№ 20
гр. Севлиево, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100588 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК и евентуални осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Никола
Вапцаров № 55, Експо 2000 срещу Г. Й. П., с ЕГН **********, от с. Д***************,
***********. Ищеца твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
револвиращ кредит № 1808312408861835 от 07.09.2018 г.. Ответника преустановил
редовното обслужване на кредита през периода 10.05.2019 г. - 10.11.2019 г.. Вземането на
кредитора станало предсрочно изискуемо на осн. чл. 9.2. вр. чл. 8.1. от договора, предвид
което на 24.10.2019 г. на длъжникът била изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която кредитът бил обявен за изискуем, което било осчетоводено на 28.11.2019 г.. Подадено
било заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в Районен съд - Севлиево за дължимите от ответника на ищеца суми. Ответника дължал на
ищеца по посочения договор следните суми: редовно падежирали главници за периода от
10.05.2019г. до 10.11.2019 г., включително в размер на 1125,79 лева; предсрочно изискуема
главница в размер на 13 249,89 лева; изискуема редовна лихва в размер на 386,91 лева,
начислена за периода от 10.04.2019 г. до 27.11.2019 г. включително; изискуема наказателна
лихва в размер на 117,77 лева, начислена за периода от 10.05.2019 г. до 10.12.2019 г.,
включително; законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Предвид
изложеното, моли за установяване, че е налице вземане в полза на ищеца срещу ответника
1
за гореописаните суми, евентуално при отхвърляне на установителния иск, поради липса на
предсрочна изискуемост за осъждане ответника да му плати следните суми: предсрочно
изискуема главница в размер на 13 249,89 лева; изискуема редовна лихва в размер на 34,32
лева, начислена за периода от 10.11.2019 г. до 27.11.2019 г., включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 117,77 лева, начислена за периода от 10.05.2019 г. до
10.12.2019 г., включително; законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В докладвана писмена молба
развива подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит № 1808312408861835 от
07.09.2018 г. и погасителния план, към същия, че „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е
предоставила на ответницата и кредитополучател Г. Й. П., от с. Д***************,
***********, кредит в размер на 15472,50 лв., че последната се е задължила да върне
кредита, заедно с лихвите. Ответницата се е задължила да заплати на банката за срок от 84
месеца, с краен срок за погасяване 10.09.2025 г., месечна вноска, формирана от главница,
лихва, такси и комисионни, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Страните са се договорили банката да преведе по сметка на кредитополучателя сумата
15472,50 лв.. Уговорено е вземането на кредитора да стане предсрочно изискуемо на осн.
чл. 9.2. вр. чл. 8.1. от договора, при просрочие плащането на която и да е вноска повече от 31
дни, като това право се упражнява с писмено уведомление до кредитополучателя. Уговорено
е в чл. 11.8. от договора, че ако уведомленията достигнат до адреса на кредитополучателя,
посочен в договора същите ще се считат за връчени.
От писмо от 24.10.2019 г. за обявяване на предсрочна изискуемост по договор за
потребителски кредит № 1808312408861835 от 07.09.2018 г. и известието за доставянето му
е видно, че поради неплащане на дължимите вноски за периода 09.04.2019 г. – 24.10.2019 г.,
ищеца обявява предсрочната изискуемост на дължимите суми по посочения договор за
потребителски кредит, като писмото е изпратено до адреса на кредитополучателя, посочен в
договора, с Български пощи, но същото не е потърсено в срок от ответницата.
От приложеното ч. гр. д. № 1429/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Райфайзенбанк (България)" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е
издадена срещу Г. Й. П., заповед № 804/13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за следните суми: редовно падежирали главници за периода от 10.05.2019г.
до 10.11.2019г., в размер на 1125,79 лева; предсрочно изискуема главница в размер на 13
2
249,89 лева; изискуема редовна лихва в размер на 386,91 лева, начислена за периода от
10.04.2019 г. до 27.11.2019 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 117,77
лева, начислена за периода от 10.05.2019 г. до 10.12.2019 г., включително; законна лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение
по чл. 410 ГПК - 13.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; разноски - 297,61
лв., заплатена държавна такса и 150,00 лв., юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен
нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително
след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд – Севлиево, в
законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото дело.
Установява се от заключенията на вещите лица по двете събрани съдебно -
счетоводни експертизи, следните обстоятелства: на 07.09.2018 година банката е превела по
сметка на кредитополучателя сумата 15 472,50 лв., като на същата дата по банковата сметка
на кредитополучателя е постъпила сумата; има просрочени задължения по процесния
договор за кредит към датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение
13.12.2019 г. - кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения относно
погасяване на дължимите вноски по погасителния план, неразделна част от договора за
потребителски кредит, допуснато е просрочие на погасителните вноски по кредита с падеж
от 10 май 2019 г. до 27 ноември 2019 година - главница 1125,79 лв. и лихва 386,91 лв., броят
на дните просрочие към 24.10.2019 година е 197 дни; на 28.11.2019 година Банката е
обявила цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо, кредитополучателя е
уведомен с писмо от 24.10.2019 година; на 13.12.2019 година банката е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; задължението на кредитополучателя
към датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение и към датата на
подаване на исковата молба е следното: редовно изискуема главница 1125,79 лв.,
предсрочно изискуема главница 13 249,89 лв. и начислена възнаградителна лихва
386,91 лв.; изискуема наказателна лихва в размер на сумата 117,77 лв. или всичко
задължение 14 880,36 лв.; в случай, че предсрочната изискуемост настъпва на 07.07.2020
година /датата на връчване на исковата молба/, задължението на ответника е следното:
редовно изискуема главица /преди настъпване на предсрочната изискуемост/ от 10.05.2019 г.
до 10.06.2020 г. 2 278,33 лв.; предсрочно изискуема главница на 07.07.2020 г .
12 097,35 лв.; редовно изискуема възнаградителна лихва 738,12 лв.; възнаградителна
лихва върху предсрочно изискуема главница 47,00 лв.; редовно изискуема наказателна
лихва 152,98 лв. или всичко задължение: 15 313,78 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на описаният в
3
исковата молба валиден договор между посочените в исковата молба лица с посочения
предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да заплати на ищеца процесните
суми; изпълнението на задълженията на ищеца по този договор; размера на задължението
на ответника за главница и лихви, начислени до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда; настъпване на предпоставките за изискуемост на
претендираните суми.
Установи се от договор за потребителски кредит № 1808312408861835 от 07.09.2018
г. и погасителния план, към същия, че между ищеца и ответницата се е породила
облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си основание в
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Райфайзенбанк (България)" е предоставила на
ответницата и кредитополучател Г. Й. П., сума в размер на 15 472,50 лв. която е получена от
ответницата по посочената в договора банкова сметка, предвид установеното от
заключението на вещото лице и доколкото този факт не е изрично оспорен, в срока за
отговор. Ответницата и кредитополучател се е задължила с договора да върне
предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид
изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор за кредит между
ответницата и ищеца и изпълнението на задълженията на последния по този договор –
заплащане на ответника на сумата по кредита.
Съгласно актуалната практика на ВКС - решение № 208 от 09.02.2018 г. по т. д. №
394 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение; решение № 180/23.11.2016 г.
по т.д. № 2400/2015г. на ВКС, I т.о. и др. е допустимо в договора между страните да са
уредени способи за връчване на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че
изявлението от едната страна ще се счита за достигнало до другата, без фактически същото
да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение
като получено, е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и че според
договора опитът за предаване на съобщението /на адреса или на адресат/ се приравнява на
фактическото му получаване. Установи се от приложеното писмо от 24.10.2019 г. за
обявяване на предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит №
1808312408861835 от 07.09.2018 г., че поради неплащане на дължимите вноски за периода
09.04.2019 г. – 24.10.2019 г., ищеца е обявил предсрочната изискуемост на дължимите суми
по посочения договор за потребителски кредит, като писмото е изпратено до адреса на
кредитополучателя, посочен в договора, с Български пощи, но същото не е потърсено в срок
от ответницата. При приложение на горните тълкувания на ВКС към чл. 9.2. вр. чл. 8.1. вр.
чл. 11.8. от договора за кредит, в които страните са уговорили, че вземането на ищеца става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи плащането на която и да е
вноска повече от 31 дни, като това право се упражнява с писмено уведомление до
кредитополучателя, като ако уведомленията достигнат до адреса на кредитополучателя,
4
посочен в договора същите ще се считат за връчени, следва да се приеме, че в конкретният
случай съобразно уговорката между страните, поради цитираното по – горе неплащане
кредитора изрично е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като волеизявлението му следва да се приеме, че е достигнало до длъжника –
кредитополучател, доколкото в договора между страните е уреден способ за връчване на
кореспонденция, като е предвидено, че изявлението на кредитора ще се счита за достигнало
до длъжника, без фактически същото да е получено, фингирано е изпратеното съобщение на
адреса посочен в договора. Предвид всичко изложено следва да се приеме, че кредитора е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и предявените вземания са
били изискуеми при предявяването им по реда на заповедното производство.
Установи се и размера на претендираните вземания от заключенията на вещите лица
по двете събрани съдебно - счетоводни експертизи, преценени съвкупно с гореобсъдените
клаузи, касаещи обявяването на предсрочната изискуемост и връчването на съобщения
между страните по договора. С оглед изложеното установи се основателност на
установителните искове за главница и лихва в претендираните размери, за които исковете
следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Доколкото установителните искове не бяха отхвърлени поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, следва да се приеме, че не се е сбъднало условието, от
което ищеца е обусловил разглеждане на предявените при евентуалност осъдителни искове,
поради което съдът не следва да се произнася по тях.
Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С
оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в
общ размер на сумата от 1682,39 лева, за заплатени държавни такси, за заплатени
възнаграждения за вещи лица и за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца
от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете за предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че не следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски: 297,61 лв., заплатена държавна такса и 150,00 лв.,
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 1429/2019 г.
по описа на РС – Севлиево.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Никола Вапцаров №
5
55, Експо 2000, съществуват парични вземания за следните суми: редовно падежирали
главници за периода от 10.05.2019г. до 10.11.2019 г., включително в размер на 1125,79 лева;
предсрочно изискуема главница в размер на 13 249,89 лева; изискуема редовна лихва в
размер на 386,91 лева, начислена за периода от 10.04.2019 г. до 27.11.2019 г., включително;
изискуема наказателна лихва в размер на 117,77 лева, начислена за периода от 10.05.2019 г.
до 10.12.2019 г., включително; законна лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 13.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, към длъжницата Г. Й. П., с ЕГН **********, от с.
Д***************, ***********, за които вземания е издадена заповед № 804/13.12.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1429/2019 г. по описа на
Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Г. Й. П., с ЕГН **********, от с.
Д***************, ***********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.
Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, направени по гр. д. № 588/2021 г. по описа на Районен
съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 1682,39 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Г. Й. П., с ЕГН **********, от с.
Д***************, ***********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.
Никола Вапцаров № 55, Експо 2000, направени по ч. гр. д. № 1429/2019 г. по описа на
Районен съд - Севлиево разноски в размер: 297,61 лева, заплатена държавна такса и 150,00
лева, адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6