000 лева, съдът прецени, че
след това изменение не е налице забраната за ангажиране на гласни доказателства
по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и й даде възможност да докаже претенцията си и чрез
свидетелски показания.
От
показанията на св.Д.Т., който е в родствени отношения и с двете страни по
делото – син на ищцата и втори братовчед на ответника, се установява, че знае
за потребителския кредит, който е отпуснат на майка му. Н. е молил майка му в
инфекциозното отделение на болницата, където тя по това време е работила, да
изтегли 5 000 лева кредит от „Пощенска банка”. Лично той е бил свидетел,
когато Н. е дошъл в дома им, като той продължил да убеждава майка си да не дава
на Н. в заем пари, защото не е човек на когото може да се има доверие, а и преди
това той отново взел от майка му общо 5 500 лева. Затова според него
поведението на н. по-скоро приличало на рекет и на изнудване и майка му
трябвало да се обади в полицията, а не
да му дава в заем пари. Въпреки това Н. дошъл в дома им и започнал да ги
убеждава, че Б. непременно трябва да изтегли този кредит, че той има хазартна
зависимост и кредити към „Кредисимо” с натрупани големи лихви, които не е в
състояние да изплаща. Въпреки противопоставянето му ищцата се съгласила и
изтеглила кредит на 22.07.2015 год.. След това Н. идвал у тях с гаранта по
кредита К. Б.К.. Ответникът върнал 600 лева на майка му от предишен заем към
нея, а останалите пари взел със себе си с обещанието, че на всяко трето число
от месеца коагто получава нещо – заплата или друго, ще ги връща. Първата вноска
внесъл чак в края на м.октомври, а преди това юлската вноска била автоматично
удържана от банката. За м.август и м.септември не е внасял никакви суми.
Изплатил ги на 30.12. Бил е свидетел на момента, в който майка му се качва в
автомобила на Н., но не е бил пряк свидетел в колата на предаването на
паричните суми.
Свидетелката
Р.Н. сподели пред съда, че ищцата й е споделяла за заем още през м.юли, а
именно че е изтеглила 5 000 лева от пенсията си. Първо е дала на ответника
3 500 леваи след много молби от негова страна, му е дала още 2 000
лева. Знае, че сумите са дадени без да има съставени документи между страните.
Дала е съвет на ищцата да направи договор и да има нещо написано, но тя и
пояснила, че с ответника са много близки и си имат доверие. И тази свидетелка
поясни, че не е присъствала на предаването на парични суми от страна на ищцата към
ответника.
И
св.С. Б. познава страните по делото като ищцата е споделяла пред нея, че е
давала пари на заем и този заем не й е върнат. Освен това, което е чула от
ищцата по делото по отношение на заема, не е била свидетел на предаване на пари
и не знае точния размер на дадената в заем сума.
От
показанията на св.К. К. се установява, че на 29.06.2015 год. бил в
„ОББ”-гр.Ловеч, където бил поканен в качеството си на поръчител на ищцата. С
него разговарял Н.Н., който е негов приятел и съученик и му казал, че има нужда
да стане поръчител на ищцата и той му обещал. За целта се подписал на едни
документи и излязъл. Същият ден не може да е сигурен дали ищцата е получила
парите. Твърди, че с документите се е запознал повърхностно, но мисли, че е
ставало дума за сума в размер на 5 000 лева. След като излязли от банката Н.
имал да му дава 1 000 лева, извадил ги от джоба си, наброил ги и му ги
дал. Свидетелят, който изтъкна, че познава повече ответника, а ищцата по-малко
заяви, че не е видял ищцата да дава пари на Н. и не знае между страните да има
уговорка за заем с някакъв падеж.
При наличието на тези доказателства съдът приема, че е сезиран
с облигационна искова претенция по договор за заем с правно основание чл.240,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. По правната си същност договорът за заем на парична
сума /като всеки договор за заем/ е реален договор – същият поражда правни
последици, след като въз основа на постигнатото между страните съгласие заетата
сума бъде предадена от заемодателя на заемателя.
В
настоящият казус от ангажираните от ищцата писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин между страните да е било постигнато съгласие за
даване в заем на исковата сума, нито сумата в размер на 5 000 лева, след
направеното от ищцата и прието от съда изменение на иска, да е била предадена
на ответника въз основа на такова съгласие. Доказването на всички тези
обстоятелства, съставляващи елемент от фактическия състав на облигационното
правоотношение по договор за заем, е изцяло в тежест на ищцата. Липсват каквито
е да е писмени доказателства /разписка, договор или други/, от които да е видно
каква конкретно сума е дадена в заем на ответника от страна на ищцата и в какъв
срок той е следвало да й я върне. Установи се и от посоченото в исковата молба,
че писмен документ не е съставен между страните, тъй като те са в близки
родствени отношения и ищцата е имала пълно доверие на ответника, като в тази
насока съдът кредитира и показанията на св.Р.Н., която знае, че ищцата е дала
парите без да има писмени документи. След като няма писмен документ, доказващ
каквито и да е постигнати договорености между страните, то от ангажираните
гласни доказателства съдът не може да изведе извод, че ищцата е дала процесната
сума в заем на ответника, тъй като нито един от свидетелите по делото не е бил
пряк очевидец и не е възприел ищцата да дава на ответника парична сума и на
каква стойност, още повече, че се събраха гласни доказателства св.Д.Т. и св.Р. Н.,
че първоначално ищцата е дала в заем на ответника сума в размер на 3 500
лева, а впоследствие още 2 000 лева. Предаването на дадената в заем сума е
елемент от фактическия състав на сделката като договорът за заем се смята
сключен от момента на предаването на заемната сума. За да е налице договор за
заем между страните по делото не е достътъчно заемодателят да предаде на
заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Следователно
след като ищцата не доказа да са налице елементите от фактическия състав на
договора за заем по чл.240, ал.1 от ГПК, което в настоящото исково производство,
съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е нейно задължение, то съдът счита, че претенцията
й се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се отхвърли.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния такъв на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за претендираната законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба, който също следва да се
отхвърли от съда.
При
този изход на процеса неоснователна и недоказана е и ищцовата претенция за
заплащане на направените по делото разноски. От своя страна ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата 500 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските по чл.80
от ГПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищцата Б.П.С.,
ЕГН-********** ***»Васил Левски»№31 против ответника Н.Д.Н., ЕГН-********** ***»Васил
Левски»№201, иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата
5 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.05.2017 год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
на ищцата Б.П.С., ЕГН-********** ***»Васил Левски»№31 против ответника Н.Д.Н.,
ЕГН-********** ***»Васил Левски»№201 за заплащане на сторените по делото
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищцата Б.П.С., ЕГН-********** ***»Васил
Левски»№31 да заплати на ответника Н.Д.Н., ЕГН-********** ***»Васил Левски»№201
сумата 500 /петстотин/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :