и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 54/22.05.2006 г., постановена по НОХД № 158/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал Селяхтин Ремзи Хасан от с.Старово, общ.Кирково, обл.Кърджали, за виновен в това, че на 12.12.2005 г. в гр.Кърджали, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № К 96 25 АК, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Феризе Али Мюмюн от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица в горната му трета, което довело до трайно затрудняване на движението на десния крак, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 700 лева, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.343, ал.3, б.”а” във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.343г във вр. с чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.37 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Селяхтин Хасан и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление. Със същата присъда районният съд е осъдил подсъдимия Хасан да заплати на Феризе Али Мюмюн от гр.Кърджали сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в размер на 150 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен размер от 8000 лева, като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден също да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски в размер на 122 лева и държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 60 лв. Недоволен от така постановената присъда е останал гражданския ищец и частен обвинител Феризе Али Мюмюн, която чрез пълномощника си – адв.В.Василев я обжалва, тъй като първоинстанционния съд преквалифицирал деянието по чл.78а от НК, въпреки събраните доказателства в подкрепа на обвинението по чл.343, ал.3 б.”а” във вр. с ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като водачът на МПС след ПТП го е напуснал и се укрил от местопроизшествието. Моли обжалваната присъда да бъде отменена изцяло и подсъдимият да признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение и да бъде увеличено присъденото обезщетение от 1500 лева до пълния предявен размер от 8000 лева. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител – адв.Василев поддържа жалбата както е предявена. Подсъдимият Селяхтин Хасан лично и чрез адв.Гогов, счита жалбата за неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за основателност на жалбата и моли същата да бъде уважена с произтичащите от това последици. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е частично основателна. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като пред настоящата инстанция бяха събрани и нови писмени такива – епикриза на Феризе Али Мюмюн, 3 броя фактури изд. от МБАЛ”Д-р Атанас Дафовски” АД, гр.Кърджали, за платена потребителска такса и транспорт, вносна бележка за внесени от Феризе Мюмюн в полза на “Нова медика” 28 лева. С оглед събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 12.12.2005 г. подсъдимият заедно със св.Тунджай Хасан се придвижили от с.Старово до гр.Кърджали с лек автомобил “Фолксваген Пасат” с ДК № К 96 25 АК, собственост на св.Орхан Хасан, като автомобила управлявал Селяхтин Хасан. При пристигането си в гр.Кърджали подсъдимият оставил св.Тунджай Хасан в района на кв.”Възрожденци”, като се уговорили около 10.00 часа да го вземе от същото място и да се приберат в с.Старово. Пътувайки към мястото на срещата подс.Селяхтин Хасан се движел с автомобила по бул.”Христо Ботев в посока от кв.”Възрожденци” към кв.”Веселчани”, като скоростта на автомобила била около 105 км/ч Преди навлизане в ляв завой по посока на движението подс.Хасан предприел изпреварване, като поради несъобразената скорост с релефа на пътя и състоянието му, както и с оглед мократа пътна настилка, загубил контрол над автомобила, последният се завъртял на 180 градуса и плъзгайки се със задната си част се качил на тротоара, като по време на движението си ударил намиращата се там пешеходка – св.Феризе Мюмюн в областта на десния крак, която вследствие на удара паднала на земята. Междувременно подсъдимият успял да овладее автомобила и слязъл от тротоара, като продължил движението си, погледнал в огледалото за обратно виждане и видял, че на земята лежи човек, но тъй като не усетил удар, а и човекът бил на около 60-70 метра от автомобила, предположил, че това се дължи на уплаха от създалата се ситуация. Подсъдимият спрял в непосредствена близост до местопроизшествието пред бл.12 в кв.”Възрожденци” и излязъл от автомобила. След като констатирал, че една от гумите на автомобила е спукана, а другата е с изкривена джанта, тръгнал пеш в посока сградата на РПУ-Кърджали, за да съобщи за настъпилото ПТП. По същото време св.Вълчо Атанасов, който видял настъпилото произшествие се притекъл на помощ на св.Феризе Мюмюн, която заявила, че десния крак я боли и не може да стане. Св.Атанаснов не успял да започни регистрационния номер на автомобила, но махнал на преминаващия в този момент полицейски автомобил, в който се возил св.Тончо Йорданов и след като същият спрял му обяснил какво се е случило и му казал, че водачът на МПС е избягал и завил към близките блокове, като междувременно успял да му покаже автомобила, който в този момент завивал към бл.12. Св.Йорданов потеглил към жилищния блок и при пристигането си констатирал, че лекият автомобил е паркиран, а водачът се намира в близост до него. Извикал на подсъдимия, при което последният се насочил към свидетеля и разбрал, че е ударил човек, след което двамата се върнали на местопроизшествието. Видно от заключението на вещото лице по приетата от съда съдебномедицинска експертиза, на пострадалата Феризе Мюмюн е било причинено счупване на горния пищял на дясната подбедрица в горната му част, което е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 3-4 месеца. Описаното увреждане, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и е възможно да е възникнало при настъпилото ПТП. От заключението на вещото лице инж.Пенчо Стоев се установява, че скоростта на лекия автомобил управляван от подсъдимият преди ПТП е била над 105 км/ч., като произшествието не би настъпило, ако автомобила се е движел със скорост от 50 км/ч.; ПТП е настъпило, тъй като водачът се е движел с несъобразена за пътния участък скорост, поради което е загубил контрол над автомобила, завъртял се е, качил се на тротоара и е ударил правилно движещата се пешеходка; вследствие на удара с тротоара са се деформирали задна и предна леви джанти и се е спукала предната лява гума. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд, а именно,че на 12.12.2005 г. в гр.Кърджали, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК № К 96 25 АК, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Феризе Али Мюмюн от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица в горната му трета, което довело до трайно затрудняване на движението на десния крак – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Основание за такъв извод дават събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи се, и които са обсъдени от районния съд, поради което и не е необходимо да бъдат обсъждани отново. Спорно по делото е единствено обстоятелството дали подсъдимият е избягал от местопроизшествието, което е от значение и за квалификацията на деянието. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от решаващия съд изводи. По делото се установява, че подсъдимият не е разбрал, че е ударил св.Феризе Мюмюн, поради което и не е спрял веднага на местопроизшествието. В тази насока са неговите обяснения, които съдът изцяло кредитира, като логични и последователни, а и подкрепящи се от показанията на св.Атанасов, който установява, че след качването на автомобила на тротоара и потеглянето след това, подсъдимият не се е обърнал назад и не е реагирал на виковете му. В тази насока е и заключението на вещото лице Стоев, от което се установява, че автомобилът е ударил пострадалата непосредствено след завъртането си на 180 градуса и качването си на тротоара, което било придружено със значителен шум и сътресение, поради което и най-вероятно водачът не е усетил удара с пострадалата. За извършената от подсъдимия деятелност след произшествието съдът съобрази и обстоятелството, че той е паркирал автомобила в близост до местопроизшествието и се е насочил в посока към РПУ – Кърджали, за да съобщи за настъпилите вследствие на удара в тротоара повреди по автомобила. За да е налице квалифициращият признак “избягал от местопроизшествието” следва по делото безспорно да се установи, че деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка. В настоящия случай не се доказва по категоричен начин подс.Хасан с действията си непосредствено след настъпилото ПТП да е осъществил квалифициращия признат в хипотезата на чл.343, ал.3, б.”а” от НПК, тъй като не се доказва, че той е възприел факта, че в резултат на предизвиканото от него ПТП е пострадало лице, както и че напускането е било с цел да се укрие или заличи следите от престъплението. Достигайки до същите изводи, а именно, че извършеното от подсъдимият деяние осъществява от субективна и обективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК, първоинстанционния съд е приложил правилно материалния закон, както и правилно е оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.3, б.”а” във вр. с чл.343, ал.1,б.”б” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С оглед изложеното доводите на жалбодателя, че били събрани доказателства в подкрепа на повдигнатото с обвинителния акт обвинение, са неоснователни. Съдът е преценил наличието на изискуемите предпоставки по чл.78а от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „глоба”, а именно: деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; за извършеното престъпление, което е непредпазливо се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или пробация; настъпилите от престъплението имуществени вреди са възстановени. При определяне размера на наказанието „глоба” първоинстанционният съд е съобразил, че обществената опасност на деянието следва да се определи като завишена - поради престъпна самонадеяност при нарушаване установените правила и норми в ЗДвП е причинена средна телесна повреда, при това на човек движещ се по тротоара, а обществената опасност на извършителя е ниска, предвид младата му възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, направените пълни самопризнания и съдействие при разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното. При тези данни от значение за размера на конкретното наказание правилно е преценено, че то следва да бъде към средния на предвидения в текста на чл.78а, ал.1 от НК, а именно глоба в размер на 700 лева. Настоящия съдебен състав намира, че правилно е определен и размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 месеца, като между впрочем то не се и оспорва. Жалбата на гражданския ищец досежно неуважената част на иска е частично основателна. По делото е безспорно установено, че гражданския ищец е понесъл неимуществени вреди, които са настъпили в следствие на виновното поведение на подсъдимия. Първоинстанционният съд обаче не е оценил в пълна мяра претърпените болки и страдания от пострадалата, неудобствата, които е била принудена да търпи, тяхна продължителност. С оглед характера на телесното увреждане и свързаните с него претърпени от пострадалата болки и страдания, наложилото се и болнично лечение /видно от приетите от въззивния съд фактури/, настоящата инстанция намира, че сумата от 2500 лева е тази, която е достатъчната, за да ги обезщети. В този смисъл следва да бъде изменена присъдата в гражданскоправната й част като размера на уважения иск бъде увеличен на 2500 лева, като съобразно този размер следва подсъдимият да бъде осъден да заплати и допълнително държавна такса в размер на 40 лева или общо в размер на 100 лева. Гражданският иск за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 8000 лева, остава недоказан и завишен по размер. Предвид изхода на делото, подсъдимият правилно е осъден да заплати и направените по делото разноски, както и 60 лева - държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена обжалваната присъда в гражданскоправната й част като се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 1500 лева до 2500 лева, като подсъдимият бъде осъден да заплати Феризе Али Мюмюн допълнително още 1000 лева/или общо в размер на 2500 лева/ за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 12.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати допълнителна държавна такса по сметка на Кърджалийския окръжен съд в размер на 40 лева. В останалата част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.334, т.3 и т.6 във вр. с чл.337, ал.3 във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 54/22.05.2006 г., постановена по НОХД № 158/2006 г. на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА Й, с която е отхвърлен предявеният от Феризе Али Мюмюн от гр.Кърджали, с ЕГН **********, иск за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди против подсъдимия Селяхтин Ремзи Хасан от с.Старово, общ.Кирково, обл.Кърджали за разликата над уважения размер от 1500 лева до 2500 лева като я отменява в тази й част, вместо което постановява: ОСЪДЖА подсъдимият Селяхтин Ремзи Хасан от с.Старово, общ.Кирково, обл.Кърджали, със снета по делото самоличност, да заплати на Феризе Али Мюмюн от гр.Кърджали, с ЕГН **********, допълнително още 1000 лева /или общо в размер на 2500 лева/ за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 12.12.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати допълнителна държавна такса по сметка на Кърджалийския окръжен съд в размер на 40 лева. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2. |