№ 85
гр. Варна, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20233100900482 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от А. С. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ******, чрез законните си представители Д. А. В. и С. В.
В. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
вписано в Регистъра на СГС по ф. д. № 11830/2001 г., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лева, претендирана като допълнително /над доброволно изплатеното от
ответника в размер на 8 000 лева/ обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психични
изживявания, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 29.07.2020 год. на
път трети клас № 2902 от пътен възел Аксаковска Панорама към село Кичево, по вина на
водача на лек автомобил „Ауди А8“, със словашки рег. № BL677PT, застрахован по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от Словашка застрахователна
компания „kooperativa poistovna, a.s. Viena Insurance Group”, ведно със законна лихва,
считано от 02.08.2022 год. до окончателното заплащане, на основание чл. 516, ал. 8 вр. чл.
515 ал. 2, т. 1 и 2 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2020 год. е настъпило ПТП на път трети
клас № 2902 от пътен възел Аксаковска панорама към с. Кичево, на разклона за с. Долище
обл. Варна, реализирано от водача на лек автомобил „Ауди А8“, със словашки
регистрационен номер. Излага се, че вследствие ПТП на ищеца е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната челнотеменна област, порезни
рани и дълбоки ожулвания в лявата лицева половина, в следствие на което са останали
груби белези по лявата и дясната лицеви половини, които са ясно видими, създават реална
асиметрия в нормалния човешки облик и в този смисъл определят обезобразяване. Сочи се,
че непосредствено след ПТП е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където
раните били зашити, но изключително видими. Излага, че по време на ПТП ищецът
преживял стрес, след инцидента изпитвал страх да пътува в автомобил, не искал да се отделя
от родителите си и не искал да излиза. Ищецът изпитвал трудности в комуникацията си с
други деца, изпитвал срам и притеснение, затворил се в себе си. Сочи се, че е било
1
проведено досъдебно производство № 7/2021 год. по описа на РУ – Аксаково, образувано
било НОХД № 2341/2023 год. по описа на Районен съд – Варна, което е приключило с
влязло в сила протоколно определение за сключено споразумение. По време на досъдебното
производство било установено, че поради малолетието си, ищецът бил поставен в детска
седалка закрепена в автомобила, в който бил пътник, съобразно разпоредбите на ЗДвП.
Ищецът излага, че е заведена щета № BG-22-SLO-00378, на 02.08.2023 год, впоследствие
нов № BG-22-SK-00378 пред Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, което на 23.02.2023 год. е извършилo доброволно плащане на сумата от 8
000 лева. Счита, че така изплатеното обезщетение е занижено и несъответно на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, депозира писмен отговор, чрез пълномощника
си адв. З. Х., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
основателността на иска, предвид направеното заплащане. Оспорва изключителната
отговорност на водача на автомобила за произшествието и за причинените от него вреди,
като релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че
родителите на ищеца не са поставили на ищеца обезопасителен колан, евентуално коланът
не е бил технически изправен, излага, че ищецът е пътувал в неподходяща за възрастта и
ръста му обезопасителна система. В условия на евентуалност твърди, че системата не е била
фиксирана или не е била фиксирана в съответствие с указанията на производителя, или тази
система не е била подходяща за този тип автомобил. Твърди се, че всички или част от
вредите е нямало да настъпят, ако ищецът е пътувал с правилно използвана обезопасителна
система. Оспорва претърпяването на твърдените неимуществени вреди, както и причинната
им връзка с ПТП. Оспорва се в евентуалност и претендирания размер.
В открито съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощник, поддържа предявения иск,
моли за неговото уважаване и присъждането на съдебно-деловодни разноски.
От своя страна, ответникът, чрез пълномощник, оспорва иска и моли за неговото
отхвърляне.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от
фактическа страна следното:
От съвкупния анализ на заключенията по проведените САТЕ и СМЕ, които съдът
кредитира като компетентно дадени и обосновани, се установява, че на 29.07.2020г. около
07.50 часа, по път трети клас № 2902, при разклона за с. Добрище, обл. Варна, в посока с.
Кичево, лек автомобил „Ауди А8“, със словашки рег. № BL677PT, управляван от Панайот И.
Киров, се е движел от с. Долище към гр. Варна. По същото време, в посока с. Кичево по път
с предимство се е движел лек автомобил „Хонда Джаз“ с рег. № ******, с водач Д. А. В..
При предприемане на движение в нарушение на разпоредбите на знак „Б-2“, водачът на лек
автомобил „Ауди А8“, без да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил
„Хонда Джаз“, се е ударил в същия в зоната на преден ляв фар. Ударът е настъпил спрямо
предната част на лек автомобил „Ауди А8“ и спрямо предна лява и лява странична част на
лек автомобил „Хонда Джаз“. По време на произшествието, в лявата част на задната седалка
на автомобила „Хонда Джаз“, е пътувал ищецът А. В..
След инцидента е проведено досъдебно производство № 7/2021 г. по описа на РУ –
Аксаково, въз основа на което е образувано НОХД № 2341/2023 г. по описа на Районен съд
– Варна за извършено от страна на Панайот И. Киров престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
предл. 2 вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Производството е прекратено с протоколно определение
2
за постигнато споразумение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съгласно което е прието, че Панайот И. Киров е виновен за
това, че на 29.07.2020г. не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил
„Хонда Джаз“ с рег. № ****** и в резултат е причинил средна телесна повреда на ищеца.
В резултат на произшествието, като пътник в лекия автомобил „Хонда Джаз“, седящ
в детска обезопасителна седалка в лявата част зад водача, ищецът е получил разкъсно-
контузна рана в дясната челнотеменна област, порезни рани и дълбоки ожулвания в лявата
лицева половина, вследствие на което са останали груби белези по лявата и дясната лицеви
половини, които са ясно видими. Раните са настъпили в резултат от съприкосновение с
твърд предмет с подчертан ръб, а останалите увреждания са причинени от предмети с
режещи ръбове, каквито мога да бъдат фрагментирани стъкла.
След пътния инцидент ищецът е бил приет в отделение „Детска хирургия“ при МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД, където в резултат на проведено хирургично и консервативно лечение,
раните му били зашити, но останали видими. Съгласно заключението на проведената СМЕ,
към момента на провеждане на експертизата, получените от увреждането белези създават
видима асиметрия и в този смисъл определят обезобразяване, като същите не могат да бъдат
заличени без специализирано хирургично лечение, което не може да бъде извършено докато
ищецът не навърши пълнолетие.
От съвместния анализ на ангажираните по делото гласни доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите П.Ж.П., Т.А.А. и тези на свидетеля С. В. В. – баща на ищеца, които
съдът цени с оглед възможната негова заинтересованост от изхода на спора, се установява,
че в резултат на получените телесни увреждания от претърпяното произшествие, ищецът
станал по-затворен след инцидента, изпитвал трудности в комуникацията, чувствал се е
притеснен, заради белега на лицето си, като се стараел да го прикрива с ръка при общуване
с други деца. В период от един месец след инцидента, ищецът изпитвал сериозни по
интензитет болки, тъй като нараняването по челото му е било болезнено. Изпитвал е
травматичен стрес от преживяното, изразяващ се в страх от возене в автомобил и от
повторно преживяване на инцидента. Произшествието и последиците му са довели до
продължаващ дискомфорт от общуване за ищеца, силно понижение на самочувствието му,
самоизолация и притеснение и тревожност при необходимост от социално взаимодействие.
Доколкото, видно от застрахователна полица № **********, валидна към датата на
произшествието, за лекия автомобил „Ауди А8“ е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, ищецът отправил
към последния претенция № BG-22-SK-00378, по която на 23.02.2023г. му е изплатено
обезщетение в размер на 8 000 лева.
По отношение на релевираното в отговора на исковата молба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца чрез непоставяне на
обезопасителен колан при пътуването му с автомобила, от заключенията по САТЕ и СМЕ,
както и от допълнително дадените разяснения в съдебно заседание от вещите лица, се
установява, че при правилно поставен предпазен обезопасителен колан спрямо детско
столче, обичайното разстояние на придвижване на тялото на възрастен индивид от 7-10 см,
се увеличава, поради наличието на маршрутизиране на коланния ремък, но въпреки това се
наблюдава задържане на тялото на детето извън зоните на съприкосновение с врата.
Уврежданията на лявата лицева част биха могли да се получат както при правилно, така и
при неправилно монтирана детска седалка, като са могли да бъдат получени както ако
детето е в столчето, дори да е с поставен предпазен колан, тъй като главата е подвижна и не
е защитена от стола. Самото столче, с неговите технически параметри и позиция на
разстояние от вратата, предпазва донякъде от странични удари, но само раменния пояс. Въз
основа на тези констатации и механизма на ПТП, становището на вещите лица по САТЕ и
СМЕ се обединява около позицията, че уврежданията на ищеца са могли да бъдат получени
3
и при поставен предпазен колан.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 516, ал. 8 вр. с чл. 515, ал. 2, т. 1
от КЗ. Доколкото процесното ПТП е осъществено между автомобил с български
регистрационен номер и такъв със словашки регистрационен номер, със сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със Словашка застрахователна компания
„Kooperativa poistovna, a.s. Viena Insurance Group“, ПТП е настъпило в Р. България –
държава-членка на ЕС, следва да се отбележи, че по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007
год. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 год. и съгласно чл. 4, ал. 1 от
същия, въпросът за обезщетяване претърпените от пострадалия вреди и техния обем следва
се урежда в съответствие с българското материално право.
С оглед представенoто по делото искане за изплащане на застрахователно
обезщетение от ответното дружество по чл. 380 КЗ, съдът преценя иска за допустим.
Основателността на прекия иск на увредено лице срещу застраховател за
обезщетяване на претърпените в следствие на ПТП вреди предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит риск по застраховка гражданска отговорност, претърпяването на вреди, които са
резултат от виновното поведението на застрахования водач, както и обосноваване на
техния размер.
В тежест на ответника, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да установи, че е
изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи от застрахователния договор, както и
всички релевирани в отговора на исковата молба възражения, включително и това за
съпричиняване на вредата.
Наличието на валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Ауди А8”, със словашки
рег. № BL677PT, по което застрахователят ответник се е съгласил да обезщети вредите,
причинени на трети лица при управлението на превозното средство, се доказва от
представената по делото полица № **********.
От заключенията по САТЕ и СМЕ се установи настъпването на вредоносно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск с оглед разпоредбата на чл. 477, ал. 1 КЗ, и
причинно-следствената му връзка с неимуществените вреди, доказани по вид и интензитет
посредством събраните по делото гласни доказателства.
По въпроса за вината, съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено Д.ието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Същата задължителна сила има и
присъдата, с която съдът освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
наказание при условията на чл. 78а от НК. В настоящия случай, застрахованият водач на
„Ауди А8“ е признат за виновен за това, че на 29.07.2020 г. е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на ищеца.
Така, като доказани се преценят всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, в резултат на което е възникнало и задължението
на ответника като застраховател да обезщети вредите, настъпили в резултат на поведението
на виновния водач при управлението на застраховано от него МПС.
Доказването на иска по основание създава необходимостта от определяне на
справедлив размер на дължимото обезщетение от страна на съда съгласно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД. Това действие следва да предхожда и преценката на съда за прилагане или не на
4
намаляването на размера на обезщетението с оглед направеното от ответника възражение по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящия случай, наред с вида на претърпяното нараняване и създадените по
време на оздравителния период неудобства за ищеца, от съществено значение за преценката
на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е характерът
на увреждането, представляващо средна телесна повреда и дълготрайните и незаличими
последици от същото с оглед възрастта на ищеца по време на произшествието. Размерът на
образувалия се белег, получаването на реална асиметрия, водеща до обезобразяване и
невъзможността за скриването му, водят до сериозно негативно влияние върху
емоционалното състояние на пострадалия. Нещо повече, че полученият белег не би могъл да
бъде заличен без специализирано хирургично лечение, което не може да се извърши до
навършване на пълнолетие. Преживеният по време и след инцидента травматичен стрес,
наред с продължителния период за възстановяване от емоционалната травма и отражението
на събитието върху социалния му живот, водят до значителна и дълготрайна негативна
промяна в поведението на ищеца. От весело и комуникативно дете, същият е станал по-
затворен, притеснителен в отношенията си с другите деца, изпитвал срам и избягвал контакт
с връстниците си. Преживяното е довело до страх от возене в автомобил, от повтаряне на
инцидента и постоянно чувство на несигурност, като негативното изживяване засяга
отрицателно възможностите за приспособяване и адаптация към промените, като го лишава
от нормалния процес на израстване. По този начин увреждането оказва влияние върху целия
съзнателен живот и социалните взаимоотношения на ищеца до навършване на пълнолетие,
едва когато би имал възможност да отстрани последиците от нараняването.
На база така изложеното, както и при съобразяване на икономическата конюнктура в
страната към момента на постановяване на настоящия акт и съдебната практика по сходни
казуси, води до извод, че справедлив размер на обезщетението се явява сумата от 40 000 лв.
При определяне на този размер съдът взе предвид освен претърпените до момента болки и
страдания, така и необходимата за завършване на оздравителния процес допълнителна
операция – за отстраняване с хирургическа намеса на белезите от нараняването.С
посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените вреди
в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно: за
спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за настъпването
им са налице две причини – едната създадена от поведението на деликвента и другата – от
това на увредения. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г.,
ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна за
съдилищата съдебна практика - Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II
т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
5
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д.
№ 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този,
който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и
субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да
почива на предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване / в този смисъл, постановените по реда на чл.
290 от ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата практика - Решение №
59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т. о. , Решение № 98/24.06.2013 г., по т. д. №
596/2012 г., Решение № 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о./. Релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос
на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение
на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди /решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./.
В конкретния случай, съобразявайки релевираното от ответника възражение за
съпричиняване и събраните доказателства, съдът намира, че определеният размер не следва
да бъде намаляван поради неоснователността на възражението за съпричиняване на
резултата от произшествието, тъй като не беше доказано, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан по време на настъпването му. Във възприетите от съда заключения по
първоначалната САТЕ, СМЕ, в кредитираните им части, еднозначно беше посочено, че
претърпените наранявания са могли да бъдат получени и при поставен обезопасителен
колан.
Така, като се вземе предвид изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 8 000 лв. и доколкото размерът на претендираното обезщетение – 30 000 лв. е по-
нисък от възприетия от съда за справедлив такъв – 40 000 лв., предявеният иск следва да
бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от датата на уведомяването /02.08.2022 год./,
на основание чл.429, ал.3 КЗ.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски са дължими
единствено в полза на ищеца. Съобразно представените доказателства и на основание чл.38,
ал.2 ЗА, в полза на пълномощника на ищеца адвокат М. И. П., л. № ********** от
Адвокатска колегия – Варна, предоставил безплатна правна помощ, следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 3050 лв. по реда на Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВОС държавна такса за уважената част от иска в размер на 1
200 лева, както и разноските за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда
– 300 лева.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, вписано в Регистъра на СГС по ф. д. № 11830/2001 г., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на А. С. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ******, чрез законните си представители Д. А. В., ЕГН
********** и С. В. В., ЕГН **********, сумата от 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от А. С. В. неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 29.07.2020 г. на
път трети клас № 2902 от пътен възел Аксаковска Панорама към село Кичево, по вина на
водача на лек автомобил „Ауди А8“, със словашки рег. № BL677PT, застрахован по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от Словашка застрахователна
компания „Kooperativa poistovna, a.s. Viena Insurance Group”, с представител на територията
на РБ Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция –
02.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 516, ал. 8 вр.
чл. 515 ал. 2, т. 1 и 2 КЗ.
Сумите следва да бъдат заплатени на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, по следната
банкова сметка: IBAN: BG14 BPBI 7945 1069 7443 02, BIC: BPBIBGSF с титуляр адвокат М.
П..
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, вписано в Регистъра на СГС по ф. д. № 11830/2001 г., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 1 200 лева,
представляваща дължимата държавна такса, както и сумата от 300 лева, представляваща
дължимите разноски за заплатено възнаграждения за вещи лица, на основание чл.78, ал.6
ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, вписано в Регистъра на СГС по ф. д. № 11830/2001 г., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да заплати на адвокат М. И. П., л.
№ ********** от Адвокатска колегия – Варна, сумата от 3050,00 лв. /три хиляди и
петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7