№ 196
гр. Стара Загора, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20235500100843 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.2, ал.1, т.3, чл.2б и чл.9а от ЗОДОВ
във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на Искова молба вх.№ 15821/14.12.2023г.
от пълнолетния български гражданин Н. С. М. от гр.Г., обл.С. против
Прокуратурата на Република България/ПРБ/- гр.С., в която твърди, че е
работел в Община- гр.Г., обл.С. на длъжност Началник Отдел „БКС и ООС“ и
изведнъж животът му се преобърнал на 180 градуса на 56 г. възраст, когато в
началото на 2009г. било образувано сл.д.№ 1/2009г. по описа на ОСлО при
ОП- гр.П., по което през м.декември 2010г. бил привлечен като обвиняем
заедно с множество други лица, били му повдигнати тежки обвинения за
участие в престъпна група по чл.321, ал.З във вр. с ал.2 от НК/с предвидено
наказание „лишаване от свобода“ от 3 г. до 10 г./, за множество документни
престъпления по чл.311 ал.1 от НК, чл. 308, ал.1 във вр. с чл.26 от НК, чл.
316, ал.1 от НК(с предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 5 г./; и за
невярно деклариране по чл. 313 ал.1 от НК, и му била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 4 000 лв. Като по това дело
наред с него били привлечени и множество други длъжностни лица, с които
се познавал и с които работел в Община- Г.. Излага подробно фактическата и
правната обстановка според него, свързана с тези му обвинения, с
1
извършваните процесуални действия, с проведените открити съдебни
заседания и с фактическите му проблеми и последици в качеството му на
обвиняемо лице, включително и от излаганото и разпространяваното в
медиите. Като всички съдебни актове против него завършвали с неговото
цялостно оправдаване и оневиняване по всички повдигнати му обвинения от
ответника ПРБ- С., със законните последици. Счита, че исковите му
претенции са изцяло основателни и доказани по основание и по размер,
поради което моли съда да осъди ответника ПРБ- С. да му заплати парични
обезщетения в размер на общо сумата 104 053, 64 лв., от които 14 053, 64 лв.
за претърпени имуществени вреди/6 900 лв. за адвокатска защита по
повдигнатите му обвинения и увеличения на 7 153, 64 лв. за транспортни
разходи за лично участие в досъдебни и съдебни действия/, и *** лв.
неимуществени вреди, настъпили за него в резултат на упоритите действия на
ПРБ по повдигане и поддържане на тежки обвинения против него, които не
бил извършил, за твърде дългия период от 12 г., несъвместим с понятието
„разумен срок” на правосъдие по смисъла на чл.6, § 1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи. Наред с това моли на осн.
чл.86 от ЗЗД да му бъде присъдена и законната лихва върху определената от
съда сума за имуществени и неимуществени вреди, дължима му от
04.08.2021г./датата на прекратяване на наказателното производство срещу
него/, до окончателното изплащане на присъденото от съда обезщетение.
Претендира и всички направени от него разноски по настоящото гр.дело за
Държавна такса- 10 лв., адв.хонорар на един пълномощник- адвокат по делото
8 700 лв. и 1 500 лв. за възнаграждения на вещите лица/ съгласно
представения Списък по чл.80 от ГПК, със законните последици от това. В
този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по
делото, както и писмена му Защита в дадения от съда 2- седмичен срок.
В законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК по делото е постъпил
писмен Отговора на ИМ вх.№ 1293/30.01.2024г. от ответника- самостоятелно
юридическото лице/публично- правния субект/ Прокуратура на Република
България/ПРБ/- гр.С. заявява, че счита предявените против нея обективно и
субективно съединени искове за парични обезщетения на претърпени
имуществени и неимущуствени вреди да частично основателно по
фактическо и правно основание, но са твърде завишени по размер, особено
относно исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, като
2
излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. В този смисъл
е пледоарията на процесуалния й представител по делото, както и
представената писмена Защита вх.№ 8558/26.06.2024г. в дадения от съда 2-
седмичен срок.
Контролиращата страна Окръжна Прокуратура- Ст.Загора е взела
становище по спора и е пледирала чрез своя процесуален представител-
прокурор, че исковете били неоснователни и недоказани, както по фактическо
и правно основание, така и по размер, включително и за мораторните лихви.
Моли настоящия първоинстанционен съд да се произнесе в този смисъл. Не е
представила в дадения й от съда 2- седмичен срок друга писмена Защита по
делото.
Съдът намира, че предявените от ищеца против ответника искове за
главници и лихви са процесуално допустими, своевремено предявени, родово
и местно подсъдни като първа съдебна инстанция на настоящия
първоинстанционен ОС- Ст.Загора. Поради което съдът следва да се
произнесе по съществото на спора между страните по делото, с всички
законни последици от това.
Предявените осъдителни парични искове се основават на основния
правен принцип, че при наличие на причинени вреди на определено лице,
причинилият ги субект следва да понесе своята отговорност и да репарира
същите по справедлив начин в паричен еквивалент.
По делото са събрани по надлежния процесуален ред многобройни
неоспорени от ответника писмени доказателства- заверени копия от
документи- Обвинителен акт № ПД 173/11 от 23.12.2011г. по преписка №
1464/2009г. по описа на ОП- гр.П., Постановление за частично прекратяване
на наказателното производство и изпращане по компетентност по
пр.пр.1424/2019г. по сл.д.№ 241/2015г. по описа на Специализирана
прокуратура по описа на ОП- гр.П. от 26.02.2021г., ч.протест ПД № 140/2018
от 20.12.2018г. по описа на ОП- гр.П., допълнително изложение към протест
ПД №148/2018г. от 08.01.2019г. по описа на ОП- гр.П., Разпореждане №
436/23.05.2018г. по описа на ОС- Ст.Загора по н.о.х.д. № 496/2017г.,
Обвинителен акт № ПД 148/2017 от 25.09.2017г. по описа на ОП- гр.П.,
Постановление за прекратяване на наказателното производство №
7737/04.08.2021г., Постановление за приемане по компетентност на НП №
3
98/2012г. от 17.11.2014г., Постановление за частично прекратяване на
наказателното производство № 7737/29.12.2016г., оправдателна Присъда по
НОХД № 67/2012г. от 07.02.2014г., протест на СП срещу оправдателната
Присъда № 98/2012 от 10.02.2014г., Решение № 33/15.10.2014г. на АСНС- С.
по внохд № 146/2014г., Разпореждане № 299/24.02.2016г. по
описа на ОС- Ст.Загора по н.о.х.д.№ 457/2015г., Определение №
602/19.11.2015г. по описа на АС- П. по в.ч.н.д.№ 481/2015г.,
Разпореждане № 309/13.03.2015г. по описа на ОС- Ст.Загора по
н.о.х.д.№ 36/2015г., Частен протест № 1464/09 от 27.02.2012г., Протоколи по
н.о.х.д.№ 67/2012г. по описа на Специализиран Наказателен съд/СНС- С./ от
28.11.2013г., от 13.11.201Зг., от 29.10.201Зг., от 22.10.201Зг., от 15.10.201Зг.,
от 08.10.2013г., от 27.09.201Зг., от 16.09.201Зг., от 03.07.2013г., от
25.06.201Зг., от 24.06.201Зг., от 17.06.201Зг., от 11.06.201Зг., от 16.05.201Зг.,
от 19.04.201Зг., от 15.04.201Зг., от 09.04.2013г., от 28.03.201Зг., от
21.03.201Зг., от от 11.03.201Зг., от 22.02.2013г., от 06.02.201Зг., от
05.02.201Зг., от 17.01.2013г., от 14.12.2012г., от 13.12.2012г., от 12.12.2012г.,
от 05.12.2012г., от 04.12.2012г., от 27.11.2012г., от 19.11.2012г., от
05.11.2012г., от 30.10.2012г., от 29.10.2012г., от 17.10.2012г., от 16.10.2012г.,
от 18.09.2012г., от 11.09.2012г., от 10.09.2012г., от 28.06.2012г., от
29.05.2012г., от 07.02.2014г., Постановление № 1464/2009г. от 16.12.2010г. от
ОП- П., 31 бр. бубликации от вестници и медии/от тях 5 бр. касаещи
евентуално непровеждане на президентски избори в България като последица
на „обезглавяването” на една българска община/, извадка от интернет от
28.07,2011г. Извадки от интернет от 29.07.2011г., от 04.08.2011г., от
01.08.2011г., от 02.08.2011г., от в.“Г. Прес“ от 20.12.2010г., от в.“24 часа“ от
16.12.2010г., от интернет от 20.01.2011г., от в.“Г. Прес“ от 17.01.2011г., от
интернет от 10.09.2020г., от в.“24 часа“ от 09.12.2013г., от интернет от
11.07.2012г., от интернет от 18.04.2023г., от интернет от 25.04.2013г., от в.“7
Дни Стара Загора“, брой 2/2011г., от в.“Гълъбовски Вести“ от 12.01.2011г.,
от в.“Стандарт“ от 31.12.2010г., от в.“Гълъбовски Вести“ от 22.12.2010г., от
в.“Гълъбовски Вести“ от 07.10.2009г., от в.“Г. Прес“ от 05.09.2011г., от
в.“Гълъбовски Вести“ от 02.02.2011г., от в.“Гълъбовски Вести“ от
29.11.2012г., от в.“Преса“ от 08.02.2014г., от в.“Дума“ от 28.10.2012г., от
в.“Гълъбовски Вести“ от 22.12.2010г., от в.“Дума“ от 03.01.2011г., от
интернет от 08.06.2012г., от в.“Новината“ от 10.01.2011г., от в.“Гълъбовски
4
Вести“ от 15.12.2010г., от в.“Общински Бюлетин“- гр.Г. от 021.04.2011г. и от
в.“Труд“ от 08.02.2014г., както и от всички доказателства по приключените
сл.д.№ 241/2015г. по описа на ОСлО при ОП- гр.П., НОХД № 67/2012г. по
описа на СпНС- С. и НОХД № 457/2015г. по описа на ОС- Ст.Загора,
Свидетелство за регистрация Част І № *********/03.06.2008г., Фискални
бонове от 21.11.2019г., 02.11.2020 г., 30.10.2020 г., 01.11.2020 г., 23.12.2019 г.,
29.05.2021 г., 05.05.2021 г., 12.02.2021 г., 10.07.2021 г., 06.02.2021 г.,
28.02.2021 г. и от 10.05.2021 г. От тях се установява и доказва по несъмнен и
безспорен начин, и не се оспорва по никакъв пряк или косвен фактически и
правен начин, че ищецът/пълнолетния български гражданин/ Н. С. М.- ЕГН
********** от гр.Г., обл.С. в периода от м.декември 2010г./датата на
първоначалното му повдигане на обвинение/ до 04.08.2021г./датата на
окончателното прекратяване на наказателното производство срещу него/ е
имал качеството първоначално на „обвиняем“ по сл.дело, а след това на
„подсъдим“ по НОХД с повдигнати обвинения по чл.321, ал.З във вр. с ал.2 от
НК/с предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 г. до 10 г./, за
множество документни престъпления по чл.311 ал.1 от НК, чл. 308, ал.1 във
вр. с чл.26 от НК, чл. 316, ал.1 от НК(с предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до 5 г./; и за невярно деклариране по чл. 313 ал.1 от
НК/впоследствие по всички тях изцяло и окончателно оправдан/, през който
период е бил с марка за неотклонение/МН/ „парична гаранция“ в размер на
4 000 лв.
От което следва, че предприетите против ищеца действия на
наказателно- правните органи, с които са били повдигнати, поддържани и
протестирани обвиненията по НК срещу него, изготвянето и внасянето на
обвинителен акт в съда от страна на Прокуратурата, са били изцяло и
изначално незаконосъобразни, което сочи на законовата хипотеза точно на
претендираната норма на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, понеже спрямо него са
били налице незаконно привличане като обвиняем, изготвянето и внасянето
на обвинителни актове в съда, по които обвинения в наказателното
прозводство то е бил изцяло и окончателно оправдан.
В резултат на което исковата претенция се явява процесуално допустима
и вероятно основателна по фактическо и правно основание, тъй като
Държавата чрез своите органи отговаря за вредите, причинени на
гражданина/ищец/ от органите на ответната ПРБ, понеже това са органите,
5
които с действията си са инициирали ищецът да бьде привлечен в качеството
на обвиняемо лице и да му бъде повдигнато и поддържано обвинение в
измършване на поредица от престъпление от общ характер по смисъла на НК,
и същевременно това са органите, които издавайки актовете в рамките на
своята компетентност и правомощия, са нарушили правата на ищеца и
съществено са влошили положението му. В тази връзка е налице
многобройна, продължителна, постоянна и непротиворечива относима
съдебна практика по аналогични казуси, че в случай на бездействие на
прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения и
цалостното му оправдаване по наказателното производство против него от
всички съдебни инстанции, води до хипотезата на недоказаност на
обвинението и недоказаност на участие на обвиняемия в престъплението и
във престъпната група, което съответства на основанието за търсене на
съответната отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Следователно, като последица цялостното му оправдаване в рамките на
съдебната фаза на наказателното преследване не изключва, а напротив-
предполага съответната имуществена и неимуществена отговорност на
Държавата за парична обезвреда на причинените спрямо него щети, ведно със
законните последици от това- лихви, разноски и други. Което води до
единствения фактически и правен извод, че наказателното производство
спрямо ищеца окончателно е приключило с тези оправдателни съдебни
актове, окончателно влезли в законна сила на сочената от него дата
04.08.2021г. Поради което повдигнатите му обвинения и обвинителните
актове срещу него, внесени в съда, се явяват изцяло незаконни и следователно
държавата следва да отговаря за причинените на пострадалото лице/ищеца/
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно събраните по делото писмени и гласни доказателства и видно
от приетото без възражение писмено Заключение на поисканата, изготвена,
представена и приета съдебно- икономическа експертиза по делото, за този
период от време и в пряка и непосредствена връзка с извършваните спрямо
него наказателно- процесуални действия, ищецът е претърпял имуществени
вреди в размер на общо точно 14 053, 64 лв., от които 6 900 лв. за заплатено
възнаграждание за адвокатска защита от един защитник- адвокат по
повдигнатите му обвинения и 7 153, 64 лв. за транспортни разходи за лично
6
участие в различните досъдебни и съдебни действия против него.
Същевременно съгласно събраните по делото общо 3 бр. гласни
доказателства/показанията на поисканите, допуснати, и разпитани по негово
искане при режим на довеждане/ съответните 3 бр. свидетели, се установи и
доказа по несъмнен и безспорен начин следното :
Свидетелят П.Г.Б./без родство или особени отношения с ищеца/ заявява,
че знае за повдигнатите против ищеца обвинения от 2010г. във връзка с
документи престъпления и документи с невярно съдържание. Той лично е бил
един от няколкото обвиняеми по това дело/общо 11 човека огранинизирана
престъпна група- ОПГ/, като обвиненията против него продължили от 2010г.
до 2021г., като пред 2014г. ищецът бил изцяло оправдан. Ходенията до СНС-
С., ОСО при ОП- П. и до ОС- Ст.Загора били общо над 50 пъти.
Съдът кредитира изцяло неговите показания, като обективни, пълни и
безпристрастни, тъй като те са в унисон с останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, както и със заключението на съдебно-
психологичната експертиза, и по делото липсват данни този свидетел да е по
какъвто и да е начин пряко и/или косвено фактически и/или правно
заинтересован от изхода на правния спор по делото.
Свидетелката Н.Ж.П./без дела и родство със страните по делото/ заявява,
че е пътувала 2 пъти с ищеца до гр.С. и 1 път до гр.П., с личната му семейна
кола ***- дизел, черна на цвят. Тя познавала ищеца още от младежките му
години, преди началото на тези събития той бил жизнерадостен, открит, весел
човек, умеел да създава настроения сред компанията, бил весел и
добронамерен. Но вследствие на повдигнатите му обвинения, ищецът видимо
се е променил, затворил се е в себе си, видимо и бързо се е състарил,
започнала е да взима лекарства/за кръвно, черен дроб, успокоителни, за
безсъние/, преустановил социалните си контакти, страдал е за това, че хората
вярват на публикациите и на официалните изявления на прокуратурата, имал
е и финансови затруднения във връзка със защитата си- своята и на съпругата
си. Ищецът бил притеснен, започнал да им отказва да излизаме, отказвал да
ходят да почивка, като бил притеснен беше от това, понеже са ползвал преди
това с едно добро име. Работил е като началник- отдел БКС в Община- гр.Г.,
ръководел 70 човека и всички отправяли погледи към него и започнали да се
отнасят с недоумение и това го притеснявало.
7
Съдът кредитира изцяло нейните показания, като обективни, пълни и
безпристрастни, тъй като те са в унисон с останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства, както и със заключението на съдебно-
психологичната експертиза, и по делото липсват данни тази свидетелка да е
по какъвто и да е начин пряко и/или косвено фактически и/или правно
заинтересован от изхода на правния спор по делото.
Свидетелката Т.Ж. М.а/съпруга на ищеца/ заявява, че това наказателно
дело се отразило много сериозно/и психически, и физически, и здравословно/
на съпруга й/ищец/. Тогава той бил на 54 - 55 г., в такава възраст, в която
всичко е наред, дотогова не бил употребявал лекарства. След получаване на
призовките, психическото и здравословното му състояние се влошило,
защото да знаел, че е обвинен в нещо, което не е извършил, авторитета ту се
сринал пред всички приятели, колеги, дори и сред роднини. Първо вдигнал
кръвно, започнал да приема лекарства, а до тогава не приемал медикаменти.
Започнал да не може да спи, приемал и лекарства, като и до сега все още
приемал лекарства за сън, но вече по- слаби. За кръвно продължавал да си
приема лекарствата. Не бил добре и с черния дроб и за него приемал
лекарства, ходел по лекари. Всички му казвали, че е въз основа на стресовото
му състояние. Във Фейсбук имало много писания, като приятелите им ги
питали „вярно ли е или не“, но не можело да се разбере дали му вярват или
не. Ищецът имал и такива приятели, които се оттеглили, останали много
малко от тях, можело да се изброят на прътите на едната ръка. Г. бил малък
град, познавали се повечето хора, работил е на такива места, където почти
целия град го познавал.
Съдът кредитира в значителна степен нейните показания, като
обективни, пълни и безпристрастни, тъй като те са в унисон с останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и със заключението
на съдебно- психологичната експертиза. И макар свидетелката да е съпруга на
ищеца, по делото липсват каквито и да са данни тази свидетелка да е по
какъвто и да е начин пряко фактически или правно заинтересован от изхода
на правния спор по делото.
Безспорно от показанията на разпитаните по делото общо 3 бр. свидетели
се установява, че за продължителния интервал от време/продължил повече от
10, 6 г./ относно проведеното наказателно производство против ищеца до
8
окончателното му приключване с постановяването, той е преживял редица
унижения и страдания, които са довели до промяна в личността и
поведението му като човек, гражданин, съпруг и баща. Случаят, за който
ищецът е бил обвинен е станал известен, както на обществото, така и на
негови близки, които са разбрали, че той е бил обвинен в извършването на
престъпления от общ характер и във връзка с тези обвинения е бил с мярка за
неотклонение „парична гаранция“, която е била станала известна на
обществото в гр.Г., обл.С., където той живеел и работел. Безспорно е имало и
широко медийно оповестяване на факти и обстоятелства, свързани с
личността му, в това число и привличането му като обвиняем, вземането на
МН спрямо него/макар и не най- тежката/ и воденето на наказателно
преследване от общ характер против негоНеоснователните обвинения, че
ищецът бил извършил престъпления, както и внесените обвинителни актове в
съда рефлектирали върху авторитета му и чувството му за лично достойнство.
Тези общо 3 бр. гласни доказателства съответстват напълно на приетите
по делото многобройни писмени доказателства, така и със заключението на
приетата по делото без никакви възражения от която и да е от страните и от
ОП- Ст.Загора съдебно- психологична експертиза вх.№ 5951/30.04.2024г.,
съгласно което в периода от повдигане на обвинение от м.декември 2011г. до
момента на окончателното приключване наказателното преследване против
него през м.август 2021г., ищецът М. бил подложен на интензивни и
продължителни негативни емоционални преживявяния на страдание,
унижение, загуба на авторитет и престиж, тревога, безпокойство и страх.
Които оказали разрушително въздействие върху физическото и психическото
му здраве- тоест върху целия му живот. Като травматичната ситуация е
довела до възникването на богата неврологична симптоматика и чести
вегетативни прояви. Невротивните симптоми са настъпили по психогенен
път- по пътя на психотравмата. Продължителната тревожност и безпокойство
са довели до психологично изтощение и оказали неблагоприятно влияние
върху личния му, професионален и социален живот. В този период от време
ищецът споделял за епизодични суицидни мисли и намерения. В периода от
ч.август 2021г. до завеждане на Исковата молба в съда на 14.12.2023г., както
и към момента на изготвяне на експертизата ищецът постепенно започнал да
се завръща към обичайния си стил на живот, но преживените психологически
събития били толкова значими за него, че били оставили трайни отпечатъци
9
върху личността му. Благодарение на пълноценната му личностова структура
и подкрепа от близкото му обкръжение не се стигнало до цялостно
пречупване на личността и трайна личностова промяна при него.
Безспорно е установено в хода на делото въз осснова на горепосочените
писмени и гласни доказателства, които устновяват и доказват причинените от
незаконните обвинения и свързаните с тях обвинителни актове психически
страдания на ищеца, както и промяната в личността му- че привличането му
като обвиняем за участие в ОПГ, както и в множество други престъпления и
налагането му на МН“Парична гаранция“ е станал достояние на мтого широк
кръг от лица, включително и чрез широко медийно отразяване от страна на
органите на ответника ПРБ- С.. Било е налице оттегляне на приятелите на
ищеца от него именно при и по повод на повдигнатите му обвинения,
свързаното с тях водено досъдебно производство, внасяне на обвинителен акт
в съда, и воденето на съдебните процеси против ищеца. Тези обстоятелства
принудили ищеца да се затвори в себе си и да започне да страни от околните,
защото изпитвал неудобство и срам от воденото срещу него наказателно
производство. Вследствие на обвиненията, мярката за неотклонение и
воденото срещу него наказателно производство, ищецът се чувствал отчаян,
притеснен, депресиран, останал без работа и без доходи. Това допълнително
го натоварвало, защото не можел да се грижи за семейството си, постоянно
бил под напрежение, защото хората в града и от приятелския му кръг веднага
го свързвали с участието му в организирана престъпна група.
Всичко това и към настоящия момент все още давало отражение върху
състоянието на ищеца и темата за воденото срещу него наказателно
произвоство продължавала да е болезнена- както за ищеца, така и за близките
му. Воденото в продължение на повече от 10 г. наказателно производство
срещу него довело до една значителна промяна в личността на ищеца, като от
органите на ответника са му били причинили болки и страдания от
неимуществен характер, които продължават и към настоящия момент, макар
и с по- ниска интензивност.
Не е налице твърдяната защитна теза на ответника ПРБ, че търпените
болки и страдания не били доказани по основание и размер- напротив, видно
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е
претърпял болки и страдания от неимуществен характер, както се установява
10
и причинно- следствената връзка между действията на органите на ответника
и търпените болки и страдания у ищеца. Безспорно е доказано по делото и, че
ако не са били налице незаконните обвинения срещу ищеца, ответната ПРБ
нямало да внесе обвинителните актове против него в съда.
В тази връзка предявеният иск се явява доказан и частично по размер,
тъй като съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В процесния случай е
безспорно установено и не се спори между страните, че претърпените от
ищеца вреди от неимуществен характер/претърпени душевни болки и
страдания от психически характер/, се явяват пряка и непосредствена
последица от действията на органите на ответната ПРБ. При обсъждане
размера на обезщетението, което се дължи за всеки конкретен случай,
съобразно разпоредбите на закона и задължителната практика на ВКС, следва
да се съобрази при преценка за справедливост обстоятелствата относно
характера на уврежданията, начинът, по който са причинени, причинените
морални страдания и други такива, следва да се вземе предвид тежестта на
случая и неговото действително отражение върху личността, живота и
здравето на ищеца, както и способността да се справи с изключително тежкия
психически и емоционален дискомфорт, породени от незаконното обвинение
в умишлено престъпление, както и личността на увредения и други
обстоятелства, относими към конкретния процесен случай. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД
следва да се вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, вида и
фазата на наказателното производство, неговата продължителност, видовете
взети мерки за неотклонение, продължителност на задържането, момент на
задържането, разгласяването чрез медиите, влошеното здравословно
състояние на ищеца, конкретните му преживявания и отражението им върху
живота му/семейство, професионална, обществена и приятелска среда/, както
и всички други обстоятелства, относими към характера на увреждането, за
което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания,
задържания и ефективно изтърпяване на наказания.
При процесния случай правно- релевантните факти за определяне
размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди са тежест на
повдигнатото обвинение/за множество тежки умишлени престъпления,
включително за организирана престъпна група ОПК, предвиждащи
11
значителни по размер наказания „лишаване от свобода“, вида и
продължителността на проведеното наказателно преследване/общо около 10
г./, надхвърлената разумната продължителност на наказателното
производство, което през времетраенето си се е намирало единствено на
досъдебна фаза поради многократните връщания от съда на прокурора за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Наред с това, наложената му МН“парична гаранция“, макар и не най-
тежката по закон, също предстгавлява източник на високоинтензивни болки и
страдания поради отнетата свобода на човешката личност и накърняване на
личните чест и достойнство за продължителен период от време, какъвто в
процесния случай безспорно е налице.
Които факти и обстотелства по един или друг начин, пряко или косвено
рефлектира на правото на свободно придвижване на личността и по този
начин влече дискомфорт и емоционално страдание. Наред с това
разгласяването в медиите представя ищеца в един доста негативен план, като
мафиот и член на престъпна група, като му се приписват и други
престъпления. Негативните преживявания на ищеца са формирани поради
широкото медийно огласяване на процесното незаконно обвинение и
задържане под стража в централната и местна преса, интернет, направили
обществено достояние обвинението и МН, представляващи част от крайния
вредоносен за него краен резултат. Също така влошаването на
здравословното състояние на ищеца е било налице, като по време на
наложената му МН се обострели сърдечното му заболяване.
Обаче интензитет и продължителност на душевните болки, страдания и
неудобства в личния живот на ищеца безспорно са налице, като те силно са
рефлектирали върху ищеца по време на воденото срещу него наказателно
досъдебно и съдебно производство, и по време на взетата спрямо него МН.
Показанията на свидетелите и приетото по делото заключение на съдебно-
психиатрична експертиза доказват горните обстоятелства, като те се явяват
безпристрастни и няма никакава фактичмеска и правна пречка то да се
кредитира изцяло и напълно с доверие от съда. Също така към момента на
повдигане на обвението си ищецът е бил в зряла средна възраст и
наказателното производство, съчетано с продължителната МН са се отразили
доста негативно върху възможностите му за житейска и професионална
12
реализация.
От показанията на разпитаните по делото общо 3 бр. свидетели, както и
от писмените доказателства по делото се установи и доказа, че същият е
преживял и продължава да преживява случилото се изключително тежко,
като това е станало достояние на неограничен кръг от хора в обществото и
довело до социална изолация на ищеца, депресия, напрежение, тревожност,
потиснато настроение, мнителност, разсеяност, затвореност, самоизолация,
отчаяние и песимизъм, всички породени от последователните действия на
ответника, изразяващи се в няколкократното повдигане на обвинения, респ.
внасяне на обвинителни актове в съда.
По принцип няма паричен еквивалент, който да може да възмезди
напълно преживяното от ищеца, като мисълта и болките от случилото се и
последиците от него ще съпътстват целия му живот, а за подобно психическо
изживяване, каквото и да е присъденото обезщетение би било недостатъчно.
Въпреки това съдът счита, че са налице фактичеки и правни основания за
значителна редукция на така установеното и доказано по основание парично
обезщетение за причинени неимуществените вреди.
Следва да се има предвид, че отговорността на ответника /ПРБ- С./ е на
извъндоговорно /деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от
общия закон/ЗЗД/ и с оглед критериите за аналогични казуси в ППВС №
4/1964г., налице са установи и доказани по несъмнен и безспорен начин
нарушения във физическия, семеен и психически дискомфорт, които следва
да бъдат парично обезщетени по справедливост, като паричното обезщетение
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. Тъй като
Прокуратурата на Р.България по сега действащата Конституция на страната
от 1991г. е единна и централизирана правозащитна държавна институция, и
всички прокурори от всички нива и териториални структури в страната са
подчинени на Главния прокурор съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от
ЗСВ, и тъй като по отношение на ищеца незаконосъобразно е било водено
наказателно досъдебно и съдебно производство, по което той впоследствие е
било изцяло опревдан, е отговорна ПРБ, представлявана от Главният
прокурор на РБ. Който от своя страна, съобразно чл.136 от ЗСВ във вр. с
чл.126, ал.2 от Конституцията на РБ, ръководи Прокуратурата и осъществява
13
надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички
прокурори. Понеже самата Прокуратура е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище в гр.С., на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ,
във вр. с чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от ЗСВ, тя следва да бъде
осъдена, като надлежно легитимирана пасивна страна в този обезщетителен
граждански съдебен процес, тъй като този орган не е изпълнил законовите си
задължения и е станал причина по отношение на обвиняемия и
подсъдимия/ищеца/ да бъде повдигнато обвинение в извършване на
умишлено престъпление от общ характер, по което в съдебното производство
той е бил изцяло оправдан.
Ето защо искът на ищеца за главницата по парично обезщетение по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ против ответника ПРБ- С. се явяват напълно основателни,
обосновани и доказани по своето фактическо и правно основание, и следва да
бъдат уважени в съответния редуциран на 50 % размер, по справедливост
относно главницата за парично обезщетяване, ведно със законните последици
от това. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на Държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане
на обвинение в извършване на престъпление по НК, като субекти на тази
отговорност могат да бъдат само правозащитни и правораздавателни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ
характер/какъвто е прокуратурата/, то действията й по повдигане и
поддържане на обвинението се считат за незаконни, тъй като спрямо
обвиняемото лице/ищец/ по съдебното наказателно производство ищецът е
бил изцяло оправдан, понеже това деяние не е било извършено от подсъдимия
и не представлява престъпление.
И предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, продължителната, еднопосочна,
непротиворечива и широкообхватна практика по аналогтични казуси на ОС-
Ст.Загора, ПАС- П. и ВКС- С., съдът счита, че за причинените болки и
страдания на ищеца през различните периоди от време и с различни МН, с
различни по размери минимални работни заплати за страната през тези
съответни периоди от време, следва да се диференцира и съответното
парично обезщетение, му се дължат парични обезщетения, които да са
съобразени с действалите в отделните периоди от време официални
минимални работни заплати/МРЗ/ за страната, както и ценовите нива на
масовите стоки и услуги в региона за тези периоди от време.
14
МРЗ пред тези периоди е била съответно съгласно ПМС №
180/30.06.2011г., публикувано в Д.в. № 51/05.07.2011г., считано от
01.09.2011г. тя е била 270 лв., съгласно ПМС № 299/10.11.2011г.,
публикувано в Д.в. № 91/18.11.2011г., считано от 01.05.2012г. тя е била 290
лв., съгласно ПМС № 250/11.10.2012г., публикувано в Д.в. № 80/19.10.2012г.,
считано от 01.01.2013г. тя е била 310 лв., съгласно ПМС № 249/31.10.2013г.,
публикувано в Д.в. № 97/08.11.2013г., считано от 01.01.2014г. тя е била 340
лв., съгласно ПМС № 419/17.12.2014г., публикувано в Д.в. №
105/19.12.2014г., считано от 01.01.2015г. тя е била 360 лв., съгласно ПМС №
419/17.12.2014г., публикувано в Д.в. № 105/19.12.2014г., считано от
01.07.2015г. тя е била 380 лв., съгласно ПМС № 357/28.12.2015г.,
публикувано в Д.в.№ 1/05.01.2016г., считано от 01.01.2016г. тя е била 420 лв.,
съгласно ПМС № 141/13.07.2017г., публикувано в Д.в.№ 58/18.07.2017г.,
считано от 01.01.2017г. тя е била 460 лв., съгласно ПМС № 316/20.12.2017г.,
публикувано в Д.в.№ 102/22.12.2017г., считано от 01.01.2018г. тя е била 510
лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018г., публикувано в Д.в.№ 108/28.12.2018г.,
считано от 01.01.2019г. тя е била 560 лв., съгласно ПМС № 350/19.12.2019г.,
публикувано в Д.в.№ 101/27.12.2019г., считано от 01.01.2020г. тя е била 610
лв., съгласно ПМС № 331/26.11.2020г., публикувано в Д.в.№ 103/04.12.2020г.,
считано от 01.01.2021г. тя е била 650 лв., съгласно ПМС № 37/24.03.2022г.,
публикувано в Д.в.№ 25/29.03.2022г., считано от 01.04.2022г. тя е била 710
лв., съгласно ПМС № 497/29.12.2022г., публикувано в Д.в.№ 1/03.01.2023г.,
считано от 01.01.2023г. тя е била 780 лв. и последно, съгласно ПМС №
193/12.10.2023г., публикувано в Д.в.№ 87/17.10.2023г., считано от
01.01.2024г. и понастоящем 933 лв. Или за този период от повече от 10 г.
средната МРЗ за страната е била в размер на 663 лв. Което при около 20
месеца продължило проктив ищеца наказателно производство, при 24 часово
негативно въздействие на тези обвинения от ответника против него, прави
приблизително 45 000 лв. дължимо парично обезщетение. В който размер
съдът счита, че искът му за възмездяване на причинени му неимуществени
вреди в размер на 45 000 лв. главница към онзи период от време, се явява
напълно мотивиран, обоснован, справедлив и доказан, и следва да се уважи,
ведно със законните последици от това. В останалата част над доказаните
45 000 лв. до общо претендираните *** лв. исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана към онзи процесен период от време, и следва да
15
се отхвърли в тази й част, със законните последици от това.
Исковете за присъжда на парично обезщетение за претърпени
имуществени вреди се явяват изцяло основателни и доказани по фактически и
правни основания, както и по размер да общо претендираните след
допуснатото увеличение на този иск в размер на общо 14 053, 64 лв., от които
6 900 лв. за адвокатска защита по повдигнатите му обвинения и увеличения
на общо 7 153, 64 лв. за транспортни разходи за лично участие в досъдебни и
съдебни действия/, ведно със законните последици.
Относно началния момент на претендираната законна лихва, по
отношение претендираните парични обезщетенията за причинени
неимуществени и имуществени вреди, като се вземе предвид и установената
практика по чл.82- 86 от ЗЗД, същата е дължима от 04.08.2021г./датата на
окончателното прекратяване на наказателното производство срещу него/, до
окончателното изплащане на присъденото от съда обезщетение, тъй като
отговорността на държавата за вреди възниква от момента на влизане в сила
на Оправдателната присъда против него .
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да
бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените от
него по делото разноски, съгласно представения по делото в последното о.с.з.
на 13.06.2024г. Списък по чл.80 и чл.81от ГПК, с оглед 50 % редукция на
само на иска за неимуществени вреди, в разноските се явяват доказани до
размера на общо 5 820 лв., ведно със законните последици от това. А в
останалат им част до общо претендираните *** лв., като неоснователни и
недоказани, следва да се отхвърлят, със законните последици от това.
Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от
всяка от страните и да се протестира от контролиращата страна ОП-
Ст.Загора в законния 2- седмичен срок от връчването му, чрез настоящия
първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара Загора пред въззивния му
Апелативен съд- гр.П..
Ето защо водим от всички гореизложени мотиви и на осн. чл.2, ал.1, т.3,
чл.2б и чл.9а от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 52 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с
чл.124, ал.1, чл.78, ал.1, чл.80 и чл.81 от ГПК, първоинстанционният
Окръжен съд- Стара Загора
16
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България- гр. С.- 1000, бул.
“Витоша” № 2, ЕИК/Булстат- ********* да заплати на Н. С. М.- ЕГН
********** от *** парични обезщетения за причинени му вреди от воденето
на наказателно производство против него по сл.д.№ 1/2009г. по описа на
ОСлО при ОП- гр.П., НОХД № 67/2012г. по описа на СпНС- гр.С. и НОХД №
457/2015г. по описа на ОС- гр.Ст.Загора в продължение на повече от 10 г.,
ведно със законната лихва върху тях от 04.08.2021г. до окончателното
изплащане на сумите, както следва :
1.Имуществени вреди в размер на общо ***
2.Неимуществени вреди в размер на общо ***, и
3.Разноски по делото в размер на общо ***/, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Н. С. М.- ЕГН ********** от ***
срещу Прокуратурата на Република България- гр. С.- 1000, бул. “Витоша” №
2, ЕИК/Булстат- ********* в останалите им части, като неоснователни и
недоказани, относно :
1.Неимуществените вреди над присъдените *** лв. до общо
претендираните *** лв., и
2.Разноските по делото над присъдените *** лв. до общо претендираните
*** лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от
връчването му на всяка от страните и на ОП- Ст.Загора, чрез ОС- Ст.Загора
пред ПАС- П..
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
17