Присъда по дело №689/2018 на Районен съд - Враца

 МОТИВИ към присъда №26/25.03.2019 г. по НОХД №689 по описа на Районен съд В.за 2018г.

   Районна прокуратура - В.е внесла обвинителен акт против В.Н.Ч., за това, че на 11.01.2018г. в гр.В., с цел да набави за себе си имотна облага, чрез посредственото извършителство на поставения под пълно запрещение К.Ц.Д. е възбудил у С.П.К. заблуждение, че К.Д. е купувач на телевизор и с това е причинил имотна вреда на „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.в размер на 356,40лв. - престъпление по чл.209, ал.1 НК.

   За съвместно разглеждане в настоящия процес е приет предявения от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД гр.С.против подсъдимия В.Н.Ч. граждански иск за сумата от 399,17 лв.- обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата като „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД гр.С.е конституирано по делото като граждански ищец.

  Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли Районен съд В.да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия В.Н.Ч. за виновен по предявеното му обвинение по чл.209, ал.1 НК. Пледира при индивидуализация на наказанието да бъде взето предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.

 Защитникът на подсъдимия - адв. З. пледира, че от доказателствата по делото не се установява, че подсъдимият действително е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че са налице само косвени доказателства за извършено престъпление.

 При предоставеното  право на лична защита подсъдимият  В.Ч. твърди, че не се чувства виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. При упражняване на право на последна дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

 Въз основа на представеният по делото доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

  С влязло в сила решение постановено на 25.01.2017г., по гр.дело №577/2016г. по описа на Окръжен съд В., съдът е поставил под пълно запрещение К.Д. като е приел, че лицето страда от умствена изостаналост, което по същество е вродено слабоумие, не може сам да се грижи за своите работи и интереси и да ръководи постъпките си, дори елементарните.  На К.Ц.Д. е назначен настойнически съвет в състав: настойник - Г.П.Д. /майка/; заместник настойник - И.Ц.Д. /сестра/; съветник - И.Ц.И./дядо/ и съветник - П.Д.Ф./баба/.

   С оглед невъзможността сам да се грижи за своите работи и интереси, К.Д. живеел заедно с майка си, която разрешавала на сина си често да се разхожда сам в гр.В., както и да посещавала различни обекти, включително и кафенета.

 К.Д. често посещавал кафенето „Ола“, находящо се в центъра на гр.В.. При едно от посещенията си в това кафене К.Д. случайно се запознал с подсъдимия В.Ч.. Там разговаряли, разменили си телефонните номера и често след това си уговаряли срещи в кафенето.

На 10.01.2018г. подсъдимият В.Ч. посетил магазин „Техноком - С.К.“***, находящ се на бул.“***“, гр.В.. В.Ч. искал да си закупи телевизор на лизинг и за целта разговарял със С.К.. Тъй като Ч. не получавал необходимите за продажба на лизинг доходи, С.К. му обяснил, че не може да му продаде телевизор на лизинг, тъй като не отговаря на необходимите условия за това. След разговора си с К., Ч. напуснал магазина. Подсъдимият не се отказал от целта си да придобие телевизор и затова решил да се възползва от здравословното състояние на Д., когото да заведе при С.К. за да го заблуди, че телевизорът ще е за К.Д., но той самият ще заплаща лизинговите вноски по него, за да се разреши закупуването телевизора на лизинг. В същото време подсъдимият целял телевизора да е за него, с намерение да не го заплати. За осъществяване на намерението си, В.Ч. позвънял на К.Д. по телефона, за да се видят в кафенето. Поради студеното време К.Д. отказал срещата същия ден и двамата се срещнали на следващият ден - 11.01.2018г. По време на срещата подсъдимият Ч. убедил Д. да отидат заедно до магазин „Техноком-С.К.“ и да купят телевизор на лизинг на името на Д., като в същото време му обещал, че редовно ще заплаща лизинговите вноски. След като напуснали кафенето двамата отишли до магазина, находящ се на бул.“***“ в гр.В.. При влизането си в магазина, Ч. посочил Д. на К. и му казал, че ще вземат телевизор на лизинг на името на Д.. Ч. и Д. избрали телевизор „Ариели“ 32 инча и го посочили на С.К.. За покупката на телевизора, К. поискал от Д. неговите данни и ги пуснал за обработка към Ти Би Ай Банк ЕАД, с което дружество К. работил при покупка на техника на лизинг.

Ти Би Ай Банк ЕАД одобрило К.Д. за кредит и К. му предоставил за подпис необходимият договор. С оглед изплащането на кредита С.К. обяснил на К.Д. и В.Ч. размера на месечните вноски, мястото и датата на тяхното плащане при което Ч. му потвърдил, че всичко ще е наред и че своевременно ще си плаща лизинговите вноски. В резултат на това К.Д. подписал договор за потребителски кредит №********** в размер на 356,40лв., платими на 12 равни вноски от по 35,04лв.

След подписването на документите Д. и Ч. си тръгнали от магазина за техника, като Ч. носел телевизора. Малко след това двамата се разделили и Д. се прибрал в дома си. Впоследствие по неустановен начин В.Ч. се разпоредил с телевизора.

На 15.01.2018г. свидетелката И.Д. / сестра на К.Д./ и нейният приятел - свидетелят Д.В. разбрали за купения на лизинг телевизор, разговаряли със К.Д. и заедно с него посетили К., на когото обяснили че Д. е поставен под запрещение. Когато научил този факт К. се обадил по телефона на подсъдимия Ч.. По време на разговора подсъдимият уверил К., че лизинговите вноски по кредита ще бъдат плащани редовно. Въпреки това В. разговарял със подсъдимия Ч. и си уредили среща. На срещата В. поискал подсъдимият да върне или изплати телевизора в цялост, но Ч.  отрекъл да има общо със случая.

 Съгласно назначената на досъдебното производство съдебно психолого-психиатрична експертиза К.Д. страда от лека умствена изостаналост. Той може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и явленията, които са от значение за делото – има запазена свидетелска годност. Той е разбирал свойството и значението на деянието си на 11.01.2018 г. и е можел да си ръководи постъпките.

 Съгласно назначената на досъдебното производство съдебно психолого-психиатрична експертиза, подсъдимият В.Ч. страда от епилепсия. Той може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и явленията, които имат значение за делото – има запазена свидетелска годност. Той е разбирал свойството и значението на деянието си на 11.01.2018 г. и е можел да си ръководи постъпките си.

  Така приетата фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото доказателства: гласни доказателствени средства-показанията на свидетелите дадени в съдебното производство – С.К., К.Д.,  И.Д., Д.В., Г.Д., К.С., очна ставка между К.Д. и подсъдимия В.Ч. и между С.К. и подсъдимия В.Ч., решение, постановено на 25.01.2017г., по гр.дело.№577/2016г. по описа на Окръжен съд В., Заповед №302/24.02.2017 г. за назначаване на настойнически съвет на К.Д. /л.38 от досъдебното производство/, Експертно решение от 19.12.2017 г. на МБАЛ „Христо Ботев-В.по отношение на К.Д. /л.39 от ДП/, заявление-декларация за установяване на договорни отношения между Ти Би Ай Банк ЕАД и К.Д. /л.24 от ДП/, искане №**********/11.01.2018 г. за отпускане на кредит от К.Д. за закупуване на 1бр. телевизор на цена от 330лв. от търговски обект ЕТ”Техноком-Св.К./л.29 от досъдебното производство/,  договор за потребителски кредит №**********/11.01.2018 г., сключен между К.Д. и Ти Би Ай Банк ЕАД, погасителен план за изплащане на кредит от 330лв. за търговски обект ЕТ”Техноком-Св.К. /л.34-35от/.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема за установено по несъмнен начин, че В.Н.Ч.,***, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез посредственото извършителство на поставения под пълно запрещение К.Ц.Д. е възбудил у С.П.К. заблуждение, че К.Д. е формален купувач на телевизор, но той лично ще заплаща месечните лизингови вноски за него и с това е причинил имотна вреда на „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.в размер на 356,40лв. - с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 НК.

  Обект на наказателно правна закрила на престъплението „измама” са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество.  В НК са очертани състави на различни видове измама, като общото между тях е, че във всички случаи актът на имуществено разпореждане се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа относно основанието или условията за това разпореждане. В случая обвинението е било повдигнато по основания състав на измамата, а именно  чл. 209, ал. 1 НК, или така наречената класическа измама в теорията. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. От обективна страна, изпълнителното деяние по ал. 1 може да бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане на заблуждение, т. е. създаване на начални неверни представи относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. При измамата винаги се мами, лъже друг човек тоест активно се въздейства върху психиката, съзнанието на друго физическо лице. Освен това, за да има измама, е необходимо адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение. В случая подсъдимият е възбудил заблуждение у С.К. /продавач в търговски обект ЕТ”Техноком-С.К./, че не подсъдимия, а едно друго лице К.Д., предварително уговорено от подсъдимия за покупката,  ще е формален купувач на телевизор от търговския обект, но самият той ще заплаща месечните лизингови вноски за него.  Това е така, тъй като в кредитираните от съда показания на С.К. дадени в съдебно заседание същият твърди, че за него лизингополучател е момчето Д., което има право да подписва документите, а какво ще върши с телевизора си е негова работа, както и обстоятелството, че веднага след като е разбрал от И.Д. и Д.В., че подписалият потребителски договор - К.Д. е поставен под запрещение, С.К. се е обадил по телефона на подсъдимия при което последният го уверил, че лизинговите вноски ще се плащат редовно.

В случая подсъдимият В.Ч. е желаел закупуване на телевизор за себе си, но не е имал възможност да закупи телевизора, тъй като С.К. му е обяснил, че при условията при които работи няма да може да вземе лизинг за закупуване на телевизора. За действителното намерение на Ч. да закупи телевизор за себе си се съди и от показанията на К.Д., дадени от него в съдебно заседание, които съдът кредитира като последователни и безпротиворечиви и предвид заключението на назначената на досъдебното производство съдебно психолого-психиатрична експертиза, според която К.Д. страда от лека умствена изостаналост, но той може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите и явленията, които са от значение за делото, има запазена свидетелска годност. В своите показания К.Д. твърди, че подсъдимият В.Ч. го е помолил да му вземе телевизор, но на негово име с уговорката, че подсъдимият ще си плаща вноските за телевизора, както двамата са се разбрали и в момента на купуването на телевизора. За тази уговорка между двамата се съди и от показанията на св. Г.Д. /майка на К.Д./,  на която синът й е разказал за взаимоотношенията му с подсъдимия, които били с цел да помогне на последния, тъй като не е имал възможност да си закупи телевизор.

  За намерението на Ч. се съди и по последващите му постъпки след покупката на телевизора. На излизане от магазина подсъдимият е взел телевизора от К.Д. и си е тръгнал с него, който факт се установява както от показанията на К.Д., така и от показанията на свидетеля С.К.. Обстоятелството, че след покупката на телевизора, подсъдимият е установил фактическа власт върху него като свой се установява и от кредитираните от съда показания на св. И.Д. /сестра на К.Д./ и от показанията на св. Д.В., в които двамата твърдят, че след като първоначално подсъдимият Ч. е отричал, че е взел телевизора, впоследствие си е признал, че е  взел процесния телевизор за себе си, но много скоро след това се е разпоредил с него като го е продал на друг човек.

Безспорно установените по делото факти, а именно предварителната уговорка между подсъдимия В.Ч. и К.Д. телевизорът да се закупи по документи на името на Д. по договор за кредит, но в действителност подсъдимият да изплаща вноските по кредита, установяването на фактическа власт от подсъдимия върху телевизора веднага след покупката му от магазина и разпоредителните действия на Ч. след това, свидетелстват за ясното съзнание и цел на подсъдимия като използва лесната внушаемост и податливост на поставения под запрещение К.Д., да придобие за себе си процесния телевизор чрез сключения на името на К.Д. потребителски кредит за сумата, равняваща се на стойността на техниката

  На следващо място идва да се посочи, че  престъплението е довършено с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият. Същото в конкретната хипотеза е получено именно от дееца. Престъпният резултат на измамата се състои в имотната вреда, като тя може да бъде причинена както на заблуденото лице, така и на друго лице – заблуденото лице и ощетеното лице (пострадалият) може да не съвпадат. В настоящият случай имотната вреда е причинена на ощетеното юридическо лице „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С., с което заблуденото лице С.К. има търговски отношения по покупка на изплащане на техника от магазина. Престъпното деяние е довършено в момента, в който въз основа на сключения потребителски кредит №**********/11.01.2018 г., „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.е отпуснало сумата от 356.40 лв. за покупка на телевизора.

  Така въз основа на направеният анализ се установи, че от обективна страна подсъдимият В.Ч. е извършил престъпление по чл.209, ал.1 НК, а именно, че на 11.01.2018г. в гр.В., с цел да набави за себе си имотна облага, чрез посредственото извършителство на поставения под пълно запрещение К.Ц. Д.е възбудил у С.П.К. заблуждение и с това е причинил имотна вреда на „Ти Би Ай Банка” ЕАД –С.в размер на 356,40 лв.

 От обективна страна с поведението си подсъдимият В.Ч. е осъществил визираното в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК изпълнително деяние. В случая гражданскоправни отношения, какъвто е сключеният потребителски договор, се използва за да се получи имуществено облагодетелстване от подсъдимия с ясна користна цел. Тази причинна връзка се изразява в това, че вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за гражданско правнорелевантните обстоятелства от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, и вследствие на тези създадени неверни представи кредитната институция, с която К. работи при покупка на техника от магазина, предприема имуществено разпореждане в свои ущърб. Въведеното в заблуждение лице С.К., че процесният телевизор ще се закупи от К.Д., но ще се изплаща от Ч., се използва за да подготви и оформи документите за сключване на кредитния договор с пострадалото лице „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.. Измамливите действия на подсъдимия са причина „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.да извърши акт на имуществено разпореждане отпускайки на К.Д. кредит в размер на 356.40 лв. по договор за потребителски кредит №**********/11.01.2018 г., с което за „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.е настъпила имотна вреда, която вреда е именно в резултат на въведения в заблуждение С.К. и извършения в резултат на това акт на имуществено разпореждане от кредитната институция.  Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между заблуждението, в което свидетелят К. е бил въведен и последващото отпускане на кредит от търговския партньор, с който К. многократно е оперирал. Установи се и съставомерния резултат, а именно претърпяната от „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.имотна вреда в размер на 356.40 лв.

Според съдебната практика за наличието на специалната цел по чл. 209, ал. 1 НК може да се съди и от поведението на дееца непосредствено преди и след действията му по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалия. Предвидената в закона специална користна цел, в случая също е налице, тъй като видно от изложеното по-горе, след сключване на потребителския договор подсъдимият е придобил телевизора за себе си и впоследствие се е разпоредил с него като свой, без да се заплащат лизинговите вноски по кредита.             

 От субективна страна деянието на В.Ч. е осъществено виновно под формата на пряк умисъл. Доказана е и специалната субективна цел на деянието, а именно - да набави имотна облага за себе си. По делото безспорно се установи, че подсъдимият е съзнавал, че вследствие на неговите действия у продавача С.К. ще възникнат неправилни представи, че Ч. ще заплаща лизинговите вноски по кредита, в резултат на което ще  подготви договора за кредит с ощетеното юридическо лице „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.. Подсъдимият Ч. с действията си и като използва поставено под запрещение лице К.Д., когото предварително е уговорил да закупи телевизор за подсъдимия, е възбудил у продавача С.К. невярна представа, че К.Д. е купувач на процесния телевизор. Видно от гореизложеното подсъдимият в действителност е целял да придобие телевизора за себе си като използва посредственото извършителство на поставения под пълно запрещение К.Д.. Тоест безспорно се установява класически случай на измама, при който гражданскоправни отношения /сделка/ се използва само и единствено по един измамлив начин и с ясна користна цел за получаване на облагодетелстване, както е в настоящият случай при което ощетеното лице извършва акт на имуществено разпореждане, заплащайки сумата от 356.40 лв. по потребителския кредит, сключен с поставения под пълно запрещение К.Д..

   Следва да се направи тук и разграничаването на измамата от неизпълнението на договор, тъй като много често измамливите действия приемат формата на една позволена от закона форма, чрез която функционира гражданският оборот, както е и в настоящата хипотеза.Сключването на писмен договор не изключва осъществяването на измама, щом като са налице признаците на това престъпление. Деецът по чл. 209 НК, който използва договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях.  Видно от изложеното е налице настоящата хипотеза, при която подсъдимият, въпреки уговорката между него и К.Д., кредитния договор да се сключи на името на Д., но в действителност вноските по отпуснатия на К.Д. кредит да се заплащат от подсъдимия, не ги е погасявал, нито е имал намерение да ги погасява,  като единствената му цел е била да придобие телевизора, с който впоследствие се е разпоредил като свой. С това за кредитното дружество е настъпила вреда в размер на отпуснатия кредит. Тоест налага се извод, че всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав на измамата по чл.209, ал.1 от НК са налице в случая и вината на подсъдимия по делото е безспорно доказана.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.  При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Ч. съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до извод за приложение на чл. 55, ал.1 от НК и при индивидуализацията на наказанието приложи разпоредбата на чл. 54 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, ниската стойност на причинената вреда и лошото му здравословно състояние. Предвид на изложеното и като отчете обстоятелствата, индивидуализиращи наказателната отговорност на подсъдимия В.Ч., съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати като му се наложи наказание при наличие единствено на смекчаващите отговорността обстоятелства. Затова и му наложи наказание лишаване от свобода в размер на минимално предвидения в закона срок от една година. Съдът счита, че за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция не е необходимо подсъдимия да изтърпява ефективно определеното наказание, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването му за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

По отношение на предявения граждански иск, съдът счита същият за основателен и доказан до размера за сумата от 356.40 лв. - обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, какъвто е размера на имотната вреда причинена на ощетеното лице „Ти Би Ай Банк“ЕАД-С.. Видно от договор за потребителски кредит №**********/11.01.2018 г.,кредитното дружество е отпуснало на К.Д. сумата от 356.40 лв. за закупуване на процесния телевизор. Установи се по делото, че вредата не е възстановена.

В хода на процеса категорично се доказа авторството на деянието, извършено от подсъдимия, причинения вредоносен резултат и причинната връзка между тях. Ето защо с присъдата си съдът уважи гражданския иск до размера на доказаната щета от 356.40 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считана от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от страна на ощетеното търговско дружество в размер на 300.00лв. за повереник, като отхвърли гр.иск в останалата му част до пълния размер като неоснователен и недоказан.

   С оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия В.Ч. се присъдиха и направените по делото разноски за експертизи на фазата на ДП в размер на 580,00 лв., платими по сметка на ОД на МВР гр.В., както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50лв. по сметка на Районен съд В..

    По гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: