РЕШЕНИЕ
№.................
Гр. София,10.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1034 по описа за 2020г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск
по чл. 694 ТЗ от „Главно управление строителство и възобновяване“ ЕАД /в несъстоятелност/ срещу М.А.
Г., в качеството на частен съдебен изпълнител, за несъществуване на нейно
вземане в размер на 11698,20лв., представляващо такса за извършен опис на
недвижим имот по изп. дело № 20138620400033, включено в одобрения от съда
списък на приетите вземания по т.д. № 6789/2013г. по описа на СГС, VI-7 състав.
Ищецът твърди, че с определение на съда
от 28.04.2020г. по възражение на ответника вземането е включено в списъка с
приети вземания по т.д. № 6789/2013г. по описа на СГС, VI-7 състав.
Оспорва съществуването му с доводи, като не оспорва да е извършен опис, но
поддържа да е описан имот, различен от възбранения и че взискателят не е внесъл
авансово дължимите такси за изпълнение.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че
имотът, който е бил възбранен, е съответно описан на 30.06.2014г. в присъствие
на представител на длъжника, като имотът е оценен от лицензиран оценител на
стойност 649900лв. Навежда доводи, че вземането за такса по т. 20 ТТРЗЧСИ
възниква с извършването на описа и такса е за сметка на длъжника като за
законосъобразността на изпълнението и дължимата държавна такса е без правно
значение дали държавната такса е внесена предварително от взискателя или се
събира направо от длъжника.
Синдикът на „„Главно управление строителство
и възобновяване“ ЕАД /в несъстоятелност/,
конституиран като съищец по делото на основание чл.649, ал.3 ТЗ, не взема
становище по иска.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Искът следва да се отхвърли, тъй като е
предявен извън установения преклузивен срок.
Срокът
по чл.694 ТЗ е преклузивен срок и с изтичането му се прекратява възможността за
предявяване на иск, не е процесуален срок, тъй като не касае висящо дело,
съответно не попада в нито една от хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за мерките и действията по време извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. редакцията, действаща
от 09.04.2020 г., която е приложима в
случая, тъй като определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъците с приети вземания, включващи оспореното с иска вземане, е обявен в
търговския регистър на 30.04.2020 г. Следователно по отношение на исковете по чл.694 ТЗ срокът за предявяването им не спирал да тече след 09.04.2020 г., съответно
по отношение на исковете за оспорване на вземанията, предявени от кредиторите
на ГУСВ ЕАД, включени в одобрения от съд списък с определението, обявено в
регистър на 30.04.2020 г., срокът изтича на 14.05.2020 г., която дата е първия
ден след отпадане на извънредното положение.
Тъй като не изтича по време на извънредното положение (продължило
до 13.05.2020 г.), а след отпадането му- на 14.05.2020 г., срокът по
чл.694,ал.6 ТЗ в конкретния случай не попада и в хипотезата на чл.4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците и не подлежи на продължаване с един месец, считано от отмяната на
извънредното положение.
Приложимостта на чл.3, ал.1, т.2, предложение 2-ро Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, обн.ДВ,
бр.28 от 24.03.2020 г. по отношение на преклузивните срокове е приета и в
определение № 200/26.04.2021 г. по ч.т.д.№371/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., макар и във връзка с отменителни искове в общото производство по
несъстоятелност, като по становище на настоящият състав разрешението е
приложимо към всички преклузивни срокове за предявяване на искове, тъй като не
се касае за процесуални срокове за извършване на действия по висящи съдебни
производства.
Изводът в противен смисъл на Софийския апелативен съд по реда на
инстанционния контрол по отношение на разпореждането за връщането на исковата
молба задължава първата инстанция да се произнесе с акт по същество по този
иск, но не влияе върху вътрешното убеждение на съдията, че недопустимите
искове, независимо от съществуването на материалните предпоставки за възникване
на предявените по съдебен ред права, не могат да пораждат благоприятни
последици за ищците по тях и следователно не могат да бъдат уважавани.
За пълнота следва да се посочи, че по делото се установява и
съществуването на оспореното вземане.
От представените
по делото доказателства и вписванията в търговския регистър по партидата на
ищеца се установява, че по отношение на същото дружество е открито производство
по несъстоятелност с Решение № 1229 от 04.07.2019г., постановено по т.д.
6789/2013 на СГС, VII състав. Установява се също, че с Определение
№1802/28.04.2020г., вписано в ТРРЮЛНЦ под №20200504111055 съдът по
несъстоятелността по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ е включил в списъка на приетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземането на ответника в
размер на 11689,20лв., представляващо такса за опис по изп. д. №20138620400033
по опис на ответника в качеството на частен съдебен изпълнител. Следователно, на
осн чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ ищецът е процесуално легитимиран да предяви
установителен иск за несъществуване на вземането.
Разноските за изпълнението, каквато е и
дължимата такса опис, са за сметка на длъжника (арг. чл. 79, ал. 1 ГПК), освен
в посочените в закона изключения (чл. 79, ал. 1 ГПК), каквито в конкретния
случай не се твърдят, а и не се установяват от приложените доказателства.
Съгласно чл. 80 ЗЧСИ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата
такса, определена с ТТРЗЧСИ, се внася авансово. От логическото тълкуване на
двете разпоредби следва, че таксите за изпълнението се внасят авансово от
взискателя за сметка на длъжника по изпълнението. Невнасянето от взискателя на
авансово дължимите такси за изпълнението не прави незаконосъобразно извършеното
от съдебния изпълнител изпълнително действие и не освобождава длъжника от
задължението, както неоснователно твърди ищеца (вж. т. 11 от ТР 2/26.06.2015г.
по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
По делото е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата относно извършването на
описа на недвижим имот с оценка от 649000лв. по изп.д. №20138620400033 на ЧСИ М.Г.,
което е било образувано срещу ГУСВ АД.
От писмените доказателства по делото се
установява, че със съобщение, връчено на 26.06.2014г. ГУСВ ЕАД е уведомен за
насрочен опис по изп. д. № 20138620400033 на ЧСИ М.Г. на УПИ с идентификатор
68134.1890.528, описано в съобщението с площ, граници, титул за собственост,
както и на трафопост с идентификатор 68134.1890.528.4, ведно с всички
подобрения и приращения на посоченото дворно място (л. 31). От протокола за
опис от 30.06.2014г. по изпълнителното дело се установява, че е извършен опис
на имотите, които са описани в съобщението като е посочена пазарна стойност в
размер на 649900лв. (л. 32-33). От приложения доклад за определяне на пазарна
стойност се установява, че определената от назначения оценител пазарна стойност
на имотите, предмет на описа, е в размер, посочен в протокола за опис -
649900лв. (л. 34-48).
Недоказани са твърденията на ищеца за
несъответствие между описани и възбранени имоти - от приложеното по делото
постановление на налагане на възбрана върху недвижим имот (л. 50) се установява
идентичност между описани и възбранени имоти. За изчерпателност следва да се
отбележи, че неналагането на възбрана върху описания имотът не прави описа и
съответно – начислената таса за опис незаконосъобразни.
Съгласно чл. 73, ал. 5, изр. второ ГПК
пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на
описаната вещ и от паричното вземане. По делото не се спори, а и се установява
от приложеното постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот (л.
50), че паричното вземане на кредиторите по изпълнителното дело е по-голямо по
размер от цената на описаните вещи. Следователно, дължимата такса за опис
следва да бъде изчислена върху пазарната стойност на описаната вещ (649900лв.)
За извършване на опис недвижими
имущества се събира такса в размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на
описаната вещ и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лв. (т. 20 ТТРЗЧСИ).
При прилагане на тази формула се установява, че размерът на дължимата такса е
9748,54лв., върху която сума следва да се начисли ДДС, т.е. дължимата такса за
опис е 11698,24лв. с ДДС, колкото е начислено от съдебния изпълнител,
претендирано в производството по несъстоятелност от ответника и прието от съда.
Право на разноски при този изход на
спора има ответникът (арг. чл. 78, ал. 3 ГПК), който в срока по чл. 80 ГПК е
направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1100лв. и е представил доказателства, че претендираната сума е договорена за
представителство по делото с процесуалния му представител и платена в брой.
Поради това, искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1100лв. следва да бъде уважено.
Съответно, на основание чл.694, ал.7 ТЗ
ищецът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса по иска в
размер на 116,98лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска
на Главно управление строителство и възобновяване
ЕАД /в несъстоятелност/ по чл. 694 ТЗ срещу М.А. Г., ЕГН **********, в
качеството й на частен съдебен изпълнител, за установяване несъществуване на
нейно вземане в размер на 11698,20лв., представляващо такса за извършен опис на
недвижим имот по изп. дело № 20138620400033, включено в одобрения от съда
списък на приетите вземания по т.д. № 6789/2013г. по описа на СГС, VI-7 състав.
ОСЪЖДА
Главно
управление строителство и възобновяване ЕАД
/в несъстоятелност/ да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на М.А. Г., ЕГН ********** разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1100лв.
ОСЪЖДА
Главно
управление строителство и възобновяване ЕАД
/в несъстоятелност/, ЕИК ******да заплати на основание чл.694, ал.7 ТЗ по
бюджетната сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса по иска в
размер на 116,98лв.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: