№ 5569
гр. София, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504839 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 94292/17.03.2025 год. по описа
на СРС, депозирана от В. В. И. действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Е. Т. С. и В. В. И. действащ чрез своята майка и
законен представител Е. Т. С. чрез адв. Е. Г. срещу Решение № 3779/06.03.2025
год. постановено по гр.д. № 68322/2024 год. по описа на СРС, ГО, 37 състав, с
което е уважен предявеният иск по чл. 150 СК за увеличаване на присъдената
издръжка на децата В. В. И. действащ лично и със съгласието на своята майка
и законен представител Е. Т. С. и В. В. И. действащ чрез своята майка и
законен представител Е. Т. С., от 250 лева на по 600 лева за всяко дете.
С въззивната жалбата решението се оспорва като неправилно и
необосновано. Изложени са доводи, касаещи финансовите възможности на
бащата В. Л. И. да заплаща издръжка в пълния претендиран размер, а именно
900 лева за детето В. И. и 700 лева за детето В. И..
Отправят искане към въззивния съд за отмяна на обжалваното съдебно
решение и постановяване на друго, с което претенцията им да бъде уважена в
пълния претендиран размер.
В открито съдебно заседание по делото, въззивниците редовно
призовани – не се явяват, явя се законния представител Е. С., представлява се
от процесуален представител, който поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения. Представя писмени бележки по същество на
спора. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. Л. И. е депозирал
отговор, с който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Отправя искане
към съда за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно
и законосъобразно.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не се явява, не се
явява и упълномощения процесуален представител, който депозира писмени
бележки по същество на спора. Претендира разноски по представен списък по
чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в
което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен
акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна
и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, депозирана на
15.11.2024г. от ищците - непълнолетния В. В. И., действащ лично със
съгласието на своята майка Е. С. и малолетния В. В. И., действащ чрез своята
майка и законен представител Е. Т. С., с която на основание чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК се иска увеличение на месечната издръжка, присъдена с Решение №
563225/17.12.2018г., постановено по гр. д. № 29934/2017г. по описа на СРС, 83
състав, дължима от бащата В. Л. И..
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът В. Л. И. е депозирал отговор, в
който оспорва исканото увеличение на издръжката, която дължи за двете деца
за разликата над 400 лв.
С Решение № 3779/06.03.2025 год. постановено по гр.д. № 68322/2024
год. по описа на СРС, ГО, 37 състав, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК,
е изменен определеният с Решение № 563225/17.12.2018г., постановено по гр.
д. № 29934/2017г. по описа на СРС, 83 състав размер на дължимата месечна
издръжка от В. Л. И., ЕГН ********** в полза на В. В. И., действащ лично
със съгласието на своята майка Е. С. и малолетния В. В. И., действащ чрез
2
своята майка и законен представител Е. Т. С., от 250 лева на по 600 лева за
всяко дете, считано от 15.11.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/, до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за
разликата над уважения размер от по 600,00 лв. до пълния предявен такъв от
900 лева за детето В. В. И. и от 700 лв. за детето В. В. И.м месечно, иска е
отхвърлен като неоснователен.
Първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 242, ал. 1, предл.
първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
Разпределил е отговорността за разноски.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
намира наведените доводи за неправилност на обжалваното решение за
неоснователни.
Страните не спорят, че ищците В. В. И., роден на ********. и В. В. И.,
роден на ********. са деца на ответника В. Л. И., а тяхна майка е Е. Т. С.,
което е видно от представени пред първия съд удостоверения за раждане.
С решение № 563225/17.12.2018г., постановено по гр. д. № 29934/2017г.
по описа на СРС, 83 състав, е утвърдено споразумение по реда на чл. 51 СК
между Е. Т. С. и В. Л. И., по силата на което родителските права спрямо децата
са предоставени на тяхната майка, при която е определено местоживеенето
им, а на бащата е определен режим на лични отношения, както и същият е
осъден за заплаща месечна издръжка на децата си в размер на по 250 лева за
всяко от тях.
Съгласно писмо с изх. № 1424-00-2875#1/09.01.2025 год. от ТД на НАП-
София, офис „Изток“, ведно със справка-данни за периода 01.01.2024 год. до
31.12.2024 год. се установява, че майката Е. Т. С. е била трудово ангажирана
във фирма „Ипсос“ ЕООД с основно месечно възнаграждение в размер на
2900 лева. От представена справка-данни за същият период е видно, че
бащата В. Л. И. е бил трудово ангажиран към структирите на МВР със средно
месечен осигурителен доход в размер на около 3500 лева. Съгласно
представено копие на данъчна декларация по чл. 50 ЗДОФЛ за 2023г.
ответника В. И. е получил от наеми сумата от 45 061.91 лв. за посочената
година. В същото време видно от същата данъчна декларация се е възползвал
и от данъчно облекчение за отглеждане на непълнолетни лица в размер на
1200 лв.
За нуждите на производството пред първия съд е изготвен и депозиран
социален доклад от ДСП Слатина след проведена среща и разговор с майката
Е. С.. Социалният работник е посочил, че децата се отглеждат от тяхната
майка, която помощ и подкрепа получава от своето разширено семейство и
приятели. Тримата живеят в жилище под наем при наемна цена в размер на
3
1500 лева. По данни на майката децата са здрави, без данни за остри хронични
заболявания или физически увреждания. Същата заявява, че издръжката,
която бащата плащал в момента в размер на по 250 лв. не стигала за
увеличените нужди на децата от дрехи, обувки, помагала и спортни
занимания. Социалните работници изразяват становище, че в най-добрия
интерес на децата е да бъде постановено решение, с което в максимална
степен да бъдат защитени техните интереси.
Пред въззивния съд са събрани нови писмени доказателства по
отношение доходите на страните.
Така съгласно писмо от ТД на НАП София, офис „Изток“ , ведно със
справка-данни за периода 01.05.2024 год. – 31.05.2025 год. се установява, че
майката Е. С. е получила средно месечен осигурителен доход в размер на 2871
лева. За същия период бащата В. И. е получил средно месечен осигурителен
доход в размер на 3500 лева.
За нуждите на производството пред въззивния съд е изготвен и
депозиран социален доклад от ДСП-Слатина. В социалното проучване е
посочено, че майката е тази, която полага основно грижи за децата В. и В.. В
разговор със социалният работник, майката е споделила, че живее под наем в
жилище, за което заплаща наемна цена в размер на 1500 лева, а разходите за
децата са в размер на по 1200 лева за всяко едно от тях. Децата не поддържат
връзка с баща си, нито с роднините по бащина линия, но поддържат контакт с
роднините по майчина линия. Към момента на изследването В. е ученик в
Национална търговско-банкова гимназия, а В. е ученик в 119-то СУ „Акад.
Михаил Арнаудов“. В заключение е посочено, че следва да бъде постановено
решение, с което в максимална степен да бъдат защитени интересите на
децата.
Други доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в
настоящето производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно
нормата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и
от възможностите на родителя. Това са две кумулативни изисквания, с които
съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от
каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
"ненавършило пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки
и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на
4
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други
обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при
подрастващите поначало се предполага.
В конкретния случай детето В. е на 15 годишна възраст, а детето В. на 12
годишна възраст, като нуждите на децата са обичайни за тяхната възраст.
Същите са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни
помагала, за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни
потребности, развлечения, а ориентир за техния размер е приетият в страната
размер на линията на бедност. Във въззивната жалба са изложени доводи за
нужда от ортодонстко оперативно лечение за детето В. и стоматологични
проблеми за детето В., но по делото не са били ангажирани доказателства в
тази насока.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно
и зависи от възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Родителят дължи издръжка, ако след
задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
От определянето на месечната издръжка от по 250 лева за всяко дете с
Решение № 563225/17.12.2018г., постановено по гр. д. № 29934/2017г. по
описа на СРС, 83 състав до настоящия момент е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обусловяващо размера на издръжката. През
изминалия период от около седем години въззивниците са пораснали, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да
бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Поради това
правилно първоинстанционния съд е съобразил нарасналите нужди на двете
деца за учебници, учебни помагала, дрехи и посещения на извънкласни
занимания.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в
икономическите условия в страната. Въззивният съд взе предвид настъпилите
в страната инфлационни процеси, като инфлацията за месец септември 2025
год. спрямо месец декември 2018 год. (месеца на влизане в сила на решението,
с което е опредЕ. първоначалната издръжка) е 46 % (съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален
статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не
следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи
за децата – в случая тяхната майка.
През изминалия от определяне на издръжката период е увеличен и
размерът на установената за страната минимална работна заплата като от 510
лева (ПМС № 316/20.12.2017 г.) за 2018 г. същият е достигнал до 1077 лева за
2025 г. (ПМС № 359/23.10.2024 г). Настъпили са промени в обстоятелствата,
при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен
извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите
се обстоятелства.
5
Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на
въззиваемата страна да заплаща месечна издръжка от 900 лева за детето В. В.
И. и от 700 лв. за детето В. В. И..
Във въззивното производство са ангажирани доказателства за доходите
на бащата, видно от които същият получава средно месечен осигурителен
доход в размер на 3500 лева. Установява се, че бащата реализира и
допълнителни доходи извън тези от трудово правоотношение, както и че
същият се е възползвал от данъчно облекчение за ненавършили пълнолетие
деца.
Съгласно законните критерии и от установеното в хода на съдебното
производство, въззивният съд приема, че правилно първият съд е определил,
че за всяко едно от децата са неоходими средства в общ размер на по около 900
лева - с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот,
каквито всяко от децата би имало, ако родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални
възможности да заплаща част от претендираната пред въззивния съд месечна
издръжка за децата в размер на по 600 лева, тъй като по делото не е
установено бащата да страда от заболяване, което да намалява
трудоспособността му, нито да има данни за други алиментни задължения към
ненавършили пълнолетие лица (в същия смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г.
по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.). В трудоспособна зряла възраст е
(според Класификация на възрастовите групи на Световната здравна
организация), липсват твърдения и доказателства същия да страда от тежко
заболяване, което да е довело до трайна и тежка инвалидизация или други
причини, които да възпрепятстват въззиваемия да заплаща така опредЕ.та
издръжка и да реализира доходи.
Тези именно обстоятелства определят по аргумент от т. 11 от ППВС №
5/70 г. материалните възможности на бащата да заплаща присъдената с
обжалваното решение месечна издръжка на децата В. и В..
При определяне на издръжката в размер на по 600 лева, дължими от
бащата за децата В. и В., въззивният съд съобрази и обстоятелството, че
майката полага непосредствени грижи за тях, което поражда необходимостта
неотглеждащият родител да покрие по - голяма част от издръжката на децата
на страните, но само ако е съобразена с установените реални възможности.
Разликата над посочения размер от издръжката за децата следва да се поеме от
майка им, а при невъзможност и от други лица от друг ред, посочен в закона.
Също така, следва да се отбележи, че преценката за обикновените
условия на живот на децата, следва да се прави не абстрактно-за всяко дете с
аналогични характеристики относно пол, здравословно състояние и възраст,
но и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с конкретния случай, с
отглеждането на конкретно това дете от двамата родители и реализираните от
последните доходи.
Недоказани останаха твърденията във въззивната жалба за заплащане
на наем за ползване на жилище от страна на майката, тъй като същата не е
представила доказателства в подкрепа на изложените от нея твърдения. Не се
доказаха и твърденията на майката за нейната кредитна задлъжнялост и пасив
6
на имущественото й състояние. Ирелевантни за предмета на делото са
доводите за трудовата ангажираност на бабата по бащина линия и нейните
финансови възможности. Противоречиви и недоказани останаха и
твърденията във въззивната жалба за нужда от ортодонтско лечение за двете
деца, тъй като по делото не бяха представени доказателства в тази насока, а в
изготвените по делото социални доклади, майката е заявила, че децата не
страдат от здравословни проблеми.
Поради изложените съображения, правилно първоинстанционният съд
е определил размера на средствата, необходими за месечната издръжка на
двете деца и е разпределил тежестта на същата между двамата родители при
съобразяване на доходите на майката, която полага непосредствените грижи за
подрастващите.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната
му част, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемата страна съобразно чл.78, ал.3 ГПК.
От страна на процесуалния представител на въззиваемия е направено
искане за присъждане на разноски, като е представен и списък по чл. 80 ГПК,
видно от който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева.
В проведено по делото открито съдебно заседание, процесуалния
представител на въззивниците е направил възражение за прекомерност на
претендираните от въззиваемия разноски.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие от
28.06.2025 год., видно от който договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева е платено изцяло в брой.
В тази връзка по отношение на претендираните от въззиваемата страна
разноски и предвид своевременно направеното възражение за намаляването
на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът
приема същото за основателно. Проведено е едно открито съдебно заседание в
което са събрани само нови писмени доказателства и са проведени устните
състезания. По изложените съображения съдът приема за основателно
възражението на въззивниците и определя адвокатското възнаграждение за
адвоката на въззиваемия в размер от 300 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3779/06.03.2025 год. постановено по гр.д.
№ 68322/2024 год. по описа на СРС, ГО, 37 състав в обжалваната част.
7
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В. В. И., ЕГН:**********
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Е. Т.
С., ЕГН ********** и В. В. И., ЕГН:********** действащ чрез своята майка и
законен представител Е. Т. С., ЕГН **********, да заплатят на В. Л. И.,
ЕГН:********** сумата от 300 лева, представляваща разноски по въззивно гр.
дело № 4839/2025г. по описа на Софийски градски съд, IІI въззивен брачен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8