Присъда по дело №4915/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №4915/21г.ПО ОПИСА НА СГС,НК,22
СЪСТАВ

Против подсъдимият Н. Б. В. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.142, ал.2, т.3, пр.2 вр. ал.1 от НК, за това, че в края на месец май, преди 26.05.2019
г. около полунощ, в с. Казичене, общ. Столична, в началото на ул. „Васил Левски“
отвлякъл ненавършило 18 години лице, а именно непълнолетната Г. Д. Д. с ЕГН
**********, като използвайки физическа сила, дърпайки я за ръката, я принудил да
влезе в лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“ с регистрационен номер СО
*******, като против волята й била транспортирана до покрайнините на с. Казичене,
на Околовръстен път.
Представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото
обвинение. Излага аргументи в насока, че фактите, съдържащи се в ОА са установени
по категоричен начин от доказателствата събрани както в досъдебната фаза на процеса,
така и в съдебната. Счита, че безспорно се е доказал факта, че спрямо частния
обвинител Д. е използвана принуда, в следствие на която последната е придвижена
против волята й. Пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен и да му бъде
наложено наказание в минимален размер, предвиден за конкретното престъпление,
като аргументира искането си с обстоятелството, че в конкретния казус се касае за мъж
на сравнително млада възраст.
Повереникът на частния обвинител Д. се солидализира с изложеното с
прокурора. Релевира доводи в насока, че личните отношения между постР.лата и
подсъдимият не биха могли да изключат използваната спрямо доверитЕ.та й физическа
принуда. Счита ,че обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което моли
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Защитникът на подс. В. – адв. П.,счита ,че обвинението не е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна, поради което подсъдимият следва
да бъде оправдан. Защитникът счита, че показанията на разпитаните по делото
свидетели, включително и показанията на ЧО Д. водят на единствен извод, че не е
осъществено процесното деяние. Адв. П. се позовава и на приложената по делото
кореспонденция между подс. В. и постР.лата Д., която се е развила в периода след
инкриминирания.
Подсъдимият В. се присъединява към заявеното от защитника му. Моли съда
да бъде оправдан.
Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност ,намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Н. Б. В. е роден на ******* г. в гр.София, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, студент, живущ в с. Лесново,
община Елин Пелин, област Софийска, ул. *******
1

През месец февруари 2019 г. подс. В. се запознал с ЧО Д.. В следващите два
месеца двамата се сближили и отношенията между тях се задълбочили. През този
период частният обвинител имала интимни отношения със свидетеля Р. Константинов,
но за това обстоятелство подсъдимият не бил наясно.
На неустановена дата през месец май 2019 г. Н.В. решил да излезе вечерта с
двама свои приятели – свидетелите Й. Й. и Г. Л.. Тримата решили да се повозят с лекия
автомобил на свидетеля Л. - марка „Пежо“, модел „208“ с рег.№ СО *******.
Подсъдимият управлявал лекия автомобил, тъй като свидетелят Л. не бил
правоспособен водач.
Подс. В. знаел че ЧО Д. ще се намира в парк, находящ се в село Казичене, за
което споделил на свидетелите Л. и Й., като тримата заедно се отправили натам.
Когато пристигнали, подсъдимият видял паркиран автомобил, в който ЧО Д. се намира
заедно със свид. Р. К., който до този момент бил непознат за подсъдимия. Подс. В.
паркирал управлявания от него автомобил в близост до този, в който се е намирала ЧО
Д., излязъл от същия и се приближил до вратата от страната на Г. Д.. Подсъдимият
дръпнал за ръката последната, с цел да я подкани да се качи в управлявания от него
автомобил. В този момент ЧО Г. Д. държала в себе си несесер, който изпуснала, навела
се да го вземе,след което тръгнала с подсъдимия към автомобила, с който той е дошъл,
като през това време подсъдимият държал ЧО Д. за ръката. След като Г. Д. се качила в
другата кола, подсъдимият потеглил, а заедно с тях двамата в купето се намирали и
свидетелите Й. и Л.. Последните двама не реагирали по никакъв начин на случващото
се. Свидетелят К., от своя страна, продължил да стои в своя автомобил, но след като Д.
и В. потеглили, той ги следвал неотлъчно с неговата кола. В следващите няколко
минути постР.лата се намирала в движещия автомобил, шофиран от подсъдимия, и
двамата коментирали кое е момчето, с което тя била същата вечер. СвидетЕ.та Г. Д.
изразила желание да слезе от автомобила, поради което подсъдимият спрял в близост
до изхода на село Казичене. Веднага след него спрял и свидетеля Р. К., в чиято кола се
качила ЧО Д.. Двата автомобила продължили по различни посоки - в едната били
свидетеля К. и ЧО Д., а в другата подсъдимият и свидетелите Й. и Л..
След гореописаната ситуация ЧО Д. преустановила любовните си отношенията
със свидетеля Р. К. и задълбочила тези с подс. Н.В.. ЧО Д. и подсъдимият имали
интимна връзка в периода след инкриминирания инцидент до края на 2019 г. През
целия този период двамата криели отношенията си от знанието на родителите на
частната обвинитЕ., тъй като те не харесвали подс. В. и не били съгласни дъщеря им да
общува с него.
Въпреки опитите на ЧО и подсъдимия да скрият обстоятелството, че имат
интимни отношения, в началото на 2020 г. майката на Г. Д. – свид. В. Д. разбрала за
случващото се между двамата. Поради което и при позвъняване на подсъдимия към
ЧО, свидетЕ.та В. Д. вдигнала телефона на дъщеря си и уведомила подсъдимия, че не
трябва повече да я търси. В следващите дни свидетЕ.та В. Д. и ЧО Г. Д. уведомили
органите на МВР, че подс. В. упражнява тормоз спрямо ЧО. Във връзка с разказите им
и започнало разследването по настоящето наказателно производство.
От заключението на КСППЕ на подсъдимия се установява ,че същият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

2

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена
въз основа на свидетелските показания на Г. Д. Д., В. Д., Р. К., Ц. А., Й. Й., Г. Л.,
обясненията на подс. Н.В., изготвената и приета КСППЕ, справка с рег. № 513р-
23273/19.3.2020, 2 бр. справки картон на водача относно Р. К. и Н.В., справки за
собственост на МПС, справки от мобилни оператори, кореспонденция между
подсъдимия В. и ЧО Д. в социалната мрежа инстаграм.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства се установява по несъмнен начин обстоятелството, че на неустановена дата
през месец май 2019 г. в село Казичене са се срещнали свид. Р. К. и ЧО Д., от една
страна, а от друга подсъдимият и свидетелите Л. и Й.. Горният факт категорично се
доказва както от показанията на всички разпитани свидетели, така и от обясненията на
подсъдимото лице. В тази им част наличните гласни доказателствени средства се
явяват логични, напълно кореспондиращи си и взаимно допълващо се, поради което и
съдът не намира основание да не им даде вяра.
На следващо място, като напълно доказан за СГС се явява и факта, че при
срещата на гореизброените лица подс. В. е напуснал управлявания от него автомобил,
отправяйки се към този, в който са се намирали свид. К. и ЧО Д. и е осъществил
вербален контакт с тях. За това обстоятелство съдът намира доказателства в
показанията на свидетелите Г. Д. и Р. К., а също и в обясненията на Н.В.. Последните
трима се явяват очевидци на инкриминираните събития и въпреки обстоятелството, че
подсъдимият и частният обвинител се явяват лица, заинтересовани от крайния изход на
наказателното производство, заявеното от тях в тази връзка напълно кореспондира
както помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Нещо повече,
поведението на подсъдимия, а именно да се отправи към автомобила, в който са се
намирали Г. Д. и Р. К., както и да се поинтересува кое е момчето, намиращо се вътре, за
настоящия съдебен състав се явява и логично. Това е така, тъй като по делото с
категоричност се установи, че Г. Д. е имала любовни отношения както с подсъдимия,
така и със свидетеля К. в един и същ период, поради което и е житейски обосновано
подсъдимият да се интересува кой е човекът, в чийто автомобил е видял ЧО Г. Д.. Тези
три доказателствени източника, в тези им части, са напълно съвпадащи и
непротиворечащи си, поради което съдът им се довери, конкретно за споменатите
фактически данни, като обективни и достоверни.
Напълно доказан се явява и фактът, че след гореописаните събития Г. Д. се е
качила в автомобила управляван от подс. В.. В тази насока преки доказателства
доставят показанията на свидетелите Г. Д., Р. К., Й. Й., Г. Л., а също и обясненията на
подсъдимото лице. Всички цитирани гласни доказателствени средства в тази си част
съдът намира за еднопосочни, логични, последователни и не съдържащи съществени
противоречия, поставящи под съмнение правдивостта на заявеното.
Досежно следващото фактическо обстоятелство основно се концентрира спора
по делото, а именно осъществена ли е спрямо частния обвинител Г. Д. принуда, за да
промени същата местоположението си. След подробен и задълбочен анализ на
съвкупната доказателствена маса, настоящият съдебен състав счита, че не е упражнена
такава. До този извод съдът достигна след оценка на показанията на свидетелите и
обясненията на подсъдимия. Касателно обсъжданото обстоятелство съдът напълно се
довери на изложеното в разказите на свидетелите Й. и Л., които в хода на съдебното
следствие заявяват, че не са възприели спрямо Г. Д. да е упражнено каквато и да е
физическа и психическа принуда. Свидетелят Л. излага твърдения, че спрямо Г. Д. не е
упражнено насилие, влязла е сама в автомобила, в който се намирал и той. Твърдяното
3

от Л. напълно се препокрива и с показанията на свид. Й.. Последният твърди, че
свидетЕ.та Г. Д. е влязла доброволно в автомобила, управляван от подсъдимия.
Свидетелят Й. изнася и друга доказателствена информация, а именно, че при разговор
със свидетЕ.та Д., година по-късно, след инкриминирания период, ЧО му е съобщила,
че инициатор да се сезират разследващ органи във връзка с процесния случай е била
нейната майка – свидетЕ.та В. Д.. Настоящият съдебен състав не намира основание да
не се довери на показанията на свидетелите Л. и Й.. Действително при разпита на Й. Й.
бяха констатирани известни несъответствия, но същите бяха отстранени с помощта на
процесуалната техника по чл.281 от НПК. Ето защо, съдът прие, че изложеното от
свидетелите отразява вярно обективната действителност, която са възприели на
процесната дата.
Във връзка с обстоятелството дали е упражнявана принуда, съдът не би могъл
да се довери на заявеното от свидетЕ.та Г. Д.. Показанията на свидетЕ.та Д., освен ,че
са залегнали в основата на обвинителната теза, изхождат от основен участник в
процесния инцидент,който има и друго процесуално качество - на частен обвинител и
като такъв безспорно има интерес от изхода на делото. Настоящата инстанция счете,
че същите сами по себе си не са достатъчно убедителни, а и противоречат на
останалите събрани по делото доказателства, поради което не могат да бъдат
кредитирани безкритично и изцяло. Единствените части, на които съдът дава доверие е
относно обстоятелството, че Г. Д. се е намирала първоначално в автомобила на
свидетеля К., а в последствие в този, управляван от подсъдимия. Съдът се доверява и
на заявеното от Д., че нейната майка – свид. В. К.а не е харесвала подсъдимия и се е
противяла отношенията между двамата да продължат. Тези си изводи СГС изгражда
след обстоен анализ както на заявеното от Г. Д., така и на останалите доказателствени
източници, като констатира, че обсъжданите свидетелски показания си противоречат
както вътрешно, така и на останалите гласни доказателствени средства. Нещо повече,
настоящата инстанция, намира, че заявеното от ЧО Д. не се явява и житейски логично.
На първо място, единственият участник в процесния инцидент, който заявява, че
подсъдимия е упражнил принуда е именно свидетЕ.та Д.. Останалите присъстващи
(свидетелите Й., Л. и К.) твърдят, че Д. се е качила самостоятелно в автомобила,
управляван от подсъдимия.
На следващо място, съдът съзира и известна нелогичност в показанията й. Това
е така, тъй като Д. твърди, че след като подсъдимият я е дръпнал, т.е. твърдяната от
нея принуда е била започнала, тя е изпуснала несесера, находящ се в скута й, а след
това се е навела да го вземе. Тези изложени от ЧО обстоятелства, според настоящия
състав не биха могли да съответстват на житейски логичното, а именно че при едно
евентуално похищение (отвличане) тогава, когато упражняваната принуда е реална,
постР.лият не би следвало да има времето и възможността да се наведе и вземе вещ,
изпусната при в същото нападение.
Решаващият съдебен състав намира аргументи в подкрепа на извода си и в
заявеното от Д., че не е познавала свидетелите Й. и Л. по време на инкриминирания
инцидент, но в последствие те се запознали. Свидетелят Й. дори излага информация и
касателно общуване между двамата и по време на лятна почивка на море. Отново за
съда се явява житейски нелогично ако едно лице е отвлечено и спрямо него е
упражнена принуда, то след такова посегателство срещу личността да предприеме
запознанство с лицата, придружили похитителя, а още по малко да общува с тях по
време на летните си ваканции.
Съдът не би могъл да се довери и на твърдяното от ЧО Д. в показанията й,
4

депозирани в хода на ДП (прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК). В
обсъждания разпит отново Д. излага факти и обстоятелства касателно упражнената
спрямо нея принуда, които остават напълно неподкрепени от съвкупната
доказателствена маса, находяща се в настоящето наказателно производство. Наред с
твърдяната принуда в разпита на ЧО от досъдебното производство съдебният състав
отново констатира противоречия и твърдения, които не отговарят на елементарната
житейска логика. На първо място, свидетЕ.та твърди, че към изхода на село Казичене е
поискала от подсъдимия да спре автомобила, което и Н.В. е сторил. Т.е. след
твърдяната от Г. Д. принуда, през целия период на евентуалното и лишаване от
свободно придвижване (от вътрешността на село Казичене до изхода на населеното
място), тя е пожелала да слезе от автомобил точно тогава, когато и подсъдимият е
спрял управлявания от него автомобил в изпълнение на молбата й. Горните обсъждани
обстоятелства, според настоящият състав, също не отговарят на логичното поведение
на един постР.л от отвличане, а именно по време на лишаването й от свободно
придвижване (което е част от сътавомерните признаци на престъплението по чл. 142
от НК) да не е пожелала да слезе от автомобила. Според твърдяното от Д. тя е
изразила желание да слезе няколко минути след като е потеглил.
Нещо, повече показанията на Г. Д. отчасти противоречат и на приложената и
приета по делото кореспонденция между подсъдимия и ЧО в периода след
инкриминираните събития. Аргументите на съда в тази насока са следните:
СвидетЕ.та Д. твърди, че подсъдимият я е заплашвал и е упражнявал
своеобразна форма на психически тормоз спрямо нея, за да се съгласи същата те да
бъдат в интимни отношения след процесния инцидент. Това обстоятелство
действително не е относимо пряко към предмета на спора, но за съда същото е
контролно такова, което да послужи за проверка на заявеното от подсъдимата, като в
тези части показанията й също противоречат на обективната истина. Видно от
комуникацията, приложена по настоящето производство като писмено доказателство,
Г. Д. е също толкова инициатор за отношенията между нея и подсъдимия, колкото и
последния. Нещо повече, в комуникацията между тях свидетЕ.та сама е заявила, че
процесните събития не биха могли да се определят като отвличане и че се е наложило
да убеждава майка си – свид. В. Д. във верността на това обстоятелство. Фактите,
които съдът извлича от цитираната кореспонденция в социалната мрежа Инстаграм
напълно корелират и със заявеното от свид. Й., че при разговор с Г.Д., последната му е
споделила, че до настоящето наказателно производство се е стигнало основно поради
желанието на свидетЕ.та В. Д..
Касателно приложената по делото като писмено доказателство
кореспонденция между подсъдимия и ЧО Д., съдът единствено за пълно следва да
посочи следното: въпреки, че не е въздигнато такова възражение от страни съдът е
длъжен да уточни, че действително при събиране на приложената кореспонденция не е
спазено изискването на НПК да е налично съдебно разрешение. В конкретния казус,
обаче, такова разрешение не се и изисква, тъй като страните в разговора (подсъдимия и
ЧО Д.) са потвърдили истинността на разговора. Нещо повече, приложената
кореспонденция е предоставена доброволно от един от двамата участници – подс. В..
Константната е съдебната практика, че не се изисква разрешение от съд винаги, когато
има налично разрешение от лицето, участвало в онлайн кореспонденцията. В този
смисъл съдът ще посочи Решение № 63/19 г., постановено по н.д. № 93/19 г. на ІІ н.о.
на ВКС, в което е изложено именно такова становище: „…в процесния казус. М. сам се
е съгласил да предаде на органите на разследване своето мобилно устройство и няма
5

нужда от съдебна намеса по този повод. Последната е необходима, когато при липса
на съгласие на едно лице чрез използване на процесуалния инструментариум, се посяга
върху същностни конституционно гарантирани права, свързани с неговата
неприкосновеност“. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 26.10.2022
г. ЧО Г. Д. също потвърждава истинността на приложената коресподенция, поради
което и СГС прие, че не е налице каквато и да е процесуална пречка за кредитирането
на това писмено доказателство.
Единственото доказателство, подкрепящо частично заявеното от Г. Д. е
заявеното от свид. В. Д. – майка на частния обвинител. Последната е и единственият
свидетел, освен Г.Д., който излага факти и обстоятелства касателно проявено лошо
отношение от страна на подсъдимия спрямо частния обвинител, както и за упражнена
от Н.В. принуда. СвидетЕ.та В.Д. в рамките на разпита си твърди, че дъщеря й е била
отвлечена, но в същото време заявява „Знам, че не е викала помощ, стояла е кротко“.
Последните две твърдения изложени в рамките на един и същ разпит водят съда на
извод, че показанията на В. Д. противоречат както на разказите на останалите
свидетели, така е налична и известна вътрешна противоречивост.
Нещо повече, СГС намира обсъжданото гласно доказателствено средство и за
лишено от нужната безпристрастност. Тези изводи настоящата инстанция прави както
въз основа на заявеното от свидетеля Й. и свид. Ц. А., отчасти от заявеното от свид. В.
Д., а също и от данни, събрани посредством разпита на Г. Д.. От изброените
доказателствени средства, съдът извлича факта, че свидетЕ.та В. Д. е изпитвала резерви
спрямо подсъдимия и не е желаела същият да комуникира с дъщеря й. Самата свидетЕ.
в разпита си в съдебно заседание заявява „това момче няма как да го харесвам“.
Горният анализ на свидетелските показания, както и факта, че В. Д., като майка на ЧО,
до известна степен се явява лице заинтересовано от изхода на наказателното
производство, водят настоящата инстанция до извода, че в изложените по-горе части
съдът не би могъл да подходи с доверие и да кредитира същите.
На следващо място, СГС анализира и показанията, депозирани от свидетеля
Цв. А.. От цитираното гласно доказателствено средство настоящата инстанция
действително извлича основно косвени или производни доказателства. Това
обстоятелство, обаче, не води до автоматичен извод, че същите не следва да се взимат
предвид при формиране на крайния фактически извод. Напротив, същите за СГС
служат за проверка на първични и преки доказателства, находящи се в кориците на
делото. В този смисъл и показанията на свид. А. напълно подкрепят извода на
решаващата инстанция касателно предубедеността на свид. В. Д., а също и се намират
в абсолютна корелация със заявеното от подсъдимия и свид. Й. и Л.. Ето защо СГС
прие, че показанията на цитирания свидетел се явяват безпристрастни и логични,
лишени от съществени противоречие, поради което и ги кредитира с доверие.
Не на последно място, съдът дължи анализ на депозираните от подсъдимото
лице обяснения. Същите действително са с двояк процесуален характер, тъй като биха
могли да се приемат както за средство за защита, така и за гласно доказателствено
средство. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че всякога подсъдимото, респ.
обвиняемо лице депозира своите обяснения, без да носи наказателната отговорност по
чл. 290, ал.1 от НК така, както е при свидетелите. Ето защо, винаги съдът дължи
прецизен анализ със съответна критичност, когато обсъжда обяснение на подсъдимо
лице. В настоящия казус заявеното от подсъдимия напълно кореспондира с
депозираните свидетелски показания на свидетелите Й., Л.,А. и К.. Нещо повече,
заявеното от подс. В. се подкрепя и от писменото доказателство – кореспонденция в
6

социалната мрежа Инстаграм между Н.В. и Г. Д.. Предвид гореизложеното съдът,
намира, че следва да се даде изцяло вяра на депозираните в хода на съдебното
производство обяснения от подс. В..
Съдът даде вяра и на заключението на приетата КСППЕ. Същата е
извършена от вещо лице, притежаващо необхдоимите знания и опит, като не възниква
съмнение относно нейната обоснованост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка,съдът прие,че подсъдимият В.
не е осъществил състава на престъплението по чл.142, ал.2, т.3 пр.2 от НК, нито от
обективна, нито от субективна страна.
От обективна страна, за да е осъществен състава на престъпление по чл. 142,
ал. 2 от НК, на първо място, е необходимо извършителят да е ограничил
възможността на постР.лото лице да се предвижва свободно в пространството. Това,
обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че осъществено престъплението отвличане.
Законодателят е предвидил, че за да е осъществен процесния състав, то следва
местоположението на постР.лото лице да бъде променено. Нещо повече, изисква се
тази промяна да местоположение да се е случила противно на волята на постР.лото
лице, т.е. да е налице принуда –била тя психическа или физическа.
Според настоящият съдебен състав не бе доказано ,че подсъдимият е лишил
от право на свободно придвижване св.Д., а още по-малко да е упражнил принуда
спрямо същата при промяна на местоположението й. Несъмнено бе установено, че в
процесния период, подсъдимият е паркирал в близост до автомобил, в който се е
намирала Г. Д., след което действително е хванал за ръката ЧО с цел да я подкани да се
качи в лекия автомобил, който той е шофирал. Не бе установено, обаче, гореописаното
да се случило против волята на Г. Д.. От доказателствата по делото се установи,че
свидетЕ.та сама се качила в автомобила при подс. В. и свидетелите Л. и Й. и в момента,
в който е пожелала подсъдимия В. е преустановил движението с колата, за да промени
Д. местоположението си. Нищо от гореустановеното не налага извода, че по отношение
на свидетЕ.та е извършено престъпление, заради което да бъде ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия.
Формалното наличие на част от обективните признаци на престъплението
отвличане, доколкото е установено, че постР.лата е променила местоположението си за
кратък период от време не е достатъчно за ангажиране на отговорността му по чл. 142
НК. Отвличането е тежко престъпление, обхващащо принуда и промяна на
местоположението на постР.лия, като интервенцията върху неговата воля и свобода на
придвижване имат различни измерения във всеки конкретен случай. В настоящия,
обаче, не се доказа с нужната степен на категоричност, че подсъдимият е упражнил
принуда спрямо Г. Д.. По делото бе установено ,че връзката между подсъдимия и
свидетЕ.та по принцип е протичала с много емоции от всякакво естество, като е
продължила и след инкриминирания инцидент.
Разбира се без значение за съставомерността на деянието би било
обстоятелството ,че постР.лата не е оказала яростна съпротива,не е викала за помощ,
не е направила каквито и да е било опити за бягство, ако бе установено, че
подсъдимият е действал против нейната воля и подсъдимият е имал умисъл за това. В
процесния случай, обаче, съдът не откри категорично доказателства водещи до горния
извод, поради което и счита,че извършеното от В. не представлява престъпление по
чл.142 от НК, тъй като не са осъществени както обективните ,така и субективните
7

признаци на това престъпление.
С оглед на гореизложеното съдът прие,призна подсъдимия за невиновен и го
оправда по повдигнатото му обвинение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът
присъди направените по делото разноски в тежест на държавата.
Воден от гореизложените съображения,съдът постанови присъдата си.

Председател :

8

Номер на акта:	136
Дата:	3 ноември 2022 г.
Съдия:	Николай Младенов

Дело:	20211100204915
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 декември 2021 г.

Присъда по дело №4915/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите