Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 337
гр. Велико Търново, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М.и прокурорът Светлана
Иванова от ВТОП, изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 553 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова
молба на С.Д.К. ***, чрез ***Л.В., срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - В. Търново. Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в силен стрес, притеснения, неудобства, възмущение, накърнен
авторитет и репутация, като резултат на незаконосъобразна административна
дейност, а именно издаването на 18 броя наказателни постановления по чл. 76 от
ЗЧОД, отменени впоследствие от Районен съд В. Търново, чиито актове съответно
са оставени в сила от касационната инстанция.
Претенцията е да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000,00лв., ведно със
законната лихва, считано от 01.11.2019г., когато е приключило последното дело
по обжалване на наказателно постановление, до окончателното изплащане на
сумата. Наказателните постановления били издадени след продължило повече от пет
месеца производство, което намира за тенденциозно. От ищецът били изисквани
голям обем документи, подготовката на които отнемало значително време и
затормозявало работата му. За връчване на АУАН престоял повече от три часа в ОД
на МВР В. Търново, при което изпитал притеснения и неприятни емоции, че му се вменява
такъв голям брой извършено нарушения и му прилошало. Наказателните
постановления били връчени от двама униформени полицейски служители в офиса на
дружеството, в присъствието на трети лица, при което му прилошало и дори се
наложило да бъде повикана Спешна помощ. В периода на разглеждане на делата по
оспорване на НП и особено след потвърждаване на някои от тях от РС, ищецът също
изпитвал силни притеснения и няколкократно бил воден от негов колега до Спешна
помощ с главоболие и симптоми на повишено кръвно налягане. С.К. бил дълги
години военнослужещ – полковник от Българската армия, като се ползвал с името
на дисциплиниран, изпълнителен и стриктен човек. Санкционирането му със
значителен брой НП бързо станало известно сред широк кръг лица и особено в
професионалната среда. Сред собственици и служители на други охранителни фирми
се разпространила информация, че К. е санкциониран за много нарушения. Накърнен
бил авторитетът на ищеца като дългогодишен и коректен ръководител на
охранителна фирма и се породили сериозни съмнения за извършвани от него
закононарушения, което пък довело до отлив на клиенти. Налагало се К. да
обяснява каква е ситуацията и пред дългогодишни негови клиенти, като всеки
разговор го натоварвал психически и емоционално. Това му причинявало психически
страдания, тъй като влагал много усилия, труд и отдаденост
в охранителната дейност и тя му били източник на средства. Изпитвал
притеснения, срам и неудобство от опетнената си репутация и несигурност в
бъдещето.
С писмена
защита вх. № 4410/16.11.2020г., чрез *** В., излага допълнителни съображения за
тежкото отражение на издадените срещу ищеца НП изразяващи се поставената му
диагноза „Паническо разстройство“, видно от обменна карта от 21.05.2019г., 2
бр. рецептурни бланки и епикриза
от Клиниката за нервни болести при ВМА-МБАЛ София, при постъпването на лечение
в периода 11.11.2019г. – 14.11.2019г.
Ответникът
– ОД на МВР Велико Търново, чрез ** Г., оспорва предявения иск с отговора на
исковата молба вх. № 3962/20.10.20г. Моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ
за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, като неоснователни и недоказани. Счита, че по делото не са
доказани настъпили неимуществени вреди,
както и причинно-следствената връзка с отменените наказателни постановления.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ. Във връзка с претендираните от ищеца разноски за адвокатски
хонорар, прави възражение за прекомерност с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Прокурорът
при Окръжна прокуратура – Велико Търново намира, че в случая безспорно са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и поради това счита
предявения иск за доказан по основание, но завишен по размер. В тази връзка
намира твърденията в исковата молба за тенденциозна проверка и връчването на
АУАН и НП, за неотносими, тъй като не следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението, тъй като в случая имуществените вреди се
твърдят от отменените като незаконосъобразни НП, а не от отделни конкретни
фактически действия на длъжностни лица на ответника. Вредите в пълния претендиран размер счита за недоказани, тъй като свидетелските
показания за накърнен авторитет, за голям обществен отзвук и твърденията,
свързани с неимуществени вреди са твърде общи. По
отношение отлива на клиенти, също счита, че не следва да се взимат предвид, тъй
като реално касаят вреди и то имуществени за дружеството, а не за ищеца.
Безспорно доказани намира твърденията за преживени притеснения, стрес,
неудобство, несигурност в бъдещето, което е обичайно в такива случаи и свързаните
с това влошаване здравословното състояние на ищеца, като при последното моли да
се вземе предвид обстоятелството, че в приложената експертиза е отразено, че в
последната година и половина е имал проблеми от личен характер. Безспорно, при
определяне на обезщетението следвало да се отчете големият брой НП, които са
отменени, което нямало как да не се е отразило на интензитета на неговите
преживявания, както и сравнително дългия период от издаване на актовете до
отмяна на последното НП. Счита, че искът следва да бъде уважен в редуциран
размер от исканото обезщетение.
Административен
съд Велико Търново, като прецени доводите на страните и наличните по делото
доказателства, счита, че исковата молба в частта за претендираните неимуществени вреди в размер на 3000 лева е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С
Разпореждане от 09.09.2020г. по адм.
дело № 502/2020г. по описа на Административен съд Велико Търново са разделени
предявените с искова молба вх. № 3034/20.08.2020г. в ВТАдмС
обективно съединени искове, като приети за предмет на адм.
дело № 502/2020г. исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
свързани с делата по повод 18 бр. наказателни постановления и съответните на
тях лихви за забава и законна такава, а по отделената част от производството по
същата ИМ, свързана с иска за неимуществени вреди и съответните лихви е
определен настоящият съдия докладчик по адм. дело №
553/2020г.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са издадени и отменени впоследствие от съда 18 броя
Наказателни постановления по чл. 51, ал.3 от ЗЧОД, а именно: НП №
11/02.01.2019г..; НП № 12/02.01.2019г.; НП № 13/02.01.2019г.; НП № 14/02.01.2019г.; НП № 15/02.01.2019г.; НП № 16/02.01.2019г.; НП № 17/02.01.2019г.; НП № 18/02.01.2019г.; НП № 19/02.01.2019г.; НП № 20/02.01.2019г.; НП № 21/02.01.2019г.; НП № 22/02.01.2019г.; НП № 23/02.01.2019г.; НП № 25/02.01.2019г.; НП № 26/02.01.2019г.; НП № 27/02.01.2019г.; НП № 28/02.01.2019г.; НП № 29/02.01.2019г.
Отмяната е станала с решения
на Районен съд Велико Търново по АНД №№ 225/2019г., 226/2019г., 227/2019.,
228/2019г., 229/2019г., 230/2019г., 231/2019г., 222/2019г., 216/2019г.,
219/2019г., 217/2019г., 218/2019г., 220/20]9г., 221/2019Г., 213/2019г., 212/2019г.,
214/2019г. и 215/2019г.
Решенията
на Районен съд Велико Търново са били предмет на касационен контрол по КНАХД №№
10136/2019г., 10138/2019г., 10150/2019г., 10125/2019г., 10154/2019г.,
10167/2019г., 10101/2019г., 10140/2019г., 10262/2019г., 10127/2019г.,
10151/2019г., 10115/2019г., 10122/2019г., 10261/2019г., 10126/2019г.,
10152/2019г., 10139/2019г., 10153/2019г. по описа на Административен съд Велико
Търново, с които като краен резултат потвърждават отмяната на наказателните
постановления. Тези факти не са спорни от страна на ответника.
Решенията
на първата контролна съдебна инстанция са влезли в сила, като окончателното
приключване на последното дело по обжалване на НП е 01.11.2019 г. Доказателства
за това са справките от деловодната система на Административен съд Велико
Търново, като делата в цялост са приложени към адм.
дело № 502/2020г. имащо за предмет имуществените вреди от заплатените по тях
адвокатски хонорари за процесуална защита и представителство.
За
доказване на твърденията си ищецът е поискал събиране на гласни доказателства.
По делото са разпитани като свидетели лицата И.Н.Н.и К.К.А..
Свидетелят
Недев твърди, че ищецът е човек на честта и се почувствал накърнен от
образуваните срещу него административно-наказателни производства. Доста се подтиснал. Служители на МВР се държали доста арогантно,
което още повече засилило това чувство и от тогава нататък той станал доста
раздразнителен и обезпокоителен като се говорело за актовете. Самите НП паднали
в съда, но се разнесло в общественото пространство и имало питания от
възложители, какво се случва и защо се през няколко дена има полицаи в офиса. Това
довело до щети за фирмата, не само до неговото безпокойство и раздразнителност
в тази ситуация. К. се притеснявал, че му се накърнява достойнството, името и
честта, никога не е бил наказван и порицаван и в един момент се появяват
отделни 18 обвинения конкретно към него и това му повлияло физически и
психически. Свидетелят Н. лично завел ищеца на лекар във военна болница, понеже
К. не можел да шофира. Посетили психиатър, поради изключително безпокойство и
раздразнителност на ищеца. Стигнало се до викане на линейка, на което не е пряк
свидетел – пристъпи на безпокойство непосредствено след връчване на НП. Станало
известно в общественото внимание както от страна на други колеги от други
охранителни фирми, така и от страна на възложители имало конкретен спад на
хора, които отказали да работят с фирмата на основание, че не е редовна пред
закона. Имало хора, които го спирали по улицата и го питали какво се случва,
което още повече ядосвало К. и го изкарвало от релси.
Другият
свидетел – А., споделя пред съда, че бил в офиса, когато дошли полицаите
да връчат НП. Няколко часа след това К. вдигнал кръвно, пресъхна му устата и
викнали бърза помощ. Лекарят му дал успокоителни, измерил му кръвното, което
било високо. Ищецът твърдял, че обвиненията срещу него са несправедливи. Като
бивш военен, полковник, човек на честта на достойнството, публична личност, той
много държал на авторитета си, на достойнството си. Притеснявал се за фирмата
си, за семейството си и за здравето си. Някои от клиентите като разбрали че
идва полиция, прекратили договорите, а други не искали да сключат договори.
Заради тези множество неоснователни, според него, проверки, работата спирала за
да могат да отговорят на исканията за представяне на документи по повод
проверките завършили с АУАН издаване на НП. Това довело до имуществени вреди за
фирмата. Хората от съседни офиси питали какво става, какво е направил че
постоянно идва полиция в офиса. Той приемал това нещо лично, тъй като е
санкциониран като физическо лице. Личното отношение на свидетеля към ищеца не
се е променило, но той бил виждал, че е прав, но за незнаещите тези неща, тяхното
отношение се е променило.
Като писмени
доказателства по делото са приети Наказателни постановления с № № 11, 12, 13,
14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 25, 26, 27, 28 и 29, всички от
02.01.2019г.; решения по АНД № № 225/2019г., 226/2019г., 227/2019г.,
228/2019г., 229/2019г., 230/2019г., 231/2019г„ 222/2019г., 216/2019г„
219/2019г., 217/2019г., 218/2019г., 220/2019г., 221/2019г.', 213/2019г.,
212/2019г., 214/2019г. и 215/2019г., всички на ВТРС; решения по КАНД №№
10136/2019г., 10138/2019г., 10150/2019Г., 10125/2019г., 10154/2019г.,
10167/2019г., 10101/2019г., 10140/2019г., 10262/2019г., 10127/2019г., 10151/2019г.,
10115/2019г., 10122/2019г., 10261/2019г., 10126/2019г., 10152/2019г.,
10139/2019г„ 10153/2019г., всички на АСВТ; договори за правна защита и
съдействие №№ 0215346; 0215347; 0215348; 0215349; 0215350; 0215351; 0215352;
0215353; 0215354; 0215355; 0215356; 0215357; 0215358; 0215359; 0215360;
0215361; 0215362; 0215363, всички от 28.01.2019г., както и договори за правна
защита и съдействие №№ 0215377; 0215246; 0215247; 0215248; 0215249; 0215250;
0215251; 0215252; 0215263; 0215253; 0215254; 0215255; 0215262; 0215256;
0215258; 0215257; 0215260; 0215259, всички от 15.05.2019г.; Обменна карта от
21.05.2019г.; 2 бр. рецептурни бланки на Д-р Д. У.; Епикриза от Клиника по нервни болести при ВМА-МБАЛ София;
Решение от 19.07.2019 г. по КНАХД № 10104/2019 г. на АС – Велико Търново,
Решение от 26.06.2019 г. по КНАХД № 10118/2019 г. на АС – Велико Търново;
разпечатки от деловодната система по КНАХД №10101/2019 г., КНАХД №10115/2019
г., КНАХД №10122/2019 г., КНАХД №10125/2019 г.,
КНАХД №10126/2019 г., КНАХД №10127/2019 г., КНАХД №10136/2019 г., КНАХД
№10138/2019 г., КНАХД №10139/2019 г., КНАХД №10140/2019 г., КНАХД
№10150/2019г., КНАХД №10151/2019 г., КНАХД №10152/2019 г., КНАХД №10153/2019
г., КНАХД №10154/2019 г., КНАХД №10167/2019 г., КНАХД №10261/2019 г., КНАХД №10262/2019
г., по описа на ВТАдмС.
Въз
основа на така събраните доказателства и изложеното от фактическа страна, съдът
счита иска за присъждане на неимуществени
вреди е допустим, а разгледан по същество – частично основателен.
Съгласно
чл.
203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди. Разпоредбата
на чл. 4 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
За
да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е необходимо наличието
на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл.
204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред.
В конкретния случай са отменени НП
№ 11/02.01.2019г..; НП № 12/02.01.2019г.; НП № 13/02.01.2019г.; НП № 14/02.01.2019г.; НП № 15/02.01.2019г.; НП № 16/02.01.2019г.; НП № 17/02.01.2019г.; НП № 18/02.01.2019г.; НП № 19/02.01.2019г.; НП № 20/02.01.2019г.; НП № 21/02.01.2019г.; НП № 22/02.01.2019г.; НП № 23/02.01.2019г.; НП № 25/02.01.2019г.; НП № 26/02.01.2019г.; НП № 27/02.01.2019г.; НП № 28/02.01.2019г.; НП № 29/02.01.2019г. на Началник отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново.
Втората
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на вреда. В конкретният случай се претендират
обезщетения за причинени неимуществени
вреди. Обезщетението за неимуществени
вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани
вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за
неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Доброто име и
професионален авторитет - веднъж накърнени, трудно могат да бъдат компенсирани
парично. От друга страна, страданията, стресът, унижението на човешкото
достойнство, чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност,
следва да бъдат обезвъзмездени. Настоящата инстанция
приема че един от начините за доказване на негативни емоции и влошено
психическо състояние е именно чрез свидетелски показания. Свидетелите разпитани
в хода на първоинстанционното производство познават
ищецът от години и могат да извършат преценка на неговото психично състояние
преди издаването на постановленията, с които са му наложени глоби и след
тяхното издаване. Обезщетенията за неимуществени
вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки,
страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като настоящата инстанция приема наличието на такива вреди у
ответникът по настоящото касационно производство.
Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, която като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. Тя се извежда от преценката на
конкретно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, интензитет и други.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ищецът носи доказателствената тежест в
исковия процес за установяване на твърдените от него факти както се посочи по-
горе съгласно нормата на чл. 154 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че се доказаха от свидетелските показания, че в процесния
период ищецът е бил емоционално напрегнат, преживял е негативни емоции от това,
че са издадени наказателни постановления, което се е отразило на здравето му.
По делото са представени обменна карта от Военно медицинска академия от
21.05.2019г. с диагноза тревожни състояния и три броя рецепти. Няма преки
доказателства за влошено здравословно състояние на база отменените НП. Видно от
психологическото изследване по Епикриза на К. от
Клиника по нервни болести при ВМА – МБАЛ София налице е изразен емоционален
дисбаланс. К. споделял за множество стресогенни
фактори и травматични преживявания, които оказват влияние на общото му
състояние. Съобщил е за нараснали проблеми в личен и служебен план през
последната година и половина, което било причина за разгръщане и засилване на
симптомите. Налице била изразена депресивна симптоматика, за която приема
лечение с добър ефект. Изследванията за депресия и тревожност показвали
резултати в норма /на границата/ за депресивна симптноматика
и леко изразена тревожна симптоматика. Съхранена е критичността на пациента към
актуалното състояние, с личностов ресурс за справяне.
Предвид
показанията на двамата свидетели, съдът счита, че негативните емоции са
следствие и на издадените наказателни постановления. Свидетелите са близки на
ищеца, които са били постоянни свидетели в неговото ежедневие, като са
наблюдавали поведението му, познават го преди това, и има преки впечатления
какво е било емоционалното му състояние. Показанията са дадени под страх от
наказателна отговорност, логични и непротиворечиви, като близостта с ищец не
следва да компрометира тяхното съдържание на информация за състоянието му.
Съдът кредитира техните показания.
По отношение
на претендираните от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в потиснатост и тревожност
по делото се събраха доказателства, които да установяват посочените факти. По
делото не е изслушана обаче съдебно – медицинска експертиза, която да установи
наличието на влошаване на здравословното състояние и проявление на допълнителни
симптоми, извън наличните предходни такива. Представените доказателства
установяват, че ищецът е страдал от хронични заболявания, за които няма данни
да са се влошили. Представените рецепти единствено установяват, че на същия са
изписвани лекарства, но същият не е ползвал непосредствено след връчването на
АУАН и издаване на НП болнични листи, не е бил приеман в здравно заведение за
продължително лечение.
Вредата
е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен
административен акт и е непосредствена, когато противоправното
поведение директно предпоставя вредата без намесата
на други фактори на въздействие. В този смисъл:
Решение № 13651 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 13977/2015 г., III о., Съдебната практика определя пряката последица като
директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице
не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и
ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно
закона. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична,
нормално настъпваща и необходима последица от отменения административен акт.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат Решение № 8648 от 17.06.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 11241/2012г. С оглед на изложеното установява се засягане
на сферата на ищеца във връзка с причинените негативни чувства, изнервеност, безпокойство, срам и емоционална нестабилност
вследствие на незаконосъобразно издадените наказателни постановления. Очевидно е,
че ако не бяха издадени, то ищецът не би претърпял целия този негативен
емоционален комплекс от чувства.
Съдът
счита за недоказани твърдените неимуществени
вреди по отношение влошено здравословно състояние. Липсва медицинска
документация за здравословното състояние преди издаването на АУАН и НП. Няма
амбулаторни листи от прегледи, които биха били доказателство за снета анамнеза
и клинични характеристики на заболяването, съответно отключване и/или влошване. В този смисъл Решение № 1628 от 06.02.2019г. по адм. дело 5942/2017г., адм.д.15826
о 21.12.2017г. по адм.д. 11713/2016г. Представяне
единствено на лекарски рецепти, не може да убеди съда, че заболяването е
единствено и пряко следствие от издадените наказателни постановления. От друга
страна от представената епикриза от Клиника по нервни
болести при ВМА – МБАЛ София, К. е споделял за множество стресогенни
фактори и травматични преживявания, които оказват влияние на общото му
състояние. Съобщил е за нараснали проблеми освен в служебен и в личен план през
последната година и половина, които да са причина за разгръщане и засилване на
симптомите. За изразена си депресивна симптоматика ищецът е приемал лечение с
добър ефект и изследванията за депресия и тревожност показвали резултати в
норма /на границата/ за депресивна симптноматика и
леко изразена тревожна симптоматика. Изведен е извод за личностов
ресурс за справяне с нея.
Поставената
на ищеца диагноза „Паническо разстройство“, за което по делото са представени
обменна карта от 21.05.2019г., 2 бр. рецептурни
бланки и епикриза от Клиниката за нервни болести при
ВМА-МБАЛ София, при постъпването на лечение в периода 11.11.2019г.
– 14.11.2019г. не може пряко и непосредствено да бъде обвързана само с
издадените срещу него НП. Самият ищец, при проведено психологично изследване е
споделил за нараснали проблеми в служебен план през последната година и
половина. Няма обаче категорични доказателства, че само и единствено отменените
НП са причина за констатирания емоционален дисбаланс у ищеца, изразяващ се в
депресивна и тревожна симптоматика, като същият е възможно да е бил травматично
ангажиран и с други негативни събития и преживявания. От друга страна, от
данните по делото /епикриза с описани заболявания от
2005г./ се установява наличието на съществуващи от по-ранен период здравословни
проблеми у ищеца. Отчитайки възрастта на ищца, обичайни се явяват и проблемите
с кръвното налягане.
Безспорно са
налице настъпили за ищеца неимуществени
вреди, което се установява от показанията на разпитаните свидетели. Размерът
на обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде
оценено по справедливост. При тази си преценка съдът намира, претендиратият размер за завишен. Същият следва да бъде
съобразен с негативни изживявания, с оглед на установената дълбочина на
емоциите на ищеца. При определянето
трябва да се изход както от интензитета на негативните чувства и степента на
тяхната доказаност, така и от обстоятелството, че
същите са претърпени при успешно упражняване право на защита срещу
незаконосъобразни НП и то от лице, което упражнява частна охранителна дейност и
съзнава административната отговорност от нея и възможните последици
/включително негативни/ от упражняване на тази дейност. В този смисъл Решение №
15365 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2016
г., III о., докладчик съдията Албена Радославова. Психоемоционалното
състояние на личността и преживените страдания от даден факт са абсолютно
субективни прояви, които съдът счита, че са с различен интензитет при всеки
един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността.
В конкретния
казус съдът намира, че отменените НП са оказали негативно въздействие върху
психиката на ищеца, което е довело до промяна в неговото поведение - ограничил
е контактите си, станал затворен в себе си, изпитвал е чувство на накърнено
достойнство, негодувание от несправедливото административно обвинение. Тези
негативни усещания безспорно подлежат на обезвреда,
като доказани от изслушаните свидетели. Размерът на същите следва да се
определи съобразно интензитета и времето на негативните въздействия. С оглед
размерът на наложените наказания от по 100лв. и приключването на съдебните
производства, в рамките на нормалния срок за правораздаване, доказване на
вредите като обичайни такива за посочената ситуация съдът намира, че следва да
се присъди по-малък размер от претендирания. Като
допълнително увеличаващи негативното въздействие следва да бъде отчитан броят
на издадените осемнадесет НП. С оглед на
това справедливият според настоящата инстанция размер е 1800 лева, по 100 лева
за всяко едно от наказателните постановления.
Твърденията
в исковата молба за тенденциозна проверка и връчването на АУАН и НП, не следва
да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, тъй като в случая
имуществените вреди се твърдят от отменените като незаконосъобразни НП, а не от
отделни конкретни фактически действия на длъжностни лица на ответника. Същото
важи по отношение на доказваните със свидетелските показания накърнен авторитет
на фирмата и отлив на клиенти, които реално касаят вреди и то имуществени за
дружеството, а не за ищеца.
В
останалата си част, за сумата над 1 800 лв. до 3000 лв. искът, като
неоснователен, ще следва да бъде отхвърлен.Ищецът претендира и законната лихва
върху тази сума от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, което искане има
акцесорен характер и следва главното, поради което
следва да се уважи съобразно уважената част от предявения иск по ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ(в редакцията му преди изм. ДВ бр. 94/2019 с оглед § 6 от
ПЗР на ЗИДЗОДОВ ДВ бр. 94/2019 г.), ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част
от иска. Съобразно този изход на процеса, при материален интерес на иска в
размер на 3000 лв., уважената част на иска в размер на 1800 лв., за направени
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение - 350 лева, следва да бъдат
присъдени в размер на 210 лева в съответствие с чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, както и ДТ – 10 лева или общо 220 лв. съдебни разноски
по производството. Неоснователно е възражението за прекомерност на
възнаграждението за ***в размер на 350лв, доколкото е в размерът, определен с
чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е също частично
основателно. Съгласно изменената разпоредба на чл.
10, ал. 4 от ЗОДОВ, в сила от
29.11.2019 г. /ДВ, бр. 94/2019 г. /, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за правната
помощ(НПП) по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100
до 200 лева. В случая съдът приема, че на ответника се следва възнаграждение за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100лв. - минимално предвиден по чл. 24
от НПП, на база което, пропорционално на отхвърлената част от иска, се
обосновава размер на следващите се разноски от 40лв.
Воден от горното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Велико Търново, пети състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново, гр.
Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7 да заплати на С.Д.К., ЕГН: **********,***,
сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от
отменени Наказателни постановления № 11/02.01.2019г..; НП № 12/02.01.2019г.; НП № 13/02.01.2019г.; НП № 14/02.01.2019г.; НП № 15/02.01.2019г.; НП № 16/02.01.2019г.; НП № 17/02.01.2019г.; НП № 18/02.01.2019г.; НП № 19/02.01.2019г.; НП № 20/02.01.2019г.; НП № 21/02.01.2019г.; НП № 22/02.01.2019г.; НП № 23/02.01.2019г.; НП № 25/02.01.2019г.; НП № 26/02.01.2019г.; НП № 27/02.01.2019г.; НП № 28/02.01.2019г.; НП № 29/02.01.2019г. на
Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата му част над 1800 лева до 3 000
лева като недоказан.
ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново, гр.
Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7 да заплати на С.Д.К., ЕГН: **********,***,
направените по настоящото дело разноски в размер на 220 (двеста и двадесет)
лева.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН: **********,*** да
заплати на ОД на МВР Велико Търново, направените по настоящото дело разноски в
размер на 40 (четиридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: