Р Е Ш Е Н И Е
№ 260359 / 29.3.2021г.
гр. Перник, 29.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5881 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на А.И.Х., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му
представител – адв. К.П., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника
следните суми: сумата от 739.80 лева – главница по договор за издаване на
кредитна карта от 30.08.2006 г., 23.56 лева – договорна лихва за периода от
30.08.2006 г. до 19.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.09.2011 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 25 лева –
държавна такса и 120 лева адвокатско възнаграждение, които суми са предмет на
ч.гр.д. № 5444/2011 г. по описа на Пернишкия РС и за които е образувано изп. №
1527/2011 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради погасяването на сумите по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че срещу ищеца по молба на „Юробанк и еф джи България“ АД е
образувано изп.д. № 1527/2011 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист за процесните суми, издаден в полза на „Юробанк и
еф джи България“ АД. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г. процесните вземания са прехвърлени от „Юробанк и еф джи България“
АД на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Излагат се
подробни доводи, че процесните вземания са погасени по давност. В тази връзка
се твърди и че изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл. 433,
т. 8 от ГПК поради бездействие от страна на взискателя. Поддържа се, че от
15.03.2013 г., когато е настъпила перемпцията, за вземанията е започнала да
тече нова 5 годишна давност, поради което същата е изтекла на 15.03.2018 г.
Допълва се, че междувременно от ответника не били предприемани други действия
по удовлетворяване на вземането му т.е. по прекъсване и спиране на давността. С
тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се подробни доводи, че
давността препятства единствено принудителното осъществяване на дадено право,
но не е пречка за доброволно изпълнение от страна на длъжника. В тази връзка се
твърди, че процесното вземане съществува и длъжникът по всяко време може да
изпълни същото доброволно. По тези съображения се поддържа и че кредиторът има
право да иска доброволно изпълнение от длъжника, в това число като го кани да
извърши такова извънсъдебно и това обстоятелство, не обосновава нито
допустимост, нито основателност на предявения иск. Уточнява се, че ако
длъжникът изпълни доброволно дори при изтекла давност за вземането, той не може
да иска обратно платеното. На следващо място се излагат подробни доводи, че
спрямо процесните вземания следва да намери приложение общата 5 годишна
давност, доколкото се касае за задължения по договор за кредит. Поддържа се, че
същата не е изтекла като не е перемирано и изпълнителното дело, а напротив – по
същото редовно са извършвани изпълнителни действия. Излагат се аргументи за
спиране на изпълнителното дело по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980
г., както и аргументи за прекъсване на давността съгласно ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В допълнение се заявява изрично, че не се оспорва сключването на
договор за цесия, нито на договора за кредитна карта, от който произтичат
процесните вземания. Цитирана е съдебна практика. С тези аргументи се иска
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Прави се възражение
за прекомерност на разноските, претендирани от ищцовата страна.
В съдебно
заседание, проведено на 01.03.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното изп.д. № 1527/2011
г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев от праводателя на ответното дружество „Юробанк
и еф джи България“ АД е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу
ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 02.09.2011 г. по
ч.гр.д. № 5444/2011 г. по описа на РС Перник. Доколкото е допуснато незабавно
изпълнение на вземанията по делото е издаден изпълнителен лист от 02.09.2011 г.
Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 14.10.2011 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилян Бадев, като на последния е
възложено да извърши действия по принудително изпълнение, в това число като
наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение – връчена на
длъжника чрез баща му на 30.11.2011 г. Установява се също, че след внесени от
взискателя такси на 28.03.2012 г. от ЧСИ е наложена възбрана върху имот на
длъжника. Вписването на възбраната е разпоредено от съдия по вписванията на
27.08.2012 г.
На следващо място по изпълнителното дело с молба от
15.03.2013 г. от взискателя е поискано налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника. По делото е подадена следваща молба за налагане на
запор на 10.12.2013 г.
Предвид настъпило правоприемство на страната на
взискателя е подадена молба от 10.02.2016 г., с която ответникът е поискал да
бъде конституиран като взискател на мястото на първоначалния такъв. В молбата
на ЧСИ е възложено на основание чл. 18 от ЗЧСИ да извърши всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. В тази връзка и с
нарочно постановление от 17.03.2016 г. съдебният изпълнител е конституирал
ответника като взискател по делото. На последно място от изпълнителното дело се
установява и че ответникът е подал молба от 10.01.2017 г., с която е поискал
извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, както и
предприемане на съответни изпълнителни действия с цел обезпечаване на
вземането.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни да са събрани и суми от
длъжника или такива да са платени доброволно.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 124,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 02.09.2011
г., издаден по ч.гр.д. № 5444/2011 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно
процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. В тази връзка съдът
отбелязва, че възраженията на ответното дружество за липса на правен интерес от
предявената претенция, доколкото сумите продължават да се дължат макар и
погасени по давност, следва да се приемат за неоснователни. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика от
кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – в тази връзка и постановено Решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2021 г. на 4-то, Г.О. на ВКС.
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да
се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато
се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност
относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката
тригодишна давност. В настоящия случай обаче вземанията, предмет на
производството, представляват неизпълнени задължения по договор за кредит. По
отношение на последните е налице трайна съдебна практика, споделяна и от
настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да са разсрочени
на отделни вноски, това не превръща същите в периодични плащания. По тези
съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение
на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила
заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се
прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл
– напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК, Решение
№ 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК,
Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о.,
ГК и много други).
По отношение на вземанията за лихви следва да се отбележи, че действително
същите са определени като периодични плащания съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
погасявани с три годишна давност. Настоящият състав обаче поддържа становището,
че след като и за вземането за лихви е издадена заповед за изпълнение, то
последното също следва да се погасява с общата петгодишна давност, така както
ако делото се беше развило в исков процес и имаше постановено съдебно решение.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че по същността си правните последици
на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло
в сила съдебно решение, доколкото последната има установително действие в
отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила заповед за изпълнение
съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа на
обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които
е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по
чл. 414 от ГПК. Предвид така съществуващата закона уредба следва да се приеме,
че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на
влязло в сила решение относно вземането, доколкото атакуването на същата е
ограничено аналогично спрямо атакуването на влезли в сила решения ( така
възприетото становище кореспондира и с трайна съдебна практика – напр.
Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното дело, поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност
преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист,
нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение и издадения изпълнителен лист от 02.09.2011 г. по молба на ответното
дружество на 14.10.2011 г. при ЧСИ Стилян Бадев
е образувано изп.д. № 1527/2011 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на издаване на
заповедта – 02.09.2011 г. и датата на образуване на изп.д. № 1527/2011 г. –
14.10.2011 г. е изминал период от едва няколко седмици. Освен това в
конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 02.09.2011 г. като е връчена на длъжника чрез ЧСИ Бадев –
на 30.11.2011 г. Възражение срещу същата не е постъпило, поради което заповедта
е влязла в сила, като отново периодът между връчването и издаване на заповедта
е едва няколко седмици.
На следващо място по посоченото изпълнително дело е наложена възбрана върху
имот на длъжника – поискана от ЧСИ на 28.03.2012 г. и вписана на 27.08.2012 г. Подадени са и две молби
за налагане на запор – от 15.03.2013 г.
и от 26.11.2013 г. На последно място от ответника е подадена молба от 10.02.2016 г. за конституиране като
взискател поради сключената цесия с първоначалния такъв като същата се съдържа
възлагане на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. По посочената молба ЧСИ е издал
постановление за конституиране от 17.03.2016
г. В последната постъпила молба от взискателя по делото с дата 10.07.2017
г. е поискано съдебният изпълнител да „извърши справки и съответни изпълнителни
действия за обезпечеване на вземането”. Искане за конкретно изпълнителноо
действие или способ в последната молба не се съдържа. Други
действия по изпълнителното дело не са извършвани, като не са събрани и суми от
длъжника.
В тази връзка съдът следва да съобрази и Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б.
„б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната на 14.10.2011
г. – с образуването на изп.д. № 1527/2011 г.
/доколкото в молбата се съдържа и искане за налагане на запор/. На
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. същото следва да се счита
за прекратено ex lege (по закон) на 26.11.2015 г., като е без значение дали
и кога съдебният изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият
извод съдът възприема, доколкото съгласно цитирания текст изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Такова искане взискателят е
направил в молба за налагане на запор от 26.11.2013 г. с приложено платежно
нареждане /междувременно след образуване на изпълнителното дело има предходно
искане за запор от 15.03.2013 г. и наложена възбрана на 27.08.2012 г./. В тази
връзка за пълнота следва да се отбележи, че извършването на справки за
имущественото състояние на длъжника, в това число изпращането на съобщение до
НАП съответно получаването на уведомление от агенцията, не представляват
изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 1527/2011 г. е било
висящо в периода от 14.10.2011 г. до 26.11.2015 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В част от този период, а именно до 26.06.2015 г.
/когато е прието ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – по арг. от т.10/ по аргумент от цитираното постановление на пленума на ВС за
процесните вземания въобще не е текла давност /същата е била спряна/.
След 26.06.2015 г., когато за процесните вземания е започнала да тече нова
давност, до настоящия момент по изпълнителното дело макар и след прекратяването
му, са подадени две молби – молба от 10.02.2016 г., която съдържа искане за
конституиране на нов взискател на мястото на първоначалния поради извършена
цесия и възлагане на правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и молба от 10.07.2017 г.,
която съдържа искане за извършване на справки и искане за извършване на
действия за обезпечаване на вземането /без да са посочени конкретни
изпълнителни действия или способи/.
Съгласно цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2021 г. на
4-то, Г.О. на ВКС перемпцията и давността са различни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело може да
бъде квалифицирано единствено като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване
на отделното дело.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.
Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението
на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността
се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността
е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита
да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Предвид гореизложеното съдът приема, че нова
давност за вземанията е започнала да тече на 26.06.2015 г. и към настоящия
момент е изтекъл период по-дълъг от пет години. Това е така, доколкото според Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2021 г. на 4-то, Г.О. на ВКС, молбите от 10.02.2016 г. и от 10.07.2017 г. не прекъсват давността, тъй като по искане на
взискателя, на съдебния изпълнител е възложено да определи изпълнителните
способи, след проучване на имущественото състояние на длъжника. Никоя от двете
молби не съдържа искане за конкретен изпълнителен способ или действие, а
молбата от 10.07.2017 г. дори не съдържа възлагане на действията по чл. 18 от ЗЧСИ. От своя страна конституирането, поискано с молбата от 10.02.2016 г., не е
поради присъединяване на взискател, а поради замяна на първоначалния взискател
с нов с оглед извършена цесия. Само за пълнота следва да се отбележи, че дори
да се приеме, че молбата от 10.02.2016 г. прекъсва давността, то до настоящия
момент отново е изтекъл по-дълъг от петгодишния период.
По така изложените аргументи искът
за признаване за установено, че процесните суми не се дължат следва да се
приеме за основателен. Относно изложените от ответното
дружество доводи, че дори вземането да е погасено по давност, то продължава да
съществува като естествено задължение, съдът намира същите за правилни, но
неотносими към правните му изводи в настоящото производство. Както бе посочено
и по-горе това правно състояние на вземането не опровергава съществуващия
за ищеца правен интерес от отрицателния
установителен иск. Посоченият извод следва и от обстоятелството, че уважаването
на последния ще осигури една защита за длъжника срещу бъдещи действия по
принудително събиране на процесното вземане. Независимо от това обаче съдът
отбелязва, че уважаването на иска не съставлява пречка за длъжника доброволно
да плати съответната сума при воля и желание за това, доколкото с настоящото
решение се признава за установено единствено, че процесното вземане не се
дължи, а не че същото не съществува
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
обаче такива се дължат само на ищеца.
Ищецът
претендира разноски за държавна такса 50 лева и 24 лева такса за копие от
изпълнително дело. Ищецът претендира и разноски в размер на 300 лева –
адвокатски хонорар, който видно от представения договор за правна защита и
съдействие е действително заплатен. Ответното дружество обаче е направило възражение
за прекомерност на същия. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид
интереса по делото минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 300
лева, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. В тази връзка на
ищеца следва да бъде присъден пълният размер на сумата от 374 лева.
Искането за
разноски на ответното дружество е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.И.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова
долина, ул. Рачо П. Казанджията, № 4-6, следните суми: сумата от 739.80 лева – главница по договор за
издаване на кредитна карта от 30.08.2006 г., сумата от 23.56 лева – договорна лихва за периода от 30.08.2006 г. до
19.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.09.2011 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 25 лева – държавна такса и сумата от 120 лева адвокатско възнаграждение,
които суми са предмет на ч.гр.д. № 5444/2011 г. по описа на Пернишкия РС и за
които е образувано изп. № 1527/2011 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради
погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на А.И.Х., с ЕГН: **********
сумата от общо 374 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала:И.Д.