№ 2133
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110211559 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11559 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Г. Л. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-013766 от 07.07.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени
административно наказание глоба в размер на 150 лева и административно наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 123,
1
ал.1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на НП и оспорва като недоказана изложената в
НП фактическа обстановка, поради което иска същото да бъде отменено.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано
становище от процесуален представител на жалбоподателя, с което поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 27.05.2021 г. Е.П. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 26.02.2021 г нарушение по чл. 25, ал. 2 и по чл. 123, ал.1, т.3, б. "В" от
ЗДвП в присъствие на двама свидетели. Съставеният АУАН е бил предявен на
нарушителя на 16.06.2021 г., като последният е отказал да получи акта и това
обстоятелство е било удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на АУАН на 07.07.2021 г. Д.Д. – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл.
189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на
АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна
на НП на процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 26.02.2021 г. в гр. София, около 19:45 ч. А.Н. управлявал лек автомобил марка
"Опел Астра", с рег. № СВ 3009 АВ в средната пътна лента на бул. "История
славянобългарска". По същото време неустановено по делото лице управлявало лек
автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № *** по ул. „История славянобългарска“ с посока
на движение от надлез „Надежда“ към ул. „Каменоделска“. На около 40 метра преди
кръстовището с ул. „Каменоделска“, водачът на това МПС навлязъл изцяло от дясна в
средна пътна лента, без да пропусне движещия се в средната пътна лента лек
автомобил, управляван от А.Н., при което л.а. "Опел Астра" бил ударен и му били
нанесени щети отляво и отдясно. А.Н. подал звуков и светлинен сигнал и се опитал без
успех да спре водача на л.а. "Ауди А3", който обаче продължил движението си и
2
напуснал местопроизшествието. След като водачът на „Ауди А3“, с рег. № *** избягал
от мястото на ПТП, увреденото лице уведомило органите на МВР за причиненото
пътнотранспортно произшествие и за това, че причинителят му го е напуснал
самоволно.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите А. Н.
и Е. П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – справка картон на водача, протокол за ПТП, декларации,
заповеди и др. Въз основа на тях се установява по несъмнен начин настъпването на
процесното ПТП, като свидетелят-очевидец Н., е категоричен, че е бил блъснат вдясно
от управлявания лек автомобил, чийто водач, след настъпване на ПТП, не е уведомил
органите на МВР, а е напуснал пътнотранспортното произшествие. Съдът кредитира
обясненията на свидетеля, доколкото същите са логични и непротиворечиви и се
потвърждават и от останалата част от доказателствените материали. Настоящата
инстанция обаче констатира непълнота в доказателствената съвкупност относно
авторството на деянието. В НП се твърди, че собственикът на лекия автомобил е "Ауди
А3“, с рег. № *** е посочил жалбоподателя като лице, управлявало въпросния л.а. По
делото обаче липсва такава декларация или друго писмено доказателство в тази насока,
обстоятелство, което е посочено и от актосъставителя в дадените от него показания,
поради което липсва яснота въз основа на какви доказателства АУАН е съставен
именно срещу жалбоподателя. Съдът е изискал от СДВР да представи декларация по
чл. 188 от ЗДвП, като е постъпило становище, че по административнонаказателната
преписка липсва подобна декларация. В предоставените от него писмени обяснения,
жалбоподателят сочи, че в неясен минал момент е упражнявал фактическата власт
върху процесния л.а. "Ауди А3“, но отрича да е управлявал МПС и да е участвал в
ПТП на 26.02.2021 г. При липса на предпоставки за приложение на презумпцията по
чл. 188 от ЗДвП и при липса на гласни или писмени доказателства за това, че Н.Л. на
процесната дата е бил водач на този лек автомобил, следва да се приеме за недоказано,
че той е лицето, предизвикало ПТП.
При така възприетата фактическа обстановка не се установява жалбоподателят да
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията по чл. 25, ал.2
от ЗДвП и чл. чл. 123, ал.1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
Безспорно тежестта да докаже обвинението в извършено административно
нарушение се носи от административно наказващия орган. В случая, съобразно
описанието на нарушенията в наказателното постановление, се касае за ПТП,
настъпило вследствие на това, че жалбоподателят при извършване на маневра,
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не пропуска ППС,
които се движат в нея, вследствие на което е причинил ПТП, като при наличие на
разногласия за обстоятелствата по настъпването му, е напуснал мястото на ПТП, не
уведомил службата за контрол и не изпълнил указанията й.
За да се наложи административно наказание следва да се установи по безспорен
начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му административно
нарушение, като изложената в НП фактическа обстановка не може да се основава на
вероятности и предположения. В случая по делото се установи, че на посоченото в
АУАН и НП място е настъпило ПТП, както и че виновното за това лице е напуснало
местопроизшествието, но не се установи това лице да е именно жалбоподателят. След
като не се доказа наличието на виновно поведение от страна на посоченото в НП лице,
не са изпълнени изискванията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, жалбата се явява основателна и
процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.
3
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски на основание
чл. 63д от ЗАНН, като своевременно претендира и доказва извършването на такива,
поради което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв. -
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-013766 от 07.07.2021 г.,
издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на основание
чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Н. Г. Л. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административно наказание глоба в размер на
150 лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от два месеца за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на Н. Г. Л. сумата от
300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4