№ 20220
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110110610 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. Х. срещу *********,
с която е предявен установителен иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488, 96 лв. – дължимо, но незаплатено
обезщетение за закъснял полет FB984 /Б. – С./ на 05.07.2023 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на
вземането.
Ищцата твърди, че е била пътник по договор за въздушен превоз, съгласно закупен
самолетен билет и потвърдена резервация R7M4S9 от въздушния превозвач ********* по
дестинация Б. – С., полет номер FB984 oт 05.07.2023 г. Самолетният билет е закупен на
името на пътничката и е следвало да се осъществи по разписание излитане от летище Б. на
05.07.2023 г. в 21 часа и краен пункт на пристигане летище С. на 05.07.2023 г. в 21:50 ч. На
05.07.2023 г. ищцата се е явила на гишето за регистрация на летище Б. и в определения
преди излитането час. Самолетът обаче не излиза по първоначално предвиденото
разписание. Полетът е реализиран със закъснение от над 3 часа, поради което и ищцата
счита, че има право на обезщетение в размер на 488, 96 лв. съгласно чл. 7, параграф 1, буква
„а“ от Регламент 261/2004 г. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 08.05.2024 г. и в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. Такъв е подаден чрез куриер едва на
01.07.2024 г., след изтичане на преклузивния срок. Не е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на ответника.
1
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск, както и процесуалните действия на страните по делото,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
В публично съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките за това:
Ответникът ********* не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Представител на ответника не се е явил в открито съдебно заседание, въпреки че е
бил редовно призован и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищцата Т. Д. Х. е поискала постановяване на неприсъствено решение в исковата си
молба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявенитте искове са
вероятно основателни, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на
решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски. Тя своевременно е заявила
и претенция в тази насока. Не е представен списък по чл. 80 ГПК. Приложени са
доказателства за следните разходи пред исковия съд: 400 лв. – адвокатски хонорар, заплатен
съгласно приложен договор за правна помощ за защита в исковото производство и 25 лв. -
заплатена държавна такса. Пред заповедния съд са сторени следните разноски: 400 лв. –
адвокатски хонорар, заплатен съгласно приложен договор за правна помощ за защита и 25
лв.- заплатена държавна такса Същите следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че *********, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в *********** дължи на Т. Д. Х., ЕГН
**********, с адрес в *********** на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 7, параграф 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. сумата от 488, 96 лв., представляваща обезщетение за
2
закъснял полет FB984 /Б. – С./ на 05.07.2023 г., осъществяван от ********* с резервация на
Т. Д. Х. R7M4S9, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 06.11.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 28.11.2023 г. по ч.гр.д. №
61048/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.
ОСЪЖДА *********, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ********* да
заплати на Т. Д. Х., ЕГН **********, с адрес в *********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 425 лв. - разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от
425 лв. – разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3