Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ловеч, 12.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 58/2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от И.Д.И. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за отричане съществуването на вземане, предмет на принудително изпълнение.

В молбата се твърди, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение, с която той е осъден, солидарно с Камен Урумов Д., да заплати в полза на „Банка ДСК” ЕАД вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 27.11.2008 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист пред ЧСИ Богданова, с район на действия района на СГС, е образувано изп. д. № 1074/2012 г. В рамките на изпълнителното производството до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, а последното изпълнително действие е извършено на 06.11.2012 г. Производството по делото е прекратено на основание чл. 433, т. 8 ГПК на 12.06.2017 г. Въз основа на издадения срещу ищеца изпълнителен лист, по молба на ответника, е образувано изпълнително дело № 2301/2019 г. по описа на ЧСИ В. Петров, с район на действие района на ОС Ловеч, като на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на главница в размер на 6 862,61 лв., ведно със законната лихва от 20.02.2012 г. до изплащането ѝ, както и всички бъдещи такси и разноски. Твърди се, че възможността за принудително събиране на вземанията по издадения срещу ищеца изпълнителен лист е погасена по давност, поради което следва да се отрече съществуването на вземане в полза на ответника за сумата от 6 862,61 лв. – главница, ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до изплащането ѝ, 4 488,60 лв. – лихва за периода 02.07.2009 г. до 19.12.2011 г., 227,02 лв. – разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение, както и разноските в рамките на производството по изп. д. № 2301/2019 г. по описа на ЧСИ Петров.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 6 862,61 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до окончателното ѝ заплащане, 4 488,60 лв. лихва за периода 02.07.2009 г. до 19.12.2011 г., 227,02 лв. – разноски в производството по ч. гр. д. № 58934/2011 г. на СРС, както и разноските в изп. д. № 2301/2019 г. по описа на ЧСИ Петров, поради изтекла погасителна давност.

В депозиран по делото отговор ответникът твърди, че вземанията срещу ищеца са прехвърлени с договор от „Банка ДСК” ЕАД в полза на „ОТП Факторинг” ЕАД, който от своя страна ги е прехвърлил в полза на ответника. Ответникът не оспорва, че въз основа на издадена срещу ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в рамките на производството по изп. д. № 1074/2012 г. по описа на ЧСИ Богданова, срещу него е провеждана принуда. В молбата за образуване на производството е посочен способ за изпълнение, като с подаването ѝ давността е прекъсната. След прекратяване производството по делото пред ЧСИ Богданова е инициирано ново производство за принудително събиране на вземанията пред ЧСИ Петров, като към датата образуването му се спори предвидения в закона давностен срок да е изтекъл. Излагат се доводи относно приложимостта на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС и отпадане действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС.

С определение от 09.06.2020 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „ОТП Факторинг България” ЕАД. В депозирано по делото становище /л. 57-60 от делото/ трето лице поддържа тезата на ответника за неоснователност на заявената претенция и изложените доводи в отговора на исковата молба.

В хода на производството ищецът участва лично и с адв. Д., която по същество излага становище за основателност на заявената претенция, като развива съображения за това.

Ответникът и третото лице помагач не участват в хода на делото и не изразяват становище по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено следното от фактическа страна.

            Въз основана на подадено заявление от „Банка ДСК” ЕАД пред СРС е образувано ч. гр. д. № 58934/2012 г., в рамките на което е издадена заповед за изпълнение, като е допуснато незабавното ѝ изпълнение, солидарно срещу длъжниците Илияна Д.И. и Камен Урманов Д. за сумата от 6 862,61 лв., ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до окончателното ѝ заплащане, 4 488,60 лв. лихва за периода 02.07.2009 г. до 19.12.2011 г., 227,02 лв. – разноски в производството. Въз основа на заповедта е издадена изпълнителен лист 20.02.2012 г. за сумите, посочени в заповедта.

Между страните не е спорно, че въз основа на издадена срещу ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е образувано по изп. д. № 1074/2012 г. по описа на ЧСИ Богданова. Производството по делото е образувано по молба на „Банка ДСК” ЕАД, в която на ЧСИ Богданова са възложени всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. определяна на начин за изпълнение.

До ищеца е изготвена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от акта, подлежащ на изпълнение, като те са му връчени срещу разписка на 25.07.2012 г. /л. 31 и 46 от изп. д. № 1074/2012 г./

За принудително събиране на вземания срещу ищеца е наложен запор върху негови вземания от „Банка ДСК“ АД, „Общинска банка“ АД и „Райфайзенбанк България“ АД, за което са изпратени съобщения до третите лица /л. 50, 51 и 56 от изп. д. № 1074/2012 г./.

В молба, адресирана до ЧСИ Богданова, по изп. д. № 1074/2012 г., И. е поискал да се спре изпълнителното дело, тъй като по сметка на съдебния изпълнител е изплатената сумата от 4 500,00 лв. – 30 % от размера на вземането, подлежащо на събиране /л. 67 от изп. д. № 1074/2012 г./.

След постъпване на молбата от И. всички наложени запори върху негови вземания са вдигнати.

В молба от 20.10.2012 г. И. е заявил готовност да погаси дълга чрез заплащането на вноски в размер на 200,00 лв. /л. 77 от изп. д. № 1074/2012 г./

В протокол за извършено погашение е удостоверено, че на 06.11.2012 г. е постъпило плащане от И., като по делото негасена е сума в размер на 13 097,77 лв. /л. 79 от изп. д. № 1074/2012 г./.

            На 14.05.2013 г. е депозирана молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за конституирането му като взискател по делото, по силата на сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД договор за цесия на вземания, вкл. тези срещу длъжниците по делото /лв. 84 от изп. д. № 1074/2012 г./.

До взискателя на 12.06.2017 г. е изготвено съобщението, че производството по изп. д. № 1074/2012 г. по описа на ЧСИ Богданова е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /л. 113 от изп. д. № 1074/2012 г./

Не е спорно между страните, че след прекратяване производството по делото пред ЧСИ Богданова, е инициирано ново производство за принудително събиране на вземанията срещу И. пред ЧСИ Петров. Видно от молба от 19.09.2019 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – купувач на вземания от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, по силата на договор за цесия от 30.10.2017 г., пред ЧСИ Петров е образувано изп. дело № 2301/2019 г. за събиране на вземания срещу И.Д.И. по изпълнителен лист от 20.02.2012 г., издаден по гр. д. № 58934/2011 г. на СРС /л. 1 и 2 от изп. д. № 2301/2019 г./. В молбата взискателят е насочил изпълнението към движими вещи на длъжника, като е поискал насрочването на опис и оценка.

            В рамките на образуваното изпълнително производство са наложени запори на вземания на И. от трети лица /банки/, като са изпратени запорни съобщения до тях /л. 45-49 и 73 изп. д. № 2301/2019 г./ и от трудово възнаграждение /л. 71 от от изп. д. № 2301/2019 г./.

            За основателността на иска по чл. 439 ГПК няма правно значение след издаването на изпълнителното основание прехвърляни ли са вземанията по него в полза на други кредитори, респективно уведомен ли е длъжникът за това, тъй като това не рефлектират върху дължимостта на вземането. В тази връзка, при очертаване на фактите, съдът не обсъжда ангажираните доказателства в тази насока от ответника и третото лице. Ако се установи, че вземането, предмет на принуда, съществува, то следва да се удовлетвори принудително от съдебни изпълнител. Съдебният изпълнител носи отговорност за действията си, като те подлежат на съдебен контрол /в този смисъл решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС/.

            При очертаване на фактите съдът не обсъжда предприетите и проведени действия в рамките на образуваните изпълнителни производства срещу солидарния с ищеца И. длъжник по издадения изпълнителен лист, тъй като те са вън от предмета на делото /солидарният длъжник не е заявил иск за отричане на вземането, предмет на принуда, като давността срещу всеки от длъжниците тече и се прекъсва поотделно/.

            С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Съдът е сезиран с иск за отричане на вземане, предмет на принудително изпълнение, с правна квалификация чл. 439 ГПК.

            Предявената претенция е средство за защита на длъжника против материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като с него се оспорва подлежащото на изпълнение вземане.

            Предявеният иск е допустим независимо, че отричаното вземане произтича от заповед за изпълнение, а не от влязло в сила съдебно решение. За ищеца е налице интерес от предявяването му, с оглед на това, че той не е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, с което издадената срещу него заповед за изпълнение се е стабилизирала, а той се позовава на нововъзникнали след това факти. Именно поради това пред него не открит пътя за защита по чл. 424 ГПК. Той има правен интерес да предяви иск по чл. 439 ГПК, позовавайки се на факти, настъпили след изтичане на срока по чл. 414 ГПК за подаване на възражение против заповедта за незабавно изпълнение. Поддържаното от ищеца основание е очертано с твърдения за бездействие на взискателя по образуваните изпълнителни дела и с изграден въз основа на тях извод за погасяване възможността за принуда към него.

            Принудата срещу длъжника е провеждана въз основа на издадена заповед за изпълнение. След връчването ѝ /заповедта е връчена на 25.07.2012 г./, в рамките на производство по принудително изпълнение, образувано през ЧСИ Богданова, длъжникът е имал възможност да подаде възражение против изпълнението ѝ /към дата на издаването на заповедта срокът за възражение е бил две седмици от връчването ѝ/. След стабилизираното на заповедта /момента, в който това се е случило, с оглед данните по делото, е 08.08.2012 г., когато е изтекъл срока за подаване на възражение срещу изпълнението на заповедта/. От следващия ден /09.08.2012 г./ за вземанията по заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е започва да тече нова давност, която е петгодишна /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/. В случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложим, защото последиците на влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК относно вземането са приравнени на тези, които настъпват от съдебното решение за установяване на вземането по заповедта /чл. 416 ГПК/.

            Въз основа на издадения срещу длъжника И.И. изпълнителен лист, по молба на кредитора „Банка ДКС” ЕАД, на 11.06.2012 г., е образувано изпълнително дело № 1074/2012 г. по описа на ЧСИ Богданова. Към датата на образуване на изпълнителното производството до 26.06.2015 г. – дата на приемането на тълкувателното решение по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980г. е обявено за изгубило сила, погасителната давност за присъдените вземания, е прекъсната с образуването на делото /11.06.2012 г./, след което тя е спряла да тече /такава е постановката на ППВС № 3/1980 г., което е действало за посочения период и е било задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт - арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Новата петгодишна давност, след прекъсването на предходната с образуването на изпълнителния процес и спирането на течението на давностния срок по принудителното изпълнение, започва да тече от постановяване на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като към момента на образуване на настоящото исково производство на /14.01.2020 г./ тя не е изтекла.

            Погасителната давност за вземанията по заповедта за изпълнение е прекъсната с образуването на изп. д. № 1074/2012 г., като в молбата на ЧСИ е възложено извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ /молбата е била редовна и е прекъснала давността/. Изпълнението е насочено към вземания на длъжника от трети лица, върху които е наложен запор, като длъжникът е предложил плащане на 06.11.2012 г., след разсрочване на задължението му.

            До 26.06.2015 г. давността по отношение на сумите, присъдени срещу длъжника И., е спряла по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015 г. Тя е прекъсната на 19.09.2019 г., въз основа на подадената молба от ответника за образуване на ново изпълнително дело, след прекратяване на предходното /изп. д. № 1074/2012 г. / на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази молба ответникът е посочил способ за изпълнение, т. е., тя е била редовна и е прекъснала давността. В рамките на образуваното производството са извършени действия по изпълнение срещу ищеца, като върху негови вземания от трети лица / от банки и от труд/ е наложен запор /запорът върху вземания от труд е наложен на 31.10.2019 г./.

            Вземанията по заповедта се погасяват с изтичането на 5-година давност, за което съображения са изложени по-горе. При съобразяване на прекъсванията и спиранията на срока за погасяване възможността за принуда, съдът приема, че към датата на сезирането му с иск за отричане на вземанията, давността не е изтекла, което е основание за отхвърляне на иска /съображения в този смисъл са изложени в решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. №2382/2017г. на ВКС, IV ГО и решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV ГО/.

            Настоящият съдебен състав споделя съображенията, изложени в практиката на ВКС, относно действието на тълкувателните решения, с които се приема, че отпада действието на приети преди това тълкувателни решения и/или постановления, а именно, че те имат действие за в бъдеще. Придаването на обратна сила на постановката на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС би довело до това, че давността за вземанията по висящи към датата на приемането му дела, би изтекла със задна дата. Кредиторите по тези дела обективно няма да могат да предприемат действия по тях, с което да избегнат погасяването на възможността за принудително събиране на вземанията им. Такова тълкуване не би било в съответствие с изискването на чл. 6 ЕКЗПОЧ.

            По изложените съображения заявената претенция за отричане съществуването на вземания, предмет на принуда, следва да са отхвърли.

            При изхода на спора следва да се отхвърли искането на ищеца за присъждане на сторените разноски в производството.

            Ответникът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от юрисконсулт, на който на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение в размер на 100,00 лв., отчитайки фактическа и правна сложност на спора и процесуалната активност на представителя на ответника в хода на производството. Доказателства за други разноски не са ангажирани по делото.

            По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.И., с ЕГН **********, с адрес: *** 2 против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Малинова долина“ Райчо Петров – Казанджията 4-6, представлявано от Тихомир И. Вълчев, иск с правна квалификация чл. 439 ГПК да се признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че И.Д.И. не дължи сумата от 6 862,61 лв. /шест хиляди осемстотин шестдесет и два лева шестдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от 20.12.2011 г. до окончателното ѝ заплащане, 4 488,60 лв. /четири хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ - лихва за периода 02.07.2009 г. до 19.12.2011 г., 227,02 лв. /двеста двадесет и седем лева и две стотинки/ – разноски в производството по ч. гр. д. № 58934/2011 г. на СРС, както и разноските в изп. д. № 2301/2019 г. по описа на ЧСИ Петров, поради изтекла погасителна давност.

            ОТХВЪРЛЯ искането на И.Д.И., с горните данни, за присъждане на сторените разноски.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Д.И., с ЕГН **********, с адрес: *** 2 да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж. к. „Малинова долина“ Райчо Петров – Казанджията 4-6, представлявано от Тихомир И. Вълчев сумата от 100,00 лв. /сто лева/ - разноски в производството.

 

            Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД на страната на ответника.

 

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ловеч.

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: