Присъда по дело №337/2019 на Окръжен съд - Русе

ПРИСЪДА№

№

гр...Русе, 13.06................2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

......................................Русенският.......окръжен съд...........................................................наказателна......колегия в открито

заседание на..................тринадесети юни.........................................................................................................................................................................................................................................

през................две хиляди и деветнадесета............година в състав:

Председател:...............Свилен Сирманов.............................................

^{Членове:}.................Милена Пейчева...................................................

................Зорница Тодорова, мл.с.......

при секретаря..............Тодорка Недева……................................................................................................................и в присъствието на

прокурора...................................Валентина Личева……..……................................като разгледа докладваното от

............................................................................съдията Сирманов................................................................................в.н.о.х.дело № 337 по описа

за....2019.....год., за да се произнесе, съобрази следното:..................................................................................................................

ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ присъда № 17/14.02.2019г., постановена по НОХД № 955/2018г., от Районен съд - Русе, в частта, с която подсъдимият С.Е.Ш. е признат за невинен и оправдан за престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, както и в частта, с която са отхвърлени предявените граждански искове, съответно изцяло за имуществени вреди и над размера 7000 лв. за неимуществени вреди, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Е.Ш., ро­д. на ***г***, български гражданин, с постоянен и на­стоящ адрес в с.гр., със средно образование, разведен, неосъждан, работи, ЕГН ********** за

ВИНОВЕН в това, че на 05.09.2015г., в Русе, причинил на Р.Б.М. ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица - голямопищялната кост в далечния ѝ (дистален) край и малкопищялната кост в близкия ѝ край (до коляното), довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание чл.129 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, го

ОСЪЖДА на лишаване от свобода за ЕДНА ГОДИНА.

ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Е.Ш., със снета по-горе самоличност, да заплати на Р.Б.М. с ЕГН **********, сумата ХИЛЯДА и ШЕСТОТИН лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2015г.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Е.Ш., със снета по-горе самоличност, да заплати на Р.Б.М., ЕГН **********, сумата СЕДЕМ ХИЛЯДИ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2015г., като в останалата част до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Е.Ш., със снета по-горе самоличост да заплати на Р.Б.М. ЕГН **********, сумата 1400 лв., представляващи разноски, направени от гражданския ищец и частен обвинител.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Е.Ш., със снета по-горе самоличост, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Русе, сумата 738,19 лв., представляващи съ­дебни разноски, сумата 344 лв., представляващи д.т. върху уважената част от гражданските искове, както и по сметка на ОД на МВР - Русе още 1996,22 лв., представляващи разноски на досъдебното производство.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

Присъдата подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от днес.

Председател:

Членове:1.

2.

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 17 от 14.02.2019г., постановена от Районен съд - Русе, по НОХД № 955/2018г., подсъдимият С.Е.Ш., ЕГН ********** бил признат за невинен в това, че на 05.09.2015г. в Русе, в качеството си на длъжностно лице, при изпълнение на службата си - О.в „Инимпорт“ ЕООД - София, с обект дискотека „Шоурум“ - Русе, да е причинил на Р.Б.М., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица – голямопищялната кост в далечния ѝ (дистален) край и малкопищялната кост в близкия ѝ край (до коляното), довело до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за срок повече от тридесет дни, като деянието да е извършено в условията на повторност, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправдал по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 и т.7, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.

С присъдата си, Районен съд - Русе отхвърлил изцяло предяве­ните от Р.М., против подсъдимия, граждански искове на стойност съответно петнадесет хиляди лв. с предмет причинени неимуществени вреди и за имуществени вреди в размер хиляда и шестотин лв., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2015г., като неоснователни и недоказани.

Недоволна от присъдата останала В.П., прокурор в Районна прокуратура - Русе, която я протестира с молба да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която подсъдимият С.Ш. бъ­де признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение. Оплакванията в протеста и допълнителните съображения към него, сочат необоснованост на съдебния акт, като единствено отменително основание. Доказателствени искания с протеста не са направени.

Против същата присъда е постъпила въззивна жалба и от адв.Л.В., упълномощен повереник на частния обвинител и граж­дански ищец Б.М., коя­то я обжалва с молба да бъде отме­нена, като подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение, а гражданските искове уважени изцяло. От доводите в жалбата и постъпилите впоследствие допълнителни съображения, може да се ар­гументира оплакване за необоснованост, като отменително основание. До­казателствени искания в жалбата не са направени.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Русе поддържа протеста на посочените в не­го ос­но­вания. За жалбата дава становище, че е основателна и предлага да бъде уважена.

В съдебно заседание на въззивната инстанция частинят обвинител и граждански ищец Р.М., редовно призовна не се явява и не взема становище. Повереникът му поддържа жалбата, а за протеста дава становище, че е основателен и предлага присъдата да се отмени.

Ответникът по жалбата и протеста, подсъдимият С.Ш., както и неговият защитник адв.А.С., редовно упълномощен, дават становище, че същите са неоснователни и предлагат присъдата да се потвърди. В последната си дума подсъдимият заявява, че не е извършил престъпление.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в протеста и жалбата, както и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­­ра:

Въззивният протест и жалба са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК, от правно легити­ми­рани съгласно чл.318 ал.1 от НПК субекти, поради ко­ето са про­­це­су­ално допустими. Разгледани по същество, са основателни по следните съображения:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказател­ства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

На 05.09.2015г., около 00:30 - 01.00 часа, свид.Р.М. посетил дискотека „Шоурум“ в Русе. Придружавали го свидетелите Г. И.и Я.Я., с които бил приятел. Тримата седнали на една маса със свид.Е.Ю., когото също познавали. Започнали да се черпят с алкохол. В съседство се намирала друга компания от не­ус­тановени по делото лица. Между свид.Р. М. и едно от тях възникнал спор, който прераснал в сбиване. Това привлякло служи­телите от охраната на заведението, които се опитали да ги разтърват. В същото време на място дошъл и подс.С.Ш.. Той направил опит да раздели биещите се, но не успял. Тогава нанесъл с ритник удар в десния крак на свид.Р.М.. Той загубил равновесие, тялото му се завъртяло, а десния крак, който бил опорен, се усукал тъй като ходилото му било фиксирано по неустановен начин. В резултат на усукването, кракът на свидетеля се счупил в областта на дясната голямопищялна кост в далечния ѝ (дистален) край и малкопищялната кост в близкия ѝ край (до коляното). Свид.Р.М. паднал на земята заедно с лицето, с което се биел. Когато видели, че не може да се изправи от болки, свидетелите Я.Я.и Х.М.го вдигнали и извели навън. По-късно свид. г. И.го отвел в болницата за оказване на медицинска помощ.

Като анализирал приетите фактически положения, Районният съд приел, че установеното счупване било причинено от падането на тяло­то, при фиксиран по неустановен начин десен крак на пострадалия. Счуп­ването не било причинено от нанесения удар, а нямало доказателства, той да е станал причина и за усукването на крака. Като причина за извеждането на тялото му от равновесие, според съда имало три варианта. От ударът с крак, нанесен на подсъдимия, от неустановеното лице с което пострадалият се биел или от комбинация на двата фактора. Тъй като било възможно загубата на равновесие да е предизвикана само и единствено от действията на неустановеното лице, първостепенният съд приел, че обвинението се основава на предположение, че действията на подсъдимия са довели до падането на пострадалия. С това съдът аргументирал така извод, че няма категорични доказателства за причината поради която тялото на пострадалия било извадено от равновесие и постановил оправдателна присъда, с която отхвърлил предявените граждански искове.

Обширните разсъждения (изложени тук накратко) на първостепенния съд досежно механизма на причиняване на телесната повреда се градят изцяло върху устните изявления на вещите лица, дадени на съдебното следствие. Пред съда, експертите заявили, че поддържат експерти­зите, но устно заявили мнения, които драстично им противоречат. Тук след­ва да се има предвид, че според чл.152 ал.1 от НПК, експертното заключение винаги е писмено. Следователно допълненията, направени устно при разпита на експерта нямат характер на експертиза и съответно доказателствено значение. Когато противоречат на писменото заключение, те могат да се разглеждат само като индикация за необоснованост или непълнота и да послужат като основание за назначаване на допълнителна или повторна експертиза.

Като преувеличил значението на тези изявления и на експертизите въобще, Районният съд без да изложи мотиви фактически отказал да възприеме изводите в представените (писмени) експертизи, които експертите поддържали в две съдебни производства и били приети без възражения от страните. Така например в съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, приложена на л.78 в папка №1 от досъдебното производство, вещото лице Пламен Димитров е приел, че „Механизмът на получаване на този вид увреждания обикновено е падане с усукване на крайника при фиксирано ходило”. Тази неопределеност е предизвикала назначаване на повторна, тройна съдебно-медицинска експертиза, приложена на л.113 в папка № 2, където експертите вече са категорични и пропуснали думата „обикновено”. В отговора на втори въпрос дословно е посочено: „За да се получи подобна коса фрактура е необходимо да има извиване (усукване, завъртане) на тялото при фиксиран (т.е. стъпил, опорен) десен крак с последващо падане на земята.” В отговор на четвърти и пети въпрос, в експертизата е написано: „Счупването е получено при падането на земята на двамата борещи се, вследствие на загубата на равновесие от нанесения ритник…” и също: „Налице е причинно-следствена връзка между нанесения удар с ритник в десния опорен крак на пострадалия Р.М., загубата на равновесие и последващото падане…”

Съгласно чл.154 ал.1 от НПК, експертното заключение не е задължително за съда, но когато не е съгласен с него, съдът е длъжен да се мотивира (ал.2). В случая, писмените експертизи въобще не са обсъждани. Изводите в тях, фактически са отхвърлени от първоинстанционния съд с предположението, че било възможно загубата на равновесие и последващото падане на свид.Р.М. да е била причинена от дърпане на неустановеното лице, с което се биел. Такива твърдения в експертните заключения липсват. Те се съдържат едва в отговорите на въпроси, дадени в хода на съдебното следствие от вещото лице Р.М.. Към посочено по-горе за процесуалната стойност на тези изявления, трябва да се допълни и следното: Задачата на тройната съдебно медицинска експертиза, започва с израза „…след като се запознаят с материалите по делото, (вещите лица) да отговорят…”. Следователно, за да обсъжда въобще подобна възможност, експертът трябва да изхожда от някакви доказателства, събрани по реда на НПК в наказателното производство. В противен случай, вместо експертиза, се получава теоретична разработка в областта на съдебната медицина. Като инстанция по фактите, след като се запозна отново с всички събрани доказателства, Окръжният съд констатира, че не са събрани никакви данни за каквото и да било действие (дър­пане) на неустановеното трето лице върху пострадалия, което да е би­ло в състояние да го изведе от равновесие. Напротив, от събраните глас­ни доказателства се установява, че свид.Р.М. го стискал през врата с едната ръка, а с другата му нанасял удари по главата. Явно е, че в този момент, пострадалият не е бил обект, а субект на агресия спря­мо своя неизвестен опонент, което отлично кореспондира и с бързата, без­апелационна намеса на подсъдимия.

При тези данни, правилно в писмените заключения екс­пер­тите не са възприели подобна възможност, а обсъждането ѝ в съдебно заседание е следвало да бъде отклонено от съда, като излизащо от рамките на поставената задача и предвид липсата на доказателства в тази насока.

С оглед изложеното, Окръжният съд преценява за доказано, че нанасяйки удар с ритник по крака на свид.Р.М., подсъдимият го извел от равновесие, като в процеса на падането на тялото му е причинено и установеното счупване.

Спорен е въпросът, дали към момента на деянието подсъдимият е имал длъжностно качество. От представените доказателства се установява, че едва след инцидента, бил назначен в „Инимпорт”ЕООД - София на длъжност охранител. За присъствието му на 05.09.2015г. в дискотека „Шоурум” са събрани противоречиви доказателства, като тези, подкрепящи обвинението произхождат без изключение от пострадалия и негови приятели. При тези данни, Окръжният съд преценява, че не е доказан квалифициращият признак по чл.131 ал.1 т.2 от НК.

Незаконосъобразно е и допуснатото в с.з. на 07.08.2018г. изменение на обвинението, с което деянието е квалифицирано като „повторно”. Действително от текста на решението по ВНОХД № 56/2018г. може да се създаде впечатление, за такива указания, но те нямат задължителен характер. В съвременната редакция на гл.ХХІ от НПК, липсва разпоредба, аналогична на чл.355 от НПК и въззивната инстанция не разполага с подобни правомощия. Освен това, налице е изобилна съдебна практика в сми­съл, че изменението на обвинението трябва да се основава не върху про­пуски на прокурора, а на установени в съдебното следствие нови обстоятел­ства, както и за неприложимостта на чл.287 от НПК при повторното разглеждане на делото в нарушение на принципа Reformatio in pejus. (Р. № 25 от 13.05.2019г. на ВКС по н. д. № 52/2019 г., III н.о., Р.№ 216 от 12.01.2018г. на ВКС по н.д.№ 833/2017г., I н.о.)

Предвид изложеното, Окръжният съд преценява, че авторството на подсъдимия С.Ш. е доказано безспорно. На 05.09.2015г., в Русе, той причинил на Р.Б.М., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на двете кости на дясната подбедрица - голямопищялната кост в далечния ѝ (дистален) край и малкопищялната кост в близкия ѝ край (до коляното), което довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок повече от тридесет дни, престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно. При извършването му той бил пълнолетен и вменяем, поради което можел да разбира свой­­ството и значението на извършеното, както и да ръ­ководи постъпките си. Вината е представена под формата на евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.2 от НК. Подсъдимият съзнавал наличието на всички обективни признаци на състава, като представите за тях фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. В него се съдържали представи, че като нанася силен удар с ритник по крака на пострадалия, може да изведе тялото му от равновесие. С оглед конкретната обстановка - присъствие на много лица, сбиване с едно от тях и мебели фиксирани към пода, той е могъл и е бил длъжен да предположи, че с извеждане тялото му от равновесие поставя началото на причинно-следствен процес, който може да доведе до телесни увреждания от установения вид и характер. Наличен е и волевия момент, тъй като желаел настъпването на обществено опасните последици. Практиката на ВКС по отношение умисъла, типичен за посегателствата срещу телесната неприкосновеност и личността е константна и безпротиворечива. Малка част от нея са Р. № 11 от 22.1.2016г. на ВКС по н.д. № 978/2015г., III н.о., Р.№ 24 от 05.05.1996г. по н.д. № 452/1996г., І н.о.

Като преценява какво наказание да наложи на подс.С.Ш. съдът взе предвид, че за престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия. Като отегчаващо вината обстоятелство отчете лошите характеристични данни предвид наличието на две минали осъждания. При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказание лиша­ване от свобода за една година.

При наличието на всички формални предпоставки по чл.66 от НК, съдът, като прецени, че това няма да попречи за постигане целите по чл.36 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за минималния изпитателен срок от три години.

Извършеното от подсъдимия деяние, съдържа обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по см.на чл.45 от ЗЗД. Те се изразяват в причинени на пострадалия болки и страдания, резултат от нанесените телесни увреждания и последващото лечение. Доколкото деянието е извършено виновно, тези вреди следва да репарират според правилата на чл.52 от ЗЗД от подсъдимия С.Ш.. По справедливост, Окръжният съд преценява, че за възмездяване понесените в резултат от престъплението вреди са необходими и достатъчни седем хиляди лв. До тази стойност искът е доказан и основателен. Върху присъдения размер трябва да се присъди и законната лихва, считано от датата на деликта.

От представените писмени доказателства се установява, че свед.Р.М.е заплатил сумата 1600 лв. за лечение по повод на получената травма. Тези разходи също следва да се репарират, на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2015г.

Предвид изложеното, проверяваната присъда следва да се отмени, като подсъдимият С.Ш. бъде признат за виновен и осъден по чл.129 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, като му се наложи посоченото по-горе наказание и му се възложат направените съдебни разноски.

В останалата част, присъдата следва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.336 ал.1 т.2 от НПК, съ­­дът постанови присъдата си.

Председател:

Членове: 1.

2.