Р Е Ш
Е Н И Е
No 260041
гр. Б., 02.08.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С.
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 2083 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове
с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС.
Ищецът- Етажна собственост на
апартаментен студиен хотел “С. Б.”, корпус “*”, с адрес гр. Б=, ул. “Ц. И.” No
*, чрез процесуалния си представител твърди, че по подадено от него заявление е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с No 2735/2018 г. по ч. гр. д. No 720/2018 г. срещу ответника, като
поради депозирано от ответника възражение по чл. 414 от ГПК, съдът с
разпореждане му е указал възможността в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника.
Поддържа, че по силата на Нот. акт No 101/2016 г. на
Нотариус М. Т., рег. No 334 в НК, ответникът е
собственик на следния недвижим имот находящ се в гр. Б., област В., ул. „Ц. И.”
No *, в апартаментен-студиен хотел „С. б.”, корпус “А”, с идентификатор на
същия корпус *, а именно: апартамент *, на партерен етаж, със застроена площ от
193,00 кв.м., с идентификатор *.36, заедно с 1,5254 % ид. части от общите части
на сградата, равняващи се на 57,28 кв.м., както и същия процент идеални части
от правото на строеж. Сочи, че с решение на Общото събрание на Етажните
собственици, проведено на 28.06.2010 г. при спазване разпоредбите на ЗУЕС, е
прието решение таксата за текущо поддържане и управление на общите части на
Апартаментен-студиен хотел „С. б.” да бъде в размер на 10 евро на кв.м.
годишно, с включен ДДС, изчислено върху общата застроена площ на притежавания
от съответния собственик недвижим имот, вкл. и общите му части. На 25.10.2011
г. е проведено друго събрание на Етажните собственици, на което е решено
годишната такса да не се променя и да остане в същия размер. Сочи, че съгласно
решението на етажните собственици, таксите за текущо поддържане и управление следва
да се заплащат на управляващата компания от тези етажни собственици, които са
сключили договор за поддръжка с последната, а тези, които не са сключили такъв
договор, следва да ги заплащат на управителя на етажната собственост. Излага,
че на проведеното на 25.10.2011 год. общо събрание е прието и решение, с което
Управителят на ЕС е овластен да предприема действия по принудително събиране на
дължимите суми от етажни собственици, които са неизправни платци и не са
заплатили задълженията си, като образува съдебни и изпълнители дела срещу тях
от името и за сметка на ЕС. Поддържа, че ответникът е собственик на апартамент
- жилище с площ от 193,00 кв.м., заедно с прилежащите към него идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 57,28 кв.м., или общо 250,28 кв.м.,
при което дължимата от него годишна вноска възлиза на 2502.80 евро. Твърди, че
същият не е заплатил на ЕС дължимите се от него вноски - месечни такси за
поддръжка и управление за периода от 24.03.2016 г. до 31.12.2017 г., в размер
общо на 4433.72 евро. Моли съда да
постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника “*” ЕООД, че същият
дължи на ищеца ЕС на апартаментен-студиен хотел „С. б.” - гр. Б., обл. В., ул. „Ц.
И.” No *, корпус “А”, сумата от 4433.72 евро, представляващи стойността на
определени по размер от Общото събрание на ЕС месечни такси за поддръжка и
управление на притежаваните от ответникa недвижим имот, заедно с прилежащите му
идеални части от общите части на сградата с идентификатор *, за периода от
24.03.2016 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
15.03.2018 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът- “*” ЕООД, гр. Б. в
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като
недопустим, а по същество като неоснователен. Сочи, че представените протоколи
от 28.06.2010 г. и 25.10.2011 г. са с решение за заплащане на 10 евро на кв.м.
за поддръжка и управление на Апартаментен-студиен хотел Корпус А и Корпус Б,
като няма решение каква част от тази сума се дължи само за Корпус А. Решенията
за 10 евро на кв.м. са за охрана и поддръжка и управление на двете сгради на
хотела, докато исковата молба е само за такси за текущо поддържане и управление
на едната сграда. Твърди, че решенията на ОС на ЕС от 28.06.2010 г. и
25.10.2011 г. са неприложими в случая, същите са незаконни и преклудирани.
Решенията са взети за комплекс по чл. 2 от ЗУЕС, какъвто е съдебно установено,
че няма. Сочи, че взетите
решения през 2010 г. и 2011 г. от незаконните съвместни ОС на двете сгради за
заплащане на 10 евро на кв.м. са нищожни като противоречащи на чл. 50 и чл. 51
от ЗУЕС, определящи други принципи и цели за финансиране на дейностите в една
етажна собственост. Заявява, че не дължи заплащане по решенията
от 2010 г. и от 2011 г. и защото има
по-нови решения на ОС на ЕС от 30.08.2017 г., с които е определено по чл. 50 от ЗУЕС всеки обект да плати по 4.60 лв. месечно, а по чл. 51 от ЗУЕС е определено
да се плати по 4.20 лв. месечно за всеки обитател /собственик, ползвател и
др./. С платежни нареждания от 12.01.2018 г., 03.05.2018 г. и 06.08.2018 г.
ответникът е платил за ап. 36 за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. според взетите
решения по чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС на 30.08.2017 г. Това плащане е редовно,
като направено въпреки спиране на тези решения на това ОС на ЕС по реда на чл.
40 ал. 3 от ЗУЕС с обезпечителна заповед от 13.11.2017 г. по гр.д. 14748/2018
г. на ВРС, защото тези решения не са отменени към датата на плащане и защото и
другите решения от 13.09.2017 г. за плащане по 10 евро на кв.м са спрени с
обезпечителната заповед от 30.01.2018 г. по гр. д. No 15017/2017 г. на ВРС,
т.е. няма задължение за етажните собственици как да плащат и всеки от тях
решава по кои решения да плати. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 720/2018 г.
по описа на РС- Б., по заявление на ищеца от 15.03.2018 г., подадено
пъровначално пред РС- В. и изпратено по подсъдност на РС- Б., съдът е издал
заповед No 2735/23.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника “*“ ЕООД, с ЕИК: * със седалище и адрес на управление: гр.Б..
С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото - ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. Б., обл. В., ул. Ц. И. No*,
представлявано от управителя на етажната собственост Г.В.С., сумата от 4433.72 евро, представляваща вземане за неплатени
такси и разходи за поддръжка и управление на общите части за периода от
24.03.2016 г. до 31.12.2017 г. Като обстоятелства, от които произтича
вземането, в заповедта е посочено, че длъжникът е собственик на
недвижим имот - Апартамент *, находящ се в гр. Б., обл. Варненска, ул. *, ет.
Партер. С решение на Общото събрание на Етажните собственици, проведено на
28.06.2010 г. при спазване разпоредбите на ЗУЕС е прието решение таксата за
текущо поддържане и управление на общите части на Апартаментен-студиен хотел „*“
да бъде в размер на 10 евро на кв.м. годишно, изчислено върху общата квадратура
на имота. На 25.10.2011 г. е проведено друго събрание на Етажните собственици,
на което е решено таксата за поддръжка да остане с годишна вноска от 10 евро с
включен ДДС за 1 /един/ кв.м. обща площ /включваща площта на апартамента и
прилежащите му части/ за апартаментите. Таксите следва да се заплащат на
управляващата компания, която извършва поддръжката и управлението на комплекса,
с която собствениците трябваше да сключат и индивидуални договори. Тези, които
не са имали сключен договор за поддръжка и управление, заплащат същата такса на
Управителя на етажната собственост. На същото Общо събрание е взето и решение
Управителят на етажната собственост да предприема необходимите действия за
образуване на съдебни и изпълнителни дела срещу собствениците, които имат
задължения за поддръжка и управление на Апартаментен /студиен/ хотел. Годишната
такса, която „*” ЕООД трябва да заплаща за имота си е в размер на 2502,80 евро,
като до момента на подаване на заявлението длъжника не е заплатил дължима такса
за периода от 24.03.2016 г.- до 31.12.2017 г., в размер на 4433,72 евро. Тъй
като „*” ЕООД няма сключен договор за поддръжка и управление, следва да заплаща
таксата за имота по същия ред към етажната собственост.
В
предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, като в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на
вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото безспорно между
страните е обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния недвижим
имот.
По делото не е спорно, а същото
се установява и от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот No 101, том I, рег. No 1517, дело No 78 от 2016 г., че на 24.03.2016
г. ответникът “*” ЕООД е закупил недвижим имот, находя се в гр. Б., Варненска
област, местност “Л*”, ул. „Ц. И.” No *, в Апартаментен (студиен) хотел –
корпус А, представляващ: Самостоятелен обект в сграда - Апартамент *, с
идентификатор *.36 по КККР на гр. Б., на партерен етаж на сградата, със застроена
площ от 193 кв.м., както и 1,5452 % ид.ч., равняващи се на 57.28 кв.м. идеални
части от общите части на сградата с идентификатор *, както и 1,5452 % ид.ч. от
правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо
ПИ с идентификатор *.
От заверено копие на Протокол No 2
от Общото събрание на собствениците на Апартаментен /студиен/ хотел – комплекс “*
Корпус А и Корпус Б”, находящ се в гр. Б., обл. В., проведено на 28.06.2010 г.,
се установява, че на общото събрание е взето решение по т. 5 таксата за охрана
и поддръжка на Апартаментен /студиен/ хотел “* Корпус А и Корпус Б” да се
запази в размер на 10 евро на кв.м. върху общата квадратура на имота, с включен
ДДС и да не се променя.
Видно от заверено копие на
Протокол от проведено общо събрание на собствениците на Апартаментен /студиен/
хотел – комплекс „С. б.” корпус А с
идентификатор No * и корпус Б с идентификатор No *, находящ се в гр. Б., обл. В.,
проведено на 25.10.2011 г., на това общо събрание е взето решение по т. 3
таксата за поддръжка управление на Апартаментен /студиен/ хотел да останат
непромени и начина на плащане да се осъществява както досега – на база на
договорите за управление и поддръжка за Апартаментен /студиен/ хотел, а за
собствениците, неподписали договори за заплащат таксите на управителя на
сградите.
Видно от заверено копие на
Протокол от 30.08.2017 г. на общо
събрание от Етажната собственост на сграда с идентификатор No *, находяща се в
гр. Б., обл. В., ул. „Ц. И.” No *, проведено без участието на “*” ООД, на същото по т. 3 е взето решение управител на ЕС да бъде *, а
по т. 10 е взето решение за всеки собственик, ползвател и за отглеждано животно
в сградата да се плаща по 4.20 лв. месечно съгласно чл. 51 от ЗУЕС, а по т. 13
– за фонд “Основни ремонти” да се заплаща по 4.60 лв. месечно за обект в ЕС.
С обезпечителна заповед от 20.11.2017
г., издадена от РС- В. по гр. д. No 14748/2017 г. по описа на съда е допуснато
обезпечение на предявен от “*” ООД иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решения
на ОС на ЕС от 30.08.2017 г., сред които и на решенията по посочените точки, чрез налагане на
обезпечителна мярка спиране на изпълнението на решенията.
На същата дата - 30.08.2017 г., е
проведено ОС на ЕС и с участието на “*” ООД, като видно от заверено копие на Протокол
от Общо събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор No *,
находяща се в гр. Б., обл. В., ул. „Ц. И.” No *, комплекс „С. б.” корпус А, по
т. 10 е гласувано против предложението за всеки собственик, ползвател и за
отглеждано животно в сградата да се плаща по 4.20 лв. месечно съгласно чл. 51
от ЗУЕС.
Видно от заверено копие на
Обезпечителна заповед от 30.11.2017 г. на Окръжен съд – В. по ч. гр. д. (В) No
2386/2017 г. по описа на съда, с така издадената обезпечителна заповед е
допуснато обезпечение на предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС
за отмяна на взетите на 30.08.2017 г. (с
участието на “*” ООД) решения на ОС на ЕС, чрез налагане на
обезпечителна мярка – спиране на изпълнението на всички обжалвани решения на ОС
на ЕС от 30.08.2017 г.
Видно
от заверено копие на Протокол от Общо събрание на етажната собственост на
сграда с идентификатор No *, находяща се в
гр. Б., обл. В., ул. „Ц. И.” No *, комплекс „С. б.” корпус А, на 13.09.2017 г. е проведено общо събрание, на което по
т. 3 е взето решение таксата за поддръжка управление на общите части на
сградата да се запази в размер на 10 евро на квадратен метър обща площ,
включваща площта на самостоятелния обект, ведно с общите му части.
С обезпечителна заповед от
30.01.2018 г., издадена от РС- В. по гр. д. No 15017/2017 г. по описа на съда е
допуснато обезпечение на предявен от *иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на
решения на ОС на ЕС от 13.09.2017 г.,
чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението на взетите решения,
сред които и на решението по точка 3 от протокола на ОС на ЕС.
От заверено копие на Протокол от
ОС на ЕС на корпус А от Апартаментен студиен хотел „С. б.”, гр. Б., ул. „Ц. И.”
No *, от 24.01.2018 г. се установява, че на така проведеното ОС на ЕС е взето
решение по т. 2 за избор на Г.С. за управител на етажната собственост на
сградата.
Видно
от заверено копие на Решение No 5042 от 06.12.2018 г. по гр. д. No 1989/2018 г.
по описа на РС- В., със същото съдът е отменил като незаконосъобразни решенията
на ОС на ЕС на сграда с идентификатор No *, находяща се в гр. Б., обл. В., ул. „Ц. И.” No *, проведено на 24.01.2018 г.
Решението е влязло в сила на 28.03.2019 г., видно от отбелязването, като същото
е потвърдено с Решение от 28.03.2019 г. по в. гр. д. No 308/2019 г. описа на
Варненски окръжен съд, видно от представеното заверено копие на същтоо.
Видно от заверени копия на Решение No 56 от 07.01.2019 г. по гр. д. No
14748/2017 г. на Варненски районен съд, Решение No 833 от 04.07.2019 г. по в.
гр. д. No 574/2019 г. на Варненски
окръжен съд, и Решение No 979 от 01.08.2019 г. по в. гр. д. No 574/2019
г. на Варненски окръжен съд, със същите
е отхвърлен иска на “*” ООД срещу ЕС на сграда с идентификатор No *, находяща се в гр. Б., обл. В.,
ул. „Ц. И.” No * за отмяна на решения на ОС на ЕС, проведено на 30.08.2017 г.,
сред които решенията по т. 3 – за избор на управител *, по т. 10 – в частта, в
която всеки собственик и ползвател е задължен да се заплаща по 4.20 лв.
месечно, както и по т. 13 – за фонд “Основни ремонти” да се заплаща по 4.60 лв.
месечно за обект в ЕС.
Видно от заверени копия на 3 бр.
преводни нареждания - от 12.01.2018 г.,
т 02.05.2018 г. и от 06.08.2018 г., със същите от страна на ответника “*” ООД
са наредени съответни суми по сметка на ЕС Цар Ивайло 1, както следва: сумата
от 361.10 лв. – такси ЕС и РР за 2017 г., сумата от 103.20 лв. – такси ЕС и ФР за
2018 г. за ап. 36, и сумата от 103.20 лв. – такси ЕС и ФР за м. 07 - м. 12.2018
г. за ап. 36/А.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска по
заявените от ответника възражения и представените от същия доказателства в тази
насока е налице влязло в сила определение No 140 от 24.02.2020 г. по ч. гр. д.
No 702/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което, след като е прието,
че е налице надлежна представителна власт на подалото заявлението по чл. 410 от ГПК и предявило иска лице Г.С. от името на ЕС, въззивният съд е отменил
постановеното определение No 2402/23.04.2019 г. на РС- Б. по настоящото дело и
е делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по
предявения иск. Относно допустимостта на иска на посоченото основание след
постановяване на отменителния акт на въззивната инстанция не са събрани други
доказателства, поради което и настоящият съд не може да преразглежда този
въпрос, като приема иска за допустим.
По същество.
За основателността на така
предявения иск ищеца е да докаже, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през
процесния период; наличие на взето решение на Общото събрание на етажната
собственост относно дължимите такси (вноски) , предмет на иска; изискуемост на
вземанията. В тежест на ответника е да докаже твърденията си за извършено
надлежно плащане на задължението.
Съдът намира иска за частично
основателен по следните съображения.
Съгласно чл. 6, т. 8 и 10 от ЗУЕС,
собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, както и
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на
сградата. В чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС е предвидено, че за поддържане на общите
части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника
за вътрешния ред или с решение на общото събрание, а в чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, че разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. По силата на чл. 38,
ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в
определените в тях срокове, а когато собственик, ползвател или обитател не
изпълни решение в определения срок, председателят на управителния съвет (управителят)
може да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В
случая с взети съответно на 28.06.2010 г. и на 25.10.2011 г. решения на общото събрание на етажната собственост е
предвидено задължение на етажните собственици да заплащат годишна такса за охрана и поддръжка на Апартаментен /студиен/ хотел
“* Корпус А” – процесният, и на Корпус Б” да се запази в размер на 10 евро на
кв.м. върху общата квадратура на имота. По силата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, решенията на ОС на ЕС подлежат на
изпълнение, следователно същите са валиден източник на задължения за етажните
собственици в сгради в режим на етажна собственост.
Видно
от документа за собственост на ответника, притежаваният от него обект –
апартамент, е с площ 193 кв.м., а площта на апартамента ведно с общите части,
равняващи се на 57.28 кв.м., е 250.28 кв.м. При това изчислен въз основа на
процесните решения на ОС на ЕС, размерът на дължимата от ответника такса
поддръжка за една година е 2502.80 евро.
С
решения на общото събрание на етажната собственост от 30.08.2017 г., проведено
без участието на “*” ООД, съответно по т. 10 и по ч. 13 от протокола от
проведеното ОС на ЕС, е предвидено задължение на собствениците за заплащане на сума
от по 4.20 лв. месечно, както и за фонд
“Основни ремонти” по 4.60 лв. месечно за обект в ЕС. Искът за отмяната по реда
на чл. 40 от ЗУЕС на посочените решения, предявен от “*” ООД, е отхвърлен с
влязло в сила съдебно решение - Решение
No 56 от 07.01.2019 г. по гр. д. No 14748/2017 г. на Варненски районен съд,
Решение No 833 от 04.07.2019 г. по в. гр. д. No 574/2019 г. на Варненски окръжен съд, и Решение No 979 от
01.08.2019 г. по в. гр. д. No 574/2019 г. на Варненски окръжен съд, поради което това решение на ОС на ЕС е
произвело валидно правно действие и същото подлежи на изпълнение.
Същевременно,
с решение на ОС на ЕС, проведено на същата дата - 30.08.2017 г., но с участието на
“*” ООД, по т. 10 е гласувано против
предложението за всеки собственик, ползвател и за отглеждано животно в сградата
да се плаща по 4.20 лв. месечно съгласно чл. 51 от ЗУЕС, но изпълнението на
това решение е спряно с издадена Обезпечителна заповед от 30.11.2017 г. на Окръжен
съд – В. по ч. гр. д. (В) No 2386/2017 г. по описа на съда, с която е допуснато
обезпечение на предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна
на взетите на 30.08.2017 г. (с участието
на “*” ООД) решения на ОС на ЕС, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране
на изпълнението на всички обжалвани решения на ОС на ЕС от 30.08.2017 г.
С
решение на ОС на ЕС, проведено на 13.09.2017 г., обективирано в т. 3 от
протокола, отново е прието
таксата за поддръжка управление на общите части на сградата да се запази в
размер на 10 евро на квадратен метър обща площ, включваща площта на
самостоятелния обект, ведно с общите му части, но с обезпечителна заповед от 30.01.2018 г.,
издадена от РС- В. по гр. д. No 15017/2017 г. по описа на съда, изпълнението на
това решение е спряно – като обезпечителна мярка по допуснато обезпечение на
предявен от *иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на решения на ОС на ЕС от 13.09.2017 г.
При това съдът приема, че за
процесния период – от 24.03.2016 г. до 31.12.2017 г., действие са имали две
решения на ОС на ЕС – решението от 25.10.2011 г., с което е предвидено задължение на етажните
собственици да заплащат годишна такса за охрана и поддръжка в размер на 10 евро на кв.м. върху общата квадратура на
имота, което се е прилагало в периода от 24.03.2016 г. до 30.08.2017 г., и
второто решение – това от 30.08.2017 г., прието на ОС на ЕС без участието на “*”
ООД, с което е предвидено
задължение на собствениците за заплащане на сума от по 4.20 лв. месечно, както и за фонд “Основни ремонти”
по 4.60 лв. месечно за обект в ЕС, като същото се е прилагало за периода от
приемането му на 30.08.2017 г. и до края на претендирания период 31.12.2017 г.
В настоящото производство не са
събрани доказателства решението на ОС на ЕС от 25.10.2011 г. да е отменяно – по
съдебен ред или с друго последващо решение на ОС на ЕС – преди това от
30.08.2017 г., поради което и до приемане на решението от 30.08.2017 г. (без
участието на “*” ООД), същото е произвело валидно правно действие като източник
на задължения на етажните собственици.
В тази
връзка съдът намира и за неоснователни възраженията на ответника за недължимост
на претендираните задължения на основание незаконосъобразност на решението на
ОС на ЕС от 25.10.2011 г., които възражения не подлежат на разглеждане
в настоящото производство предвид предвидения в чл. 40 от ЗУЕС специален ред за
отмяна на незаконосъобразните решения на ОС. Така съгласно Решение No 39 от
19.02.2013 г. по гр. д. No 657/2012 г.,
І г. о. на ВКС, извън определения от закона срок по чл. 40, ал.2 ЗУЕС не може
да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения на
общото събрание на етажната собственост, като по отношение на тях е неприложим
принципът, че нищожност може да се установява без срок. Решенията на ОС на ЕС
са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица,
насочени към постигане на обща цел, като законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална
процедура за вземането на тези решения. ЗС и ЗУЕС не предвиждат специални
основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост.
В решението е посочено е, че за разлика от нищожността на сделките, на която
може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл.
40, ал.2 ЗУЕС. В настоящия случай, с оглед пропускане на срока по чл. 40, ал. 2
от ЗУЕС за предявяване на исковете за отмяна на посоченото решение на ОС на ЕС,
то преклудирани се явяват и възраженията на ответника във връзка с неговата
незаконосъобразност.
Следователно,
за периода от 25.10.2011 г. до 30.08.2017 г. ответникът е имал задължение към
ЕС за заплащане на годишна такса за поддръжка, в размер на 2502.80 евро (или
208.56 евро на месец), а за периода от 30.08.2017 г. до 31.12.2017 г. – за
заплащане на сума от по 4.20 лв.
месечно, както и за фонд “Основни ремонти” по 4.60 лв. месечно за обект в ЕС,
или общо 8.80 лв. месечна такса. При това за първият период, явяващ 17 месеца,
задължението възлиза на 3545.63 евро (= 17 х 208.56 евро на месец), а за
вторият период от 4 месеца задължението му е 35.20 лв. (= 4 х 8.80 лв.).
Ответникът е извършил три плащания в ползва на ЕС, две от които – по преводни
нареждания от 02.05.2018 г. и от
06.08.2018 г. са за такси за 2018 г., т.е. не касаят процесния период. С
преводното нареждане от 12.01.2018 г. ответникът е заплатил сумата от 361.10
лв. за такси за ЕС за 2017 г., с което е погасил задължението за сумата от
35.20 лв. и част от останалото задължение на стойност 166.63 евро ( 335.90 лв.
= 166.63 евро). При това непогасено от ответника е останало задължение на
стойност 3379.00 евро ( = 3545.63 - 166.63). От страна на ответника не бяха представени доказателства за заплащане на
посочената сума, нито същото се твърди от последния, поради което така
предявения иск се явяват основателен до посочения размер и следва да бъде
съответно уважен. До пълния му предявен размер от 4433.72 евро искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С
издадената заповед за изпълнение, вземането по която е предмет на установяване
по настоящото производство, не е присъдена законна лихва от датата на подаване
на заявлението, поради което такава не се присъжда и с решението по иска по чл.
422 от ГПК.
Със
заповедта по чл. 410 от ГПК не са присъдени и разноски в ползва на заявителя,
поради което и такива не могат да бъдат присъдени с настоящото решение.
С оглед
изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в
настоящото производство съобразно уважената част от исковете в размер на 891.60
лв., от които от които 133.70 лв. за държавна такса и 819.60 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати направените от
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска за адвокатско
възнаграждение. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 4100.00
лв. (1500.00 лв. + 2600.00 лв. по два договора за правна помощ с адв. К.М.) е
направено възражение за прекомерност от страна на пълномощника на ищеца. Съдът
намира така направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно.
Видно от приложените по дело 2 бр. пълномощни с договори за правна защита и
съдействие, адвокатското възнаграждение е договорено в размер общо на 4100.00 лв.
и изцяло платено от страна на ищеца. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба No
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (приложима към
момента на плащането), минималното възнаграждение за процесуално
представителство при дела с интерес от 5000 лв. до 10 000 лв. е в размер
на 580 лв. + 5% за горницата над 5000 лв., като в случая минималното
възнаграждение е 819.60 лв. Претендираното такова от 4100.00 лв. надхвърля с
повече от пет пъти минималния предвиден размер. Фактическата и правна сложност
на делото обуславя по-голям размер от минималния размер на адвокатското
възнаграждение, но не в претендираните стойности, поради което съдът приема, че
заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, и следва да бъде намалено
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер на 2000.00 лв. При това съдът приема,
че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на сумата от 475.77
лв. за адвокатско възнаграждение (след намаляването му по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК по направеното възражение за прекомерност от ищеца). На ответника следва
да бъдат присъдени и разноски за подаване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК в заповедното производство, които се определят по чл. 6, т. 5 от Наредбата
в размер на 50.00 лв., като съобразно отхвърлената част от исковете му се
дължат такива от ищеца в размер на 11.89 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС съществуването на вземането на Етажната собственост
на апартаментен-студиен
хотел „С. б.”, с адрес гр. Б., обл. В., ул. „Ц. И.” No *, корпус “А”, към “*” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ул. “И. Ш.” No *, ет. *, ап. *, представляващо от управителя М.И.М., за което е издадена Заповед No 2735/23.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 720/2018 г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата от 3379.00 евро /три хиляди триста седемдесет и девет евро/,
представляваща месечни
такси за поддръжка и управление на сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. Б., обл. В., ул. „Ц. И.” No *,
корпус “А” апартаментен-студиен хотел „С. б.”, представляваща сграда с идентификатор *, за апартамент 36 – имот с идентификатор *.36, за периода от 24.03.2016 г. до 31.12.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер от 3379.00 евро до пълния му предявен такъв от 4433.72 евро.
ОСЪЖДА “*”
ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “И. Ш.” No *, ет.
*, ап. *, представляващо от управителя М.И.М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Етажната
собственост на апартаментен-студиен
хотел „С. б.”, с адрес гр. Б., обл. В., ул. „Ц. И.” No *, корпус “А”, сумата от
891.60 лв. /осемстотин деветдесет и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Етажната собственост на апартаментен-студиен хотел „С.
б.”, с адрес гр. Б., обл. В., ул. „Ц. И.” No *, корпус “А”, на основание 78,
ал. 3 от ГПК да заплати на “*” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:
гр. Б., ул. “И. Ш.” No *, ет. *, ап. *, представляващо от управителя М.И.М., сумата от 475.77 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 11.89 лв. /единадесет лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No
720/2018 г. по описа на РС-Б..
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :