№ 6575
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110143927 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Р. Д.
Д. за сумата от 1705.18 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с
абонатен №046253, сумата 243.42 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2018. до 21.01.2021 г., сумата
19.11 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2017
г. - м.04.2020 г. и сумата 3.07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2018
г. до 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.01.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5783/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в
интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
1
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът навежда
твърдения за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че ищецът не е представил
доказателства, удостоверяващи публикуване на дължими от него суми. Позовава се на
изтекла в негова полза кратка погасителна давност по отношение на всички вземания,
възникнали преди 28.01.2018 г. предвид периодичния характер на задълженията за топлинна
енергия. Посочва, че не е обвързан от сключения между ЕС и дружеството, извършващо
услугата дялово разпределение, договор, доколкото в протокола към него липсва негов
подпис. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД счита предявените искове
за основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители)
на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с
предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018
г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от 08/.04.1975 г., видно от който на
Й.Х.И. е прехвърлена собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №67,
находящ се в АДРЕС. По делото не са представени доказателства за наличие на прехвърляне
на собствеността върху имота преди депозиране на исковата молба в съда. След смъртта на
Й.Х.И. на 21.06.2001 г. всички нейни имуществени права и задълженията или дробни части
от тях (дялове) са преминали върху О.Д.Х. и Р. Д. Д. в качеството им на единствени
наследници по закон съгласно удостоверение за наследници с изх. №000819/18.07.2001 г.,
издадено от Столична община, район Искър, чиято доказателствена сила не бе опровергана
в производството. Предвид това съдът прави извода, че през процесния период ответникът,
който на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е наследил ½ идеална част от имота, следва да отговаря за
задълженията съответно на притежаваната от него идеална част от имота. Предвид това
между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Т.С.” ЕАД е налице задължение да доставя
в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща
нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи
2
през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от
ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от
страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приела
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото през исковия период в
процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава е била
начислявана от топлофикационното дружество, като сумите са формирани от стойността на
топлинната енергия отдадена от два броя щранг – лири, на които няма техническа
възможност да се постави ИРРО, доколкото се установява че в имота през периода
радиатори не е имало. През исковия период в процесния имот е ползвана топлинна енергия
за битово горещо водоснабдяване и такава е била начислявана от топлофикационното
дружество, както и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Сумите за топлинна
енергия за топла вода през периода 2017 – 2019 г. са определяни на база „брой лица“ с
разходна норма за денонощие 140 литра за един потребител поради липсата на технически
изправен и сертифициран водомер. През периода 2019 г. – 2020 г. топлинната енергия за
БВГ е отчитана по показанията на един брой новомонтиран водомер за топла вода. Сумите
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с
разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния
отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост.
Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 3306.76 лева.
Ответникът не твърди да са заплатени суми за процесния период, поради което съдът
приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи
заплащането на сумата 1653.40 лева съответстваща на притежаваната от него ½ идеална част
от имота и представляваща половината от установената за дължима според заключението на
СТЕ сума, поради което за разликата до 1705.18 лева исковата претенция подлежи на
отхвърляне.
При формирания извод за частична основателност на иска за главницата за доставена
топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване по
давност на вземанията.Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР
№3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни. При липсата на твърдения и доказателства за
спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от
3
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент
законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до
м.11.2017 г. вкл., които възлизат на 518.33 лева, респ. половината от тях в размер на 259.17
лева. Доколкото възражението на ответника за погасени по давност задължения се явява
частично основателно исковата претенция на ищеца за заплащане на реално потребена
топлинна енергия следва да бъде уважена само за сумата 1394.23 лева като за горницата до
1653.40 лева подлежи на отхвърляне като погасена по давност.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизащи общо на 19.11 лева.
Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че
процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Етажната собственост по местонахождението
на процесния имот е сключила договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост се извършва възмездно. Съгласно сключения между
„Т.С.“ ЕАД като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител, договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената
на тази услуга се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава
стойността на тази цена от крайните клиенти, какъвто е ответника. Законовата уредба
установява задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен
между него и топлинния счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното
дружество е платило предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата.
Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се
установява от приобщените писмени доказателства и заключението на СТЕ.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 152.59 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 243.42 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 8.13
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 344.92 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
4
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 46.96 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
В полза на ответника следва да се присъди сумата 102.71 лева за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Д. Д. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 1394.23 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 12.2017 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен
№046253, сумата 152.59 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.01.2021 г., сумата 19.11
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. -
м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.01.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5783/2021 г., по описа на СРС, 168 състав ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл.. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за незаплатена топлинна енергия
за сумата над 1394.23 лева до пълния предявен размер и за периода м.05.2017 г. – м. 11.2017
г. вкл. като погасен по давност и като неоснователен, иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за разликата над 152.59 лева до пълния предявен размер от 243.42 лева и иска по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата 3.07 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 21.01.2021
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5783/2021 г., по описа на
СРС, 168 състав.състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
344.92 – разноски в настоящото производство и сумата 46.96 лева - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на Р. Д. Д. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 102.71 лева – разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5