№ 398
гр. Бургас, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200313 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на А. С. Х., с ЕГН: **********, с адрес: *****
против Наказателно постановление № 22-0769-002934/21.11.2022г. на началник-група към
сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, с което на жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.25, ал.2
от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в
размер на 200 лева, а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция първо
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа
жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП. В постъпило заедно с
административно – наказателната преписка становище е направено също така искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
1
следното:
На 18.08.2022г. в 16:34 часа в гр.Бургас, на бул.“Стефан Стамболов“ до 77 ( ЗЖУ) в
посока към кръстовището с бул.“Тракия“, А. С. Х. управлявал лек автомобил ОПЕЛ
АСТРА, с рег. № *****, собственост на „ПЛАЗМА“ ООД с ЕИК: *********. Водачът
навлязъл частично в съседна лява пътна лента и допуснал ПТП с движещият се в нея лек
автомобил ВОЛВО „ХЦ 90“ с рег. № ******* като го блъснал странично. АНО е приел, че
Х. е напуснал мястото на ПТП без да спре за да окаже съдействие за установяване на
последиците от същото. Впоследствие жалбоподателят се върнал на място на
произшествието, като от шоследното настъпили материални щети по двете МПС-та.
АНО е приел, че с горните действия А. С. Х. е извършил следните нарушения:
1. при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента не пропуска ППС, които се движат по нея и реА.зира ПТП, с
което виновно е нарушил чл.25, ал.2 от ЗДвП;
2. не оказва съдействие за установяване на вредите от ПТП, с което виновно е нарушил
чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени доказателства
административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В
него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квА.фикация на допуснатото
нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, а за допуснато нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 100лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
По отношение на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП:
При извършена проверка се установи по безспорен начин, че от обективна и
субективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП, поради
което и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства, разпит на
свидетели и обясненията, които самият жалбоподател даде пред съда.
2
По делото беше разпитан свидетелят Х.. От показанията на същия, обясненията на
самия жалбоподател и нА.чния по делото протокол за ПТП безспорно се установява
авторството на допуснатото нарушение и начинът на осъществяването му.
Съгласно посочената като нарушена норма на чл.25, ал.2 от ЗДвП, при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две
съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира
в дясната пътна лента. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по реда
на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Очевидно в настоящия случай водачът Х.
преди да навлезе в съседна пътна лента не е пропуснал пътното превозно средство, което се
е движело по нея - лек автомобил ВОЛВО „ХЦ 90“ с рег. № ******* в следствие на което е
настъпило ПТП. Самият жалбоподател не оспорва тези обстоятелства, като посочва
единствено, че съприкосновението между двата автомобила е било леко и няма причинени
вреди в следствие на съприкосновението между двата автомобила.
Размерът на нанесената щета обаче се явява ирелевантен за съставомерността на
допуснатото нарушение, тъй като не съставлява елемент от фактическия състав на
нарушението. Нещо повече, изложеното от Х. не кореспондира с възпроизведения от съда в
съдебно заседание снимков материал на щетата. С оглед на изложеното НП следва да се
потвърди в тази му част като правилно и законосъобразно.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДвП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДвП /посочена като нарушена правна норма/ -
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. За да бъде санкционирано едно
лице за нарушения на посочената разпоредба, следва да се установи, че то не е оказало
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
В конкретния случай безспорно се установява, че водачът е спрял с цел
установяване на настъпилите щети, който факт се извлича от обясненията на самия Х. пред
съда. В този смисъл поведението на жалбоподателя е несъставомерно по така дадената
правна квА.фикация. Доказателства в обратната посока, които да оборват тези твърдения на
жалбоподателя не се събраха. На практика, цялото обвинение в съдебната фаза се крепи
единствено на показанията на актосъставителя, който посочва единствено, че
жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, което е наложило същият да бъде върнат на
местопроизшествието от органите по контрол.
В случая поведението на жалбоподателя, изразяващо се в напускане на
местопроизшествието и неуведомяване за настъпилото ПТП съответната служба, по – скоро
покрива съставът на чл.123, ал.3, б.“в“ ЗДвП, във връзка с което обаче в случая липсва
3
„обвинение“. В случая установеното деянието е квА.фицирано от актосъставителя и АНО
като нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП, в която изрично не е установено
задължение за водача на ППС да остане на място, нито да сигнА.зира контролните органи.
Подобно задължение водачът има в хипотезата по чл.123, ал.1, т.3, б.в ЗДвП при несъгласие
между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и в хипотезата
по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“б“ ЗДвП при настъпило ПТП, от което има пострадА. хора, но
разглежданият случай не е такъв. /в този смисъл Решение № 306 от 25.02.2020г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 162/2020 г./
От друга страна накърнена се явява и възможността на жалбоподателя да разбере, за
извършването на какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната му
отговорност респ. да организира защитата си съобразно вмененото му във вина нарушение.
Това е така, тъй като АНО не е посочил с какви точно действия на жалбоподателя се твърди
той да е осъществил състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДвП. Наказващият
орган се е задоволил единствено да възпроизведе текста на посочената като нарушена
правна норма, като допълни, че водачът е напуснал мястото на ПТП, което на свой ред
съставлява състав на съвсем различно нарушение по ЗДвП. Изложеното безспорно се явява
и противоречие в текста на самото НП, в което от една страна се твърди осъществяване
състав на чл.123, ал.1, т.3 б.“а“ от ЗДвП, а от друга страна се посочва и напускане на
местопроизшествието – нарушение по чл.123, ал.3, б.“в“ ЗДвП. Ето защо, НП в тази му част
следва да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед решението за частично потвърждаване на НП и направеното искане от страна
на представителя на АНО със становището по делото, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи възнаграждение в размер на 120 лв. С оглед на изхода на делото на АНО следва да
се присъди съразмерно на отхвърлената част на жалбата възнаграждение в окончателен
размер на 60лв.
Разноски от жалбоподателя не се претендират.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002934/21.11.2022г. на
началник-група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, в частта му, в която на
жалбоподателя - А. С. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***** за нарушение на чл.25, ал.2 от
ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в
размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-002934/21.11.2022г. на началник-
група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, в частта му, в която на жалбоподателя - А. С.
Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***** за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени „Глоба“ в размер на 100лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца.
ОСЪЖДА А. С. Х., с ЕГН: **********, с адрес: *******, да заплати на ОДМВР
гр.Бургас сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5