№ 19972
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110133765 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 21.12.2019 г. на северната скоростна тангента в гр. София,
управляваният от застрахования при ответника по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” водач на товарен автомобил МАН с ДК № ......... с прикачено полуремарке
“....... с ДК № .... ЕС нарушил правилата за движение по пътищата като предприел маневра
за преминаване от средна в дясна пътна лента без да пропусне намиращия се в нея лек
автомобил “....” с ДК № ........., управляван от ищеца Й. Ц. Й., в който пътници били двете му
малолетни деца - Б. Й. Й. и Ц. Й. Й.. Твърди, че с влязло в сила Решение по гр. д. №
260333/21.02.2023 г. на СГС били уважение предявените от всеки от тримата ищци частични
искове за обезщетение за неимуществени вреди от същото ПТП за сумата от 1 000 лева. В
същия съдебен акт било посочено, че справедливият размер на дължимите се обезщетения
за претърпените неимуществени вреди от Й. Й. бил 12 000 лева, респ. 7 000 лева за Ц. Й. и 5
000 лева за Б. Й.. При така изложените фактически твърдения ищците претендират
разликата между уважените и посочените като справедливи размер на обезщетенията за
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва и разноските.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
признава исковете за главници, с което мотивира искане за присъждане на разноски в полза
на ищците в минимален размер. По отношение на иска за законна лихва твърди, че
началният момент, от който такава е дължима, е настъпил с изтичането на тримесечният
срок за произнасяне по доброволната претенция на ищците на 05.05.2020 г. С допълнителна
писмена молба релевира възражение за плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от правна и фактическа страна:
Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 432, ал. 1 КЗ от Й. Ц. Й., Б. Й. Й. и Ц. Й. Й., последните две действащи чрез законните
си представители своите родители Й. Ц. Й. и Д./, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищците обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 21.12.2019 г. в гр. София по вина на застрахован при ответника по застраховка
1
“Гражданска отговорност” водач на МПС, ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до
окончателното плащане, както следва: от Й. Ц. Й. - за сумата от 11 000 лева; от Б. Й. Й. - за
сумата от 6 000 лева; Ц. Й. Й. - сумата от 4 000 лева.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ при
условията на пълно и главно доказване следва да бъдат установени от ищците следните
правопораждащи факти, които съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест са както следва: 1/ предпоставките по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и
противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/, и 2/
наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между този водач и ответника, към момента на
настъпване на процесното ПТП.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника е да докаже и твърденията си, на които основава възражението
си за съпричиняване, както и при условията на пълно и главно доказване да установи
положителните факти, на които основава своите възражения.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по
риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна
на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3 месеца, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
С Определение № 34125 от дата 28.09.2023 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав за
възникване на вземанията за обезщетения за неимуществени вреди в съдебно предявения
размер, с оглед на направеното от ответното дружество признание на исковете на основание
чл. 237 ГПК.
С Молба с вх. № 224182/08.08.2023 г. ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД е заявило, че във
връзка с направеното признание на исковете по гр. д. № 33765/2023 г. е извърпил плащане
на исковите претенции в общ размер на 28 161,10 лева, както следва: в полза на Й. Ц. Й. -
сумата от 11 000 лева, заедно със законна лихва за забава в размер на 3 751,05 лева от
05.05.2020 г. до датата на плащането - 07.08.2023 г.; в полза на Б. Й. Й. - сумата от 4 000
лева, заедно със законна лихва за забава в размер на 1 364,02 лева от 05.05.2020 г. до датата
на плащането - 07.08.2023 г.; в полза на Ц. Й. Й. - сумата от 6 000 лева, заедно със законна
лихва за забава в размер на 2 046,03 лева от 05.05.2020 г. до датата на плащането -
07.08.2023 г.
Към молбата ответното дружество е приложило и доказателства за извършеното
плащане, а именно Платежно нареждане от 07.08.2020 г., издадено от ЗАД “ОЗК -
Застраховане” АД, от което се установява, че в полза на ищците е заплатено застрахователно
обезщетение по настоящото гр. д. № 33765/2023 г.
Ответното дружество релевира възражение срещу претенцията за законна лихва с
начален момент датата на увреждането - 21.12.2019 г., което съдът намира за неоснователно.
При непозволено увреждане в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този момент дължи
2
обезщетение по чл. 86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността на застрахователя за
плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор
"Гражданска отговорност", но е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди,
включително и за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
според която застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.
Според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпване на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Нормата на ал. 3 ограничава отговорността на застрахователя за законна
лихва, като определя различен от чл. 84, ал. 3 ЗЗД момент, от който я дължи - по - ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и
кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради което
следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано от 05.02.2020 г.,
когато е получил претенцията за заплащане на обезщетение. По тези съображения, съдът
намира, че на ищците се дължи законна лихва именно от тази дата, като вземането за същата
е изцяло погасено с извършеното плащане в хода на процеса от ответното дружество.
При това положение и предвид извършеното в хода на процеса плащане на
претендираните с исковата молба суми за главница и лихва, исковете с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Независимо от изхода на делото и доколкото несъмнено се установи, че в полза на
ищците са възникнали претендираните с исковата молба вземания и едва в хода на процеса е
извършено плащане от страна на ответното дружество, то последното дължи на ищците
сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 840 лева, както и заплатено
адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото Списък по чл. 80 ГПК ищците
претендират да им бъде заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: 1 390 лева за
процесуално представителство на Й.о Й., 900 лева за процесуално представителство на Ц.
Й. и 700 лева процесуално представителство на Б. Й., което искане следва да бъде уважено
за един адвокат съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно на установените минимални размери
в Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, доколкото
настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, бе проведено едно открито
съдебно заседание и е налице признание на исковете и плащане на претенциите. С оглед на
изложеното съдът счита, че на ищците се дължат разноски в общ размер на 3130 лева, от
които сума в размер на 840 лева - държавна такса, и сума в размер на 2290 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: ....... срещу ЗАД “ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. “Света София” № 7, иск с правно основание 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.12.2019 г. в гр. София по вина
на застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност” водач на МПС,
ведно със законната лихва за забава от 05.05.2020 г. до датата на плащането - 07.08.2023г.,
като погасени с плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Й. Й., ЕГН **********, действаща чрез своите родители
и законни представители Й. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: ....... и Д./, ЕГН**********, с
3
адрес: .. срещу ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, иск с правно основание 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
21.12.2019 г. в гр. София по вина на застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност” водач на МПС, ведно със законната лихва за забава от 05.05.2020 г. до датата
на плащането - 07.08.2023г. като погасени с плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Й. Й., ЕГН **********, действаща чрез своите
родители и законни представители Й. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: ....... и Д./,
ЕГН**********, с адрес: .. срещу ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, иск с правно основание
432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
21.12.2019 г. в гр. София по вина на застрахован при ответника по застраховка “Гражданска
отговорност” водач на МПС, ведно със законната лихва за забава от 05.05.2020 г. до датата
на плащането - 07.08.2023г., като погасени с плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, да
заплати на Й. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: ....... Б. Й. Й., ЕГН **********, и Ц. Й. Й.,
ЕГН **********, последните две действащи чрез законните си представители своите
родители Й. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: ....... и Д./, ЕГН**********, с адрес: .., сумата
от 3130 лева общо , представляваща сбор от сторените от последните съдебно – деловодни
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4