МОТИВИ по НОХД № 30178/2011г. по
описа на Районен съд-Монтана
Подсъдимият Д.В.Г. е обвинен в това,
че за времето от 21/22.08.2010г. до 06/07.12.2010г. в град Монтана, обл. Монтана,
при условията на продължавано престъпление и на повторност в немаловажен случай,
отнел движими вещи от владението на различни собственици, както следва: на 21/22.08.2010г. в град Монтана, на ул.
”Цар И. Александър” при дом № 24 от лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан”
с ДК № М 0910 АК отнел от владението на Т.И.Т. xxx движими вещи- 4 бр. СД
дискове със записи „Вечните песни на България”; 1 бр. нож войнишки „щик”; 1 бр.
анти-радар марка „Кобра”, модел „ХРС-Р7”/ XRS-R7/ в комплект с кабели; кабели
за ДжиПиЕс - навигация /GPS -навигация/; 1 бр. разклонител, всичко на стойност
165.50 лева, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да го
присвои; през месец ноември 2010 г. в град Монтана, на ул. „Черковна” при дом № 30 от
лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Лансер” с ДК № СА 1100 РА отнел от
владението на Я.Г. xxx движими вещи - 9 бр. СД-та със записи; 1 бр. класьор за
СД дискове в черен цвят с размери 15/15 см., всичко на стойност 72.00 лева, без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да го присвои; на 17/18.11.2010 г. в град Монтана, на
ул. „П. Берон” от лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто” с ДК № М 20 35 АР, отнел
от владението на П.Г. xxx движими вещи - 1 бр. хендс-фри устройство за мобилен
телефон марка „Самсунг” модел „В 5702”; 1 бр. сгъваемо джобно ножче със запалка
и фенерче, всичко на стойност 36.00 лева, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да го присвои; на 06/07.12.2010 г. в град Монтана, на улица „П. Парчевич” при дом № 68 от
лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с ДК № М 37 65 АК отнел от
владението на Г.Н.Г. xxx движими вещи - 1 бр. ел. дрелка марка „Райдер”, модел
РД - ИД 24” /RD-ID24/; 1 бр. ел. дрелка марка „Елтос”, голяма с две скорости; 1 бр. ъглошлайф марка „Елтос”,
голям; 1 бр. ъглошлайф марка „Бош”; 1 бр. гидор от № 19 до № 50 в метална
червена кутия; 1 бр. гидор от № 6 до № 32 в черна метална кутия, всичко на
стойност 370.50 лева, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно
да го присвои, като общия размер на всички отнети вещи е в размер на сумата от
644.00 лева- престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр.
с чл. 26 ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия В. за виновен в
извършване на престъплението да му наложи наказание при условията на чл. 58 ал.
4 от НК- под минимума предвиден в правната норма лишаване от свобода- осем
месеца лишаване от свобода, което наказание подсъдимия да изтърпи ефективно при
първоначален “строг” режим.
Подсъдимият Г. се признава за виновен и
съжалява за извършеното. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства по тези факти.
Служебният
защитник на подсъдимия – а. И. Д. от АК Монтана изразява съгласие по смисъла на
чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да наложи на подсъдимия Г. наказание при условията
на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК- от шест до осем месеца лишаване от свобода, което
наказание подсъдимия да изтърпи ефективно при първоначален “строг” режим, като
развива доводи за това.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
На основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство писмени доказателства, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Подсъдимият Д.Г. xxx.
Той е осъждан за извършени престъпления против собствеността, а именно с
Присъда по НОХД № 225/2006 г. на Районен съд-Монтана, в сила от 15.11.2006 г., е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 от НК и му е определено наказание „Пробация” с налагане на
пробационни мерки по чл. 42б, ал. 2, т. 1 и т. 2 за срок от шест месеца; 2. с
Присъда, постановена по НОХД № 30314/2010 г. по описа на МРС, в сила от 02.12.2010
г. подс. Г. е признат за виновен за извършено деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3
предложение първо, т. 4 предложения първо и второ, т. 5 и т. 7 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца.
Свидетелят Т.И.Т. xxx. Той
притежава лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан” с д. к. № М 09 10 АК. Обичайно
го паркира в гаража, който се намира в имота му. През месец август 2010 година
свидетелят Т. складирал различни строителни материали в гаража си и затова през
този период от време паркирал автомобила на улицата пред дома си.
На 21.08.2010 година към 22.00
часа свидетелят се прибрал с автомобила си, паркирал го пред жилището си, заключил
го и влязъл у дома. Свид. Т. обаче оставил стъклото на предна дясна врата на
автомобила отворено.
На 21.08./22.08.2010 година
подсъдимият Д.Г. xxx. Приближавайки дома на № 24 той забелязал паркирания отвън
лек автомобил марка „Дачия”. Като го приближил, забелязал, че стъклото на
предна дясна врата било открехнато и успял да го отвори. После проникнал в
превозното средство, отворил жапката, за да провери какво има в нея. Там той
видял четири броя СИ-ДИ със записи и надпис „Вечните песни на България”, един щурмови
нощ / войнишки нож „щик”/и ги взел. На предно панорамно стъкло на автомобила
подс. Г. забелязал монтиран анти-радар марка „Кобра” модел „ХРС-Р7” в комплект
с кабели, намерил и кабели за джи пи ес навигация и един брой разклонител. Решил,
че може да ги продаде и ги взел.
На 22.08.2010
година сутринта към 08.00 часа свидетелят Т. излязъл от дома си и забелязал, че
документите и вещите, които се намирали в жапката, били разхвърляни в купето. Като
огледал внимателно свидетелят установил, липсата на четирите броя си-ди, щурмовия
нощ и антирадар устройството със захранващ кабел, както и кабел за навигация и
разклонител. За извършената кражба той подал жалба в РУ „Полиция”-Монтана.
След извършване на кражбата
подс. Г. предложил на свой познат - свидетелят Р. Е. П., да му продаде
анти-радар марка „Кобра”. Подсъдимият Г. обяснил, че вещта му е дадена от негов
познат. Тъй като цената била изгодна свид. П. закупил анти-радара. Тогава
подсъдимият му подарил щурмовия нощ, който бил отнел от л. а. марка „Дачия”. Впоследствие
свидетелят П. продал анти-радара „Кобра” на друго лице за сумата от 50.00 лева.
Свидетелят Я.Г. xxx. На
неустановена дата през месец ноември 2010 година той и приятелката му Йорданка Г.
пристигнали на гости в град Монтана. От град София двамата пътували с лек
автомобил марка „Мицубиши”, модел „Лансер” с д. к. № СА 1100 РА. Като
пристигнали го паркирали на улица „Черковна” № 30, заключили автомобила и
влезли в къщата.
Същата нощ подсъдимият Д.Г.
xxx. Той забелязал лекия автомобил марка „Мицубиши”, приближил към него и
установил, че същия не е заключен. Подсъдимият отворил едната врата и влязъл в
купето. Забелязал 9 броя си-ди и един черен кожен класьор и ги взел.
На следващата сутрин
собственикът констатирал кражбата на дисковете и класьора и подал жалба в
МВР-Монтана.
Свидетелят П.Г. xxx, ж. к. “Изгрев”
бл. 6. Той ползва лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто” с д. к. № М 20 35
АР, собственост на неговата майка Варадинка Петрова.
На 17.11.2010 година около
20.00 часа свидетелят П. отишъл с автомобила си до дома на своята майка, находящ
се в град Монтана, ул. ”П. Берон”. Паркирал го на улицата, взел покупките и
влязъл вътре, като забравил да заключи превозното средство. Същата вечер /нощ/
подсъдимият Г. xxx. Той забелязал, че лекия автомобил марка „Фиат”, модел
„Пунто”, паркиран на пътното платно, не е заключен, затова отворил една от
вратите и влязъл вътре. Огледал и решил да вземе следните движими вещи:
устройство „хендс-фри”, което било закачено на огледалото за обратно виждане и
сгъваемо ножче с дървена дръжка и вградени запалка и фенерче.
На следващата сутрин към 09.00
часа свидетелят установил, че в автомобила му било влизано и липсвали
„хендс-фри” за мобилен телефон марка „Самсунг” модел В 5702 и сгъваемо ножче с
вградени запалка и фенерче. За извършената кражба свид. П. подал жалба в
Районно управление „Полиция” - Монтана.
Свидетелят Г.Н.Г. xxx. Той
ползва лек автомобил марка „Рено” модел „Лагуна”, комби, с д. к. № М 37 65 АК, собственост
на неговия син Николай Н..
На 06.12.2010 година към 18.00
часа свидетелят Г.Г. паркирал автомобила на улицата пред дома си, заключил го, като
пропуснал задна лява врата и се прибрал.
На 06/07.12.2010 година подсъдимият
Д.Г. xxx. Минавайки покрай дом № 68 той забелязал, че една от вратите на
паркирания лек автомобил марка „Рено” модел „Лагуна”, не е заключена. Отворил я
и влязъл в купето на превозното средство. Разгледал и забелязал в багажника
различни инструменти и решил да ги вземе. Свалил кората, покриваща багажната
част на автомобила и взел от там следните вещи: ел. дрелка „Елтос”; ел. дрелка
марка „Райдер”, модел РД-ИД 24; ъглошлайф марка „Елтос”; ъглошлайф марка „Бош”
модел 9376, два комплекта гид ори, в единия комплект камъчета с № от 6 до № 32
и във втория комплект камъчета с № от 19 до № 50, поставени в метални кутии.
На 07.12.2010 година към 08.00
часа свидетелят Г.Г. тръгнал за работа. Тогава установил, че инструментите, които
държал в багажника на автомобила, ги няма. Свидетелят огледал превозното
средство, но не установил повреди по заключващите механизми.
Един ден през месец декември
2010 година подсъдимият Д.Г. отишъл в търговски обект, находящ се в град
Монтана, ул. “Св. Климент Охридски”, в който работи като продавач - консултант
свидетелят В. М. М.. Подсъдимият му казал, че има комплект гидори с камъчета с
№ от 19 до № 50, и ги продава за сумата от 30.00 лева, тъй като му трябвали
пари. Споменал, че продава и дрелки и ъглошлайф. Свидетелят М. проявил интерес
единствено към гидорите и се съгласил да ги закупи, защото имал автомобил и
смятал, че ще са му полезни.
По повод подадените жалби
от свидетелите Т.Т., свид. Я.Г., свид. П.П.,xxx били образувани преписки и
извършени проверки, в хода на които било установено, че извършител на кражбите
е подсъдимият Д.В.Г..
С протокол за доброволно
предаване от 22.11.2010г. подс. Г. предал на служител на МВР-Монтана два броя
си-ди с надпис „Вечните песни на България”. С протокол от 16.12.2010г. свид. Р.
Е. П. доброволно предал на служител на РУП-Монтана един брой щурмови нощ, за
който дал обяснение, че му е подарен от подс. Д.Г., от който той бил закупил
анти-радар марка „Кобра”. С разписка от 16.12.2010 година двата броя си-ди с надпис
„Вечните песни на България” и щурмовия нож /войнишки нож „щик”/ били върнати на
собственика свидетеля Т.Т..
С протокол от 22.11.2010
година подсъдимият Д.Г. предал на служител на РУП -Монтана един брой черен
кожен класьор за си-ди и девет броя си-ди, за които дал обяснение, че ги
откраднал от лек автомобил марка „Мицубиши”, паркиран в град Монтана, ул. “Черковна”.
С разписка от същата дата вещите били върнати на Р. Г.- позната на собственика
свид. Я.Г. xxx.
С протокол за доброволно
предаване от 22.11.2010 година подсъдимият Г. предал на служител на РУ „Полиция”-Монтана
джобно ножче с дървена дръжка с вградени запалка и фенерче и един брой
устройство “хендс-фри” за мобилен телефон марка „Самсунг”, за които обяснил, че
ги е взел от лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто”, паркиран на улица „П. xxx.
С разписка от 22.11.2010 година движимите вещи били върнати на собственика -
свидетеля П.П..
С протокол от 16.02.2011
година подсъдимият Д.Г. доброволно предал на служител на МВР-Монтана следните
движими вещи: ел. дрелка „Елтос”; ел. дрелка с червен корпус с удар и реверс;
ъглошлайф „Елтос”; малък ъглошлайф с червен корпус; един комплект гид ори с
„камъчета" с № от 6 до № 32, за които обяснил, че ги откраднал в началото
на месец декември 2010 година от незаключен автомобил марка „Рено” модел
„Лагуна”. С протокол от 18.02.2011 година свидетелят В. М. предал доброволно на
служител на РУП-Монтана комплекта гидори с „камъчета” с № от 19 до № 50, поставени
в червена метална кутия, които бил закупил от подс. Д. Г.. С разписка от 25.02.2011
година двата броя дрелки, двата броя ъглошлайфи и двата комплекта гидори били
върнати на собственика свидетеля Г.Г..
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза се установява, че отнетите движими
вещи, собственост на свидетеля Т.И.Т., са на стойност 165.50 лева; тези на
свидетеля П.Г.П. са на стойност 36.00 лева; вещите, собственост на свидетеля Г.Н.Г.
са на стойност 370.50 лева и вещите на свидетеля Я.Г.Г. - 72.00 лева или всички
отнети вещи са на обща стойност 644.00 лева. До приключване на досъдебното
производство са възстановени движими вещи на стойност 523.50 лв., като
невъзстановените са на стойност 120.50 лева. Минималната работна заплата за
страната към момента на инкриминираното деяние е 240.00 лв. и се нанася 2.7
пъти в причинените вреди.
При условията на
чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, като взе предвид и направеното самопризнание от подсъдимия Г.
и доказателствата събрани в досъдебното производство.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и
категоричен начин. С деянието си подсъдимият Д.в.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК- за времето от 21/22.08.2010г. до 06/07.12.2010г. в град Монтана, обл.
Монтана, при условията на продължавано престъпление и на повторност в
немаловажен случай, отнел движими вещи от владението на различни собственици, както
следва: на 21/22.08.2010г. в град Монтана, на ул. ”Цар И. Александър” при дом № 24
от лек автомобил марка „Дачия”, модел „Логан” с ДК № М 0910 АК отнел от
владението на Т.И.Т. xxx движими вещи- 4 бр. СД дискове със записи „Вечните
песни на България”; 1 бр. нож войнишки „щик”; 1 бр. анти-радар марка „Кобра”, модел
„ХРС-Р7”/ XRS-R7/ в комплект с кабели; кабели за ДжиПиЕс - навигация /GPS
-навигация/; 1 бр. разклонител, всичко на стойност 165.50 лева, без съгласието
на собственика, с намерение противозаконно да го присвои; през месец ноември 2010 г. в град
Монтана, на ул. „Черковна” при дом № 30 от лек автомобил марка „Мицубиши”, модел
„Лансер” с ДК № СА 1100 РА отнел от владението на Я.Г. xxx движими вещи - 9 бр.
СД-та със записи; 1 бр. класьор за СД дискове в черен цвят с размери 15/15 см.,
всичко на стойност 72.00 лева, без съгласието на собственика, с намерение
противозаконно да го присвои; на 17/18.11.2010 г. в град Монтана, на ул. „П. Берон” от лек автомобил марка
„Фиат”, модел „Пунто” с ДК № М 20 35 АР, отнел от владението на П.Г. xxx
движими вещи - 1 бр. хендс-фри устройство за мобилен телефон марка „Самсунг”
модел „В 5702”; 1 бр. сгъваемо джобно ножче със запалка и фенерче, всичко на
стойност 36.00 лева, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно
да го присвои; на 06/07.12.2010 г. в град Монтана, на улица „П. Парчевич” при дом № 68 от
лек автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с ДК № М 37 65 АК отнел от
владението на Г.Н.Г. xxx движими вещи - 1 бр. ел. дрелка марка „Райдер”, модел
РД - ИД 24” /RD-ID24/; 1 бр. ел. дрелка марка „Елтос”, голяма с две скорости; 1 бр. ъглошлайф марка „Елтос”,
голям; 1 бр. ъглошлайф марка „Бош”; 1 бр. гидор от № 19 до № 50 в метална
червена кутия; 1 бр. гидор от № 6 до № 32 в черна метална кутия, всичко на
стойност 370.50 лева, без съгласието на собственика, с намерение противозаконно
да го присвои, като общия размер на всички отнети вещи е в размер на сумата от
644.00 лева.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл – подсъдимият Г. е съзнавал престъпния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Причините за извършване на деянието
са корист, ниско съзнание и култура и желание за облагодетелстване по лек и
престъпен начин без труд.
С оглед установената фактическа
обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради което и
съдът го призна за виновен.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето на съответното наказание, съдът
взе предвид вида на производството - Глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК, съобразявайки
редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /изм., бр. 26 от 2010 г. /.
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, законът предвижда наказание от една до десет години лишаване
от свобода. При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Г.,
съдът прецени следното: съгласно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, в
случаите по чл. 372 ал. 4 от с. к., при провеждане на съдебното следствие не се
извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Разпоредбата
на чл. 58а НК, в настоящата си, нова редакция, предвижда, че при постановяване
на осъдителна присъда в случаите по чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НПК
предвижда възможност на съдът да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това, като при едновременно наличие на
предпоставките на разпоредбите на чл. 58а НК и чл. 55 НК, съдът следва да
приложи тази на чл. 55 НК.
Разпоредбата на чл. 58а НК, в
настоящата си редакция е в сила от 10.04.2010г. Престъплението, в което
подсъдимият Г. е обвинен е извършено за времето от 21/22.08.2010г.
до 06/07.12.2010г., т. е., след влизане
в сила на изменението на чл. 58а НК.
При обсъждане на размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съобразно разпоредбите
на Общата част на НК и съответното намаляване на така определеното наказание с
една трета, то съдът намира, че така определеното наказание по размер ще бъде
по-неблагоприятно за него от приложението на чл. 58а ал. 4 НК – наличие на
предпоставки за приложение на чл. 55 НК. Това е така, защото в настоящият
случай са налице превес на смекчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия
Г.. Отегчаващите са следните – осъждан е за престъпления от общ характер. От
друга страна, смекчаващите са, че Г. несъмнено е с нисък социален статус. Той е
извършил процесното деяние поради липса на средства, с който да се издържа -
няма родители и семейство, безработен е. Смекчаващи вината обстоятелства са и
признанието на вината, направено още на ДП, което е спомогнало за разкриване на
обективната истина. Той не е и личност с висока обществена опасност. По-голяма
част от причинената щета е възстановена, В случая са налице едновременно условията по ал. 1 на чл. 58а НК и условията на чл. 55 НК. В
такъв случай, съдът е длъжен да приложи само чл. 55 НК, ако това е
по-благоприятно за подсъдимия. Налице
е обаче превес на смекчаващите вината обстоятелства според съда и при
определяне на вида и размера на наказанието, той взе предвид разпоредбата на чл.
58а ал. 4 НК, като прилагайки чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В случая единствената
възможност е налагане на наказание лишаване от свобода. Несъмнено спазвайки
разпоредбата на чл. 58а ал. 4 НК, съдът следва да приложи
само чл. 55 НК, тъй като наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се
изтърпи ефективно, при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип е по-благоприятно от определеното по чл. 58а ал. 1 НК.
С така наложеното по вид и размер наказание
съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и
генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на подсъдимия Г. и останалите граждани.
Съдът на основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА
времето през което на подсъдимия Д.В.Г. е била взета мярка за неотклонение
“ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” с определение по ЧНД №50073/11г. по описа на РС Монтана,
считано от 05.04.2011 година до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА в
изпълнение наказанието наложено с присъда по НОХД № 30314/2010г. по описа на РС
Монтана, в сила от 02.12.2010г. в размер на
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето през което на подсъдимия Д.В.Г.
е била взета мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по НОХД № 30314/2010г.
по описа на РС Монтана, считано от 22.03.2010г. до 23.04.2010г..
При този изход на
делото подсъдимия Г. следва да заплати по сметка на ВСС - София сумата от 60.00
лева разноски по водене на делото/ за изготвената на досъдебното производство
съдебно - оценителна експертиза/ и 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
След определяне и изплащане на адвокатско
възнаграждение от НБПП гр. София на назначения служебен защитник, съдът ще се
произнесе и за тези разноски с определение по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК.
При така изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: