№ 12048
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110130025 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. А. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ****, чрез пълномощника й адв. П. С. П., против „В.К.“
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя С.П.,
с която е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за паричен заем № 5663102, сключен на 11.01.2021 г., поради
противоречие с императивни правни норми, а при условията на евентуалност- иск по чл. 26,
ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД да бъде обявена за нищожна нормата на чл. 3 ал. 1 от
Договора, предвиждаща заплащането на неустойка, като неравноправна и поради
противоречие със закона и добрите нрави.
Ищецът излага твърдения, че между страните бил сключен Договор за паричен заем №
5663102/11.01.2021 г. Съгласно клаузата на чл. 1 ал. 4 от Договора заемополучателят се
задължил да заплати такса за разглеждане на заявката, а клаузата на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от
Договора предвиждала заплащането на неустойка, платими разсрочено ведно с
погасителните вноски по заема. Ищцата сочи, че в резултат на тези две задължения общият
размер на сумата по кредита нараства с 842 лв. Излага твърдения, че процесният договор е
нищожен поради противоречие със законоустановените императивни правила. Сочи, че
клаузата, с която е уговорена такса за експресно разглеждане, е нищожна поради
заобикаляне на закона. С нея се заобикаля забраната да не се събират такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Също така твърди, че клаузата
заобикаля закона, доколкото не била включена в ГПР, а е следвало да бъде взета предвид
при изчисляване размера на последния. По този начин ГПР надхвърлял максимално
установения праг. Поддържа, че с посочената клауза се нарушавал принципа за
еквивалентност на насрещните престации. Със същата се предвиждало едно допълнително
възнаграждение за кредитора. Сочи, че с изискванията на клаузата на чл. 5, ал. 1 и 2 от
договора се цели да се обогати кредитора с предвиждането на неустойка, дължима при
неизпълнението на неосъществими за потребителя задължения. Твърди, че неустойката
също е следвало да бъде включена при изчисление на ГПР. Същата по същество
представлявала едно скрито възнаграждение за кредитодателя. Излага твърдения, че целият
договор е недействителен, доколкото ГПР е посочен единствено като абсолютна стойност,
без да има посочена ясна методика за изчисляване и без да са посочени компонентите, въз
основа на които е образуван. Доколкото действителният размер на ГПР надхвърля
максималния, поддържа, че последното води до недействителност на целия договор на
собствено основание Поддържа, че същото представлява заблуждаваща търговска практика.
Също така счита клаузата за възнаградителна лихва за нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като размерът на същата надвишава трикратния размер на законната
лихва при необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва при обезпечени
1
заеми. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи справка как е формирана подадената към
централния регистър сума в размер на 842 лв., както и копие от Договор за паричен заем №
5663102/11.01.2021 г., погасителен план, СЕФ и Общи условия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си адв. А.Н., с който оспорва исковите твърдения за нищожност на
процесния договор и оспорените клаузи. Излага, че между страните бил сключен Договор за
паричен заем № 5663102/11.01.2021 г., по силата на който ищецът усвоил сумата от 300 лв.
срещу задължението да я върне на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 59,14 лв., с
включена възнаградителна лихва, уговорена в общ размер на 52,62 лв. Бил посочен
фиксиран ГЛП в размер на 40,32 %, и ГПР в размер на 49,37 %.Договорът бил сключен от
разстояние при спазване на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Поддържа, че ищецът не е извършил никакви
плащания по кредита, поради което ответникът е продало вземането си към ищеца на
„АКПЗ“ ЕООД. Впоследствие ответникът е изкупил обратно вземането, за което бил
изготвен протокол от 12.04.2023 г., като моли да бъде връчено уведомление за обратно
изкупуване, приложено с ОИМ, на ищеца по делото. Поддържа, че процесният договор за
кредит е изцяло валиден, като отговарящ на изискванията на ЗЗД и ЗПК. Поддържа, че
оспорените клаузи за индивидуално уговорени, като ищецът доброволно е направил избор
да се възползва от предложената услуга за експресно разглеждане на документите. Оспорва
твърденията, че е налице нееквивалентност на престациите. Оспорва да е налице
заобикаляне на закона. По отношение на клаузата за неустойка ответникът излага, че такава
не е била начислена по договора. Твърди, че въпросът относно включването на неустойката
и на таксата за експресно разглеждане в ГПР касае действителността на отделните клаузи, а
не на целия договор. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде включена в
ГПР. Счита, че с уговорената неустойка не се влиза в противоречие с целта на въведеното
ограничение на ГПР, доколкото представлява разход, дължим при неизпълнение на
задължения по договора. Сочи, че към момента на сключване на договора няма как да се
предвиди дали същият ще бъде изпълняван от страните. Поддържа, че уговорката за
възнаградителната лихва е напълно валидна и размерът на последната не надхвърлял
максималния праг. Твърди и че размерът на ГПР не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва. Поддържа, че преди сключване на договора ищецът е получил СЕФ, с
който е бил информиран за всички условия по заема, с оглед което е могъл да избере да не
встъпи в договора. Нямало нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото ГПР
бил посочен във фиксиран размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК „В.К.“ ООД подава насрещен иск с правна квалификация чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на И. А. А. да заплати сумата от 300 лв., представляваща незаплатена главница за
периода 10.02.2021-08.10.2021 г. по Договор за паричен заем № 5663102/11.01.2021 г.,
сумата от 52,62 лв., представляваща незаплатена договорна лихва за периода от 11.01.2021
г. до 08.10.2021 г., и сумата от 46,58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
08.10.2021 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.04.2023 г.
до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в насрещната искова молба задачи.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
2
Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК
задължаване на ответника да представи СЕФ и Общи условия към процесния договор и
отхвърлено в останалата си част, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е
представил като писмени доказателства справка как е формирана подадената към
централния регистър сума в размер на 842 лв., както и копие от Договор за паричен заем №
5663102/11.01.2021 г. и погасителен план към него.
Предявеният насрещен иск следва да бъде допуснат за съвместно разглеждане в
настоящето производството, тъй като са налице предпоставките на чл. 211 ал. 1 от ГПК –
насрещният иск е родово подсъден на районен съд и има връзка с първоначалните искове, а
допускането му за съвместно разглеждане няма да затрудни разглеждането на делото.
Насрещната искова молба, обаче, е нередовна, тъй като не е придружена с документ,
удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса. Ето защо следва да се укаже на
ищеца по насрещния иск в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящето
определение да внесе по сметка на Софийска районен съд държавна такса в размер на 150
лв. (по 50 лв. за всеки един от трите обективно съединени иска).
По доказателствените искания, направени в насрещната искова молба, съдът ще се
произнесе след отстраняване на нередовностите й и евентуална размяна по реда на чл. 131
от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА за съвместно разглеждане в производството по гражданско дело № 30025
по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав насрещният иск, предявен от
„В.К.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в **** представлявано от
управителя С.П. против И. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в **** за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща незаплатена главница за
периода 10.02.2021-08.10.2021 г. по Договор за паричен заем № 5663102/11.01.2021 г.,
сумата от 52,62 лв., представляваща незаплатена договорна лихва за периода от 11.01.2021
г. до 08.10.2021 г., и сумата от 46,58 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
08.10.2021 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.04.2023 г.
до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещната искова молба, предявена от „В.К.“ ООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя С.П.
против И. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в ****.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в едноседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че исковата молба е оставена без движение, да внесе по сметка
на Софийски районен съд държавна такса в размер на 150 лв., в противен случай –
насрещната искова молба ще бъде върната.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи СЕФ и Общи условия към процесния
договор.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права:
3
1. Между страните бил сключен Договор за паричен заем № 5663102/11.01.2021 г. с
клаузи, предвиждащи заплащането на такса за разглеждане на заявката и на неустойка
при непредоставено обезпечение.
2. Размерът на ГПР надхвърлял максимално установения праг.
3. Размерът на възнаградителната лихва надхвърлял максимално установения праг.
4. Стойността на таксата за разглеждане на заявката и на неустойката не били взети като
допускания при определяне размера на ГПР.
5. Таксата за разглеждане на заявката и неустойката представляват скрито
възнаграждение на кредитора по договора.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
1. Сключеният между страните Договор за паричен заем № 5663102/11.01.2021 г. е
валиден и е в съгласие с императивните изисквания на ЗПК.
2. Ответникът е предоставил сумата от 300 лв. срещу задължението потребителя да я
върне на 9 равни месечни вноски, всяка в размер на 59,14 лв., с включена
възнаградителна лихва, уговорена в общ размер на 52,62 лв., фиксиран ГЛП в размер
на 40,32 %, и ГПР в размер на 49,37 %.
3. Стойността на таксата за разглеждане на заявката и на неустойката не е трябвало да
бъдат взети като допускания при определяне размера на ГПР.
4. Нямало нарушение на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото ГПР бил посочен
във фиксиран размер.
5. Размерът на ГПР не надхвърлял максимално установения праг.
6. Размерът на възнаградителната лихва не надхвърлял максимално установения праг.
7. Потребителят не е плащал задълженията си по договора.
8. Ищецът не е извършил никакви плащания по кредита, поради което ответникът е
продало вземането си към ищеца на „АКПЗ“ ЕООД, като впоследствие ответникът е
изкупил обратно вземането.
3. Правната квалификация на първоначално предявените искове: предявен е
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност-
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните искове е по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.
5. В тежест на ищеца по иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД е да докаже сключване на
процесния договор за кредит, сключен от разстояние, с посоченото съдържание, както
и обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените
правни основания, респективно основанията за нищожност на оспорените клаузи.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи за индивидуално уговорени.
6. В тежест на ищеца по насрещните искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД е да установи
валидно облигационно отношение по договор за кредит между страните, изискуемост
на вземането за главница и нейния размер, наличието на валидна уговорка за
възнаградителна лихва, изискуемост на вземането за възнаградителна лихва, както и
неговия размер, наличието на валидна индивидуално уговорена клауза по договора
относно предоставянето на услугата за експресно разглеждане на заявлението с искане
за потребителски кредит, стойността на дължимата такса за услугата, съответно
предоставянето й в полза на кредитополучателя, който следва да я заплати; изпадането
в забава на ищеца за плащане и размер на мораторната лихва.
В тежест на ответника по насрещните искове, при установяване на горепосочените
обстоятелства, е да установи погасяване на процесните задължения.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
7. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
8. Между страните не се спори, че е сключен Договор за паричен заем №
4
5663102/11.01.2021 г., като съгласно клаузата на чл. 1 ал. 4 от Договора
заемополучателят се задължил да заплати такса за разглеждане на заявката, а клаузата
на чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от Договора предвиждала заплащането на неустойка, платими
разсрочено ведно с погасителните вноски по заема.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.04.2024 г., 14,45 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищецът и ответникът.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5