Определение по дело №496/2015 на Окръжен съд - Пловдив

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 735

 

      Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                  Председател: Виолета Шипоклиева

                                                         Членове: Фаня Рабчева

                                                                         Людмила Митрева                                след като разгледа докладваното от председателя ч.гр.дело № 496 по описа за 2015 година, за да се произнесе, приема следното:

      Производство по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 248 ал. 3 изр. второ от ГПК.

      Жалбоподателят И.Б.Ш. чрез пълномощник адв. Д.Б.,***, моли да бъде отменено като незаконосъобразно Определение от 22.12.2014г. по гр.д. № 2919/2014г. по описа на ПРС, ХХІ гр. състав, с което съдът намалил адвокатското възнаграждение, както и моли да й бъдат присъдени направените разноски по изготвяне на частната жалба.

      С писмен отговор ответната на частната жалба страна „Кредисимо” АД чрез пълномощник юрисконсулт Е. Н. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

      ПОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в законния срок по чл. 275 от ГПК срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, разгледа частната жалба по същество.

      Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

      С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК, районният съд ИЗМЕНЯ Определение № 10612/17.09.2014 г., постановено по гр. дело № 2919/2014 г. по описа на ПРС, XXI граждански състав, с което е допълнено в частта за разноските Определение от 18.07.2014 г. за прекратяване на производството, като ПОСТАНОВЯВА: НАМАЛЯВА присъдените с Определение № 10612/17.09.2014 г., постановено по гр. дело № 2919/2014 г. по описа на ПРС, XXI граждански състав, потвърдено с Определение № 3275/24.11.2014 г. по в.ч.гр.д. № 3247/2014 г., ПОС, VIII гр.с., разноски, които ищецът „Кредисимо” АД, ЕИК ********* следва да заплати на ответника И.Б.Ш., ЕГН ********** от 650 лева на 330.60 лева /триста и тридесет лева и шестдесет стотинки/ – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

      С настоящата частна жалба се оспорва намаленият размер на присъдени деловодни разноски – адвокатско възнаграждение, за които ищецът „Кредисимо” АД е осъден да заплати на ответника И.Б.Ш., от претендирания размер 650 лева на 330 лева, за което намаление на разноските е направено и съответно искане от ищцовата страна по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Молбата пред районния съд по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК е предявена в законния срок, при което като допустима е разгледана от районния съд.        Производството пред районния съд е започнало по искова молба от страна на дружеството; като в срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез пълномощник адв. Б. е депозирала писмен отговор, с който се взема становище, че съгласно чл. 37 от ОУ към процесния договор за потребителски кредит всички спорове, породени от него следва да бъдат решавани от Арбитражния съд при БТПП; в т.ч. и ищцовото дружество е следвало да предяви исковата си претенция пред АС; в случай, че съдът не приеме това, счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, при което го оспорва изцяло. Претендира и разноски- платен адвокатски хонорар, в случай, че искът се приеме от съда за недопустим и се прекрати производството по делото. Прилага договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 02.07.2014г, като е видно, че по договора е платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 650 лева, в брой.

       С определение в з.з. от 18.07.2014г. районният съд прекратява производството по гр. дело № 2919/2014г. по описа на ПРС, поради неподведомственост на спора на РС-Пловдив, което не е обжалвано от страните по делото, при което е влязло в сила. Постъпила е писмена молба от адв. Б., пълномощник на ответника, за произнасяне от районния съд относно искането за разноски, вследствие на което е постановено в з.з. Определение № 10612 от 17.09.2014г. от районния съд, с което в производство по чл. 248 от ГПК допълва постановеното определение за прекратяване на производството, като осъжда ищцовото дружество да заплати на ответника разноските от 650 лв за адвокатски хонорар. С окончателно определение на ПОС – Определение № 3275 от 24.11.2014г. по ч.гр.д. № 3247/2014г., гр. колегия, VІІІ гр. състав, се потвърждава определение № 10612 от 17.09.2014г. постановено по гр.д. № 2919/2014г. по описа на ПРС, ХХІ гр. с-в, с което е допълнено постановеното по делото определение от 18.07.2014г. за прекратяване на производството, като ищецът е осъден да заплати на ответницата разноските по делото от 650 лв за адвокатски хонорар; с последно посоченото определение на ПОС се връща делото на ПРС за разглеждане на искането от ищцовото дружество за изменение на определението за разноските поради тяхната прекомерност.

      ПОС след като взе предвид оплакването в частната жалба, становището на ответната на частната жалба страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      Спорът е относно дали са налице предпоставки по чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските, които следва да се заплатят от страната, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на другата страна по спора.

      Според разпоредбата на чл. 78 ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като законодателят не поставя правото му на разноски в зависимост от причините за прекратяване на делото. В конкретния случай са били налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото производството по делото е прекратено, направено е съответното искане за тях още с отговора /лист 28 от делото/, такива действително са били извършени, видно от приложения договор за правна защита и съдействие /лист 29 от делото/, като на пълномощника на ответника- адвокат Д.Б. е изплатена сумата от 650 лева за адвокатско възнаграждение в производството и за тях е представен списък по чл. 80 ГПК /лист 30 от делото/. При условията на евентуалност е направено искане за намаляване на възнаграждението поради прекомерност, по което съдът не се е произнесъл. По смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, по искане на другата страна може да се присъди и по- нисък размер на разноските. По смисъла на т. 3 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение за трикратния минимум и е свободен да намали възнаграждението до предвидения минимум. Вярно е, че Наредба № 1/2004 г. определя минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид услуга, като максималният размер е въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото. Обратното становище означава да се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на насрещната страна. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, касаеща намаляване на адвокатското възнаграждение при прекомерност на същото, препраща към чл. 36 Закона за адвокатурата, който от своя страна гарантира правото на "справедливо" и "обосновано по размер" възнаграждение на адвоката. В конкретния случай може да се приеме, че липсва фактическа или правна сложност на казуса, а и производството по делото е прекратено още преди внасяне на делото за разглеждане в с.з., без да е имало произнасяне по съществото на спора, а извършените от пълномощника действия се изразяват единствено в подаване на отговор на исковата молба. Преценено всичко това в своята съвкупност предпоставя възможността за намаляване на възнаграждението. С оглед цената на иска, посочена от ищеца в исковата молба -1437.15 лева, според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата,  минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 330.60 лева, до който съдът намира, че е справедливо да го намали. 

Настоящият въззивен състав на ПОС приема, че като постановява определение съгласно гореизложеното районният съд постановява обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва изцяло да бъде потвърден от ПОС, който споделя и мотивите на първоинстанционния съд.

В тази насока, оплакванията в частната жалба се явяват неоснователни, тъй като размерът на възнаграждението, което следва да понесе другата страна като разноски, съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, е преценен конкретно с оглед извършените действия по делото, предвид и неговата фактическа и правна сложност, каквато и да има, поначало, не би могла да се оценява от съда, с оглед прекратяването на производството пред него поради некомпетентност, /в случая, такава фактическа и правна сложност би могла да се оценява от компетентния за разглеждане на спора орган, който не е гражданският съд/. Делото не е било разглеждано в открито заседание, прекратено е веднага след отговора на ответника, като и материалният интерес не е висок, предвид размера на цената на иска, по който не се и спори между страните.

Определението на въззивния съд е окончателно, арг. и от разпоредбата на чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК вр. чл. 278 ал. 4 от ГПК Пловдивският окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА  постановеното в закрито заседание на 22.12.2014г. Определение № 14765 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХХІ гр. състав по гражданско дело № 2919 по описа на съда за 2014 година, с което се ИЗМЕНЯ Определение № 10612/17.09.2014 г., постановено по гр. дело № 2919/2014 г. по описа на ПРС, XXI граждански състав, с което е допълнено в частта за разноските Определение от 18.07.2014 г. за прекратяване на производството, и с което се  ПОСТАНОВЯВА – НАМАЛЯВАНЕ на присъдените с Определение № 10612/17.09.2014 г., постановено по гр. дело № 2919/2014 г. по описа на ПРС, XXI граждански състав, потвърдено с Определение № 3275/24.11.2014 г. по в.ч.гр.д. № 3247/2014 г., ПОС, VIII гр.с., разноски, които ищецът „Кредисимо” АД, ЕИК *********, следва да заплати на ответника И.Б.Ш., ЕГН ********** от 650 лева на 330.60 лева /триста и тридесет лева и шестдесет стотинки/ – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

 

 

                                                                                         2/