Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8993 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
12022 от 19.01.2017 г. по гр. д. № 32554/2013 г. по описа на СРС, IІ ГК, 70 състав съдът е осъдил ответникът „Б.2" ООД, ЕИК *******,
да заплати на ищцата
Ц.Н.И., ЕГН **********, по предявения иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 от КТ сумата от 112.25 лв., представляваща
нетен размер на остатъка от дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 13 дни за 2013 г, на
основание чл.220, ал. 1 от КТ сумата 74.40 лв., представляваща
брутен размер на остатъка от дължимото обезщетение за неспазен срок на предизвестието при уволнението,
извършено със Заповед от
04.06.2013г. на Управителя на „Б.2" ООД, ведно със
законната лихва върху главниците считано от 01.08.2013г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3.41 лв. - разноски
по делото, сторени пред СРС съразмерно на уважената част от
исковете. С решението съдът е отхвърлил иска по чл. 224,
ал. 1 от КТ за разликата над 112.25 лв. до пълния предявен размер от 254.00 лв., искът по чл. 220, ал. 1 КТ за разликата над 74.40 лв. до пълния предявен размер от 1 054.40 лева,
както и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3 от КТ за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед от 04.06.2013г.
на Управителя на „Б.2" ООД , за
възстановяване на ишцата на заеманата преди уволнението
длъжност - "главен счетоводител", за присъждането на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ
за оставането й без работа поради уволнението за периода от 05.06.2013г.
- 05.12.2013г. в размер на 2 947 лева, и по
чл.86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на сумата 23
080.83 лв. върху главницата от 17 288.75 лева - имуществени
вреди от липсата на доходи от труд през периода от 27.12.2008г. -
05.06.2013г., като неоснователни.
Недоволна от постановеното решение
е останала ищцата Ц.Н.И., която чрез пълномощника си
адв.А., в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, и исковете
при квалификазията на чл. 344,
ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3 от КТ
вр.чл.225, ал.1 от КТ, както и решението в ЧАСТТА за
разноските като неправилно изчислени предвид напраевн от ищцата отказ от иска
по чл.225, ал.1 от КТ, при
твърдения, че решението в обжалваните части е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно поддържа, че неправлино
работодателят е прекратил трудовото правоотношение между страните в период, в
който ищцата се е намирала в разрешен й от здравните органи отпуск поради
временна нетрудоспособност.
Искането
към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционното решение в обжалваните
части и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В
депозирания по делото по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор,
въззиваемата страна „Б.2" ООД оспорва жалбата по съображения
изложени в отговора. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ във вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед от 04.06.2013г. на Управителя
на „Б.2" ООД, с която на основание чл.328,
ал.1, т.6 от КТ, считано от 05.06.2013 г. е прекратено трудовото й
правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „Главен счетоводител" в „Б.2" ООД, за осъждане на ответника за
сумата от 2 947 лв., представляваща обезщетение за
незаконно уволнение за периода от 05.06.2013г. - 05.12.2013г., чл. 224, ал. 1 от КТ
за сумата от 254.00 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 23 080.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 17
288.75 лева - имуществени вреди от липсата на доходи от труд през периода от 27.12.2008 г. - 05.06.2013г., като при условията на евентуалност е
предявен и иск по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата 74.40 лв., представляваща неизплатен брутен размер на остатъка от дължимото обезщетение за
неспазен срок на предизвестието
при уволнението.
Страните по делото не спорят, а и
видно от представените писмени доказателства - съдебни решения, съобщение за
възстановяване по чл. 345, ал. 1 от КТ и
протокол за постъпване на работа, че след отмяна на предходно
уволнение на ищцата, на 27.12.2011г. Ц.Н.И. се явила при
ответника-работодател и заела предишната си длъжност главен счетоводител в „Б.2"
ООД.
Трудовото правоотношение между
страните е прекратено едностранно от работодателя със Заповед
от 04.06.2013г. на Управителя на
ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В мотивите на заповедта е отразено, че ищцата не
притежавала необходимото образование и професионална квалификация съобразно
утвърдената на 10.10.2012 г.
длъжностна характеристика за длъжността "Главен
счетоводител" с предвидени изисквания
за длъжността: висше икономическо образование, специалност
счетоводство, образователна степен магистър, както и не притежавала
предвидената в длъжностната характеристика компютърна грамотност - работа с
Уърд и Ексел и счетоводни програми „Ажур 5.5" и „О.****".
Посочено е, че длъжностната характеристика с горните
изисквания била връчена на ищеца на 10.10.2012 г. Със заповеди на управителя на ответното
дружество от 24.10.2012 г. и от
21.05.2013 г. от ищеца било
изискано представяне на диплом за завършено висше образование и документи за
необходимата квалификация, но такива не
били представени.Законосъобразен е извода на СРС, че
заповедта за уволнение е връчена на ищцата при отказ на 05.06.2013 г., което се установява
и от събраните по делото гласни доказателства, поради което заповедта е
произвела своя потестативен ефект на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата, считано от 05.06.2013 г.
при неспазен срок на предизвестие. Разпитаните по делото
свидетели в първоинстанционното производство (св. В.) установяват, че когато управителят донесъл уволнителната заповед на ищцата, последната е била на работното си място и не еотсъствала
преди това. В тази връзка законосъобрезн е извода на
първостепениня съд, че ищцата не се ползва от предварителната закрила по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, макар и за същия ден да й
бил издаден болничен лист за временна неработоспособност.
Предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.4
КТ е приложима в случаите, когато служителят е започнал ползването на
разрешен отпуск.
Ако служителят се е явил на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, работодателят няма
задължение да вземе предварително разрешение на инспекцията по труда за уволнението. Работникът следва да е уведомил
работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не
се явява на работа, за да изпълнява
служебните си задължения ( в този
смисъл са решение № 63/ 31.03.2011 г. по гр.д.№ 1728/ 2009 г, IV г.о., решение № 197/ 09.06.2011 г. по
гр.д.№ 661/ 2010 г., IV г.о.,
решение № 437/ 20.01.2012 г. по гр.д.№ 1594/ 2010 п, IV г.о., решение № 468/ 10.01.2013 г. по гр.д.№
1621/ 2011 г, IV г.о., решение № 492/
21.01.2013 г. по гр.д.№ 1696/ 2011 г., IV г.о., решение № 283/ 08.07.2010 г. по гр.д.№ 233/ 2009 г.,
IV г.о.,
решение № 155/20.04.2015г. по гр.д. №
6897/2014п, IV г.о., постановени по
реда на чл. 290 ГПК).
Основателно е и възражението на ответника, че при процесното уволнително основание - липса
на образование и квалификация чл. 333 КТ не предвижда
предварителна закрила при уволнение и за работодателя не било налице задължение да изисква предварителни
разрешения/мнения, за да извърши уволнението.
Видно от
представената по делото длъжностна характеристика за длъжността на
ищцата "Главен счетоводител" от 10.10.2012 г. и последното утвърдено от работодателя щатно
разписание от същата дата за длъжността главен
счетоводител с код по НКПД 24116002, работодателят е въвел изискване за заеманата от ищцата длъжност "образование висше - магистър, с
направление счетоводство. Изисква се и компютърна грамотност - работа с Уърд и
Ексел и счетоводни програми „Ажур 5.5"
и „О.****".
По делото не е спорно и се
установява от представената от ищцата диплома
за завършено образование,
че същата има средно образование специалност
- счетоводител и икономист.
За да е налице законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, следва да се установи, че към
правнорелевантия момент на уволнението ищцата не е притежавал необходимото
образование за изпълняване на длъжността "Главен
счетоводител" в "Б.2"ООД. За тази цел е необходимо да се
установи, че по време на трудовото правоотношение между страните е настъпила промяна
в изискванията за образование и професионална квалификация за длъжността „Главен
счетоводител“, на което ново изискване Ц.И. не отговаря. Следва да се има предвид, че
изискванията за образование имат изричен и официално установен характер
и по това се различават от знанията и уменията, като фактическа даденост на
конкретния работник или служител, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Приложното поле на чл.
328, ал. 1, т. 6 от КТ обхваща само случаите, когато липсата на необходимото
образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа се появи
поради промяна на изискванията, след
като трудовия договор е бил сключен. Ако работникът или служителят още при
сключването на трудовия договор не е имал изискваното образование, договорът е
недействителен, поради което и ликвидирането на трудовоправната връзка между
работника/служителя и работодателя се извършва по реда на чл. 74 от КТ относно
обявяването на договора за недействителен, а не чрез уволнение по чл. 328, ал.
1 т. 6 от КТ. По т. 6 на чл. 328, ал. 1 от КТ може да се извърши
уволнение на работник било поради несъответствие с притежаваното от него
образование, било с професионалната му квалификация, или и с двете. Съгласно задължителните указания
на ВКС - Решение № 295/29.03.2017 г., гр. д. № 1178/2016 г., IV г. о., в случая не се касае за
взаимно изключващи се основания, поради което прекратяването на трудовия
договор може да бъде извършено едновременно и на двете. В този случай обаче
работодателят ще трябва да посочи, че прекратяването се извършва и на двете
основания. В същото решение е посочено и че за да е мотивирана заповедта е
достатъчно ясното посочване в нея, че е настъпила промяна в изискванията за
образование и квалификация, като не е необходимо посочването и на други мотиви
за прекратяването.
Съгласно разясненията, дадени от ВКС в Решение № 148/5.06.2013 г., гр. д. №
515/2012 г., IV г. о., за да е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ е необходимо работникът да не притежава изискуемото образование
и/или професионална квалификация за изпълняваната работа, като новите
изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени с
нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание. В настоящия
случай, изменените изисквания са отразени както в последното щатно разписание
от 01.10.2012 г., така и в длъжностната характеристика от 10.10.2012 г. От представените по делото щатни разписания от 01.12.2011 г. и от 01.10.2012 г., както и от представената длъжностна характеристика от 10.10.2012 г. се
установява, че преди изменението по щатното разписание от 01.10.2012 г. и длъжностната характеристика от 10.10.2012 г., ищцата е отговаряла на въведеното от работодателя изискване за
образование за заеманата от него длъжност - икономическо такова. С длъжностна
характеристика от 10.10.2012 г. работодателят е изменил
изискването за образование за длъжността "главен
счетоводител",
като изискуемото по новата длъжностна характеристика образование е висше икономическо - магистър, счетоводство. Следователно работодателят, чиято е доказателствената тежест, е доказал по делото
наличието на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Настоящата
въззивна инстанция приема, че процесното уволнително основание е от категорията
на т. нар. „безвиновни“, при които уволнението не се дължи на липса на качества или поведение на
работника или служителя (поради което и не е необходимо уволнителната заповед
да бъде мотивирана), а на преценката на работодателя. Какви изисквания за
съответните длъжности да въведе и кога е негово субективно потестативно право,
ръководен от нуждите на предприятието и развиваната дейност, упражняването на
което не подлежи на съдебен контрол, тъй
като е въпрос за целесъобразност ( в този смисъл е Решение № 696/2001
г., III г.о. на ВКС). Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя
на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено
изявление/предизвестие до работника. Неспазването
на срока на предизвестието от работодателя няма отношение към законността на уволнението, а единствено
дава право на уволнения работник или служител да претендира обезщетение
за неспазено предизвестие.
Изхождайки от горното, правилно
първостепенният съд е приел за осъществен фактическия състав на чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ – работникът или служителят не притежава необходимото образование и професионална
квалификация за изпълняваната работа, и е отхвърлил иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Предвид акцесорния характер и
обусловеността им от изхода по главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
неоснователни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ.
Поради съвпадане на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на СРС и на основание чл. 272 от ГПК
решението в тази част следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
С
прекратяването на трудовото правоотношение възникнало правото на вземане на ищеца за обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползвания платен годишен
отпуск.
Първоинстанционно решение, в останалата
обжалвана част, с която искът по чл.224, ал.1 от КТ за разликата над 112.25 лв. до пълния предявен размер от 254.00 лв.,
представляваща обезщетението за неизползван платен годишен отпуск,е отхвърлен, въззивният състав намира за валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изложеното в
мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на СРС. Изводът на районния съд е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на
материалния закон,
по следните съображения. Видно от представените по делото и неоспорени писмени
доказателства - трудови договори и допълнителни споразумения
към тях от 01.10.2001 г., 01.01.2002 г., 01.04.2002 г. и 02.01.2003г.страните са постигнали съгласие за полагаем се на ищеца платен годишен отпуск в размер на 32 дни годишно.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че през исковия период от началото
на 2013г. до уволнението на 05.06.2013 г. ищцата е била с
трайно намалена работоспособност 50 и над 50%, поради което да имала право на платен
годишен отпуск в по-голям, предвиден от нормата на чл. 319 КТ размер. Поради
това настоящата инстанция възприема изводът на първостепенния съд, че полагаемият се на ищцата платен годишен отпуск е 32 работни дни за цялата 2013 г., а за процесния период до уволнението й
за 2013 г., съразмерно й се полагали 13 работни дни.
По последното сключено Допълнително
споразумение от 02.01.2003 г., страните
са постигнали съгласие, че размерът на основното трудово възнаграждение на ищеца се
определя на 400 лв. Изрично в
споразумението е записано, че не се договаря допълнително възнаграждение за
продължителна работа. Към датата на постигнатото между страните съгласие обаче
приложима е Наредбата за допълнителните и други видове
възнаграждения от 1993г. /отм. 26.01.2007г/.
Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата
предвижда заплащане на месечно допълнително трудово възнаграждение в
процент от основното такова, посочено в трудовия договор, за продължителна
работа. Ал. 2 на същия текст предвижда, че продължителна работа в
горния смисъл е времето, което се зачита за трудов стаж. Минималният размер на допълнителното
трудово възнаграждение за продължителна работа не може да бъде по-малък от 0.6 % за всяка година трудов стаж от времето,
зачитано по предходната алинея.
Правото за получаване на това възнаграждение възниква при трудов стаж,
не по-малък от три години - ал. 3. Приложима към процесното правоотношение е цитираната Наредба, предвид
на което правилно СРС кредитира варианта на заключението на
вещото лице П. по приетата и неоспорена ССчЕ, съобразен със същата, като приема, че
брутното трудово възнаграждение на ищцата през
последния отработен месец - м. май 2013г., възлиза на сумата
486.40 лв. и включва основно трудово възнаграждение от
400 лева и 86.40 лева - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит. Последният отработен от ищцата месец - май 2013 г. е съдържал 19 работни дни,
предвид на което полагащото се на ищеца обезщетение за неизползвани 13 дни
платен годишен отпуск за 2013г. възлиза в размер на брутната сума 332.80 лв., нето -
299.52 лева след приспадане на ДДФЛ от 10 %. Въззивният
състав споделя извода на СРС, че при отчитане на
доброволно платената от ответника на 10.09.2013 г. сума от 187.27 лева, неиздължената от ответника разлика възлиза в
размер на нетната сума от 112.25 лв. Ето защо рискът по чл. 224, ал.
1 КТ следва да бъде уважен да сумата от 112.25 лв., а за разликата
до пълния предявен размер от 254.00 лв., искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В упражнение на правомощията си
по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението и в тази
обжалваната част по иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
В депозираната въззивна жалба, по
която е образувано настоящото производство, ищцата обжалва решението и в ЧАСТТА
за разноските при твърденията, че предвид извършения от нея отказ от иска по
чл.225, ал.1 от КТ за сумата от 17 228 лв., разноски по същия не следва да
бъдат присъждани. В тази връзка пред СРС, 70 състав се е развило производство по чл.248
от ГПК, приключило с Определение от
03.05.2017 г., с което е оставена без
умажение молбата на ищцата Ц.И. по чл.248, а.1 от ГПК, инкорпорирана във
въззивната й жалба с искане за изменение на постановеното на 19.01.2017 г.
решение по делото в частта за разноските. Това определение не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
С
оглед изхода на делото на въззивника не следва да бъдат присъдени сторените
пред настоящата инстанция разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 200 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
При тези мотви, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 12022 от 19.01.2017 г. по гр. д. № 32554/2013 г. по описа на СРС, IІ ГК, 70 състав в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като
неоснователни исковете с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за отмяна
на уволнението на ищцата, извършено със Заповед
от 04.06.2013г. на Управителя на „Б.2"
ООД, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 05.06.2013 г. е
прекратено трудовото й правоотношение, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Главен счетоводител" в „Б.2" ООД, за осъждане на ответника
за сумата от 2 947 лв., представляваща обезщетение за
незаконно уволнение за периода от 05.06.2013г. - 05.12.2013г., както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът при квалификацията на чл.224,
ал.1 от КТ за разликата над 112.25 лв. до пълния предявен
размер от 254.00 лв.
В останалата част, решението като
необжалвано от страните, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц.Н.И., ЕГН ********** да заплати на „Б.2" ООД, ЕИК ******* на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1 200 лв., представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.